Радвам се че нещата при Вас вървят в желаната посока.
С удоволствие бих се запознал с доц.Баракова и бихме обменили мисли и опит, стига и тя да има същото желание. Аз също бях обучаван от д-р Войта и екипа му 10 месеца през 1988-1989 г. за което ме сертифицираха и до този момент аз бях единственият българин обучаван там - каква екзотика... Слет това в период от 4 години имах две посещения с частни пациенти в Киндер-Центрум Мюнхен, където обсъждахме кинезитерапевтичната програма на съответните деца, но не съм се интересувал дали други специалисти от България са обучавани след това.
Моето становище, е че всяко едно дете с ЦП независимо от формата и тежестта на състоянието му, има нужда от съответни за дефицита му интервенции които да подобряват качеството му на живот. Докъде може да стигне лично детето Ви, не би могъл да отговори никой. Разбира се ако търсим истината, а не това което ни се иска да чуем, с което някои спекулират. Самият Карел Бобат на една лекция в Мюнхен през 1989 г. каза - няма две деца с ЦП, които да си приличат, за да можем да ги сравняваме, за да вадим заключения. Няма място за предричане. Поне за мене. Детето Ви ще продължава да се развива, но темпът, обемът и дистанцията немогат да бъдат обект за коментар, защото всяко дете е уникално и травмата която е преживяло като местоположение, време, продължителност и обем също е уникално и се получава уникално на уникална степен.
Избора на специалист и болнично заведение разбирасе е индивидуално и според усещанията на родителя, които както казваше д-р Войта, са най-важни.