Нестабилно прохождане на дете на година и половина

  • 1 760
  • 10
Здравейте,
Пиша с цел, ако някой е бил с подобен проблем, да помогне със съвет. Имаме детенце на година и половина, родено след нормална бременност, доносено. Развива се нормално и без отклонения. На около година и два месеца направи първите си крачки сам, но беше много нестабилен. Продължихме да обикаляме след него държейки го за двете ръце и така доста време (оказа се, че по този начин, все едно е бил с проходилка).

Последните няколко месеца е много сигурен в ходенето, но с жена ми не смеем да го пускаме сам, защото няма навика да се пази, като тръгне да пада. На няколко пъти си направи страшни цицини на главата. Сега ходим след него, държейки го много леко за яката. По този начин ходи, тича, но не се пази и залита доста. Много често ни бута ръцете, но не смеем да го пуснем. Ходихме на детски ортопед преди месец, за него проблеми няма никакви и ще проходи съвсем сам "до няколко" седмици. Може би причина за това късно прохождане, е че се роди 4 кг и сега си изглежда доста по-голям - 14кг и 92см

Мислим за детски невролог, но пък детето е страшно наплашено от лекари (заради личната) и ще бъде тормоз да го водим, ако няма смисъл.

Изглежда, страхът е в нас и ще бъде много благодарен, ако някой, който е минал през това, сподели как се е случило всичко. Благодаря!
Виж целия пост
# 1
Докато го придържате според мен няма как да се научи да ходи стабилно сам. Нормално е да пада , но с времето ще се научи повече да се пази. Другото е , че децата прохождат по различно време. Щом и доктор е казал, че всичко е ок, не виждам нужда да го мислите. После като протича ще се чудите как да го гоните Simple Smile и кг също оказват влияние - да. Нужни са му повече усилия.
Виж целия пост
# 2
1. На дете не се помага, като ходи;
2. Колкото и да ви боли сърцето, точно сега трябва да го пускате да пада, докато е по-бавен и лек. Ако сега не развие навик да пада на лакти, после като стане по-бърз и тежък, на 3-4 ще заорава нос в земята. Та не го дръжте да не пада, намерете по-чисто и сравнително меко място без стъкла и кучешко ако и - да пада. Вдигате го, отупвате го и пак пускате, да не го хване страх. След няколко падания ще развие навик, като види, че боли.

Третото ми дете и минута не е "учено да ходи", не е държана за ръце, колкото може - сама. Тя проходи най-стабилно. Родителят колкото повече помага, толкова повече прави мечешка услуга.
Виж целия пост
# 3
Прохождането, като и акането в гърнето - когато детето реши, тогава ще се случи. Бъдете по-спокойни, имайте му доверие, покажете му че може и сам Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Аз бих завела детето на невролог за мнение, ако ме притесняват равновесието.
Дъщеря ми е на 9 години и при всяко падане пада по лице. Не е пазена. Да не Ви отчайвам, но някои деца така и не се научават.
Виж целия пост
# 5
Прегледът при невролог съвсем не е страшен. Става за половин минута, ще го чукне на някои места с чукчето като е сложил ръката си отгоре, за да не е директно. Нито боли, нито е страшно. Ние на същата възраст бяхме на невролог и нямаше никаква драма. Добре е да отидете, за да не пропуснете нещо важно, пък и да не се притеснявате излишно. От кой град сте?
Виж целия пост
# 6
Всички деца падат. Не го дръжте под стъклен похлупак, то си е дете като всяко друго. И дано не сте и в други отношения толкова притеснени около него, че ще го направите неуверен.
Виж целия пост
# 7
Едната ми щерка тръгна сравнително стабилно, рядко падаше, така и не се научи да се пази. И когато нямаше стигане, поне веднъж в годината се поломваше цялата само с едно падане като талпичка.
Докато близначката и в началото си беше нестабилна. Разбра как да пада и да се пази. Нейният нос никога не е бил в рани, но виж коленете зарастваха напълно чак на есен като сложеше дългите панталони до към 4 годишна Simple Smile
От самото начало ги учех да стават сами, въпреки сълзите го правеха. "Лекувах" болките с целувка на удареното място и гушване, това ми спести доста драми в последствие Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Всички деца падат. Не го дръжте под стъклен похлупак, то си е дете като всяко друго. И дано не сте и в други отношения толкова притеснени около него, че ще го направите неуверен.
Много съм съгласна. Аз бях така в началото. Много се притеснявах, не понасях тя да пада, сърцето ми спираше, дъхът ми спираше, шашках се. Баща ѝ ми викаше, че съм за психиатрията. И всички наоколо ми казваха да се успокоя. И да, детето беше неуверено, но когато се поуспокоих и почнах да вярвам в нея, тя стана уверена. Просто осъзнах, че тези мои майчин страх и тревоги ѝ вредят и ги пуснах по течението, да се махат.
Виж целия пост
# 9
Благодаря на всички за мненията!
Виж целия пост
# 10
Слагайте няколко от тия гумените килимчета в някоя стая (които се редят като пъзел) и го оставяйте малко по- нашироко без държане. Може и ограда от дивани и други меки мебели.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия