Подготовка за нормално раждане - информация, въпроси и отговори

Е, то е факт, че не става с викане. Викането изморява майката без никакъв резултат за съжаление - пречи на напъните. Най-важното е родилката да се запознае предварително с техниката на дишане - доста проблеми може да си спести и стрес по време на раждането. Има няколко много полезни видеа.

(това го пиша, защото темата е подготовка за нормално раждане. достатъчно теми за препоръки на лекари има и за всяка болница отделно)

Абе то и ако му режат на човек крака по-добре да не вика, да си пести силиците за после, когато няма да има крак... Гледала съм видеа по въпроса. Добре си се справих. Родих за час -два. Но реакцията на болка е най-естественото нещо. Аз и на зъболекар като ходя си рева редовно

Е, верно ли сравнявате рязане на крайник/зъболекар с естествен за тялото процес... то затова бременните жени се ужасяват от естественото раждане в тая държава. За подобна нагласа и най-добрите акушерки не биха могли да помогнат. А съветът ми не е адресиран към вече „справили се“...

Не реагирате коректно на сравнения Чисто и просто, дори да не ви идва модерно, болката си е болка, дори и да е естествено. Сигурно пък едно време, преди стотици години, преди 50 години, жените са медитирали за по-леко раждане. Айде, моля ви се. Ще го разкажа на баба ми, да каже някой бисер. В Библията имаше нещо от сорта на как Ева била наказана заради това, че изяла ябълката. Та се казва - ще раждаш децата си в болка и мъка и мъжът до теб ще е непостоянен. Нещо такова.
Разбира се, че човек трябва да си пести силите, но за мен основното е човек да преодолее страха от неизвестното. Всъщност този страх е най -голямата драма за раждането. Което е най-естественото нещо.

Много съм щастлива от двете си напълно естествени раждания. Нямах системи, нямах и упойки и двата пъти. Аз съм голяма бъзла по принцип, но по време на ражданията ме беше облезо невероятно спокойствие. Първото раждане 2010 беше 6 часа, второто 8 г. и 7 месеца по-късно между 2-3 часа общо. За протокола: дребна съм, с тесен таз.

Мисля, че се отделихте прекалено много от темата. Вярно, че част от подготовката за нормално раждане, е избор на болница, но не мисля, че е основен мотив тук. Има и отделни теми за тях .

Можете ли да ми препоръчате някое Ютуб гуру/АГ/акушер или т.н с видеа за дишане и препоръки за настройване на организма. Имам едно нормално раждане, предстои ми второ, като разликата между децата ми ще е почти 5г. С първото определено имах затруднения в техниката за дишане и начина на напъване. Иска ми се с номер две да мине процеса малко по-гладко.

И при мен беше така първия оът, но втория път нямаше нищо общо, просто слушах екипа спокойно и изпълнявах. Може би даже и не извиках нито веднъж, а ги слушах и изпълнявах, въпреки че ме болеше повече втория път. Обикновено повече боли, но е двойно по-бързо. Имах само 1 шев втория път. Разлика цели 8 г. и 7 м. Както писах по-горе, без никакви системи и без епидорални упойки. Втория път много държах на упойка, но за 20 минути от 5 см.,разкритието стана 10 см и решиха, че няма да ми сложат. Малко се разочаровах, бях се настроила, че няма да ме боли като ще съм с упойка, но мина като по учебник.

Аз препоръчвам Елена Василева. Има няколко видеа по темата за болката, за дишането, за целия процес.

Загубила съм името на друга акушерка, но мисля че беше от болница Селена - с видео,  в което говори за физиологичния процес и какво точно прави тялото, каква е функцията на акушерката и кога какви указания дава на родилката. Защото има много конкретен момент, в който трябва да се напъва.

С две думи основната теза - правилното дишане спомага за отпускане на мускулатурата и по време на паузите между контакциите позволява тялото да си отпочине. Помага за производството на окситоцин (дали това беше?!?). Отпуснатата мускулатура изгонва бебето по-лесно и с по-малко/по-кратка болка.


Глупостите за модите и бабите по-назад не знам как да ги коментирам... 🙄 За регулиране на болката има епидурална упойка и обезболяващи, та не знам за каква Библия става въпрос.

От акушерките аз се сещам освен за Елена Василева и за Надежда Стаменова от Надежда. 🙂 Мисля пускаше лайфове за раждането и дишането.

Аз го написах, след като родих и пак ще го повторя. Тази тема ми помогна много за адекватно раждане. Не съм имала и милиграм страх от естественото раждане, молих се да е такова. Постъпих в болницата супер спокойна и нахилена с изтекли води, цял ден бях по нощница пред болницата с мъжа ми и приятелка. Качвах се само за проверка на тоновете на детето. Вечерта ми започнаха контракциите, засичах си ги сама около два часа, отново спокойна и повтаряща си, че всичко е наред и т.н. преди да започнат по-силните, се движех все едно въртя обръч /не знам защо, но ме успокояваше/.
Към полунощ потърсих доктора, провери ме имах 5см разкритие, сложиха ми окситоцин, родих за около 40 минути /карах се с израждащата, но акушерката ми беше слънце/. На финала реших да не се занимавам с израждащата, а да се вслушам в акушерката. Нещата се случиха бързо.
Лошо впечатление ми направи това, че всички лекари, си захващаха за очилата ми, при все че имах два издадени документа от офтамолог, че мога да родя естествено. Предполагам, че друга жена, като й го наблегнат 5-6 пъти може да се навие за секцио.
Ако имм второ дете, отново, бих се молила за естествено раждане. Не мога да кажа, че не боли, но някак след като се наспах сгушена с бебето ми, силите ми бяха възвърнати, имах много и само вътрешни шевове, но физически бях пушка.
Лично на мен ми се иска да има повече компетентни лица по болниците относно кърменето. Не съм вманиачена на тази тема, но уж с пращящи гърди, заради това, че никой не ми показа нищо /а аз не се бях интересувала подробно предварително, с идеята, че това е естествен процес и ще се случи/, хич не ми се получи. Синът ми се оказа адски мързеливо бебе относно сученето. Мъчих се с помпа и ръчно цедене няколко месеца, имаше момент, когато и той сам засука, но явно късно и постепенно кърмата ми спря.

Мен д-р Хафузова ме научи да кърмя в болница, включително да си правя компреси. В резултат първото дете го кърмих 11м, второто 1 г. и 8 месеца.

Елена Василева пт Училище за родители Ма-ма има видеа за дишане и техники по време на раждане. Мисля, че не пазят записи от минали лекции, но пускат темата често.

Мен много повече ме е страх от секцио, отколкото от естественото раждане което си е сте степен процес, бебето е влязло в тялото, трябва да излезе и на мен ми се вижда много по-добре да излезе естествено, отколкото оперативно. Родих първото си дете много леко за час и малко. Просто секциото е по-скъпо и в бг докторите май предпочитат всичко оперативно, по-скъпо, по-добре за тях. На приятелка и бяха казали, че няма шанс да забременее и трябва да правят ин витро и те си казали ,,нищо да пробваме 1,2 пъти” и буквално от първия път е забременяла. За мен това си е просто искаме на пари от лекарите, затова и много майки раждат секцио…
Аз също съм нисичка и слабичка, но за мой късмет главата на бебчо не беше много голяма:)

И аз четох на доста места, че втория път се ражда по-бързо, но боли повече. Имате ли представа защо се получава така? Може би защото е по-бързо?
Аз родих миналата година април месец и сега се оказа, че отново съм бременна. Сега се притеснявам като е толкова скоро дали всичко ще е наред. Изпитвам неистов ужас от възможността за секцио. Поне първия път буквално след излизането на бебето все едно нищо не се беше случило.
Болеше ли ви по различен начин? При мен контракциите бяха доста болезнени и нямаха абсолютна никаква пауза. Но напъните бяха най-неприятни.

Първият път не ги слушах, самото изгонване на плода беше най-болезнено. После имах много вътрешни шевове. Вторият път контракциите бяха много по-болезнени и по-силни, по 4 минути продължаваха, помня, че гледах часовника с надеждата на втората минута да свършат, но не. После все едно не бях раждала. При второто раждането изглаждането и скъсяване на шийката стават едновременно, затова боли повече. Поне на тази информация попаднах.