Изневерих

Малко е късно да страдате какъв мъж сте имала. Паник атаките и плачът също са излишни.
Много вероятно е да не Ви прости, каквото и да направите. Всяко действие води до последици.

Защо му изневери?
Защо му призна, че си му изневерила?

А защо си призна, ако не е тайна?

Никога не съм разбирала хора, които изневеряват и после си признават. Според мен това е най- краткият път към раздялата. Какво да правиш ли? Ами дръж се нормално.

Признах защото той ме попита, аз не мога да лъжа. Знам излъгах го веднъж като изневерих и се мразя за това. Мразя това което му причиних, съсипах го. Съсипах нашия живот.

Зарязвай го. Няма смисъл да се страда.

Изневярата е за хора непукисти. Не е за такива като вас.

Точно това исках и аз да попитам? Кой те дърпа за езика, че да се изповядваш?!

Какво можеш да направиш. Нищо. Кратко и спокойно му казваш, че си осъзнала грешката си, че искрено съжаляваш задето си го наранила и че имаш желание да продължите, като ще направиш всичко възможно да изкупиш постъпката си и чакаш неговото решение. Толкоз. Без молби, без сълзи, без истерии и страдалчески постановки. Мълчиш, караш си нормално ежедневието и приемаш решението му без сцени и с достойнство. Каквото и да е то.

Не можела да лъже, жива да не бях...

Не мога без него, много съжалявам за това което му причиних. Аз съм най-голямата глупачка. Прецаках любовта на живота си за някакъв еднократен порив.

Вероятно е имало някаква причина да го направите.
Ако е инцидентно, просто от глупост, тогава е резонно да поемете последствията. Искаме, не искаме, носим си последствията от делата. Това е положението.
И, да, дайте му време, не са ясни отношенията ви, но ако човекът ви обича, може и да ви прости, но имайте предвид, че нещата едва ли ще са същите. Обикновено човек трупа подсъзнателно горчивината и това се отразява неминуемо и на отношенията с този човек.

Но истериите и драмите колко съжалявате са тотално излишни. Така само ще го отблъснете още повече. Може да ви е гадно, лошо, но драмите са си ваши, не го облъчвайте допълнително с истерични разкаяния.

Една от безкрайно многото теми, в които авторът сам търси драма в живота си. Явно имаш нужда да минеш през тези емоции за да осъзнаеш някои истини.
Знам, че е лесно да се каже, но спри да се обвиняваш. Каквото има да става, ще стане, но ти се опитай да бъдеш позитивна... така има и по-голям шанс той да даде нов шанс на връзката ви. Или да привлечеш нова любов- животът не започва и не свършва с един човек.

Жалко. Според мен е висша форма на егоизъм да се изправиш срещу някого и да си признаеш, че си изневерил. Нищо достойно няма. Лъжата не е в криенето на изневярата, а в самата изневяра. И тя е по-болезнена. Според мен най-малкото, което дължиш на човека е да го оставиш на мира да премисли за себе си какво се случва с живота МУ. Понеже говориш за себе си и твоето ежедневие и твоите чувства. А неговите са на ранените. Твоето е просто неспособност да поемеш последствията от действията си. След свършен факт няма какво да направиш. Чакаш да разбереш какво решение е взел той и това е.

Другият път помисли как би могла да спреш "порива" преди да ти е разбил живота. Всички сме имали "пориви", но трябва мисъл и акъл, за да пресметнеш последствията от тях и струват ли си

Сестра ми наскоро премина през подобно положение и то доста скоро... накратко:
От 5 години има мъж до себе си с който живеят на семейни начала и прекрасно ангелче на 3 годинки. Винаги е казвала,че много го обича и страшно държи на него. Все още се питам какво се обърка? Те са перфектно семейство!
Та така се случило,че тя му изневери... И то не веднъж. Като я питах каза, че просто другият и дал много ласки, внимание и дрън дрън. В случая мъжа и разбра ( аз бях с нея когато, той поиска да говори с нея, а тя ме помоли да присъствам от страх да не я бие)

Отидохме в семейния дом, аз седнах в кухнята а те в хола си говореха.

Тя му каза,че страшно много съжалява (сълзи,сополи...) И той много плака горкия😢

Аз си тръгнах след като се уверих, че няма да я пребие.
На другия ден тя ми разказа следното, докато горкия е плачел и се гърчел от болка, тя осъзнала колко много всъщност го обича и отишла при него и го прегърнала, плачейки като малко дете го молела докато го стискала в прегръдките си да и прости.

В крайна сметка е успяла да го убеди.
В момента са заедно,но са минали само 2 седмици от случката, дано да се задържат!

Интересното е ,че той се държал според нейните думи странно- купувал и цветя, шоколад,целувал я при всеки удобен случай гледал я както никога досега, казал и че не иска да я загуби.

Според мен ако наистина, ама наистина покажеш колко много съжаляваш, и ако връзката ви е силна, той ще ти прости.

Настоявай да се видите, отиди до него и го стисни силно и не го пускай!
Важното в случая е че си разбрала грешката си.
Сигурна съм,че нещата могат да се оправят! Успех!

Прекаляваш с драмата и самосъжалението. Имам чувството, че си заучила фразите за съсипания живот от някой евтин любовен роман. Тия брътвежи са най-сигурният начин да изгониш човека.

Ако за себе си не разръчкаш какво се крие зад изневярата ти, ще сгрешиш. Няма нужда тук да се изповядваш, ти си помисли. Няма дим без огън и няма изневери ей така. Самота ли е, неудовлетвореност ли, похот ли, суета ли, какво... Няма пориви от нищото.

Хубаво си си разтоварила съвестта, ама за негова сметка. Истериите са излишни, топката е у него - той ще си преценява.

Деца има ли намесени?