Ето ви моята философия на живот, която ми е помагала да вземам много важни решения, включително ме мотивира да направя нещо (дамите от срещата в Хепи може и да се досещате), за да се запозная с любовта на живота ми, който дори и да не ми беше предложил, аз щях да му предложа.
Та - Ако чакаме перфектния момент за нещо, той никога няма да дойде.
Да и на мен няма да ми е приятно да се подпиша само със свидетели и то не тези, които са ни кумове, но това не значи, че не може да си направим деня специален. Алегра, ти каза, че можете да си наемете стая в хотел - не знаех, че обстановката в момента го позволява, но е много готина идея на фона на случващото се.
Предполагам, че ние поне за нашата дата 29.05 със сигурност ще трябва просто да си се приберем вкъщи след това. Но пък ще си купим едно хубаво вино, ще си поръчаме някаква яка храна, ще си запалим свещи, ще си пуснем музика...даже ще си потанцуваме. Може и да си поръчам секси бельо. И тъй. За нас поне това е достатъчно. А и аз ще съм супер на кеф, че ще си нося халката. Майка му вика "Абе, купете си от България някакви евтини, не е хубаво да ви ги изпращаме така". Викам си на акъла Абе що не си гледаш работата
Аз да ви кажа хич не искам даже и снимки от ритуалната зала. За мен Денят с главно Д е самата сватба, роклята, веселбата. Тия ритуални зали са ми супер соц, никога не съм ги харесвала. Не знам защо нещо не ги реновират. Даже ме е срам да ги покажа на "чуждИнците", както им казва баба.
И последно - майка ми се омъжи за втори път на 50 г въпреки, че много хора не бяха съгласни за брака. Почти никой не ги подкрепяше. Еми мога да ви кажа, че имаха си сватба, не беше голяма, но и двамата си се изкефиха на макс. Така, че вие тук, девойки красиви, се усмихнете и въобще да не ви минават такива мисли за без сватба през главата.