Родители и чувство за провал

  • 5 134
  • 95
# 45
Тя кризата ги почва откъм средното училище, на 23-4 вече са тотално депресирани и немощни, с промити мозъци от схеми за вадене на пари и обсебващо ги чувство за безполезност. Такива са ми наблюденията от 10 години насам.
Виж целия пост
# 46
Тц тц
То си е вече за радост на 40 г. да си жив.
/сериозна съм/
Виж целия пост
# 47
Галче, на 32 честно казано се притеснявам повече да ми спрат топлата вода за уикенда, отколкото да се съревновавам с родителите си какъв живот водели на моята възраст.

Това са някакви изкуствени терзания на човек, който имат друг корен.
Виж целия пост
# 48
Не мисля, че авторката се съревновава с родителите си. Просто осъзнава, че няма много време да изпълни мечтите си свързани с тях - да им се отблагодари по начина, по който е искала, и в това няма нищо изкуствено.

Братанчо, който - ед.число, които - мн. число Wink
Виж целия пост
# 49
Значи си излязла сама на улицата и си създала бизнес. Какъв провал е това?
Има периоди, в които всеки бизнес е на ръба. Помисли какво можеш да направиш, че да промениш тенденцията.
Мисълта за помощ на родителите я остави на страна. Родителите ти не очакват да им дадеш, това което ти е в главата. Ако го осъществиш има вероятност да ги комплексираш. Не забравяй, че имат достойнство. Не ги карай да се чувстват безполезни.
Може да им помагаш със сметки, храна, дрехи да им подаряваш или да ги водиш на разходки в почивните дни.
Те ще го оценят.
И не забравяй, че не трябва да пренебрегваш себе си. Обръщай си внимание. Поддържай социалната си среда.
Виж целия пост
# 50
Като цяло хорат ане обичат да ги съжаляват, това веднага ти дава усещане, сякаш те смятат за нещо счупен, недотав. Избягвай това отношение към родителите си – ах, вие толкова сте направили за мен, вече остарявате, имате нужда от помощ. Това може да е толкова потискащо, че по-скоро ще навреди, отколкото ще ги накара да се чувстват добре. Те да не са някакви немощни старци, къде изчезва уважението към техните постижения като хора. Малко трябва да се внимава с момента "ох, оставете всичко на мен, вие вече сте стари и не ставате за нищо", нали? Wink

Натрапено, непоискано добро е винаги огромна удивителна. Аз лично го избягвам.
Виж целия пост
# 51
Искат - не искат, тя не може да им помогне.
Виж целия пост
# 52
Може и така да са я възпитавали, да не може да се откъсне от тях, за да могат да я използват докато и колкото могат. За съжаление познавам такива родители в реалния живот и дори мисля, че не са и толкова малко.
Виж целия пост
# 53
Айдее, и тук почнахте с белетристиката. Как спите нощно време с тия кошмари....
Виж целия пост
# 54

Вече съм на 30. Аз самата живея на квартира, нямам кой знае какви спестявания, а бизнесът ми едвам издържа себе си. Родителите ми остаряват и боледуват все повече, а все още работят до откат. Домът плаче за ремонт, но нито те могат да си го позволят, нито аз. Камо ли къща! Чувствам се като провал, защото за тези отлетели 10 години не успях да постигна нищо значимо във финансов аспект и не успях да им дам това, което никога не са имали (че и аз самата съм на горе-долу същото ниво). Явно ще ми отнеме още време - а се страхувам, че то ще свърши...
Съвсем добронамерено ще те посъветвам да си направиш безпощаден анализ на способностите и възможностите.
Има хора, родени да развиват собствен бизнес, но това са 10% от населението.
Останалите  са изпълнители-кой по- кадърен, кой по-некадърен и кой най-кадърен, продаващ труда си на много висока цена.
Няма нищо унизително в това, да си добър специалист-изпълнител, продаващ скъпо знанията и уменията си на някого, който има дарбата да създава и развива добре печеливщ бизнес.
Едно трябва да разбереш-ако са искали по-високо ниво, родителите ти са щели да се напънат и да го постигнат, плащайки цената, разбира се.
Защото в този свят, всичко се плаща.
Предпочели са да бъдат до теб, да ти отдадат от вниманието си, от близостта си, вместо да ги заменят с повече джобни и по-лъскави джаджи.
Това, което ти искаш да им дадеш, те не го искат, явно.
Защото, ако го искаха, щяха да продадат апартамента и да си вземат на безценица къща на село.
Така че, според мен, проблемът е в теб- какво на теб не ти достига, това трябва да разбараш.
И какво си готова да "платиш", за да постигнеш това, което желаеш?
И какво е точно то?

Tyra., "Кравата не суче от телето" е тъп селяндурски слоган от времето на феодалния строй.
Виж целия пост
# 55
Абсурд съвсем добронамерено...
Как ги изчисли тези 10%?
Всички скъпо платени могат да работят за себе си, но им е по-удобно да работят за друг. Това е една от причините да нямаме конкурентна икономика.
Реално поне 50% могат да работят за себе си.
Относно родителите мога да се съглася с теб, с някой условности.
Светът е шарен. Не е черно-бял.
Виж целия пост
# 56
Айдее, и тук почнахте с белетристиката. Как спите нощно време с тия кошмари....

Не мисля, че е белетристика. Самият факт, че авторката чувства това притеснение за тях, това чувство, че е длъжна да направи нещо, подсказва че родителите и не са в цветущо положение. Или че са отпуснали ръце и са изпаднали в някаква депресия. Познавам доста пенсионери, които никога не си позваляват да се вайкат колко са зле, най-малкото пред децата си. А авторката пише, че отивайки в дома им се създава впечатление за жилище, което "плаче за ремонт". Както и че родителите и се "убиват от работа".Това си е до хора. Има хора, които въпреки всичко винаги са спретнати, усмихнати, жилищата им подредени и уютни. Има и такива, които всяка дума им е оплакване, придружено от най-жалния възможен поглед.

 
Може и така да са я възпитавали, да не може да се откъсне от тях, за да могат да я използват докато и колкото могат. За съжаление познавам такива родители в реалния живот и дори мисля, че не са и толкова малко.

И аз познавам доста такива. Още повече, родителите и в по-късна възраст си запазват умението да манипулират децата си.
Виж целия пост
# 57
Абсурд съвсем добронамерено...
Как ги изчисли тези 10%?
Всички скъпо платени могат да работят за себе си, но им е по-удобно да работят за друг. Това е една от причините да нямаме конкурентна икономика.
Реално поне 50% могат да работят за себе си.
Относно родителите мога да се съглася с теб, с някой условности.
Светът е шарен. Не е черно-бял.

Не съм го изчислила аз.
Изчислили са го разбиращите, че в световен мащам, хората с предприемачески възможности, са едни 10% от населението.
Останалите са изпълнители-кой по- кадърен и амбициозен, кой по- лежерен и задоволяващ се с минимума.
Що се отнася до това Всички скъпо платени могат да работят за себе си, но им е по-удобно да работят за друг., определено не е вярно.
Да си блестящ изпълнител, е също дарба, но различна от тази-да си с нюх на предприемач.
Виж целия пост
# 58
Моите наблюдения са други.
Виж целия пост
# 59
Трийте, трийте. Цензурата е доказателство за написана истина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия