Имах удоволствието да се “сблъскам” на пътя със звездната двойка Райна и Константин. Още не мога да спра да се ядосвам.. И не за това, че Коцето е прост, а Райна мълчи, като пукъл.
Това го преглътнах, въпреки, че имах съвсееем друго мнение от представянето му в медиите. Даже в ББ ми беше любимец.
Мога да си пиша много, много подробно, с много емоции, но ще бъда кратичка.
Засичаме се в еднопосочна улица двамката- аз с шкода 120Л, Коцето с БМВ-то си. Той влиза в забранената посока. Естествено, няма как да се разминем лесно. Застава насреща и започва да ръкомаха, да бие по волана, нарича ме и ме псува. Е, падна ми пердето. Не стига, че е в забранена улица, пък и ме хули. Тръгва той срещу мен, но аз не помръдвам- няма на къде, коли зад мен (улицата е Мърфи, ресторанта на Миро, за по-запознатите). Застава така, че да ме вижда и решава, че ще продължи да псува, но не е познал...Като си отворих устата, питах го за какъв се мисли, че ще ме псува и кое го кара да мисли, че с тази мизерна кола всички улици са отворени за него. През което време той ни оглежда с майка ми и изтърсва “тази улица е на баба ми, а ресторанта на дядо ми и ще си правя каквото си искам” и се върна обратно. Е...какво да кажа...псувните рязко спряха, в момента, в който ни огледа, прецени и се насмете. Явно реши, че такава устатница не се знае на кой каква е, пък и тази до нея не е мизерница и току-виж си изял боя. Всичко ставаше за секунди, много бързо и както се беше накокошинил да се прави на мъж пред смотльовците със шкодата, така и си отмина.
Аман от комплексари на пътя. Не знам какво да кажа и как да го опиша...ама съм много, много възмутена!
И за пореден път стигам до извода, че някои хора трябва да се свалят с шамар от облаците.
Виж целия пост
Това го преглътнах, въпреки, че имах съвсееем друго мнение от представянето му в медиите. Даже в ББ ми беше любимец.
Мога да си пиша много, много подробно, с много емоции, но ще бъда кратичка.
Засичаме се в еднопосочна улица двамката- аз с шкода 120Л, Коцето с БМВ-то си. Той влиза в забранената посока. Естествено, няма как да се разминем лесно. Застава насреща и започва да ръкомаха, да бие по волана, нарича ме и ме псува. Е, падна ми пердето. Не стига, че е в забранена улица, пък и ме хули. Тръгва той срещу мен, но аз не помръдвам- няма на къде, коли зад мен (улицата е Мърфи, ресторанта на Миро, за по-запознатите). Застава така, че да ме вижда и решава, че ще продължи да псува, но не е познал...Като си отворих устата, питах го за какъв се мисли, че ще ме псува и кое го кара да мисли, че с тази мизерна кола всички улици са отворени за него. През което време той ни оглежда с майка ми и изтърсва “тази улица е на баба ми, а ресторанта на дядо ми и ще си правя каквото си искам” и се върна обратно. Е...какво да кажа...псувните рязко спряха, в момента, в който ни огледа, прецени и се насмете. Явно реши, че такава устатница не се знае на кой каква е, пък и тази до нея не е мизерница и току-виж си изял боя. Всичко ставаше за секунди, много бързо и както се беше накокошинил да се прави на мъж пред смотльовците със шкодата, така и си отмина.
Аман от комплексари на пътя. Не знам какво да кажа и как да го опиша...ама съм много, много възмутена!
И за пореден път стигам до извода, че някои хора трябва да се свалят с шамар от облаците.
Само мога да ти кажа браво, че си му се развикала! 
, непрекъснато закъснявам. Това еднопосочна улица или рампа за гараж, пред която не трябва да се спира, 'щото се очаква да ти мине мисъл през главата, че 'арестуваш' хората които трябва да излязат отвътре - никой не ги признава тия неща, що така 
. И не, че е Константин или който и да е - всички до един се държат нагло 
.
.
Да не би да са паднали от небето. 
.Обаче...пред мен рейс,който в този момент тръгва да се изнася,а пред тариката още една кола,която успява да набие спирачки,но отворкото-НЕ! сЕЩАТЕ СЕ КАКВО СТАНА,НАЛИ? Много се изкефих и не пропуснах да му върна жесте с най-мазната си усмивка 
