Проблем с майка

  • 2 428
  • 19
Здравейте, нуждая се от съвет, от вашата гледна точка и на майки, и на дъщери.

Трудно ми е да го кажа, но отговорността за майка ми и поемането на всички разходи в домакинството вече ми идват в повече. Тя има здравословен проблем, но може да се грижи сама за себе си. Трудността идва от това, че е на такива години, че никой не я взима на работа. Принудена съм да живея с нея на квартира, за да не я оставя сама, за да има кой да плаща сметките. Сама съм, разделих се с приятеля ми, но дори не мога спокойно да поканя приятели вкъщи. Грижа се за храната вкъщи, наема, битови разходи и всичко останало, вече с цената на развитието си. Заплатата ми не е толкова висока, и съм студентка редовно обучение. Всичко ми идва в повече. Тя дори не е човек, с когото лесно се съжителства. Омръзнало ми е семейството ми цял живот да ме дърпа назад. Единственото решение, което ми идва на ума е да освежа къщата в родния ми град, и мъчно, не мъчно да я изпратя там. Тук, където живеем тя няма къде да остане, а аз се усещам, че ми става все по - трудно и не виждам как да изляза от ситуацията. Какво мислите? Болно ми е, наистина, имам чувството, че ще си натрупам грях на душата, тя не иска да се прибира. Все едно я изоставям.. Но, мразя да нямам решение на трудни ситуации и това е единственото, което виждам.
Виж целия пост
# 1
Тя има ли други близки?

Какво е нейното мнение? Как си представя един бъдещ момент, в който ти се изнесеш и  създадеш собствено семейство?

П.П. Тя финансово не може да се грижи за себе си, така ли? Иначе се грижи? Преди ходила ли е на работа, ще има ли пенсия?
Виж целия пост
# 2
Milenaka

За съжаление, няма други близки освен мен. (Поне такива, които са готови да помогнат) И, може би приятелите й, които са в родния ни град. Затова си мисля, че там ще е по - добре.

Как си представя нещата? Ами, не зная честно казано. Като я слушам има малко нереалистична представа за нещата, в настоящето, а какво остава за бъдещето. Сякаш мисли повече за себе си, отколкото за мен.

Взима ужасно малка пенсия, заради % инвалидност. Има и образование и стаж, и опит на хубави позиции. Но, ситуацията е такава, че не виждам тя да работи отново. Опитва, но никъде не я взимат.
Виж целия пост
# 3
Сещам се само за един компромисен вариант, но и от страна на двете ви.
Да стегнеш къщата, за която спомена, тя да отиде там, но ти трябва да продължиш да я подпомагаш финансово, защото доколкото разбирам това е проблемът ѝ, не че не може да се обгрижва.

Говори с нея, питай я как си представя живота след някоя и друга година, когато ти решиш да създадеш семейство.
Виж целия пост
# 4
Според мен всичко зависи от отошенията ви. Вижда се, че не са добри, щом пишеш как семейството ти те дърпа назад, как тя мисли повече за себе си и т.н. В такъв случай ще ти е по-лесно да се отделиш от нея, отколкото ако бяхте в добри отношения.

Ако питаш дали бих върнала майка ми в малкия град, защото не мога да поканя приятели в квартирата - не бих, но това са индивидуални усещания и разбирания.
Но разбирам, че съжителството на пораснала дъщеря с майката е трудно. От тази гледна точка - съчувствам ти.
Виж целия пост
# 5
Не може ли да стегнеш въпросната къща,да живее там,но ти да я посещаваш често и да и помагаш финаново?
Виж целия пост
# 6
Ти, ако си мислиш, че по-евтино излиза да стегнеш необитаема къща и да ѝ плащаш консумативите отделно, отколкото в апартамента, който така или иначе обитаваш, да плащаш малко отгоре за майка си. В къща разходите зимно време за отопление са много. В апартамента те топлят отстрани, отгоре, отдолу, в къщата, ако не ти е санирано, ако не е уплътнена дограмата, на ток не можеш да се стоплиш. В студените дни в едната стая, малка стая и то, където нямаме възможност за отопление с друго, освен с ток, при денонощно включен маслен радиатор температурата беше 15 градуса. В другите стаи с камина и печка на дърва минаваше 30 градуса, ако не се отворят вратите, но е скъпо и сама жена със здравословни проблеми трудно би се справила с пренасянето, прибирането и цепенето на дървата. За всяко такова нещо ще трябва да плаща на някой да ѝ го свърши.

Да си търси работа майка ти, едва ли е толкова възрастна, обаче, ако няма някакви връзки в това отношение в провинцията, в столицата ще ѝ е по-лесно да намери, че и по-платено ще е.
Виж целия пост
# 7
Дежавю имам. Не го ли нищихме и преди същото?
Тъжно е, когато децата в един момент тръгнат с нагласата, че родителите са бреме. Сякаш като се "отърват" от тях живота ще им стане песен.
Какво е заболяването?
Виж целия пост
# 8
Кукумицинка, доколкото разбирам проблемът основно е в съжителството, в изнервените отношения, а не толкова финансов. Иначе в къща е по-скъпо, спор няма.
Виж целия пост
# 9
и аз да питам какво е заболяването.
трудно е да се даде конкретен съвет. има наистина егоистичи родители, които заради заболяванията си са склонни да провалят живота на по-чувствителните си деца, които цял живот се грижат за тях /имам такива тъжни примери, децата така и не създадоха семейства и т.н./. от друга страна има и егоистични деца, които за да не си развалят рахатлъка са склонни да изоставят наистина буждаещи се родители. разбира се, това са крайностите. в случая как да знаем какво се случва.
но едно ще те посъветвам - не си жертвай личния живот в грижи за майка си, дори и тя да ти внушава, че трябва. нещата са съвместими.
Виж целия пост
# 10
В никакъв случай не я приемам за бреме. И не става въпрос да я оставя, за да си каня вкъщи приятели. Моля, да не ме разбирате грешно. Аз си я обичам, грижа се за нея и това винаги ще е така. Не исках да споменавам подробности, но за тези, които питат - изкара инсулт преди 3 години. Бях до нея неотлъчно, когато се случи, с течение на месеци. В момента ходи, движи се, разсъждава, говори без проблем. За щастие се възстанови задоволително. Под 60 години е. Пиша, защото не зная как е правилно да постъпя. Не съм взела окончателно решение. Но, искам да го направя и да бъде релевантно и най - доброто и за двете ни, без никой да е ощетен.
Виж целия пост
# 11
Не мисля, че ще ти е по - лесно или по - евтино да я изпратиш в къщата. Освен ако не мислиш тя да е там и да прекъснеш връзка с нея. Според мен е добре да има компромис в отношенията и да мислиш малко по - положително. Много е хубаво, че жената може да се грижи за себе си, това е много ценно.
Виж целия пост
# 12
Ако не е засегната прекалено много от инсулта може да започне като чистачка в някоя фирма или леля в  детска градина.Парите няма да са много,но пак ще е нещо и ще върви стаж.Не е лесно на тези години,но не е и невъзможно.Защо не се опиташ да и помогнеш в търсенето на работа?Мисля,че ако денят и е запълнен и отношенията ви ще са по-добри.
Виж целия пост
# 13
Най-общо казано - каквото и решение да вземеш, ще трябва да живееш с него и последиците от него.
Виж целия пост
# 14
А майка ти какво мисли по темата? Съчувствам ти много.

Тя не е ли говорила с теб за вашия начин на живот, за вашите взаимоотношения?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия