(<-- той пък взе, че го прочете и има следните възражения: не всяка вечер, а през вечер, даже през две. и не за къпането, защото за къпането мрънкаше едно време, а сега само за мазането с тоалетно мляко след къпане.)
Сменя памперси, гледа го когато излизам сама, храни редовно, преоблича и го приспива. Само да къпе не може, а и аз не съм му давала да пробва. Така ми помага за бебо.
помага- играе си с нея, забавлява я, храни я, къпе я, облича я, прави й прическа и т.н. За съжаление, много рядко има време да си е вкъщи... 
Ако го помоля нещо никога не отказва и не мрънка, но сам не се сеща. 
Ако го помоля нещо никога не отказва и не мрънка, но сам не се сеща.
и ние сме така 
/, преоблича я, занимава я, играят си, приспива я, гушка я, пее и. Работата му е такава, че има свободни часове през деня и винаги бърза да се прибере, дори и за 1 час, за да сме заедно. Когато Инес беше по-малка и се събуждаше по 2 пъти през нощта да яде, той ставаше за едното хранене, аз за другото. В петък и събота напълно ме отменяше през нощта. Понякога ме оставят да поспя през деня, като си играят в другата стая. Без него нямаше да се справя, но все пак тя е наша дъщеря и трябва да я отглеждаме заедно. Май наистина вече има доста бащи-мечта и нашия е от тях. 
той прави нещата по добре и от мен 
Вечер той става ,дава водичка ,сменя памперс ,приспива и каквото там си решат правят .Мама спи . Къпем детето двамата .Разхожда го когато почива . Много помага като се замисля . 
Най-приятно ми е като изведе децата и ме остави на спокойствие да си върша работата или да си почивам/във форума-както сега / . През последните четири месеца даже той я гледа вкъщи, защото работата му позволява... 
Когато ми е бръмнала главата от двамата ги изпращам на разходка. 
Ако не помагаше сигурно нямаше да се реша за второ детенце 
. 
.?Казвайте къде и ако са останали още такива,искам и аз .
за което съм бясна Колкото и грозно да звучи,по някога ми е в тежест 
.Още от самото начало прояви интерес да сменява памперси,да я храни,да я преоблича,да я гушка(тя беше много тиха и кротка и той все ме питаше"чете ли кога ще почне да се смее","кога ще почне да ме познава""кога ще можем да си играем")Винаги ми помага в къпането ,но се страхува сам да я изкъпе Той пазарува за вкъщи,ако го помоля да ми помогне в домакинството ще го направи,но гледа да избегне този момент Общо взето много участва в отглеждането на бебка(нещо,което и двамата смятаме за напълно нормално!) Не мисля че мога да изисквам от него нещо повече от това което прави за нас ,но единствено не иска да го разхожда сам с количката понеже не му отивало 
,а понякога ми се иска да си почина за няколко часа. 
... Ама като се налага и туй прави понякога 
Малката около 1 месец не искаше да и сменя памперса, защото не знаел как, ама веднъж се беше омазала, а аз говорех по телефона с Англия, та от няма и къде се научи...така че действайте. Ако го бях чакала сам да започне да помага, можеше и да не дочакам. 
Ето, преди миеше чиниите, сега от много време не го е правил, но защото така го свикнах. Но пък предпочитам да се занимава с малката, докато аз мия чиниите, защото така се откъсвам от нея за малко,че иначе цял ден сме дупе и гащи . Свиквайте си мъжете ! Но каквото го помоля го върши - гледа го за малко, докато аз имам работа, помага при къпане - донася и отнася води и легени, сваля ми количкатапо стълбите и я управлява , като го разхождаме двамата, вози ни по консултации, все такива, от сорта. Но най-голямата помощ от него получих след изписването ни от болницата. Къпеше бебето, опъваше ме пишката, сменяше памперси, правеше мляко, хвърчеше непрекъснато до аптеката за лекарства против колики и жълтеница. И всичко това при положение, че и двете с майка ми си бяхме у дома. Аз бях много объркана в началото и това ми дойде доста успокояващо. След няколко дни тръгна на работа, но на мен вече ми бе по-леко и се заех с ролята си на майка. Препоръчани теми
