За какво най-много съжалявате? Какво бихте променили?

  • 6 895
  • 80
# 75
Има много неща за които ме е яд и съжалявам до ден днешен. И всичко това в рамките на последните 8-10 години. Но, трябва да се продължи някак напред.
Виж целия пост
# 76
Генерално за живота си съжалявам, че съм му отпуснала края с килограмите, и сега ... старая се, ама не виждам как ще успея да сваля тия килограми. Горе-долу за друго, в личен план, не съжалявам - каквото и да ми е идвало до главата порез годините, съм се поучила от него, и ми е било ценно за урока. Дори не съжалявам, че съм позволявала години наред свека да ми се качва на главата - било ми е много тежко - ама ей на. Сега нейната дресировка ми се струва безценна и се оправям безапелационно с всички нагли и прости, които ми пресичат пътя в живота. Simple Smile
Виж целия пост
# 77
Съжалявам разбира се, допуснах грешки, които просто никой на света не би могъл да предвиди и сега си тегля негативите. Нещата които ни се случват мисля си, че не зависят изцяло от нашите действия. Има куп фактори над които нямаме контрол, които са непредвидими и които оказват влияние върху крайния резултат. Казват че човек сам каквото си бил направил - това щяло да е. Не съм съгласна. Зависими сме от взаимодействия с хора, от техните решение, зависими сме от глобални фактори като пандемии, природни бедствия, зависими сме в края на крайщата и от изненадите които понякога нашето здраве ни сервира и които пречат на осъществяването на намеренията ни. Вярвам на вица, че най лесния начин да разсмееш Господ е да му споделиш личните си планове 😁
Виж целия пост
# 78
За много неща съжалявам, но няма как да променя миналото.
Виж целия пост
# 79
Съжалявам за някои неща, но мисля да направя всичко възможно въпреки тези грешки, да се поучат децата ми от тях, но не с цената на техния живот. Мисля просто да дам опита си на тях пък да видим.
Отностно моите грешки, не са чак толкова много, но за едно нещо много съжалявам, че не учих висше образование, а вече съм на 36 и за къде да уча...
Виж целия пост
# 80
Съжалявам, че много дълго време не схванах, че само аз мисля за моето благополучие и качество на живот и че ако аз не ги отстоявам, никой друг няма да го направи - включително, и може би най-вече, най-близките ми. Прекалено бях послушна, отстъпчива и гъвкава, за прекалено дълго време. Надявам се да имам време да поправя тази грешка.

за едно нещо много съжалявам, че не учих висше образование, а вече съм на 36 и за къде да уча...

Знам, че не е това целта на темата, но много ми се иска да те убедя, че изобщо не е късно да учиш на 36. Аз догодина навършвам 50 и в момента се преквалифицирам в четвърта поред област, съвършено различна от тази, в която работих 20 години досега, както и от другите две преди нея. Едно висше образование сега ще ти отнеме 4-5 години, няма да ги усетиш, а като се обърнеш назад след десетина години ще бъдеш и горда, че си го направила, и вероятно в съвсем друго професионално и финансово положение. А след десетина години ще бъдеш само на 46, в разцвета на силите и работоспособността си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия