Адски болки от секциото

  • 8 058
  • 23
# 15
Не пия обезболяващи, опитвам се без тях. Боли ли махането на конци Confused
Не, не боли. Ама нищо чудно че вървиш приведена. Не знам защо си взела такова решение, но в тази ситуация е разбираемо защо те боли.
Виж целия пост
# 16
Не пия обезболяващи, опитвам се без тях. Боли ли махането на конци Confused
Не изобщо нищо не се усеща Simple Smile
Виж целия пост
# 17
Слагай профенид, не се прави на герой.
Виж целия пост
# 18
Нося кърма в болницата за бебчето и за това ме е страх да използвам профенид. В листовката пише, че не се препоръчва, но ще питам докторите.
Виж целия пост
# 19
Виж в e e-lactanacia по активната съставка.

Проверих, безвреден е, може да се ползва.

Аз също слагах 5 дни, само сутрин.
Виж целия пост
# 20
На мен ми го даваха в родилно, докато кърмех. Не е проблем ьа кърменето според мен. Както са написали по горе, не се мъчи излишно.
Виж целия пост
# 21
Здравейте, преди 2 дни ми направиха спешно секцио. Уж ме хвана упойката, всичко точно, но по едно време усетих как ме режат, толкова зле не съм се чувствала. Ревях от болка и са ме приспали за малко с нещо. Първия ден такива болки имах, където е операцията, че само се чудеха какво да ми дадат, за да ми мине. Днес ми е 3ти ден и вместо да се чувствам по-добре, аз умирам от болка. Казаха ми, че трябва да се движа, за да се оправя. С който съм говорила, такова чудо не е виждал. Не мога да отида да си видя бебчето... Докторите питат само как може да ме боли, ами може! На всяка крачка умирам от болка, до тоалетна не мога да отида, защото имам чувство, че раната ще се отвори, абе пълен ужас. Много съжалявам, че се наложи секцио... Ако имате някакви мнения и съвети как да се пооправя поне малко, кажете Disappointed Relieved
Здравей,
И в коя болницата този ужас?😨
Виж целия пост
# 22
Същите болки имах и аз. Едвам ставай, толкова много ме болеше. На 18.01 22г
Ми бе 2то секцио, пак адскитеб болки.
Първите два дена многп ми бе трудно, но след това нещата започнаха да се нормализират
Виж целия пост
# 23
Първата седмица след секцио и аз бях така. Самото секцио мина много стресиращо за мен, през цялото време треперих, след това също, но вече от адска болка. На другия ден на раздвижването едвам станах. Уж слагах профенид след това, но първите 5 дни в болницата бях ад. Те ти казват пии много вода, теб те е страх понеже знаеш, че ще трябва да станеш от леглото и да отидеш до тоалетната. Зарязват ти бебето до леглото да го кърмиш, ти не може да станеш да го вдигнеш. Реже те като кихнеш, кашляш, дишаш... Бащата дойде да ни види и не го пуснаха понеже аз не можех да ходя. Казали му, аз да изляза и че нямало майка, която да не може да ходи. Чак като ме изписаха и се прибрах почнах да се подобрявам. На 7 ми ден спрях да пия профенид, защото болката стана поносима. Сега е 20 ден и още ме боли, но се търпи. Задъхвам се при ходене и изправено положение, заглъхват ми и ушите. Където е белега нищо не се усеща, но над него ме боли при допир и движение. Усещането е нещо средно между натъртено, рязано и изгорено.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия