Защо Българите сме вещомани

Минимализмът е начин на мислене. Обикновено до него човек достига след като е преминал през етапа да си реши финансовите въпроси в значителна степен.
От повече от 10 години разчистваме всяка година на принцип, който открих, че е близо до метода на Мари Кондо, когато прочетох книгата й. Държим само дрехи, които носим, стават ни идеално и ни харесват. Тя говори за усещане за радост, когато вземем дрехата в ръце. Всички вещи преглеждаме така - дрехи, обувки, аксесоари, книги, всякакви предмети. Подаряваме, даряваме или изхвърляме всичко, което не ползваме.
По този начин изчистих дома на родителите ми, абсолютно всякакви дрехи, които са "стари" вън.
Усещането за потенциал, възможности за разгръщане и промяна е фантастично.

Мда, минималистично ми е от години. Екстра ми е.
Не правя "годишно" разчистване, просто не трупам.
И не е нужно да чета, който и да е, за да си подредя живота, така че да ми е добре.
Но аз съм частен случай.

Минимализъм не означава борба за всеки свиден лев, това да е ясно.

Ето тук много хора срещат трудности. По-възрастните хора изобщо не могат да се разделят с вещите си.
Как успяхте да ги убедите?

Без да съм чела Мари Кондо действам на този принцип. Всеки сезон изчиствам дрехи от гардероба си, които съм обличала 1-2 пъти. За мен това е знак, че не са ми необходими.

За някои може и да означава. Ако има легална дефиниция, дайте я! За мен не е минимализъм да изхвърляш, за да освободиш място, а после пак да трупаш и така през няколко месеца.

Не ме разбрахте.
Да познаваш нуждите си и да им отговаряш адекватно, като начин на живот - това е манимализма. Това не значи лишаване, а  ясно разделение  от нужда и желание.
Овладееш ли желанието за притежание, тогава може да пристъпиш към манимализъм.
Ако си купя един  Епъл мак бук за 4300лв, ще го направя с ясната идея, че ще го ползвам пълноценно и с удоволствие дълго време.
Така е с повечето качествени неща.
Минимализъм в живота, храната, обзавеждането.

Минимализъм означава да имаш толкова, колкото имаш нужда, т.е. достатъчно лично за теб или твоето семейство. Не абсолютния минимум. Не означава нито голи стаи, нито претрупани с вещи. Някои хора стигат до крайности в желанието си да следват модни тенденции. Не визирам, никого от пишещите в темата, а познати увлечени по минимализма.

Според минимализмът е обратното на консуматорството. Сега се опитвам да ограничавам пазаруването - особено дрехи и обувки, но преди време бях от тия, които са все с торбите. Ако бях чистила и изхвърляла, още щях да съм от тия, които трудно излизат от магазините без да са си купили нещо. В един момент реших да се накажа да нося поне 2 пъти на сезон и нещата, които не ми харесват особено, но съм имала неблагоразумието да купя, та взех да се замислям какво купувам.

А защо трупате? Минимализъм означава да не купувате Семейство от двама възрастни - колко чинии ви трябват? Колко чаши Колко рокли имате?

Купувам дрехи, когато имам нужда от тях - махам жилетка, купувам жилетка, махам пола, купувам пола. Парите си влагаме в културни събития, учене и пътувания.

Не баш. Означава да се не купуват излишни и непотребни неща.

Доста сме ги обсъждали тези неща в темата за минимализма. Всеки си има разбиране и си го следва. Не можем едни други да се убеждаваме кой от кое има нужда и от кое не.
За един две жилетки са напълно достатъчни, а на друг трябват 10 костюма. Нали не очаквате мениджър, който е постоянно по срещи с клиенти, да ходи с 2 костюма и един чифт обувки.

Някой хора притежават достатъчно ресурс да си купуват и дрехи, играчки и да ходят по културни събития, хобита и пътувания. Тогава не говорим за приоритети

След основния ремонт и на мен ми се наложи да се отърва от доста вещи, с които все ми се свидеше да се разделя. Но се радвам, че така стана. Най вече ми се свидеше за книгите, но в крайна сметка го направих. Повечето (най-вече тези, които ги има в електронен вариант) ги продадох в olx. Сега всички книги ка ми в Киндъла. Е, имам и доста на хартия, но малко по-малко и те заминават.
А, да, и се записах на градската библиотека. 😁

Приоритетите какво общо имат с темата? Да можем да купим много вещи най-разнообразни и на всякакви цени далеч не ни провокира да го правим 🤩 Предпочитам (личен осъзнат избор постигнат с повече от 10 години преди време работа върху целите си) да купувам преживявания. Убягва ми целта на трупането на вещи. Затова цитирах в какво предпочитам да влагам средства. Има фантастични места по света, уникални начини да се достигне до тях😍🔥 и какво да се прави там.
Разбира се всяко семейство има своя начинна живот. Скоро говорихме с познати и ми стана интересно учудването на един човек  не ни ли идвало в повече всяка седмица да ходим на театър. На него му се струваше голяма "занимавка" да се организира и се заговорихме доколко всеки от нас на масата в този момент планира нещата, които прави. Установихме, че само 2 двойки си организираме месец - два напред дейностите - онлайн купени билети за представления, ted talks, курсове и изобщо поне 2 месеца напред знаем точно какво ще правим уикенда и поне 2 вечери през седмицата. По същия начин всяка неделя си знаем вечерите за идната седмица какво сме определили да правим.
Организираността по отношение на вещи, занимания, планове за квалификация с години напред, промени в кариерата на стъпки е еднаква. Когато личното физическо пространство е максимално разчистено от вещи, съзнанието е способно да намести всички промени, които възнамеряваме да реализираме, в строен план. Колкото по-малко вещи, толкова по-лесно постигане на целите 🎯 Такъв е моят опит.

Точно приоритети е. Ти избираш да не харчиш за вещи, а за преживявания. Аз да речем избирам да харча и за вещи и за преживявания. При теб има приоритети, при мен няма, но това не ми пречи социалният ми календар да е по-пълен от твоя. Ти знаеш 2 месеца напред, аз знам година напред къде кога ще ходим/правим