Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 26

Едва ли ще Ви помогне, но споделяното тук от момичетата показва, че ще спре да Ви става лошо, когато спрете хляба.

Все пак, има и положителна промяна с изключване на ориз, картофи и прочие. Хубаво е да се намали още хляба, а по-нататък и да се спре. Може би е добра идея да не се прекалява с тренировките докато организмът свиква с по-малко въглехидрати. Не казвам да не се тренира или човек да се заседява, а просто да го дава по-спокойно.
Юиоки, вирусът може да пречи на писането само ако някой от пишещите го пипне- едва ли по друг начин- дано не се случва.

Хайде да раздвижа темата.
Честита ми ИР.
Предписаха ми Сиофор 850 по 3пъти на ден с плавно въвеждане.
Не съм го взела още.
Чета и се образовам.

Истината е, че се свиква без хляб. Аз в началото бях силно обезпокоена от това, че няма да ям хляб, чудих се: "е как ще се наям без хляб". Започнах да търся разни заместители, то не бяха  яйчени хлебчета с крема, блатове за пица със сусами и подобни.........ами не ми харесват, вкуса не ме удовлетворяваше. И как да ме удовлетвори, като дефакто щом се опитвам да "заместя" значи изпитвам липса. Както пушача все едно да замести цигарата с дъвка. Замествайки и търсейки аналози човек продължава да поддържа зависимостта си. Той трябва просто вътрешно да  вземе решение с пълна си убеденост, че не желае хляба и неговите производни да присъстват в менюто му. Така направих преди близо 4 месеца с хляба, а преди 4 години със цигарите. Доволна съм и от двете си решения.

Същото е и със захарта, дори по-скоро бих казала вкуса на сладкото. И от него се отвиква както от цигарите, и даже ти е малко неприятно като отвикнеш и го вкусиш. Също както цигареният дим дразни бившите пушачи.

Момичета, здравейте!
И аз съм нова в ИР. преди месец направих изследвания и резултатите бяха еднозначни. От тогава не съм пипнала въглехидрат и се чувствам повече от добре. Сега си давам сметка, колко зле ми е било преди това, виеше ми се свят, не можех да спя, изтръпваха ми краката и ръцете, постоянно бях уморена. Сега въглехидратите ми са околко 50г. на ден, като приемам и Глюкофаж 500 вечер. лекарката ми каза ако ми понася да го увелича с още един прием от 500 сутрин, дали това има логика? Като цяло лекарката ми каза, че мога да си ям всичко ама без хляб, което ми се стори меко казано несериозно, та затова се съмнявам и в това нейно предложение за Глюкофажа. Вие как го приемате?
Искам да ви кажа също, че изчетох всичко което сте пипсали и споделяли в последните години, много полезна информация намерих и сега продължавам да разгадавам мистиката на бъгавото ми тяло, та БЛАГОДАРЯ на всички вас, че споделяте ценния си опит.

Мари, поне сега знаеш и можеш да действаш.
Розичка, аз понякога правя режимни печива. Не с идеята да замествам хляба, а защото ми е удобно за навън и като основа- защото обичам понякога да си мажа някакъв пастет/лют сос/авокадо+сирене и др. За разнообразие също. Стандартният хляб не ми е вкусен вече.
Бледолилава, стандартните сладкарски изделия са доста сладки. Само човек като отвикне от тях си дава сметка...макар, че някои твърдят как после им стават дори още по-вкусни вредните храни...
Зелка, какви са ти резултатите от изследванията?

Истината е, че зависимостите трудно се преборват в дългосрочен план. И както се казва, че бившият пушач никога няма да се превърне в непушач, това е валидно и за сладко, тестяно и прочие. Т.е човек който е бил в тия бездни, винаги е в риск отново да попадне там. Въпроса е как да се справя с рисковите ситуации,т.е  моментите в които се изкушава. Като начало винаги изглежда страшно и плашещо как трябва да зарежем нещо, което обичаме (цигари, вафли, банички) и то ЗАВИНАГИ. Затова е добре, в началото да си поставяме краткосрочни цели.....примерно днес на обяд дали мога да се лишат от филията хляб.....мога. А на вечеря дали ще успея.....успявам.....и така ден след ден нещата се наместват. Препоръчвам на всеки, който има желание да прочете книгата на джилиян Райли - как да откажем цигарите. Има ценни съвети, които са валидни и за други пристрастявания.
Долче, права си. Аз сега съм у дома и се справям с липсата на такава храна, но предполагам скоро когато започна работа, ще търся отново варианти за режимни филийки или нещо. Както казваш да може да си намаже човек лютеница и подобни. Не казвам че са изключени от менюто, просто за момента не съм намерила нещо което да ми хареса.

Това са резултатите ми от последното обременяване с глюкоза. Имам 2 бременности с бебета над 4 килограма, като при втората правихме 2пъти тамън обременяване, което показа леко завишени резултати на захарта и никой не се сети да ми изследва инсулина, а вероятно стойностите са били потресаващи Тогава по моя преценка се поставих на режим, ама то стана след дъжд качулка, изобщо не бях запозната със заболяването тогава.

Глюкоза    5,60
                    5,70
                    6,18
Инсулин   18,60
                    58,30
                    53,50

HOMA-  4,63
Отделно изследвах Креатинин, Калции, Фосфор, вит Д и Б12, като само Д-то е с дефицит, всичко друго в норма.

Сега като zel_ka спомена, моето бебе също се роди над 4кг и дълго време се чудех защо толкова голям, а то не било без причина. Твърде вероятно още на 25 години да съм имала проблем въпреки, че бях слаба и в отлична форма. Хипогликемии правех от тинейджърските години.

Определено има връзка, за мен не знам дали преди това съм имала проблем или самата бременност отключи ИР, но мисълта, че и двете ми деца за "живели" 9 месеца във високо захарна среда ме убива. Това за жалост (не мога да твърдя със сигурност, чела съм по въпроса за гестационния диабет) увеличава  шанса и те някой ден да развият ИР/диабет, освен наследствения фактор.

И аз да питам, мога ли да ям кисело мляко? От два месеца махнах сладките неща, картофи и ориз. Мислех, че без тях няма да мога, а сега ми липсва само киселото мляко. Даже сънувах, че ям 😥

Ами има логика. Високият инсулин е причина за увеличен разтеж на мастната тъкан и да, гестационния диабет и изобщо диабет и ИР при майката са предпоставка и детето да развие, защото още от раждането си е до някаква степен с инсулинова резистентност.

Ей това да имаше кой да ми го каже преди да забременея, мамка му... А гадният доктор като видя ниската стойност на захарта и се успокои. А не трябваше. Щото и аз се успокоих. Едва четири години по-късно някой изобщо спомена ИР като вариант.

Сега гледам детето под лупа, все ми се струва, че коремът му е голям. А то си е едричко, откъдето и да го погледна - широкоплещест, висок, но едър. Да, има вероятност да е голям по наследство - баща му е метър и деветдесет и е изтърсакът на семейството, но не ми излиза от акъла мисълта за диабет.

Аз отдавна твърдя, че ИР никога досега не се е разглеждала като болест, не и от българските лекари. Аз съм с шкембенце (вече шкембак) от шестгодишна. И хърбава бях, ама пак с корем. Оттогава. Единственото, което свързвам с този проблем (а и с витилигото), беше ударната доза витамин Б12, който ми треснаха есента. На следващата пролет излязоха първите петна витилиго, а есента вече си бях с коремче, има ме на снимки. Дотогава бях гърчо.

Зелка, на гладно е висок инсулина, но пък сравнително умерено се покачва на 60 и 120 минута. Можеше да е доста по-зле. Но имаш ИР, очевидно. И аз съм чувала това за по-едрите бебета- че са по-предразположени към диабет. Имам и "потвърждение" при близък човек- но там със сигурност е оказал влияние според мен най-много начинът на хранене (пържени картофи, много сладкиши и тесто, кола, почти никакви плодове и зеленчуци...давани от майката, хранеща се по същия начин)...
Аз съм почти сигурна, че моята ИР е започнала да действа подмолно не по време, а след раждането- стрес, нерви, недоспиване, цял месец след раждането слънце не видях- виелици, вятър, студ (до морето живеехме). Около 1-2 месеца след раждането бях качила около 10 кг, нали за да съм имала кърма (постоянно ми намилаха как бебето "плаче толкова често" понеже е гладно и ме убедиха да увелича "полезния" хляб). Но 5 г след раждането положението е започнало да става и по-зле- вече не отслабвах така лесно, започват да трупам на необичайни места...За бременността поне съм относително спокойна, там първите месеци почти не ядях и съм горила собствени мазнини А веднага щом спря да ми се гади започнах да се храня супер балансирано, почти без тесто и с малко въглехидрати,  с белтъчини, ядки, плодове, зеленчуци. Мисля си, че хормоните ми са били идеални тогава, защото се чувствах добре във всяко едно отношение, засищах се с малко, нямах неразположения...Преносих с 12 дни, но малката се роди 3,400, на изписване вече беше 3,150 кг. Не беше пухкаво бебе. И досега върви доста стройна и фина, но аз все съм нащрек и я оглеждам...Тя обича тесто и сладко и ми е наистина трудно да балансирам менюто и, а като дойде пубертета всяка грешка в храненето може да окаже влияние...Гледам момиченца от съседните класове- с "инсулинови" коремчета, с мастни натрупвания в горната част...Ходят на спорт, но положението си е все същото. Мъчно ми е (напомня ми и за моето пухкаво детство- но аз пълнеех на дупе и бедра) и така ми се иска моето момиченце да не разбира колко е гадно...Ами, ще ги гледаме, ще дебнем за сигнали, ще се опитваме да ги насочваме към подходяща храна и движение- доколкото зависи от нас. Пък ще дойде и момент да не искат да слушат и приемат съвети- не знам, все си мисля, че пубертетът е един от най-критичните периоди...