Предстои ли нова икономическа криза и заради коронавируса? - 2

Влизането в обувките на другия не е излишно. Иначе, да, всеки гледа от собствената си камбанария и едни ядат хляб, а други - пасти.

По-скоро тези с пастите трябва да свикнат известно време да ядат хляб.

Не съм съгласна да ми увеличават данъците. Не искам. Колко пари плащам постоянно и винаги, пък едни детски не получавам. А сега, и още да ме товарят. Тъй ли?? Ми ще ида на борсата, те да ми плащат. Щом така ще си говорим.

И без това децата ми ще учат дистанционно от дома.

Като имат милиарди да купуват самолети и кораби, да си намерят как да плащат обезщетенията за безработица. Айде да не гледат в посока увеличаване на удръжките!

Всеки изказва мнение въз основа на личния си опит и наблюдения. Или емпатията е позволена само спрямо ресторантьорите (които в момента се превърнаха малко в събирателно понятие на засегнатите браншове, но осъзнавам, че далеч не са само те), но не и към медицинските работници?

Аз всъщност не съм сигурна какво предлагаш, thewishmaster, а ми е интересно да разбера. Едва ли твърдиш, че единствена цел и основен приоритет трябва да бъде опазването на бизнеса с цената на всичко? Не съм срещала в темата какво ти лично намираш за разумно решение за излизане от ситуацията, но не я следя от самото й начало, прощавай, ако съм пропуснала нещо.

Аз какво мисля написах - мерки за намаляване на разпространението на вируса и компенсация на работещите в засегнатите сектори плюс мерки за улесняването им да търсят алтернативна заетост. Видимо правителствената линия не е такава, така че какво смятам е без особено значение.

Не мисля, че някой спори, че за много хора ще тази има е и ще бъде драматична и трудна, не мисля, че има начин и това да се промени на тоя етап, може само да се намали удъра, който домакинствата ще понесат.

Разумните решения за излизане от дадена ситуация се базират на добър анализ на ситуацията. Сегашните решения са опит да се спре гората да се разлиства. Успех.

И аз бих искала, обаче няма толкова пари за всички. Нито има кой да ги администрира, нито има кой да се наеме да каже кое е най-справедливото. Понеже няма единно вярно решение, все ще има недоволни.
Не са само ресторантите, Ами и техните доставчици (например). Ако погледнем от този ъгъл, веригата за подпомагане става много дълга. Пък толкова пари откъде?

Не смятам, че заради няколко бранша трябва да жертваме хиляди животи и дългосрочното здравословно състояние на още много хора. Времената са тежки, разходите за фриволности се свиват. Трябва да намалим излишните харчове, да сме по пестеливи и предпазливи, но за една сериозна част от населението това е трудно психологически, не практически.
Много хора всъщност биха могли да си намерят сносна работа, може би дори да получават същите доходи, ако сменят сферата, в която работят, може би дори да се преквалифицират. Но те не искат за нищо на света нещо в техния живот да се промени, отказват да приемат реалността и цената за техния комфорт и жизнен стандарт, изразена в човешки животи, не ги плаши. Не мога да съчувствам на такива хора и мисля, че държавата не трябва да им помага с нищо повече, освен с програми за преквалификация за позиции в сега разрастващи се браншове.

Къде са тези, които не искат нищо в живота им да се промени? На всички живота ни се променя всеки ден. В случай, че не сте забелязали.

Има хора, които не живеят на кредит, нямат скъп телефон/Това винаги ми е било странно, не забелязвам хората с какъв телефон са/, но помагат и се грижат за болни членове от семействата си. Та, къде са пастите и хляба тук?

И сега има много хора, които се грижат за болен от ковид, или обикалят аптеки в търсене на медикаменти и т.н. - нещо, което нямаше да им се случи, ако не беше зорът да не се затварят заведения и всико да си е постарому.
 
И аз не обръщам внимание на вуждите телефони, но други хора го правят и им е много важно да са с най-нов. Както и други глупави харчове, включително редовно ходене по заведения. Не всички, които са на принципа "от заплата до заплата" са с ниски заплати, въпрос на финансова култура, на предвидливост.

Тук се жалваха някои, че щяло да има необслужвани кредити заради икономическите последици от ковид и аз отговорих, че други сфери са се разрастнали и ако довчера си била сервитьорка, утре може да работиш в склад, като куриер, в някакво производство - обявите в jobs не са се свършили, стига някой наистина да иска да работи.

Аз смятам, че усилията трябва да са да се намалят загубените човешки животи. Хората с други заболявания също страдат от разпространението на ковид, защото претоварената здравна система засяга и тяхното лечение. Не може ли някоя сервитьорка/продавачка и т.н. да осъзнае, че цената на това тя да получава заплата от същото работно място още няколко месеца може да е заразяването и смъртта не само на много непознати, но и евентуално невъзможността неин близък да бъде приет в болница, когато се разболее и влоши. Ако някой се грижи за болен близък, не би ли искал да си смени работата с такава в по-малко рискова среда, в която хората са с маски и др. предпазни средства, за да не се зарази и предаде вируса на болния си близък?

Не мога да си обясня цялото това нарочване на продавачи и сервитьори. И прехласването по лекари и учители и полицаи - професии в по-голямата си част на бюджетна издръжка /изключая частните дейности на лекари и учители/.
Като няма кой да внася в този бюджет, те откъде ще си вземат заплатите.
Това противопоставя на професии от публичната сфера и бизнес ще избие лошо, ако се продължава в тази посока.

Начукващите канчето на другите какво и как трябвало да работят вече е прекалено.

П.с. - не работя в тези сфери, обикновен потребител съм, но продавачките си бяха по местата, когато беше локдауна и цареше повсеместен страх, но никой не ги брои, че са на първа линия, въпреки че се срещат с много хора всекидневно, а сега полицаите стачкуват, че са на първа линия защото в подсигурено пълно защитно облекло ходят да раздават предписанията за карантина, удобно возейки се в кола.

Малко повече уважение, към средностатистическия човек, работещ за да оцелява и внася данъци, а не за екстри ще е полезно за много от пишещите тук.

Ние още за сервитьорки и бармани ли говорим?
Кризата удари и други браншове. И пак стигаме до извода -всеки да се спасява, както може.

Ами не е така. Не се спасява всеки както може.
Хората даряват от чаршафи до пари за обяд на медиците.
Родители преподават, вместо болни учители на живо в училищата.
За тези родители, които стоят вкъщи и не работят, защото няма кой да гледа и обучава деца онлайн, няма да споменавам.
Това не е ли спасяване на другите? Ако ти оставаш без работа, за да може учителите да са вкъщи?
Вие какво очаквате?
Тези, които продължават на същите заплати да раздават част от тях на тези, които нямат!
Смятам, че като общество си помагаме много адекватно.
Няма как да помогна на закъсал транпортен бизнес. Освен, че хората не пътуват, самите правителства го забравяват и осигуряват средства за подпомагане.
Както се написа няколко пъти, отварят се постоянно работни места, за друг вид работа.
Въпрос на оцеляване е да се хванеш на нещо друго, а и може да научиш нещо.
И парните влакове са изчезнали и огнярите са останали без работа - трябвало е да бъдат подпомагани вовеки веков ли?
Това са кризите - едни професии страдат или изчезват, други се появяват. Свветът се променя.

Управниците ни са в локдаун,точно  сега за поред път се показва,че народа не го бръснат за 2стотинки.Как да ни затворят ,от къде пари за обезщетения,кой ще внася данъци години наред безхаберие води то това което се случва в момента.

Завденията първи започнаха да мрънкат колко са важни. Мног от тях, както и търговците, са в сивия сектор, така  че това за бюджета също не минава. Не са само собствениците - колко служители декларират приходи от бакшиши. Също така колко време обучение е нужно, за да започнеш работа като продавач/сервитьор и колко, за да станеш лекар или медицинска сестра. И колко излишни лекари и мед. сестри има в тази страна и колко хора, ставащи са сервитьори и продавачи. Също така нуждата от лекар много по-често е въпрос на живот и смърт, отколкото нуждата от продавач/сервитьор. Но мрънкането на полицаите и мен ме изнервя, да. Касиерките от супермаркетите и сега си работят, говорим за тези, които са пострадали от локдауна, т.н. продавачки на дрънкулки, дрехи, козметика и т.н.
Средностатистическият човек, ожалван толкова тук, в много случаи сам си е виновен както за неподготвеността си в извънредни ситуации (няма хранителни продукти дори за няколко дни наред, а някои хора карат наистина само на храна от заведения няма спестявания и т.н.), така и за нежеланието си да се приспособят, дори да имат възможност.