Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

Град на 2 км. Както каза авторката.
Извинявай, но това е по-малко отколкото да прекосиш 1-2 квартала в софия и не оправдава незаинтересоваността на майката с какви деца се мотае щерка й.
По отношение на спането преди 1-2 вечери аз съм озадачена че само някакво говорене по телефона с някаква имагинерна друга майка е било достатъчно..

Дъщеря ми учи на 12 км от вкъщи. Домашни също пише изцяло в училище. Разликата е, че се прибира в 17.30. Няма такъв филм да не я знам къде е.
В мол ходи веднъж-дваж месечно с приятелки и с наше знание.
Не знам защо някои от вас се хващат  за домашните от училище в България. В тази къща, където живее девойката, домашни задължения няма ли?!!! Тъкмо ще е добра подготовка за мечтата й Макдоналдс. Защото тя сега си представя много романтично работенето там.
Очевидно има твърде много свободно време, което трябва да бъде запълнено, за да не върши глупости. Даде се предложение и за спорт, танци, арт и други извънкласни дейности.
Освен това как може да се взема толкова насериозно  какво иска да работи на тази възраст? Дъщеря ми искаше да е певица, танцьорка, писателка, да работи с животни. Кой знае колко пъти още ще си смени желанията.

Скрег,вие позволявате ли на дъщеря си да прави купони вкъщи?
Защото това е начин да видиш приятелите ,които ще дойдат.А може и някоя майка да ти се обади...

Идеята да качите проследяваща програма на телефона на момичето също не е лоша.

Не съм съгласна. Мен никой никога не ме е карал да уча насила. Нито сестра ми някой е карал. Учех щото не беше срам да ида на училище, да ме изпитат и да се излагам. Математиката ми беше интересна - нея за удоволствие учех до един момент. После в гимназията учех щото всички учеха и щото знаех, че трябва, въпреки че не бях много наясно защо трябва. Учех просто щото бях ученичка и това ми беше работата. Майка ми не знаеше какво уча -  викаше че само слабите ученици учат с родителите си. Аз помагах на сестра ми по математика, тя на мен по английски. Обичах да ходя на училище защото там се случваше нещо - в къщи ми беше скучно както и пред блока с децата. До ден днешен съм ученолюбива и не спирам да чета. Но това не помага децата ми да правят същото. Когато искам да ги науча на нещо от нещата, които знам и мисля, че са интересни, те отказват да слушат и казват, че не ги интересува. Тъпчат се със сладко. Обяснявам как и в двете семсйства има диабет и умрели от него и те един ден ще имат ако продължават, обяснявам им по достъпен начин как възниква диабет и какви са последствията - мълчат докато говоря половин час и се надявам да слушат. И накрая ми заявят "Ооо ми аз не слишах, сори."Синът ми обича да седи на компа. Записах го на програмиране - той пожела щото и негов приятел беше записан. Е - не му беше интересно. Въпреки че самата аз съм писала игри и се опитах да убедя, че  по-интересно да ги пишеш отколкото да ги играеш - не - иска само да ги играе и край. Баща им и той нон стоп чете или  майстори нещо. Напоследък по цял ден е в работилницата и кове кошери. Никакъв ефект - те си имат свой живот и нищо не може да им повлияе. Гледат приятелите и съучениците си - нас ни игнорират.
Щерката цяла година ме ръчкаше да и дам шевната машина да зие. Накрая и я дадох и на курс я записах. 3 месеца и край - никакъв интерес. Пита ме как да изкара пари. Казах и "Шии дизайнерски противогрипни маски." , плат и купих. "Ааа глупости, тук никой не носи такова. "
Когато си настроен негативно и ти е важно да си като тъпите си приятелки нищо не помага. Аз със сигурност правя много повече от повечето майки. Най-малкото съм по-образована и мога да ги науча на много неща. Но не искат и това е - в МакДоналдс ще работят като всички покрай тях

Скрек,
И аз съм учила, защото ми харесваше, дъщеря ми - също. Но синът ми - не. Той ходи на училище, защото трябва и пише домашните по същата причина. Като почна да изкарва добри оценки обаче, изведнъж реши, че е много готино и се въодушеви. През другото време само мрънка и се пазари, как другите не знам какво правили, а той, милия - не. Само че ние с баща му гадни български висшисти-емигранти, хич не поддаваме и само го мъчим. Държим фронта и това е. Домашните задължения са разпределени, няма не искам, щом аз пера и готвя, значи другите чистят, пазят и подреждат.

Скрек, повечето тийнове мрънкат и ги мързи, обичат джънк, имат много голям първоначален ентусиазъм и малко воля да довършат докрай.
Ти говори, изисквай, давай задачи, все нещо може да влезе и да остане. Както се казва правим най-доброто, а да става каквото ще.

Съгласна съм с Дъждец.

Въобще ..имат ли някакви домашни задължения? Някое от децата ти?
Щото по напред прочетох че си й плащала нещо да прави, но май било за малко..

Стига си се оправдавала защо не се получава! Всички пубери не искат да учат, мързи ги, ядат боклуци, предпочитат да играят и т.н. Твоите не са изключения. Ти се опитваш нещо да направиш, но баща им си трайка, сякаш живее някъде в далечна галактика.  На децата ви не им дреме за нищо.

скрек, в моето семейство е абсолютно същото. Единствената разлика е, че никой не ходи да спи по чуждите къщи, защото в бг няма такава мода. Аз съм точно като теб. Чувствам се точно като теб. Аз всяка вечер уча със колко деца 13 г. Но не знам дали в дългосрочен аспект ще има ефект. Все пак не мога да уча с него в университет или пък да работя вместо него. Вече и на Макдоналдс съм доволна. Все е работа.

Ключът е в бащите. Те трябва да се размърдат, ако не са се размърдали още. Майките са единият крак, а бащите са вторият - ако тях ги няма в картинката, децата са на куц крак.

Следя я вече с телефона, но и тя се обажда като се мести от едно място на друго. Купони не са искали да правят до сега. Момчетата даже не канят приятели - срам ги било от нас.
Много апокалиптично гледате на ситуацията. Аз след толкова учене се убедих, че това, че много учиш не значи, че ще направиш кариера с наученото и ще печелиш много пари. Затова не ги насилвам - те ще си намерят своя си начин да си изживеят живота. Гладни няма да ги оставим, въпреки че не искат да се занимават с бизнеса на баща си.
Специално аз смятам, че дъщеря ми, въпреки че никак не е глупава, има вредния навик да прави глупости, да взема грешни решения, хич не обича да се заслушва в мен и въпреки че обикновено се оказвам права пак не признава. Баща и е същия - хич не ме спуша.Но поне накрая признава, че съм била права. Явно това, че вземаш правилни решения и животът го доказва не стига за да накараш хората да те слушат. По-скоро забелязвам обратното - колкото повече глупости говориш, но с авторитет и самочувствие, толкова повече ти се връзват. За мен лично важи, че колкото повече се доказвам, толкова повече не ме оценяват. Съдба - няма оправия. Явно трябва да престана да ги обгрижвам и да ги оставя да си трошат главите. Но с децата си е трудно да се държиш така.
А бащата е егоист и си живее в собствен свят - няма да се оправи, убедих се. Но пък баща не винаги е нужен - аз съм израснала без такъв

Аз се отказвам да пиша повече по темата. Не виждам никакъв смисъл. Казах, каквото имам да кажа - който иска ще разбере, който не иска - няма. В крайна сметка всеки родител си преценява дали ще обръща внимание на децата си или ще ги остави да си карат по течението. Щом те устройва децата ти да работят в Макдоналдс и смяташ, че на 12 години дъщеря ти се е ориентирала в това какво ще работи - ОК. Щом смяташ, че е нормално на 12 години да спи по къщите на хора, които не познаваш и по цял ден да се шляе по улиците се деца, които не познаваш - пак ОК. Дано детето ти да е по-отговорно от теб и да има поне малко акъл в главата. Те хората са го казали - децата оцеляват, въпреки родителите си. Това от мен!

Щом бащата си пита ушите нещата няма да се оправят. Кураж сама на бойното поле.

И какво толкова сте направили,че децата ви се срамуват от вас?
Търпите им капризите и безобразното поведение,угаждате им и пак сте лоши.
Не ви оценяват май.

Аз имах една съученичка ,която се срамуваше да кани гости вкъщи,но баща и беше алкохолик .Рабирам защо тя се чувстваше неудобно.