Как да забравя за изневярата му?

Надя, не е необходимо да търсите психолози, психиатри, попове и врачки. Времето ще Ви помогне да забравите. Да, точно така - времето(най-доброто лекарство). Когато нахлуят "онези" мисли, пропъждайте ги с други   ( какво сте съградили двамата). С времето ще се сещате все по-рядко и ще се навивате все по-малко. А един ден изобщо няма да си спомняте. Никой не е застрахован от нищо в този живот!
 Сигурна съм, че ще се справите!

Времето лекува и това е факт, за изгубена любов най-вече, но за изневерите не е точно така и някои жени, които са го преживели може и да потвърдят колко е трудно, а при авторката вече са минали 3 години, а това не е малко време.

Все пак примерите са показателни,  имало ли е хора които са се справили със помощта на специалисти, имало разбира се и те са толкова много. Имам едни познати, които бяха загубили детето си след онкологично заболяване, детето им, което си беше и мъж на около 30 години и болката е брутална и години след това тя не минава. Та те ме бяха питали, дали знам някой добър психолог, защото сами усещат, че имат нужда от това да, поговорят с такъв човек психотерапевт.

Случая е различен разбира се, не може да се сравнява изневяра и такава загуба, просто искам да кажа, че времето помага, но не за всичко и не с еднаква ефективност.

Когато двама души са градили крепост 30 години и единият се е объркал да събори част от горния етаж, но горчиво съжалява и се стреми по най-бързия начин да навакса, като дострои събореното, никой не е в състояние да застане между тях. И когато казвам, че времето ще я накара да забрави тази постъпка, значи го вярвам, а четейки авторката, вярвам, че ще успее. Що се отнася до годините, може да минат и 7, но ще го забрави. Не търся полемика и не налагам мнението си, то е само мое.

Каква полемика, то ако всички водеха тук такива нормални и обосновани дискусии, както ние двамата в момента, това щеше да повиши стойността на форума многократно. За мен такива дискусии с аргументи, без някакви глупави его битки, само биха помогнали на авторите на темите, а и на останалите, да извлекат ценната информация.

Примерно това за годините, някои хора може да ги устройва толкова дълъг период и ако има начин, защо да не го скъсят. А и всеки случай е различен, всеки има различна душевност. Аз не случайно споменах, че даден метод няма как да е с "еднаква ефективност", конкретно с времето, за някои може да са нужни 3, а за други 10 години време.

Тази дискусия която водим само може да помогне на авторката, аз си защитавам моите предложения с аргументи, а вие вашите и хората на базата на аргументите си преценяват, кое им се струва по релевантно. Мнението ви е ценно, това е идеята на форума, да се споделят различни гледни точки.

Ако за три години не сте забравила, има нещо несподелено и според мен. Дали е, че любовницата го е изритала (не е язвително, а много вероятно) или не сте убедена колко се обичате, не знам.
Ако всичко беше наред обаче, нямаше да се чудите и да имате нужда от съвети. Просто щяхте да си гледате живота и да сте щастлива. Скромните ми наблюдения показват, че тук никой не пише, ако всичко върви добре...
Дори описанието - Вие сте го молила, а той я обичал... Била съм любовница, но ми стана мъчно за Вас, като го прочетох. Да ми изневери и да му се помоля, че и да се радвам, че се е осъзнал? На кукуво лято може би...

Аз бях тази, която каза, че любовницата го е изритала и затова той изведнъж е осъзнал колко е влюбен пак в авторката и си е седнал на д-то при нея. Не съм имала намерение да бъда язвителна изобщо, базирайки се на споделеното от нея твърдо вярвам, че точно така му се е получило.

Също вярвам, че авторката като една неглупава жена много добре го осъзнава и затова дъвче историята вече трета/четвърта година. Не е простила, а пита как да забрави. Ами няма как да си изтрием спомените. Как се забравя унижението? Защото аз не мога да си представя мъжа ми от 30 години да ми каже, че е влюбен в друга и обмисля да живее с нея, а аз да плача и да му се моля и после да го изтрия това преживяване от съзнанието си като с гума и да продължа все едно не е било.

За мен това неговото не е любов, а интерес. Той има интерес и причина да стои в семейството все още. А причината най-вероятно е, че алтернативата му е да стои сам. Авторката го знае дори на подсъзнателно ниво и затова нито прощава, нито забравя. Нормално. И аз не бих.

Казвам го съвсем добронамерено като един страничен наблюдател. Не познавам никого от участниците в триъгълника, че да имам лично отношение.

Редактирам се да допълня, че на мен никога не ми се е случвало да се объркам, че съм влюбена, а пък после да се окаже, че съм си го въобразила. Аз като съм влюбена го осъзнавам с всичките си сетива И дума не може да става за заблуда. Надя споменава нещо такова в един от коментарите си - че мъжът й се е объркал, че е влюбен, после се осъзнал, че е влюбен, но всъщност в жена си.
Това разбира се важи за мен. Други може и да се бъркат в чувствата си, не зная.

Защо да се е объркал, че е влюбен? Напълно вероятно е да е бил увлечен /влюбен, а после за една нощ да е изтрезнял. Влюбването не е като любовта /обичта... днес го има, утре не. Влюбването е химия. А дали ще прерастне в нещо истинско, или ще се стопи за "секунди като ланския сняг", зависи от много други обстоятелства.

Аз бях "язвителна" защото казах, че ако онази не го беше изпъдила, мъжът никога нямаше да се осъзнае. Някак негласно сме се съгласили, че той е висше същество, а аз виждам съвсем земна човешка логика.

Въртят любов с любовницата, влюбени са, обаче тя дава на заден, намира си друг и се показва като не много влюбена. Мъжът се оказва заблуден, защото любовта му е несподелена. Явно новата изгора не го обича колкото старата и логичният ход е да се върне при жена си.

Ама как той на средата на секса се е секнал от любов към съпругата си и се затичал към къщи, е обяснение за идиоти.

Изобщо не е задължително....Влюбеността, особено заблудената влюбеност, доста бързо изтрезнява.Понякога е достатъчно лИбовницата цяла нощ да пръцка под юргана и да го ароматизира, за да се събуди той сутринта с "Абе, ....Аз, .....какво точно правя тук??????".и да се изниже по "гащи".Образно казано.
Такава влюбеност, както бързо избухва при първия страхотен секс, така и бързо угасва, задоволявайки го.
Да, гадно и подло е да дръжиш другия на стендбай, докато ти си играеш на прЕсновлюбен, но обикновено такива влюбености са една огромна самозаблуда.
"Бедните" влюбени обикновено се връщат в семейството.Ако жената си ги иска.
"Богатите" влюбени обикновено пък биват развеждани от новите "любови", но животът показва, че това обикновено са златотърсачки и се женят не за лИбовта си, а за парите му.
Та така....

Ще препрочета, но аз останах с впечатлението за дълга връзка. Мислено е, говорено е за задълбочаване на отношенията, не е само секс. Това е нараняващото и язвително то за авторката,, но си насочва гнева към нас.

Не е задължително, така разсъждавам просто.

Ключ по молба на автора.