Като гръм от ясно небе

Аз често си говоря с такива бръмбари . Последните бяха в главата на мъж, разболял се от рак, през петте години, в които се грижи за вече болната си от карцином жена, но към момента тя е здрава. Много, много сложни отношения, с конфликти и обвинения.
Нямате идея колко много говорят и казват едни такива бръмбари.
Не се бутайте там, където не бихте могли да се изкажете по- различно  от махленската.

Е, Дренке, животът в кукувичарника и диалозите в бръмбарите в главата не са идеал за повечето хора.

Не работя в психиатрия , но ме приреснява ентусиазмът, с който се леят определения за болен човек. От зрели жени, приели ролята на подкрепящи съпруги.

Не ти. Господинът и бръмбарите в главата му са достойни за всеки кукувичарник.

Кой лее определения, кой се изразява по махленски? Питах те нещо и то беше съвсем сериозно, но освен да пишеш коментари с леко пасивно-агресивен тон и подтекст "аз ги разбирам нещата, а вие не", друго не виждам да правиш.
Поне заради жената обясни защо смяташ, че той наистина се чувства изоставен от нея, въпреки историята, която сам е съчинил.

Защото вътре в себе си е бесен, че тя е здрава и все още млада, а той (най-вероятно) умира.

Полезният ход на авторката е да не се занимава с глупостите на бившия си. Ида не чака извинение. Ако на него му отърва друг да му е виновен, това си е негов проблем.

Жената чу това, което иска и съвпада с нейното мислене. Дойде, сервира върха на айсберга, и замина да празнува.
Подобна история дали е съчинена, нито ти, нито аз можем да знаем. Това, което със сигурност и от опита си мога да кажа е, че може и просто да е повик някой да го чуе и разбере.
Няма нужда да заемате страна срещу мухъла, нито да си плакнете съвестта след това с цитати от уикипедия. Няма смисъл.
На ваше място не бих късала билетчета за отвъдното в порядъка стар, болен, млад, здрав.

леле какви задници...

Разбирам повикът някой да го чуе и разбере... но колко и какво трябва да изтърпи човек, в името на това да помогне на някой? Да, нормално е да се направят опити, но идва един момент, в който вече не можеш да понесеш повече и се отказваш. Или поне се отдръпваш с надеждата човекът да се осъзнае малко и да дойде момент, в който ще е възможно да се води диалог.
Мъжът явно е влязъл в ролята на жертва, и той в някакъв смисъл си е жертва... но не и на авторката.

Още в началото писах. Няма нужда да се опитва да привлича състрадалки, които уж я подкрепят, обиждайки него. Това са си техните отношения, тя решава какво да прави, но не може да лиши другия от правото му да се усеща изоставен, предаден. Хората от примера ми по-горе са си заедно, намериха сами, с малко помощ кое и защо им е важно.
Моя приятелка пък страда, защото той винаги се отнасял с нея като със здрава, за да ѝ вдъхне кураж. Не може да мерим по своето за чуждото. Често подобни изпитания вадят дълбоко стаени и потискани неудовлетеорени потребности от разбиране и подкрепа.

Разбирането и подкрепата са много лични категории. За справка- всеки тийнейджър. Болният сигурно има потребности, обаче тя просто не може. Не е да не е опитала. В смисъл, ясно какво му трябва на някой, затиснат от 200 кг камък, обаче не мога, нали?

Дренке, не мисля, че изобщо някой от тук има силата да лиши човека от каквото и да било. Напротив - той сам се е лишил от някой, който би бил до него до самият край. И аз бих била много озадачена в подобна ситуация, но не можеш насила да дадеш. Ако реши да се извини и да се върне според мен има право на шанс предвид обстоятелствата. Но инак...

Не се знае дали е сам. Може да има деца, внуци, братовчеди, сестра, племенници, които да го подбъзват да се раздели с жената от страх да не и припише нещо срещу гледане, примерно или да не се ожени за нея и да им се намали наследството.

Може да има тумор в мозъка. Може да не е съвсем адекватен от болестта.

Познат на моя близка и беше казал, че не направил химиотерапия след операцията за рак, защото никой не му казал, че има рак. По едно време почна химиотерапии, но беше късно. След смъртта му във вещите му намериха папка с епикризи и там си пише каква е била находката при операцията, резултатите от хистологичното изследване и препоръките. Не може да не е разбрал, беше лекар и преподавател и си беше с всичкия до края.

Голямата ми ученическа любов почина от метастази на рак в мозъка. Оперират го от рак на белия дроб и му казват да иде след 3 месеца да решат ще правят ли химио и радиотерапия. Бил е в най-ранния стадий, без рак в лимфни възли. Не отива на контролен преглед, почва да се развежда, майка му мисли, че той си ходи на контроли докато не получава метастази, които усеща. 2 години по-късно почина. Говорила съм с него по това време и не ми каза, че е болен.

Имах съседка, която отказа да се лекува, изгони роднини и познати, че искали да я утрепят и да и вземат къщата, спря да излиза и отказа да се оперира. Показа ми раковата си гърда и ми каза, че гние жива и това е естествен процес. Умря сама и я намериха след дни, а можеше и да си изгние.

Не знаем защо човекът реагира така.

Защо.. загубата на контрол е голямо нещо. Загубата на контрол над това дали ще живееш или не е още по-голямо. Най-голямото.

Невена, в 10ката си с подшушванията от близки и далечни  наследници, които надушват имане като диво прасе трюфели или камила водоизточник.

Това, което Елуминариа написа е много важно: Няма защо да стои авторката при шамарите. Този яд, с който я е нападнал бившият й е по-скоро знак, че е разбрал късно и са му дали кратък срок на годност.  

Дренка, ако няма нужда от съвет авторката нямаше да пуска темата. Стига си омаловажавала преживяването й. По тази логика ти не й се меси в темата...

Авторке, не е случайно, че привличаш "такива мъже", нали знаеш. В теб промени нещо, за да привлечеш различен мъж. Например, такъв, с който ще ви свързва това, че сте загубили близък човек по такъв начин, а не че си тръгва по такъв начин.