
Суна се обажда на Елиф и иска да се срещнат край брега на морето. Държейки в ръце разпечатка от съобщенията между Рюзгяр и Елиф, докторката напада с удоволствие - според нея Елиф мами Фърат и обкръжението му и единствената й цел е да се добере до парите на Дервиш и да заеме неговото място сред мръсния бизнес.
Суна е категорична - Елиф трябва за 24 часа да напусне града, в противен случай ще разкаже всичко на Фърат.
Интересно е поведението на Елиф - не казва нищо, но е притеснена. Тръгва си замислена, без да отговори на Суна.

Не мога да понасям това високомерие у докторката. Хубаво е човек да има самочувствие, но при Суна това е опасно поведение. Да се намесва в живота на хората, да им показва „верния” път - ненормално е. С поведението си тя отдалечава и Керем от себе си. Вярва и се опитва да го убеди, че единствено тя е загрижена за здравето му и бързото му възстановяване и умело гради бариери между него и Несли.
От амбиция и желание да се налага упреква Неслихан, че с действията си може да попречи на Керем да проходи, че може заради нея той да остане инвалид. Горкото момиче се разкъсва между думите на Суна и огромното желание на Керем да бъдат заедно, да мечтаят заедно, да се обичат и подкрепят.





























































