НУКК /Италианския лицей/ в Горна баня - мнения, подготовка, изпити - 3

за един от  минусите е  комплекса "богат-беден" , с който всяко дете се сблъсква там. И в горните класове, може би  скъпите играчки при някои се заменят с дрога... (нека кажат майките, които имат гимназисти)

Това дали не е твърде крайно мнение - имате ли примери от горните класове или говорите на база инфо от филми и други училища?

Това за “богатите” го чувам често,Говорели си кой с каква кола ще го вземат и т.н.
Аз мисля,че дори и да е така ,това е след 4-5 клас,но все ми се струва,че ако говоря много с детето си,на това разминаване няма да му обърне внимание.В крайна сметка дали пък няма да е добре да се сблъска и с такива деца,за да разбере кое е важно в живота?
За това искам да знам минусите .И то ме интересува до 4-ти клас.Когато ти е положена добра основа,после лесно се ориентираш.

Не е само до разговори, ами и играчките на някои от малките ученици са от най-скъпичките, самите деца, веднага разбират кой какъв е.  Понеже пък са подбрани с изпит, интелигентни са, отношенията са добри. Това, че после децата по-лесно се ориентират не е голям плюс.
Според мен по-добре е да живееш там, където не се чувстваш различен, а свободен.  Да речем, ако има едно, две деца с по-ниски възможности, те се чувстват различни от масата. Ако има едно дете с по-високи финансови възможности, тогава пък то ще се чувства различно, защото никой няма да му оцени скъпия телефон.

Блгагодарение на онлайн обучението имах възможност да наблюдавам учебния процес от близо и до момента съм абсолютно възхитена от класната, която ни се падна (нямахме право на избор). Просто благодаря на всички богове - точно каквото искам и винаги съм си представяла. Нито твърде възрастна, нито твърде млада, говори с такава любов за децата. Учи ги много добре, децата усвояват материала, тя им води и занималнята и вкъщи няма нищо за домашно. Учат доста, правят доста контролни, диктовки, изпитвания, но и много играят. Децата ходят с огромно желание въпреки нелеката програма. Въпреки, че сумарно са прекарали сигурно 2 месеца в училище, просто виждам как дръпнаха като речник, като развитие, абе като всичко. Единствено за момента не мога да кажа, че съм възхитена по същия начин от учителката по английски, но пък децата и там понаучават неща. Транспортът е удобен и редовен, не чакаме твърде дълго на спирката.
Общо взето до 4ти клас съм спокойна, че са в добри ръце. После вече ще му мислим.

П.П. Сега видях, че питате конкретно за минуси, до момента само един мога да изведа - част от децата са от детската градина и се познават, както и родителите и ние външните сме малко като пришълци и не се полагат кой знае какви усилия да бъдем приобщени, но в тази ситуация и това е трудно да стане. Моите са двама и са общителни, но едно по-свито дете би срещнало проблем в началото.

А мнение относно “скъпи играчки” и “богат -беден” може ли да дадете?

За момента не оставам с впечатление това да е проблем, макар че те са много малки децата, телефоните ги събират на входа, ако някой носи, моите примерно все още нямат телефони и таблети и към този момент не са ми поискали, което означава, че не виждат там покрай тях да се използват. Ние използваме транспорта, но колкото пъти отида до училището не се натъквам на коли, кой знае колко по-различни от моята, аз карам Шкода. С униформи са (и наистина ги носят всеки ден), така че и откъм дрехи е трудно да се прецени. Предполагам, че нагоре в класовете ще се откроят такива разлики, ако има, сега просто е трудно. Заради тази пандемия те много време прекараха и вкъщи, но до сега не са се прибрали и да ми поискат нещо, било то играчка, дреха или телефон, защото са се впечатлили от нещо, което някой друг има. Разбира се има време това да се промени и ние също го очакваме, но към момента няма никакви драми в това отношение.

ще дам пример:
детето на съседката ми се оказало еднственото в класа, което нямало някаква играчка, нашумяла навремето си, която струвала една цяла нейна заплата. Тя преценила, че не иска да купува на детето си с възпитателна цел тази изграчка, (но май е сгрешила). Децата или родителите, не помня, но събрали пари и купули на съученика си тази играчка.
Богатите родители канели детето и в къщите си в Драгалевци за компания на техните деца. А тя не можеше да върне визитата в панелния си апартамент.
На пръв поглед не е нищо, но според мен това оставя следи в подсъзнанието.
Не съм голям експерт и не мога да преценя дали същото дете нямаше да се чувства по-добре в кварталното училище. Изключвам  знанията, което НУКК дава на децата, това не може да се оспорва. Говоря само за формирането им като личности. Не зная какво минава в една детска главичка, като виждаш, че всички около теб имат нещо, а ти го нямаш. Дали е положително или е отрицателно. Дали искаме да го възпитаваме детето и да го поставим в точно такава среда, или искаме по-скоро то да се чувства себе си и свободно от такива емоции? Пиша това, понеже попитахте какви са евентуалните минуси. Разбира се, сега, към днешна дата съотношението може да се е променило, не зная.

Привет, може ли някой с дете в училище да ми каже дали има камери в коридорите на училището

Да.

Здравейте,
Удобно ли е да ме ориентирате за приблизителното време, което дават за различните типове задачи?
Готвим се у дома и индивидуални занимания с педагог (не от НУКК), вече усвоиха начина за решаване на всички типове задачи, но ми се ще да почнат да се подготвят за детайлите- време,  да не се драска по листа и подобни технически подробности.
Предполагам след всяка задача вземат листа и нямат право да се прегледат на края на изпита?
Също.. задачите, на които броят срички/ звукове  на картинките, ако  се чудят например дали е гердан или огърлица, имат ли право да питат квесторите коя дума се има предвид?
Благодаря предварително:)

Четат им думите. За времето не знам.

Всяка задача си има различно време.Лабиринтът май е 1 мин.Максимумът са 3 мин.или 5мин.,но не съм сигурна.
Имат право да питат преди да са включили хронометъра.

Всички задачи имат време за правене, но не им казват (поне когато дъщеря ми кандидатства преди 3 години) време. Бяхме работили с пясъчен часовник, така ни бяха посъветвали. Сдобихме се с един часовник, в който има 3 отделни 1, 3 и 5 мин в разл. цвят. Нямам представа от къде го купи баба ѝ тогава. По мой спомен задачите бяха с телбод, мисля че на 2 купчинки по 5 задачи. Четат условието, децата нямат право на въпроси, ако някой не е разбрал/чул го четат отново. После започват да работят. Нямат право да драскат по листа, да си пишат разни неща - смята се за подсказване. Имат право да зачертават, ако сбъркат с една плътна черта диагонална.
Задачите са с различна сложност и има задачи от 15 мин. Децата са толкова стресирани, че вярвайте ми нямат никакво време да си проверяват. Няма и кога.
В годината на дъщеря ми всичките излязоха разстроени, защото последната задача беше с 20 реда букви и децата трябваше да отбележат само правилно изписаната буква С (по спомен), за която след може би 2 мин им събраха листовете и шаш и паника. Настана един рев, кой до къде стигнал. Тогава имаше обяснение, че за времето, което са им дали и понеже е последна задача и вече са разконцентрирани за добър резултат се счита, ако са направили 4 реда или нещо от този сорт. Така че, вярвайте ми, не е лесно да се нагодят всички критерии.
Преди години имаше стара тема, в която се споделяха задачи и времето предвидено за всяка една от тях. Беше много хубаво, защото и родителите, които сами си подготвяхме децата имахме някаква представа за времева рамка.

Благодаря много