В момента чета ... 64

Приключих "Гнездото на кошмарите". Малко бавно се развиваше действието, но като цяло ми хареса. Добър трилър!

Продължавам с "Последният жив" на Дейвид Балдачи. Харесвам автора и съм чела доста от книгите му. Предполагам, че и тази няма да ме разочарова.

"Колекционерът на желания" - много се чудих какво да прочета, даже в началото се питах, защо изобщо я захванах тази книга. Но тя пък взе, че ми хареса. След "Гласът на любовта" това е втората книга на Мия Шеридан, която чета и много ми харесва как пише. Разказва много увлекателно и спокойно. Историята също беше интереса, макар ча тръгнах с резерви.
Сега започнах "Само ти" на същата авторка и жалко, че има преведени само четири нейни книги.

Онзи ден прочетох на Игор Прокопенко “Корона вирус” - всъщност разглежда различни вируси и появата им. Като видях заглавието си помислих “Кога успя да напише книга, че и да я преведат” Чела съм неговата “Щурмът на съзнанието” и ми хареса. Дали приемам за истина всичко написано - не, но дава поле за размисъл. Обичам да чета различни гледни точки. Сега започнах “Разказът на прислужницата”  (покрай сериала реших да потърся книгата).

О, пак ми се чете "Разказът...". Сериала не съм го гледала, но книгата си заслужава всяка дума!

Сериалът е направен доста добре. Доста е въздействащ. Видях, че книгата има и продължение, издадено наскоро, но все още няма бг вариант. Видях, че я има втората част в амазон, но първо да прочета първата

Хоп, пристигам в темата и аз Мерси, Mijjj, за нея 🦋

Наскоро довърших последния издаден у нас трилър на Рут Уеър - "Игра на лъжи". Честно казано, не ми е на нивото на "Жената в каюта 10". Средна работа ми беше и първата нейна "В гората", сега с "Игра на лъжи" - същото. А след споменатата "Жената..." очакванията ми към авторката се бяха повишили, но сега е 2:1 не в нейна полза. Последно ще опитам и с другата ѝ книга (за сега е само на английски език) - "The turn of the Key",  която даже мернах, че беше сред номинираните в GR тази година. Ако и тя ми е все така неотличителна и не е добра поне колкото "Жената..", ще приключа да следя и чета авторката.  
"Игра на лъжи" ме разочарова поради това, че според мен идеята, самата история не е достатъчна за цяла книга. Просто не е нищо съществено. За новела - може би, но за роман - не. И, както следва от това, много е писано, за да се навъртят подходящ брой страници, но написаното си остава точно такова - пълнеж.  С уговорки - 3/5.

След това прочетох "Цялата истина в мен" на Джули Бери, която изключително много харесах! Неведнъж съм споменавала, че не обичам да чета YA романи, защото повечето от тях се въртят все около теми, които отдавна не ме вълнуват или не са ми на дневен ред и не ми е интересно. Но тази книга според мен никак не е само за графа "тийнейджърска литература" и такава за подрастващи, а съвсем спокойно може да се чете и от възрастни. Има чудесна атмосфера, необичайни похват и сюжет, малко е мрачна, динамична е (след първите объркващи страници набира скорост и те увлича в повествованието), има любов и драма, криминална загадка и обрати... Чудна бе за мен ✌
Допада ми как пише Джули Бери, а и самата книга я започнах заради един цитат, който срещнах в Интернет. Крайна оценка 4,5/5, в GR закръглих към по-високата и дадох 5 звездички.

Сега, малко в страни от темата, но все пак свързано с книгите и рейтингите, исках да ви попитам: на вас прави ли ви впечатление и какво мислите за случаите, когато авторите сами си оценяват книгите с 5-ци в GR?

На мен ми е леко отблъскващо това поведение, струва ми се някак незряло, че и доста наперено и самоуверено 😁

На разсъждения по темата ме провокира конкретната авторка Джули Бери, която също си е оценила въпросната книга "Цялата истина в мен" с пет звезди, но не е само тя - виждала съм и мнооого, много други писатели да го правят.

Че още по-смешно ми стана с нашата авторка от сирийски произход Даян Шаер (за протокола: прочетох една нейна книга и така приключихме завинаги с авторката), която щедро на своите книги е раздала 5 звезди, а в същото време на големи имена като Ремарк, Кен Киси, Фитджералд, Ишигуро и Нарине Абгарян е "зашила" двойки и тройки 😁 Ето на това му викам самочувствие аз

"Играта на Ендър" е една от любимите ми фантастични книги. Има обаче едно "но". Първо прочетох разказа в списание "Космос", някъде 7-8 клас съм била и много ме впечатли. Скоро след това ми попадна и книгата и си я прочетох с огромно удоволствие въпреки че сюжетът ми беше известен. Всъщност такава е и историята на това произведение, първоначално е разказ, който след това е преработен в роман. От първия ми досег с него са изминали около 30 години и една от малкото книги, които периодично препрочитам. Много силно ме беше докоснала, беше много "моя" и продължавам да я усещам като такава. Една от книгите е, за които мога да си мисля. Продълженията също са добри, макар и доста по-различни. И "Говорител от името на мъртвите" и "Ксеноцид" заслужават внимание и са далеч от лековати. Единствено в последната "Рожби на съзнанието" малко ми се разми повествованието.
А иначе сега продължавам с "Да защитаваш Джейкъб". Доста се коментираше тук. Бавно ми върви, защото хич не ми е до четене в последно време. Може би и това е причината да не ме трогва кой знае колко драмата на героите.

Да ти кажа моята гледна точка като пишещ човек. Наскоро прочетох цялостно романа по който работя в момента. Въпреки, че на места го знам буквално наизуст, еми зарязах всички останали книги да си го чета. Толкова ми беше яко и интересно. Осъзнавам колко самовлюбено звучи, но наистина се кефя на нещата, които пиша. И обичайно пиша неща, които бих прочела с удоволствие. Това не значи, че се смятам за особено велик автор.

Оценките, които давам е нормално да са субективни. Рядко оценявам самото писане като такова, оценката ми е как ми е въздействала дадена творба. Като читател мога да простя много некадърно писане, ако героите ми харесат и историята ме увлече.

Много от "големите" пишат велико, но не мога да ме докоснат по една или друга причина. Неведнъж съм коментирала, че има много класики, които просто не харесвам, не ми допадат, не са моето нещо. Това не ги прави по-малко велики, по-малко класики или авторите им слаби. Just not my cup of tea. Най-често давам пример с Малкия принц и Пипи Дългото Чорапче. Чудесни книги, много важни, но не ги харесвам.

Да, факт е, че книгите въздействат по различен начин в зависимост от възрастта, на която ги четеш за пръв път. И аз имам любими фантастични книги от ранната ми младост, които бях научила буквално наизуст от препрочитане, но по-късно някак изгубих интерес към този жанр. Ако бях попаднала на този роман тогава - сигурно щях да го възприема по друг начин.
Впрочем въпросната книга "Играта на Ендър" я прочетох с интерес до края, за разлика от други мои печални опити да се приобщя към модната фентъзи-литература. Идеята никак даже не е лоша, но изпълнението според мен страда от известна схематичност, особено що се отнася до героите - с изключение на главния, а опитът за пресъздаване на някаква политическа драма във втората част на книгата пък е въобще някаква пародия. Представянето на войната като игра е направено оригинално, но същото не мога да кажа за политиката - доста тенденциозно и неубедително е. Впрочем книгата е издадена през 1985г. и това сигурно обяснява нещата.
Естествено, това е просто едно мнение - нищо повече.

Чета "Поправките" на Франзен.... Досега не съм чела книга, в която всички персонажи да са ми толкова неприятни и дразнещи. 😁 ( На 25% съм )

NumLock, да романът "Играта на Ендър" е от 1985, което обяснява доста неща. Сега погледнах, че първоначалният разказ, върху който е изграден, е от 1977г

Опитах се да захвана "Баба праща поздрави и се извинява", но явно Бакман хич не го мога.. Мисля днес да започна "Зовът на Кукувицата" на Робърт Галбрейт (Дж. К. Роулинг)

Аз я зарязах на около 60%, което.рядко ми се случва, обикновено преполовя ли книга, си я довършвам. И не само, че са дразнещи, но автора много се отплесва и разтяга локуми.
Сега чета „Присъдата е смърт”.

Вчера само за няколко часа изчетох "Пожелай ми слънчогледи..." Много сладка книжка, разтоварваща. Хареса ми!
Днес започнах "Любовта е само дума" на Йоханес Марио Зимел. Предусещам как ще е поредната книга, с коята бързо ще приключа. Но, ха, да видим.

"Пожелай ми слънчогледи" е страхотна наистина. Препоръчвам,ако не си чела, "Повелителката на метлата". Също много забавна и разтоварваща книжка,чете се леко и бързо.