Здравейте, мили хора!
Момиче на 17 години съм и живея в голям град от няколко години насам понеже родителите ми са от малко населено място. Съответно, когато влязох в елитна гимназия в 8 клас, нямаше как да пътувам , затова заживях със съквартирантка от моето училище в този град и ето ме 4 години по-късно. Та сегашната ситуация е следната: миналата година все още живеех с момичето, с което бяхме най-добри приятелки, аз си намерих сериозен приятел, който е по-голям със 7 години от мен, но въпреки това много се обичаме и той е свястно момче, та миналото лято започнах сезонна работа и по средата на лятото се скарахме жестоко с приятелката ми, съответно реших да напусна общата ни квартира, понеже бях много оскърбена от отношението й. Естествено и аз съм правила грешки, но нямаше как да остана там, при положение, че вече бе изчезнало всякакво уважение и се наслушах на всякакви обвинения и реплики, че съм ужасна и я е срам от мен...Както и да е, разказах това, защото е лесно да се досетите, че посред лято, когато работех почти всеки ден и ми се налагаше да се изнеса трябваше да търся варианти, но бях изтощена от местенето в нова квартира всяка година, което е друг въпрос. Та понеже аз и приятелят ми живеехме доста близо един до друг той все още беше при баба си и дядо си, но баба му отдавна си има друг апартамент,пак наблизо до техния, и му го бе предоставила да живее самостоятелно там, та той ми предложи да заживея там и той с мен заедно съответно. Така и стана , но проблемът е, че този апартамент бабата преди го е давала под наем да се подпомага финансово, и съответно когато се съгласи да живеем там с приятеля ми, поиска да й бъде плащан наем само от мен, 100лв, не е много, но въпросът не е в парите, а в отношението, според вас коректно ли е да предоставя жилището си на внука си и приятелката му, но да иска наем от приятелката му. Това ме измъчва и да ден днешен. Само да отбележа, че той беше против това, но нищо не можа да направи, понеже не е предписано на него жилището, а аз склоних и не исках да си проваляме връзката. Иначе баба му и дядо му са добри хора и се разбираме, но не мога да приема за нормално да бъде изискван наем, след като сме в сериозна връзка. Предварително искам да благодаря на всеки, който ще прочете тази история и ще ми даде обективното си мнение, според моите родители е нормално и нямат против да дават тези 100 лв, но аз се питам докога ще е така. Приемам градивна критика и всякакво мнение от тези, които ще разберат проблема ми.
Виж целия пост
Момиче на 17 години съм и живея в голям град от няколко години насам понеже родителите ми са от малко населено място. Съответно, когато влязох в елитна гимназия в 8 клас, нямаше как да пътувам , затова заживях със съквартирантка от моето училище в този град и ето ме 4 години по-късно. Та сегашната ситуация е следната: миналата година все още живеех с момичето, с което бяхме най-добри приятелки, аз си намерих сериозен приятел, който е по-голям със 7 години от мен, но въпреки това много се обичаме и той е свястно момче, та миналото лято започнах сезонна работа и по средата на лятото се скарахме жестоко с приятелката ми, съответно реших да напусна общата ни квартира, понеже бях много оскърбена от отношението й. Естествено и аз съм правила грешки, но нямаше как да остана там, при положение, че вече бе изчезнало всякакво уважение и се наслушах на всякакви обвинения и реплики, че съм ужасна и я е срам от мен...Както и да е, разказах това, защото е лесно да се досетите, че посред лято, когато работех почти всеки ден и ми се налагаше да се изнеса трябваше да търся варианти, но бях изтощена от местенето в нова квартира всяка година, което е друг въпрос. Та понеже аз и приятелят ми живеехме доста близо един до друг той все още беше при баба си и дядо си, но баба му отдавна си има друг апартамент,пак наблизо до техния, и му го бе предоставила да живее самостоятелно там, та той ми предложи да заживея там и той с мен заедно съответно. Така и стана , но проблемът е, че този апартамент бабата преди го е давала под наем да се подпомага финансово, и съответно когато се съгласи да живеем там с приятеля ми, поиска да й бъде плащан наем само от мен, 100лв, не е много, но въпросът не е в парите, а в отношението, според вас коректно ли е да предоставя жилището си на внука си и приятелката му, но да иска наем от приятелката му. Това ме измъчва и да ден днешен. Само да отбележа, че той беше против това, но нищо не можа да направи, понеже не е предписано на него жилището, а аз склоних и не исках да си проваляме връзката. Иначе баба му и дядо му са добри хора и се разбираме, но не мога да приема за нормално да бъде изискван наем, след като сме в сериозна връзка. Предварително искам да благодаря на всеки, който ще прочете тази история и ще ми даде обективното си мнение, според моите родители е нормално и нямат против да дават тези 100 лв, но аз се питам докога ще е така. Приемам градивна критика и всякакво мнение от тези, които ще разберат проблема ми.
