Как се промени брака ви след раждането?

Като майка на две деца мога да кажа, че най- трудна е първата година на детето. Втора по трудност е до 2г, а след 3 започва мнооого да олеква откъм нерви и ангажименти, защото лека полека започват да стават по-самостоятелни и разумни.
Голямото дете е на 5. И сега и като бебе спеше по 10 ч непробудно. Сега, когато е прясно заспал вечер не може да се събуди ни от сешоар, ни от детски рев, ако ще с бормашина да дупча стените пак няма да се събуди. Малката калпазанка пък на 18 месеца не е спала непробудно ни една нощ до сега. Едва наскоро започна да спи от 21.00 до 3:00ч разбужда се в 3, рев, рев, всяка божа нощ, давам и вода я преспивам пак, та откарва до 8ч сутринта. Важно е през нощта като се събуди да не се пуска осветлението, да не се говори на детето и да не му се дава много внимание, за да се научи, че през нощта като е тъмно не е време за врява и игри. 3м е идеална възраст да започнеш да го обучаваш на тава.

Бракът как точно се променя, можеш ли да ми обясниш?
При мен - никак, защото никога не съм гледала на брака, като трето лице в отношенията. Последните се промениха, поради свръхголемите му очаквания и едностранно нестихващи мераци от негова страна да ме променя, след като станах и майка. Бракът няма нищо общо.

Бракът не се променя и след 5 раждания...вероятно искаш да попиташ, дали се променят взаимоотношенията между партньорите?
Неизбежно е да има промяна, но определено към по-хубаво. При нас конкретно, ражданията и на двете ни деца ни свързваха още по-силно, заобичвахме се  още по-страстно и никакви несгоди, като липса на лично време, временна изолация и липса на соц. Контакти и съобразяване с бебето не са ни влошили/нарушили хармонията....напротив.
Така че добре е да преосмислите нещата и да ги погледнете от неповторимата и сладка бебешка страна 😍
За всичко се намира време 😉

Естествено, че иска да попита за взаимоотношенията между партньорите! Не е нужно да се правите на интересни...

Irmir, предполагам, че връзката ви и преди детето е била щастлива и хармонична.
Едно дете разклаща и много здрави връзки, а кофти връзките се сговнясват още повече.

Все пак, добре би било нещата да се назовават с истинските им имена, като израз най-малкото на отношение към въпроса/проблема.

Всички от едно изречение си направиха цял филм за живота ми 😃 Живеем в чужбина и си гледаме бебето сами. Не съм го натискала за деца, напротив аз съм на 22 той на 31... на него му е повече време от колкото на мен😂😂 За помагането помага, сменя памперис, готви ми, през почивните дни излизат само двамата в парка за да мога аз да почина малко и да имам моето си време. Нормално е човек да се изнерви понякога, кажете че сте светици и не сте се изнервяли и ядосвали на собствените си деца без причина защото просто сте били нервни!? Зададох въпроса от чисто любопитство как се е развил живота при вас, разбира се че бебето сплотява и ни прави щастливи ❤ Обмисляме и второ да си ги гледаме заедно. Благодаря на хората с позитивни отговори❤ Останалите да си живеят “перфектния” живот🥳

Нормално е да се изнервиш, и аз се нервя, и викам, че и плача понякога. Ще мине време, няма да е все така.

След моя си пост да допълня, че и ние си ги гледаме в чужбина сами. Трудно е, много. Децата стават повод за различни конфликти. Аз мисля, че това се случва в много семейства и е в рамките на нормалното. Аз самата съм била много изнервена на моменти и съм си го изкарвала на съпруга. Сега отчитам тези неща като грешки от моя страна. Извода ми е... ами не може животът да е идеален, не може, все има нещо, което да не ти се харесва, просто го приемаш и живееш с тази мисъл. Променят се някои неща в заимоотношенията, и всичко е в рамките на нормалното ако не се е появило неуважение, агресия, посноянни обвинения един от друг и отчуждение. И както казах по-горе, зора и нервите са първата година на детето, максимум до втората.

Не много хармонични, бяхме диви и щастливи 😂 Децата ни приземиха и сплотиха много.
Е то в живота всичко е относитолно, но засега цари либоФ. Аз не съм казала, че хармонията не включва изтрещяване и то най-вече от моя страна, но това си е в реда на нещата...
...
На интересна не се правя, а исках да пренебрегна понятието “брак”, въобще не го харесвам 😊

Обаче децата не спират развитието си на 2 години. Не стават децата повод за конфликти. По-скоро разминаванията в ценностите и нагласите за семейство и въобще за живота се отразяват на отношенията и може да възникват разриви относно отглеждането и възпитанието на децата. Някои го приемат за нормално и си живеят така, други - не, и си живеят перфектния, както авторката казва, живот.

Ако няма на кой да разчитате след време да гледа детенцето ви и да ви помага ще е трудно да имате лично време само за вас двамата.
Нашият син е почти на 4годинки , сами го гледаме от раждането, баби които да го гледат и за час дори нямаме. Той е страшно енергичен и не се спира за минута, става всеки ден в 6:00 и вечер често се буди по няколко пъти за нещо.
Трудно е понякога,но вече сме свикнали с този ритъм и сме се нагодили към него. Ако мъжа ми има дупка през работния ден се виждаме, пием кафе или обядваме, а ако има цял почивен ден през седмицата правим нещо заедно или просто си почиваме. Не се караме ,просто вече се познаваме толкова добре, че всеки от нас разбира без да пита, че другия не е добре или , че просто има нужда от почивка някой от нас. Ето сега синът ни е един месец вкъщи защото беше болен и го оставих да закрепне хубаво. Лудвам понякога и имам нужда от тишина защото не спира да приказва по цял ден, да се тръшка и плаче за глупости , но и с това се свиква. Понякога от безсилие да се справя с настроенията на детето си поплаквам което е напълно нормално, въпреки, че първия път като ми се случи се притесних дали нещо не полудявам.😃🙂
ММ ме вижда като се прибере от работа , че съм изтощена и просто поема щафетата , а аз си почивам или излизам да се разведря.
В началото е трудно от гледна точка на това, че и за двама ви е нещо ново(визирам родителството) и ви трябва време да свикнете с новия начин на живот. След време ще стане рутина и няма да ви прави такова впечатление. Относно възпитанието трябва и двамата да сте на едно мнение и ако единия се скара на детето за нещо другия да го подкрепи , а да не започва да контрира и да прави забележки. Както и да се подкрепяте и да сте на едно мнения за всичко свързано с детето иначе нещата няма да се получат.

1.Всички изтрещяват в даден момент и се измервят на децата си. Аз също се изнервям понякога, най вероятно защото съм човек, не съм перфектен родител като вас.
2. Не мисля, че по-добър съпруг и баща на децата ми бих намерила. Това е вашето мнение от едно мое изречение, аз съм тази която от 5 години е живяла с него няма смисъл някой да ми обяснява какво е нормално и какво не е!

Аз не мога да разбера хора, които искат да имат деца и в същото време силно желаят всичко в един момент да станело "както преди" да го има детето. Ми невъзможно е. Все едно да питаш, кога ще забравя, че детето го има и ще спра да се съобразявам с неговото съществуване и нужди? Това не бих нарекла оптимистично мислене, а доста негативно.

Толкова ли неправилно съм написала всичко или вие просто така искате да го разбирате!? Под “като преди” имам предвид да ядем със съпруга ми заедно например, не единия да гледа детето другия да се храни и после обратното, или просто кога детенцето започва да спи пълноценно по повече време и кога започнахте напримерно да пътувате и да излизате с детенцето на по дълги разрояния и почивки.. имах това предвид като “преди” нормални битовизми които в момента няма как да са като преди, но определено ще дойде време в което да имам възможност поне да сготвя например... вие сами извличате негативното от въпроса ми 😃