Страх

Здравейте казвам се Фабиен. Всичко започна в 6ти клас. Аз и моят най-добър приятел бяхме навън с по-големи момчета от квартала. Те пушеха трева. Не знам с какъв акъл ние двамата поискахме да пробваме в тази ранна възраст. Пушихме с тях, двамата се паникьосахме всичко около мен и до колкото приятелят ми описваше беше нереално. Уплашени много сърцата ни биеха силно и бързо, не можех да си обясня какво се случва мислех че сънувам кошмар. Момчетата започнаха да се обвиняват че са ни дали, понеже бяхме доста зле. Изпратиха ни до унас, мъчех се да бъда хладнокръвен колкото и да е трудно и да не се издам пред мама. Успях за, което сега съжелявам, че не съм споделил. На другия ден се събудих всичко беше нормално, дори се зардвах. Отидох в училище изведнъж докъто бях в час пак ми стана едно нереално, странно, уплашено. Дочаках межучасието, излязох и седнах на едно диванче в коридора. Две момчета дойдоха и ме попитаха какво става. Аз исках да им обясня, исках само да изрека думите вчера пуших трева. Обаче докъто казвах вчера, блокирах нещо ме спря да говоря, започнах да плача. Прибрах се удома тези чувства се появяваха от време на време, всеки ден през повечето време бях разтревожен. Мисля,че около месец не бях споделил на никой точно какво усещах освен момчетата, които бяха там докъто пушехме. Имаше хора, които бяха разбрали за случилото се, но дочули аз никого не съм споделял. Около месец, два бях така всеки ден. С времето го забравих, усещанията изчезнаха, но ми остана като белег че не трябва да пуша трева. След много време мисля, че околко 2 години мои приятели, които пушат често ме навиваха да пуша с тях. Беше ми забвано приятно, но винаги си имах едно на ум и не прекалявах. Да кажем,  че около веднъж в месеца съм пушил. Някой път пак усещах какво ще се случи, но се справях и не му давах да ме събори както като бях малък, но все пак това ме отказваше още и още повече. Не съм сериозен в решенията си и колкото пъти се убеждавах, имаше моменти след това в които съм го правил пак. Тази година лятото в продължение на една седмица пушех всеки ден. Работех в слънчев бряг и там го правех с колегите си. Тогава ми беше супер, дори самичък ги карах да пушим. Прибрах се от морето в Габрово, за да си взема някой неща от които имах нужда. Докъто бях тук моят секвартирант, приятел от малък, съученик ми се обади и ми каза, че е правил секс в квартирата в която живеем с момичето което имах 3 години връзка. Стана ми доста зле понеже не бях я забравил  и двамата поддържахме контакт, крарахме се, казвахме си ,че се обичаме, но не бяхме  заедно на инат. Бях се депресирал доста  бях ядосан, тъжен, разочараван, чувствах се предаден за пореден път, защото тя се е гаврила по жестоки начини и преди това не можех да се откажа и съжелявам сега. Върнах се на морето момчето което ми съобщи какво е направил го нямаше дойде си в Габрово в същия ден в който аз отидох там, по други причини разбира се. Още от самото слизане от автобуса ме удари нещо като депресия, нямаше толкова много хора от колкото преди да замина беше септември, края на сезона. Това гадно чусвтво не спираше и мисълта какво са правили онези двамата ми се явяваше постонно в галавата. Отидох в квартирата влязох в стаята, която се е случило. На косъм да се разплача излязох и не съм стъпвал повече там. Прибрах се в Габрово, една вечер не можех да заспя, защото не си избивах от главата как тя ме е предала. Това беше октомври месец. Излязох с мои приятели късно вечерта, отидохме на едно училище в двора. Запалиха трева исках да се разсея малко от мислите за това нещо и си дръпнах два пъти. Започнах да се смея толкова, че в един момент се уплаших. И познайте повтори се чувството от 6ти клас да не казвам по зле. Прибраха ме мислих че съм полудял или ще умра. Повтарях на момчето което остана цяла нощ до мен, че ако сънувам трябва да ме събуди. Забравих да спомена явно не съм преодолял случката от като малък. Мисля, че 2017 започнах да сънувам кошмари с напълно с доста сходни усещания от пушенето. Сънувах как ми е нереално как се чувствам зле. В съня си искам да споделя на някого какво усещам, но се повтаря случката в училище на диванечето тръгвам да говоря и блокирам. Тогава страхът се засилва със всяка секунда усещам как сърцето ми бие ушите ми започват да пищят и се събуждам. Момента в който си отворя очите и страхът и всичко останало спира. Обясних на вуйчо ми понеже той е начетен в доста сфери. Каза ми, че спя на ниско и кръвта ми се изравнява с главата и спира да се движи, и тялото изтръпва и искаш да кажеш нещо да мръднеш, но не става. От скоро се старая да спя на високо и нямам този проблем. Така де нека оставя темата сънищатата. Не беше сън като му казвах, че ако е да ме събуди (очевидно)😂. Не знам и не помня как заспах. След ужаса се събудих зарадвах се отново, че нищо ми няма. След няколко часа подтискащото чувство се появи, започнах да се обвинявам. В рамките на една седмица усещах тревожност, дереализация, но в лек вариант. Бях се уплашил, че всичко се повтаря започнах да споделям на всички, чувствах се длъжен, защото си обяснявах, че като малък грешката ми е била че не съм споделил. След това около седмица, две ми нямаше абсулютно нищо, всичко беше наред. Бях си объркал режима страхотно и още ми е трудно да го оправя. Запрях се удома понеже през деня спях, вечерта бях буден, или като не спях през деня не излизах появиха се пак тези чувства. Всеки ден ставах по-тревожен и по-тревожен. Започнах да чета, наложих си, че имам шизофрения, уплаших се безкрайно много. Не знам дали е паник атака моето, но започнах всеки ден да се паникьосвам до неузвавмост, да изпитвам страх, дереализация, в тези кризи така да ги нарека съм сигурен, че полудявам. Стана ми навик да чета всеки ден не мога да спра търся спокойствие като гледам, че доста хора пишат подобни на моята история. Виждам позитивни коментари, че това не е психоза и се успокоявам много. Беше ме страх от всичко първите 3 седмици, ходех при личната каза ми, че това по-скоро е неврозичен проблем. Успокоих се почувствах се добре, но за доста кратко. Говорех с вуйчо ми описах му всичко каза ми, че не полудявам, че самият факт, че аз усещам, че нещо не е наред казва много. След дългия разговор с вуйчо ми бях толкова добре, бях спрял да се храня преди това, бях супер уплашен. Излезе една усмивка, наядох се като прасе. След това всичко по старо му, но една идея се чуватвах по-добре. Отидох на невролог, изписаха ми ремирта. Успокояваха, но много ме успиваха и сам ги спрях. Записах се при психотерапевт. Все още ходя веднъж в седмицата. Казаха ми, че нямам нужда от лекарства. Бях разказал живота си който е пълен със стрес още от бебе, с баща пияница, сканадали бой над майка ми и сестра ми и аз нямаше какво да направя. Това продължаваше с години наред така изсрастнах. Психотерапевтът ми каза, че живота ми е пълен със толкова постоянен стрес и, че всичко което се случва сега е нормално. Промени ми се ежедневието, аз съм човек който не може без да излезе навън. Сега го правя по-рядко, помеже навън се чувствам различен и си дърдоря сам на ум за тъпия ми проблем който все още  ме измъчва. Разсейвам се само, когато съм във фитнеса. Някой път имам доста енергия и се превъзбуждам, но това става за няколко минтуки. Обичам всички покрай мен искам да вляза в контакт с някой. После извъднъж неприятното усещане пак идва. След това се сещам какво ми е казал вуйчо ми, психотерапевтът, и пак се зарадвам, усмихвам се и идва енергия. Уплаших се да не е биполярно, но говорех с психотерапевтът по тази тема и каза, че това пак са нормални реакции. И като цяло състоянието ми аз не си го обяснявам, камоли на Вас да обясня, но ще опитам. Когато стане най-критично започвам да усешам всичко като в сън, или все едно съм в някакъв филм започвам да се плаша много, сещам се какво съм чел за шизофренията и веднага си мисля, че съм шизофреник, биполярен и така нататък. Нямам физически симптоми, просто ужасяващ страх от полудяване, наистина огромен не мога да опиша. Вечер преди да заспя ми се въртят супер нелогични картинки, думички, които не искам и се мъча но не мога да си контролирам мислите. Колкото и да ме уверяват, че не съм психично болен изпадна ли в подобна криза мислите, че съм луд и че няма да се оправя никога ме съсипват. Всеки път съм на щрек и ме страх да не ми се причуе нещо, или да ми се превиди. Моля ви не ме обвинявайте за случката в 6ти клас наистина много съжелявам, но не мога да го променя. Искам вашите мнения, съвети и преценки. Главния ми въпрос е дали е възможно да имам психоза. Съжелявам ако не съм обяснил разбираемо. Благодаря на всички предварително! (Чувствам се наистина като в сън “кошмар”искам всичко да е като преди и да се чувствам нормален. Светът ми е странен.😭😭)