Трудно ми е да го кажа, но отговорността за майка ми и поемането на всички разходи в домакинството вече ми идват в повече. Тя има здравословен проблем, но може да се грижи сама за себе си. Трудността идва от това, че е на такива години, че никой не я взима на работа. Принудена съм да живея с нея на квартира, за да не я оставя сама, за да има кой да плаща сметките. Сама съм, разделих се с приятеля ми, но дори не мога спокойно да поканя приятели вкъщи. Грижа се за храната вкъщи, наема, битови разходи и всичко останало, вече с цената на развитието си. Заплатата ми не е толкова висока, и съм студентка редовно обучение. Всичко ми идва в повече. Тя дори не е човек, с когото лесно се съжителства. Омръзнало ми е семейството ми цял живот да ме дърпа назад. Единственото решение, което ми идва на ума е да освежа къщата в родния ми град, и мъчно, не мъчно да я изпратя там. Тук, където живеем тя няма къде да остане, а аз се усещам, че ми става все по - трудно и не виждам как да изляза от ситуацията. Какво мислите? Болно ми е, наистина, имам чувството, че ще си натрупам грях на душата, тя не иска да се прибира. Все едно я изоставям.. Но, мразя да нямам решение на трудни ситуации и това е единственото, което виждам.