Но тук не можеш да ги викнеш за работа в 10 и все гледат да си тръгнат към 5, защото.... и хиляди причини.
Не съм чуждопоклонник, но все повече наблюдавам как (масово, не всички) хората, работещи за 600 лв, изработват работа за 600 лв и нямат амбицията да дадат повече, за да получат повече. Освен мрънкането.
Сега четох статия за ресторантьорите. Искали държавата да покрие 80% от заплатите на работещите. Една проста математика:
Средна заплата 600 лв чисто, по 130 хил. човека в сектора, са 62.4 млн лв/месечно за въпросните хора. Здрави, прави и безработни, седящи на топло вкъщи или правещи по 1-2 кафенца на час, примерно...
И това докато в моята сфера например има глад за кадри...
Никъде не говоря за плащане на извънредно време и нека не променяме посоката на темата.
За да се раздвижи икономиката трябват работещи хора. В България обаче забравяме значението на думата работа. Забелязала съм, че хората отидат ли в чужбина си скъсват задника от работа, с извинение. Не мрънкат, спазват изискванията, и са доволни. Но върнат ли се в България забравят какво са правили в чужбина, защото тук има помощи, защото тук другите ни са длъжни, защото тук работодателя ни ни "принуждава" да работим в сивия сектор, принуждава ни да правим нередни неща, защото.... Само оправдания на едни мързеливци.
Балансът в различните държави е различен. Затова и те, изработвайки повече продукт в чужбина, имат малко по-висока покупателна способност.
Точно сега не ни трябват някакви мързеливци, които са се заинатили, че не искат да се преквалифицират. Имахме половин година да осъзнаем какво се случва в света.
Хайде били виновни управляващите, че е такава ситуацията. А хората?
Колко бизнеси се адаптираха към новия начин на живот - колко от ресторантите изпратиха сервитьорите си да разнасят храна по домовете като куриери? Времето беше прекрасно, с едно колело може да се обикалят градовете. Колко от ресторантите оставиха неработещите сервитьори като контрольори, които да правят забележка за маските.
Колко от магазините назначиха човек, който да седи на входа на магазина и да казва на хората да си слагат маски и да контролират бройката на клиентите.
Или фитнесите - изолирайки клиентите, предлагайки индивидуални тренировки.
Колко бизнеси се срещнаха и обсъдиха как да предоставят услугите си?
Не, по-лесно е да чакаме за помощи. И междувременно да се бунтуваме във Фейсбук, че маските били да затворят устите ни.
Има хиляди начини да се адаптираме. Къде е желанието?
Докато има кво да се краде и кой да им работи ще им е ок.
