Защо майките винаги се бъркат, където не им е работата?

Майките се бъркат там, където не им е работата, защото мислят, че това им е работата.

Как да я държиш настрана? Как, как? Лесно - с мерак. Дистанция и игнор. Изпитано от мене, майка ми и баба ми. Дистанцията се отнася и за свекърва, нищо, че в началото изглежда мила и не се бърка. След поява на внуче и свекървата и майката разперват криле и ......  като се включат и няколко баби става страшно.

Чудесно би било да се установите на трудно достъпно място, което се намира на поне 2000 километра от местоположението на майката-орлица, но за всеки случай е и на 3000км от свекървата

Мислили ли сте за емиграция е Нова Зеландия, Австралия, Канада, САЩ? Работа в Саудитска Арабия е добра опция - не издават никакви туристически визи на родители на работещи там, дълги и чести отпуски с платени от фирмата билети, цензуриран интернет. Съсед работи там от 10 години. 2 месеца работи и 2 месеца почива. Докато е в почивка си идва тук, в съседен град и на всеки 2-3 години идва за 2-3 дена у майка си ако не намери хотел близо до летището. Дъртелата кибичи в нета да го дебне, ама рядко го хваща на линия - ту станал пожар, ту експлозия, ту нямали ток, ту го командировали в пустинята. Смята да се пенсионира там за нейно щастие.

Сърденето и игнорирането работят за известно време и после вече не. Ако майка ти знае, че допускаш сближаване, бавно и плавно ще се връща в старата роля. Трябва постоянство и търпение и най-вече по-студено и дистантно отношение.

Може да спреш да я търсиш. Когато ти се обади тя отбягваш да говорите за вас. Ако започне да подпитва казваш, че друг те търси, паднала ти е батерията, излизаш, заета си и прекъсваш разговора.

Важно е да се отдалечиш от лели, баби, братовчеди, съседи и други близки, които са близки с нея. Не питаш за тях, не ги търсиш, не излизаш с тях.

Празниците - вместо да се дерете 3 дена по Коледа и още 2 по Нова Година отиваш някъде с приятели, сама или просто си оставаш сама у вас. Казваш, че си заета, отдавна си предвидила друго, студено е, няма билети, далеч ти е Итн. Пращаш картички и подаръци и това е достатъчно.

Ако и сестра ти направи същото до 4-5 години ще имате прекрасно, хладни, вежливи отношения. Ако не - клъц. Обясняваш, че не я искаш в живота ти. Пожелаваш и всичко най-хубаво и ако те потърси не и отговаряш.

Успех

Мда, дистанция. И не е нужно да се споделя всичко с "мама по женски". Като не знае няма да се бърка.

Ясно и кратко заявяваш на майка ти, че повече няма да допускаш намеса в живота ти и всички негови аспекти, ако не иска да бъде изхвърлена от него.

Моята майка никога не си е позволявала вмешателство. Понякога съм й споделяла разни неща и съответно е казвала какво мисли по въпроса, но дотам.

Бърка се, защото й го позволяваш. Колкото и да негодуваш и ропташ, продължаваш да й позволяваш да ти се бърка.
Що мен не се опита някой да ми се бърка в живота? Защото съм независима- материално, емоционално, всякак. При опит за контрол ще се усмихна снизходително и ще си продължа по моя начин.
Не е нужно да се оправдаваш, да се сърдиш, да се караш с нея. Сама ще види, че не е фактор при вземане на решенията ти, когато това наистина се случи. Спри да влизаш в обяснителни режими и покажи, че си зрял човек, който си е взел живота в ръце и си носи сам отговорностите за действията си.

Златни фрази: "Това си е моя работа", "Това го решавам аз" и "Ако ми трябва съвет, ще ти се обадя, ча-чаааооо (и затваряш телефона преди да те е репликирала)."

Когато започне да ти се меси - не отговаряш, не се защитаваш, не се обясняваш, не разказваш, на всеки няколко изречения от нея повтаряш като латерна изреченията от по-горе, а ако ти писне с натягането си - 3тата златна фраза и затваряш. Може и едно "Обичам тееее. Чао" да включиш от време на време.

Ако Х години до сега (след навършване на пълнолетие) си й позволявала да ти се качва на главата сега ще ти е трудно да отстояваш себе си, но знай че всяко малко момиче пораства и става жена след като мине през опълчване на мама, през: "Гледай си работата" и "Ще правя каквото си искам".

Ако не го направиш това, ако не кажеш не на мама и 5 деца да имаш ще си малко момиченце, а не жена.

На колко години си? Човек се бърка там, където е пуснат да го прави.

Ако искаш хем да сте си първи дружки, хем тя да не се бърка, няма да стане.
МАйка ти е контролираща личност и тепърва едва ли ще се промени.
ТИ трябва да очертаеш границите, отвъд които ТЯ няма достъп.
"Защо пускаш снимки?", отговаряш "Снимките са МОИ, ще ги пускам където АЗ реша!" и КРАЙ, не коментираш повече.Дори да се пробва да те манипулира към разговор и обяснения, заявяваш "Аз приключих с темата!" и млъкваш.
И така, за всяка нейна намеса.
С такива хора друг начин няма.
Ако беше чужд човек, тотален игнор и забравяш, че съществува.
С родителите е по-трудно, но не и невъзможно.

На мен ми се струва прекалено да пазиш в тайна "личния" си живот от майка си!  Съвсем нормално е родителите и гаджето ти да се познават. Ненормалното е от хората и фейсбук да разбира къде си ходила и с кого, най-малкото неуважително и някак доста странно и грубо.  Все пак ти е майка,  не чужд човек - загрижена е.

Така са майките.Установете здравословна дистанция.Говорете само на общи теми и игнорирайте непоискани съвети.но все пак не забравяйте,че това е човека,който Ви е отгледал и е жертвал много неща за Вас.Като сте добре не искате да Ви се бъркат,но като сте зле ,пак ще допрете до мама.
А на Невена пожелавам,да отгледа децата си и те да последват нейните съвети да я виждат на 3год веднъж.Палачинката много бързо се обръща.

На колко години си?
А заедно ли живеете? Защото би обяснило доста неща, както и отделянето би променило доста неща.
Контролът не се изразява в даване на акъл, а в принуждаване и манипулиране. Това, че сестра ти, в брак и с две деца, е критикувана и съветвана, не значи нищо, докато не последва препоръките. Важи и за теб.
Впрочем, а сестра ти на колко години е?

Тънка е границата между майчината любов и желание й на всяка цена да контролира и доминира. Дори за зрял човек е трудно да ги разграничи, а какво остава за младо момиче. Бих поговорила с майка си, ако нищо не се промени бих се дистанцирала леко, без грубости.

Ако дудне на общо основание - минава покрай ушите.
Ако настоява за обяснения и държи на изпълнение и послушание - еднократен и категоричен разговор, без обяснения и емоционални изблици. Дет` се вика, слагаш я на място и ако не си осъзнае грешките, няма какво да направиш за влошените ви отношения.

Аз на моята отдавна съм спряла да споделям. Само акъли дава, дето не ми трябват. За детето не давам дума да се каже от никой, нито някой ми го гледа, нито ми плаща сметките. Игнор и толкова.

Моята дори изпада в истерии ако й противореча на съвета или не й споделя.Дори ми е казвала, че Правя каквото си искам.Ами да, сама си плащам масрафа, имам семейство-остава да правя каквото тя иска.
Явно сестра ти е научила вашата майка, че има нужда от съвети и напътствия и сега го прилага на теб.
Отдалечаваш се максимално и си гледаш живота.Няма да е лесно, защото някои майки мислят, че това им е ролята в живота.