
До последно лекарите са твърдяли, че ще съм момче, което не е изненадало никой, но като съм се родила момиче и съм ги хвърлила в тъча. Дори на всички бебешки снимки съм облечена в сини дрешки, защото с такива са се били запасили. Мама е била на седмото небе. Татко пък е бил шокиран, но за около седмица свикнал с мисълта и не можел да ми се нарадва, като сме се прибрали от родилното. Дядо ми е отказвал да приеме, че има внучка, след като има двама внуци момчета от чичо ми. Хората, като му честитяли, той казвал "Да, ама да беше момче". Аз по нищо не съм усетила това, защото с годините всичко се е променило. Аз и сестра ми станахме любимките на дядо, тъй като момчетата не му обръщаха внимание. Нашите се разведоха, когато бях на 11 г и ми се роди брат от втория брак на баща ми. Тогава го попитах дали е щастлив, че има момче, а той ми отговори, че всички предпочитания към пол са изчезнали, когато съм се родила и колко щастлив е бил с прекрасно дете като мен. 
Препоръчани теми