Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Правим ли грешки спрямо първородното, когато си имаме второ?

  • 2 770
  • 16
Здравейте на всички,

Наскоро ни се роди второ дете - момиченце. Разликата с каката е 8 години. Приятели и познати ми повтаряха колко лесно ще ми бъде, голямата ще ми помага и т.н.🤔

Но за съжаление не е точно така.😒 Каката и се радва много и постоянно, на тя самата се промени много. Почна да ме лъже, да ми крещи за щяло и нещяло, намали успеха в училище. Като и кажа да направи нещо се започва едно мъчение - "чакай" , и пак "хайде", и пак " чакай".....и така може и час да мине... А аз с беба в същото време, на която се обръща много внимание, на 5 месеца и не и се отделя от мен.

Разбирам че е някакъв вид ревност, и в повечето случаи се опитвам да глезя голямата за да не се чувства пренебрегната, но не помага.

Бих се надявала, ако има някой опитен, да дава съвети, защото опитвах доста неща и нищо 😣😭
Виж целия пост
# 1
Абсолютно нормален период. Дайте повече време на голямото дете да свикне с мисълта, че вече не е единствено. Включвайте я да помага активно в отглеждането на бебето, тя е достатъчно голяма. Така няма да се чувства изолирана.
Виж целия пост
# 2
Здравей, на моите момчета разликата им е 11 години. Въпреки, че големият много искаше да си има братче в началото след като се роди малкия имаше някаква ревност и изказвания като: на мен не ми обръщате токова внимание както на него, мама е постоянно с  бебето и т.н. Мисля, че с времето тази ревност изчезна. Дай й време, но и не спирай да й обръщаш колкото може повече внимание. Всичко ще си дойде на мястото Simple Smile
Виж целия пост
# 3
Ако ще те успокои, моето момиче тази година ще стане на 8 и пак така се държи и без да имаме второ дете. Е, не ме лъже и е с добър успех в училище засега, но пак крещи и ми се сърди за щяло и нещяло, изпада в истерии за пълни глупости, поватям по хиляда пъти всичко за да свърши нещо елементарно и т.н. По-скоро изживяват нещо като пубертет на тази възраст, свързан с прехода от съвсем детския период в детската градина и новите отговорности от ходенето на училище. Вие сигурно сте изнервени покрай бебето и свързвате абсолютно всички промени с появата му. Сигурно има и някаква ревност и период на адаптация, но съм убедена, че далеч не всичко е свързано с появата на бебето.
Виж целия пост
# 4
Разликата между моите деца е 8 години.
Не знам дали е имало ревност от страна на големия към малкия, при мен са две момчета, но реално се получи донякъде точно обратното. Големият беше втори клас, спрях го от занималня, защото си бях вкъщи и почнахме да учим заедно-БЕЛ, математика, английски. Малкото изискваше доста битови грижи-хранене, преобличане, такива неща, но на практика вниманието ми (тип емоционално-интелектуално, ако въобще може да се каже така), беше насочено към големия. На разходка излизах с двамата. Аз, лично, ревност не съм усетила, но че се променят, променят се и това не винаги е свързано с това, че имате второ дете. Голямото ще се променя така или иначе в тази възраст много осезаемо, защото от детенце, става голямо дете, а скоро ще е на прага на пубертета.
Иначе сме имали всякакви драми, примерно, като проходи малкия, батко му беше сложил голяма табела на своята стая-"Забранено на бебета" и като приближи малкия до вратата, му викаше и сочеше табелата. Казвам-"брат ти даже буквите не знае, камо ли да чете", но да..скандали имаше и все още има.
Иначе това е клинченето-"чакай малко" и "след малко", сега го виждам с малкия, който вече е първи клас , така че не всичко е свързано със следващото дете, аз трето нямам:)
Виж целия пост
# 5
Ако не очакваш от голямото дете да ти помага за бебето или в домакинството, този период ще премине бързо.
Имай предвид, че инатът е нормален на тази възраст и без да имате вкъщи бебе. И недей да я глезиш за компенсация. Дръж се нормално, както преди бебето и подчертавай как същите неща, които правиш сега за бебето, си ги правила за нея. Разказвай й случки и спомени от нейния бебешки период. Когато бебето спи, измисляй да правите нещо с каката - разбъркайте някой сладкиш двете, изгледайте забавен за нея филм, потанцувайте на тиха музика в другата стая. Когато таткото е свободен, остави бебето за 2-3 ч. и идете само двете с каката "на кафе".
И избягвай да й поверяваш майчински отговорности за бебето, ако тя сама не изяви желание.
Виж целия пост
# 6
Те големите уж се радват, но все има и по малко ревност. Макар че във вашия случай е по-скоро свързано с възрастта й. На 7 години съм забелязала рязка промяна в посока по-голяма самостоятелност и собствено самочувствие. Тя вече става голяма, има учители, приятели, това са други авторитети. Вие с бащата не сте вече Слънцето и Луната за нея.

Гледайте да й наложите дисциплина, за да си поеме отговорностите в училище, иначе нататък лошо. Сега ако не се научи да си изпълнява задълженията, после става неспасяемо, все пак предстои пубертет. Също така гледайте да ви има доверие, за да споделя, което означава да не й се карате за грешките й, а да разговаряте и обяснявайте. Показвайте уважение към нейните чувства, мисли и интереси. Те са умнички децата, сигурна съм, че ще ви разбере.
Виж целия пост
# 7
В последно време е модерно да не се иска от голямото да се занимава с малкото. Много родители прегръщат идеята и здравата работят по въпроса, насърчват самостоятелността на голямото, за да отделят повече време на малкото.

Ако голямото иска да се занимава с малкото, не го лишавайте. За него контактът с бебето може да е важен. Нека участва активно, а в ритуалите около бебето му дайте понякога ключовата роля. Нека примерно намаже бебето с лосион след къпане.

Ако не иска, нямате полезен ход.
Виж целия пост
# 8
И още нещо - вероятно почти всички родители с наскоро родено второ бебе са забелязали, че при срещи с приятели и близки, всички насочват вниманието си към бебето и питат за него; даже и към по-голямото дете да се обърнат, обикновено коментират нещо от сорта "Вече си кака, батко" и т.н. и това може да засили ревността на по-голямото или да го накара да се почувства маловажно и незначително. В този ред на мисли, чела съм, че спрямо по-голямото дете е добре да се задават въпроси, показващи заинтересованост персонално към него/нея - например "Харесва ли ти в училище?" "От училище ли имаш приятелки или от квартала?", "Имаш ли любим герой от филмче, книжка или списание?", "Харесваш ли кучета/котки/кончета? Това ли са ти любимите животни?"(съобразно картинка на дрешката, с която е облечено детето в момента) и т.н. Можете деликатно да предупредите близки роднини и приятели да подхождат така към по-голямото дете, когато се срещате с тях, а не да го питат само неща, свързани с бебето. А вкъщи - аз като бях в подобна ситуация, прилагах следния принцип: всеки ден да отделям по половин-един час (докато бебето спи), когато с голямото да правим заедно нещо по избор (редене на пъзел, конструктор, сгъване на фигурки от хартия и т.н) - фокусът е върху голямото дете и заниманието и в този период не се говори за бебето.
Виж целия пост
# 9

Иначе сме имали всякакви драми, примерно, като проходи малкия, батко му беше сложил голяма табела на своята стая-"Забранено на бебета" и като приближи малкия до вратата, му викаше и сочеше табелата. Казвам-"брат ти даже буквите не знае, камо ли да чете", но да..скандали имаше и все още има.
Иначе това е клинченето-"чакай малко" и "след малко", сега го виждам с малкия, който вече е първи клас , така че не всичко е свързано със следващото дете, аз трето нямам:)
Това си е чиста ревност.

При нас са две момчета, разлика 7г. и 9мес.Определено има ревност, малко скрита беше и до сега на моменти се усеща.Малкия е на 10г, големия на 18г.Според мен допуснах грешка като грижите се насочиха повече към малкото, когато се роди.Големия мислех, че вече е голям и може да се оправя с много неща.Сега е по-прикрит, по-затворен,когато реши да споделя го прави, разказвана дълго и широко, но като цяло е по-затворен към нас.Иначе има страшно много приятели, с които прекарва почти цялото си време.Той е много самостоятелен.
Много се бият с малкия, дразнят се един с друг.Почти е невъзможно да има мир между тях и това е много натоварващо.Това също го отдавам на вниманието, което сме обръщали повече на малкия, когато беше по-малък.Малкия сега ми минава с тези номера на "шикалкавене" като после, след малко, ей сега,а отива час, два,три.
Като млада исках голяма разлика между децата, но сега съм се убедила,че е по-добре за децата да са с по-малка разлика.
Виж целия пост
# 10
Според мен е много трудно да се избегне ревността. Да не кажа - почти невъзможно.
И  е още по-трудно при такава голяма разлика, защото голямото просто е свикнало да е единствено и цялото внимание да е за него. 
Каквото и да си говорим - бебето обсебва вниманието и грижите.

Моите момичета са с разлика 9 години. И аз се бях настроила да си имам добра помощничка в лицето на голямата ми дъщеря. Тя чакаше бебето с нетърпение и много му се радваше в началото. После, разбира се, осъзна, че то окупира голяма част от вниманието ни и всичко се промени.
Допълнително усложняващ бе факта, че голямата тъкмо започна да навлиза в пубертета.

Опитвах се да обръщам внимание на голямата, но се опасявам, че не успявах да й дам достатъчно...

Изкарахме трудни години.
Чак, когато малката поотрасна, с голямата намериха общ език.
Виж целия пост
# 11
Аз откакто имаме малкото бебе, съм даже по- отдадена към голямото ни детенце, отколкото преди. Освен помощта с ученето, също дълго се разхождаме (бебето спи в количката), а ние дълго си говорим за нещата от живота Wink, вечер понякога гледаме нещо любимо или си правим прически Wink
Много се притеснявах да няма пренебрегнати (без да искаме!) след като родя, но се радвам, че няма такова нещо. Да, трудно е, но има начин!
Виж целия пост
# 12
Здравейте на всички,

Наскоро ни се роди второ дете - момиченце. Разликата с каката е 8 години. Приятели и познати ми повтаряха колко лесно ще ми бъде, голямата ще ми помага и т.н.🤔

Но за съжаление не е точно така.😒 Каката и се радва много и постоянно, на тя самата се промени много. Почна да ме лъже, да ми крещи за щяло и нещяло, намали успеха в училище. Като и кажа да направи нещо се започва едно мъчение - "чакай" , и пак "хайде", и пак " чакай".....и така може и час да мине... А аз с беба в същото време, на която се обръща много внимание, на 5 месеца и не и се отделя от мен.

Разбирам че е някакъв вид ревност, и в повечето случаи се опитвам да глезя голямата за да не се чувства пренебрегната, но не помага.

Бих се надявала, ако има някой опитен, да дава съвети, защото опитвах доста неща и нищо 😣😭
Вече не е бебето,на всичкото отгоре - конкуренция..
За капак,вероятно наченки пубертет.
Съвет не мога да дам,с едно съм,момче,започна пубертета на 10,вече 3та година ми се раказва играта.
"Чакай,ей сега,добре" може да означават и седмица при него..Периоди са,ще отминат.
Виж целия пост
# 13
Здравейте! Намирам се в изключително трудна ситуация. Синът ми е на 13 г., а аз съм бременна във втори месец. Мислех да му кажа малко по-късно, но от няколко дни той разбира, че нещо се случва и започна да задава въпроси. Вчера му казах, че е възможно да съм бременна и да имаме бебе, което страшно много го разстрои. Започна да плаче, да казва, че няма да го обичам и все подобни неща, които и мен много ме разстроиха. Незнам как ще преминем през тази ситуация. С баща му сме разведени, за мен това е втори брак.
Виж целия пост
# 14
Здравейте! Намирам се в изключително трудна ситуация. Синът ми е на 13 г., а аз съм бременна във втори месец. Мислех да му кажа малко по-късно, но от няколко дни той разбира, че нещо се случва и започна да задава въпроси. Вчера му казах, че е възможно да съм бременна и да имаме бебе, което страшно много го разстрои. Започна да плаче, да казва, че няма да го обичам и все подобни неща, които и мен много ме разстроиха. Незнам как ще преминем през тази ситуация. С баща му сме разведени, за мен това е втори брак.

Здравей, Krasyma, ситуацията е трудна, наистина, но ви очаква и нещо много хубаво. Това, че синът ти се е почувствал така, е съвсем нормално. А това че споделя, а не го задържа в себе си, показва, че имате добра връзка и ти има голямо доверие, както и че е доста осъзнат. Ревността при братята и сестрите е различна от тази при възрастните. Децата по-скоро преживяват усещане за загуба на своята единственост и страх от това как ще се промени целият живот, който са имали досега. А твоето момче е на 13 и може да му изглежда по-трудно, защото доста време е живал без брат или сестра. Аз мисля, че е много хубаво, че е изразил как се чувства, това е най-важното в този момент. Уверявам те, че всички деца изпитват тези чувства, просто повечето са малки и не могат да ги изкажат с думи. Затова малките го изразяват с действия, агресия към по-малките деца, гневни изблици без видима причина и т.н. Появата на брат или сестра е наистина голяма промяна и предизвиква много смесени чувства. Обикновено когато дадем просранство да се изрази гнева, страха, тъгата, започват да се появяват и радостта, вълнението и интереса. Дай му време да го приеме, кажи му, че винаги може да говори по тази тема с теб – да пита, да споделя. Нека да споделя страховете, гнева си, това е пътят да се справи с тях. Помисли какво е уникалното, което обичаш у него и му го казвай по-често, както и че винаги ще бъде първото ти дете и никой не може да го измести от това място.

Можете да научите повече и да зададете въпроси, свързани с развитието на децата и комуникацията с тях, тук:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1195292.msg40528882#msg40528882
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия