Планиране на живота за месеци напред

Останах с впечатление, че се чудиш за планирането за живота за години напред и щях да те подкрепя, а то за билети за концерти и екскурцийки.
1-во.Ако не си купиш билет 6 месеца предварително, няма да има билети като наближи концерта златно правило е това.А ако има ще си забутан някъде без да видиш нищо, закото хубавите места са заети.
За екскурзия само едно лято направих грешката да изчакам и познай-в последният момент платих цена 300% по-голяма цена , от това което платих идната година за планувана почивка от Ноември за Август.
Никога до сега не ни се е налагало да съжалим, отложим-благодаря на Бог.
Но тази година просто вируса отрано ни тръшна кой от където и ще пропуснем.
Иначе чувството да знаеш, че имаш пледстоящи букнати събития е превъзходно и ме стимулира да стана сутрин и да се замъкна на работа.

А на място пробвахте ли да си намерите нощувки?
300%, един път се опитаха да ме издрусат и не познаха.

На място не бих рискувала.Обичам да ми е планирано нали за това е темата.
Обикновено сме изморени, с 8 чанти и куфари, 2 мрънкащи деца.Знаете, че евтините самолетни билети често са с шибани часове-пристигат в 3 през нощта. Не си представям да се щуркаме да търсим нещо като пристигнем.

Питащият ми е любим съфорумник ( не се познаваме лично) и затова ще отговоря:
Ако имаш семейство от повече от 5 човека, няма как да не планирате отрано, защото се нлага да се напаснат много програми и всеки да каже кога може и какво може, за да бъде съобразено с всички.

Другата причина: "За някои концерти билетите свършват до няколко часа след пускането им и ако искаш да отидеш или пък детето ти иска, просто нямаш друг избор. Евтините самолетни билети също. Хубавите хотели тоже. " - друг вече го е написал и само цитирам. Всичко може да се вземе от днес за утре, но на минимум тройна цена.

Гледам възрастни: Ако няма записани доста напред часове за това или онова (лекар и пр.)  въобще няма как да имаш помощ от лекар-специалист, да вземеш протоколи за лекарства или др. подобни или да си свършиш друите задължения, за коеито трябва да не си на работа, да ангажираш транспорт ( лежаща линейка и пр. , да не дава Господ, но се е налагало подобно транспортиране ).

Ако с повече о тдве деца - учащи, също следва да се натамъни спрямо програмата на всички.

Намирам за пълен лукс, който не мога да си позволя, наличието само на краткосрочно планиране. Това означава, че си свободен и нищо на никого не желаеш и не се налага да обещаваш.

Друга тема е, колко е сложно дългосрочното планиране и колко ти струва на нервите.

С всичко в поста съм съгласна, а за последното изречение - въпрос на навик, и всъщност точно дългосрочното планиране ти спестява нервите ако имаш да напасваш програмите на 2+ души. Слагам си в календара, че от 1 до 10ти сме на море например, дори добавям телефони за контакт, адрес на мястото, самолетните билети и всякакви други важни неща и като наближи - всичко е ясно и няма щуране. Дори си слагам напомняния в outlook да подновя паспорти например като наближава датата (ако трябва да го помня, абсурд) или всякакви други междинни неща, които трябва да се случват. Със сутрешното кафе си отварям календара и виждам всичко за деня - и работно, и неработно. Много спокойно се живее по този начин. Иначе ме блъскаха някакви забравени крайни срокове и пропуснати ангажименти отляво и отдясно

Планирам, да, и концерти, и пътувания, и театри... Месеци напред. Не живея с мисълта, че утре ще умра или ще се случи нещо лошо. То ако живеех с тези мисли в главата сигурно до сега щях да съм се побъркала и сама да съм си сложила въжето. Обичам да знам, че юли примерно съм на концерт, август на море еди къде си. Да, случва се да изникнат непредвидени ситуации, но натъкмяваш някак плануваното с моментното положение. Ако пък наистина се провали плана не е чак такава драма, яд те е, ядосваш се малко и плануваш отново. Другата седмица имам планирани 5 дни във Виена. Не са отменили моите полети, но няма да отида. Вчера затвориха музеите до 03.04, които бяха главна цел на пътуването, но го приемам съвсем нормално, вече се оглеждам за билети за Виена есента.
Аз пък не разбирам хората, които нямат планове за бъдещето. Ставаш сутрин, очевидно жив, ако си и здрав супер, и какво решаваш - днес си ок и ще идеш на театър, да ама билети няма. Странно ми е, че изобщо живеят с мисълта да не плануват, защото можело да случи нещо. Сякаш пропускат възможностите, които им дава живота, та дори и самият живот!

Ох, мразя септември, обаче е факт. Децата ми не ходят на занималня, така че трябва да си наглася цялото ежедневие покрай тях.

На тоя етап от живота си не планирам. Имам някакво вътрешно усещане, че има прекалено голяма вероятност благите планове да се провалят. Просто като има план, възникват още един цял набор задачи и неща за мислене, за да се осъществи тоя план. Съответно става неприятно разминаване между благи очаквания и реалност и накрая не си в настроение, а трябва да се замъкнеш и да изпълниш плана.

Примерно няма как да планирам море след 6 месеца - точно ми се е случвало в един момент нещата да се наредят така, че изобщо да не са за море, а морето да ти провали други дейности. В смисъл случвало ми се е, буквално едно лято беше основоположно за много бъдещи успехи, нямаше прозорче за море. И за мен, и за мъжа ми. И не се знае след 6 месеца дали ще се падне скучно лято или динамично такова.

Затова си имам някакви ежедневни и седмични процеси, в които искам всеки ден да ми е приятно, не само едно уау събитие след 6 месеца. И ако се отвори прозорче и настроение, тогава действам. Защото предпочитам нещо импровизирано на момента, но с настроение, пред море след 6 месеца с големи очаквания, но накрая да достигна до тоя момент супер изнервена. Примерно почваш някакъв супер продуктивен период и да трябва да оставиш всичко, щото е писано, че трябва да си на море. Губиш скорост, не си в настроение за море, а за друго и се дразниш, че другото не ти върви. Почивката става принудителна спирачка и не се наслаждаваш.

Никога почивката не ми е била принудителна спирачка. Може би за някого, който работи за себе си, но ние и двамата с ММ сме наети служители, има кой да ни замества през отпуските и гледаме в тези периоди да не мислим за работа, а да се наслаждаваме максимално на момента. Много е хубаво да имаш нещо приятно планирано и да го очакваш с нетърпение. Междувременно животът си продължава, но очакването е много приятно.
Лекарите си ги планирам отрано, защото за добрите се чака, зъболекарката ми няма свободни часове за две седмици напред, за кардиоложката съм чакала по месец, месец и половина. Обикновено помня, но за по-сигурно и записвам. От денталното студио вече имат практика да се обаждат да напомнят за часа.

Още не ми се е случвало да не съм в настроение за почивка.
Правя си планове не само за месеци, ами и за повече. Почивки съм резервирала и година по-рано.
Вече имам резервации за септември, в крайна сметка са с безплатна отмняна, ако толкова нещо се случи, просто няма да отида.
На мен ми е непонятно как някой може да няма планове за седмица напред, ама нейсе.

Именно, ако си наемник. Но има и вариант за една бройка да изпуснеш голям клиент и тогава едно моренце бая скъпо ще ти излезе. Е, ако кюташ на предсказуема заплатка и от теб не се иска много, много ясно, че може да си биеш камшика на почивка и нищо няма да се промени.

Как да си в настроение, като си мислиш какво друго ти отвисява несвършено и пропускаш възможности...

Ей, много се заработи бре, Сирен.
Мен едно лято ме бяха налазили с оферти за онлайн преподаване. Ама звъняха като луди, а аз заминавах след 5 дни. Отсвирих ги всички.

Не обичам планове от сорта "до 28 ще градя кариера, до 30 ще се омъжа, до 35 ще родя две деца", но обожавам да планирам отпуски, пътувания, концерти.

Ако не си купя билет за любимия изпълнител в момента на пускане на билетите, ще гледам концерт през крив макарон. В най-добрия случай мога да се надявам на билет от някой, който иска да продаде с огромна надценка (примерно билет от 90 се продава за 350). Или да чакам в деня на концерта от някой, който е възпрепятстван и продава, колкото да не изгуби. Веднъж така се сдобих с билет от 55 само за 20, но си беше чист късмет и мястото беше някъде в гълъбарника. Добре, че вече бях гледала концерта, та знаех какво се случва по сцената.

Обичам да си планирам екскурзиите - къде пристигам, как да се придвижа, колко време отнема, какво има да се види, как да се купят билети, има ли някоя оферта, която да ми спести средства... Например, пътувах от Париж до Брюксел с билет, купен 3 месеца по-рано, който ми струваше чутовните 4,12 лв, вместо да хвана влака в последния момент и да изръся 50, че и повече евро. Ако въобще има места в деня на пътуването. И когато се разболях и не ми беше добре, зарязах пътуване от Брюксел до Антверпен, която ми излезе 4,38 лв. Обикновено не се справям да планирам умората от пътя, та на място се налага да позабавя темпото. Последните няколко пъти се разболявах и ми се наложи доста неща да съкратя, но в крайна сметка нищо фатално не се е случило, само защото съм си спестила една туристическа обиколка.

Тия дето не работят съветват тия със "заплатките" да не ходят на почивки, че да не остане работата им несвършена. Хм, интересно.

Ми да, след такава пауза изведнъж се отвори доста работа. Примерно това лято ми се очертава по-леко, но през 2017 нещата бяха "ден година храни".

Кои не работят? Работила съм и на заплата, и за себе си - има огромна разлика.