В момента чета ... 64

  • 40 417
  • 748
# 150
Вчера само за няколко часа изчетох "Пожелай ми слънчогледи..." Много сладка книжка, разтоварваща. Хареса ми!
Днес започнах "Любовта е само дума" на Йоханес Марио Зимел. Предусещам как ще е поредната книга, с коята бързо ще приключа. Но, ха, да видим.
Ооо Софи Кинсела си я следя от около 16г с тази шопахоличка/героинята/ много се разтоварвам:)
Виж целия пост
# 151
Прочетох "Пациент 488", давам и 4/5 заради идеята, а и доста бързо вървеше и държеше в напрежение. Самия начин на писане не беше много добър-нещо ми липсваше , имаше откровено тъпи диалози. Идеята малко ми напомни на книгите на Дан Браун.

Скрит текст:
Също в началото на книгата "мълчанието" на героинята, която се прави на много корава-не обичала излишните разговори, не ми допадна. И прекалено лесно им се нареждаха нещата на главните герои, изправят се пред загадка, хоп решават я според мен без много усилия и затруднения.

Сега ще започна "Без изход" на Тейлър Адамс.
Виж целия пост
# 152
В момента чета Чудовището от Владимир Зарев.Чете се бавно,имах по-големи очаквания за книгата.Харесвам този автор!Днес си поръчах Преспивна песен
в Аушвиц.
Виж целия пост
# 153
Аз започнах Институтът на Кинг.
Днес я отворих и  щях само да погледна как  върви..😂на 24% съм.
Явно е малко страници, което е нехаракатерно за писателя.
Ами какво да кажа :Кинг си е кинг!
Разкошно пише,създава една съвършена картина на историите ,които ни поднася.
Наскоро довърших друга книга, и сега като започнах да чета Институтът осъзнах за пореден път лекотата , с която се  чете книга от Стивън Кинг.
Виж целия пост
# 154
Серендипити...
Кинг ми е любимец и каквото и да избереш от неговото, няма да сгрешиш...
Имам му цялата "дискография", на Дийн Кунц, също... Умове веднъж! Hands Metal
Виж целия пост
# 155
И аз тия дни отварям-затварям Сблъсък по няколко пъти на ден и все на 20% си стоя. Реших, че ще я чета на книги с паузи за други измежду тях, иначе 1400 стр. не знам как се усвояват наведнъж. Нещо потънах в блатото на безразличието още в края на първата и още не мога да запомня кой-кой е. Чакам с нетърпение да свърши и ще ги преслушам тези Слънчогледи, които препоръчвате за лекичко и бързичко.
Виж целия пост
# 156
Не  е малко страници "Институтът". 500 и нещо са.
Виж целия пост
# 157
Не  е малко страници "Институтът". 500 и нещо са.
уфф, страхотно!
бях се притеснила,че много бързо ще свърши Grinning
 
А на Дийн Кунц нищо не съм чела. Приемам идеи Simple Smile
Виж целия пост
# 158
Ммм, Серендипити... Пробвай с "Шадоу Стрийт 77" или "Сърцето ти принадлежи на мен"... "Невинност" също....
От Дийн Кунц Simple Smile
Виж целия пост
# 159
Аз нещо не съм му фен на Кунц. "Градът" ми хареса много, "Невинност" също, но "Ключът към полунощ" се оказа жестока греда. Сега събирам сили да почна наново "Отвъдни очи", че я оставих на нищото, идваше ми скучновата.
Виж целия пост
# 160
Не съм човек, който оставя много книги недочетени, може би на пръстите на едната ръка се броят, но този ужас "Как да убиеш съпруга си и други домакински съвети" май ще заеме челното място. Никога не съм вярвала, че ще прочета по-посредствена и зле написана книга от Нюансите, но ето, че никога не казвай "никога". Даже не знам от къде да започна. Толкова противни персонажи, които ме вбесяват с всяка тяхна дума или действие, толкова уж лежерен език, а всъщност замаскиращ пълна художествена некомпетентност. Авторката се е опитала да сътвори литературния еквивалент на "Сексът и града", ама или аз не съм от таргет аудиторията, или напъните да сглобиш всяка хумореска и игра на думи, която си прочела или ти е дошла на акъла в някакъв що-годе интересен сюжет, просто са се провалили с гръм и трясък. Измъчени 61% от книгата, и мисля, че бях дотук. Даже и 1 звезда не заслужава в гуудрийдс.
Започнах "Малкият приятел" на Дона Тарт и с удоволствие си оправям вкуса в устата и мозъка Grinning
Виж целия пост
# 161
Впрочем въпросната книга "Играта на Ендър" я прочетох с интерес до края, за разлика от други мои печални опити да се приобщя към модната фентъзи-литература. Идеята никак даже не е лоша, но изпълнението според мен страда от известна схематичност, особено що се отнася до героите - с изключение на главния, а опитът за пресъздаване на някаква политическа драма във втората част на книгата пък е въобще някаква пародия. Представянето на войната като игра е направено оригинално, но същото не мога да кажа за политиката - доста тенденциозно и неубедително е. Впрочем книгата е издадена през 1985г. и това сигурно обяснява нещата.
NumLock, слабите книги дават отговори. Добрите задават въпроси... Фантастиката (а произведенията на Орсън Скот Кард са чиста научна фантастика, а не фентъзи) дава на твореца свободата да експериментира в по-широки граници от всеки друг жанр, затова и въпросите, които задава, са доста по-дълбоки. В конкретните произведения - "Играта на Ендър" и "Говорителят на мъртвите" - те са наистина трудни:

Съществува ли напълно справедлива или поне най-добра форма на социално управление?

Ако не - причината в заобикалящия ни свят ли е, или в самата човешка същност?

Ако да - възможно ли е тази форма да съществува паралелно с други общества, управлявани според други правила и ценности?

Това, че една култура е принципно непознаваема (а не непозната в момента) за друга, дава ли основание тя да бъде приета като потенциална заплаха?

Когато със самото си съществуване едно общество е заплаха за друго, трябва ли то да бъде унищожено или поставено под контрол?

Трябва ли едно разумно същество да се ръководи от абстрактни принципи, когато те влизат в противоречие с интересите на социума, от който то произхожда?

Когато различни принципи - например стремежът към истина и хуманността - влязат в конфликт, към кой от тях трябва да се придържа индивидът и до каква степен?

И има ли изобщо начин да се отговори еднозначно на тези въпроси, или дори в най-абстрактната си форма истината остава субективно понятие?


Чрез вътрешния свят на отделните личности и техните действия авторът поставя въпроси и разглежда последиците от различни варианти на различните отговори. Това не е чиклит или розов роман. Тук няма положителни и отрицателни герои, добри и лоши, наши и чужди, победители и победени... От читателя се очаква да мисли активно, а не да консумира. Книги като тези са, ако мога да използвам популярния цитат на Сартр, "апел към свободата на читателя за съучастие в пресъздаване на произведението". Ако не си готова да приемеш този апел и предпочиташ да се плъзгаш по повърхността на фабулата, поне осъзнай колко много пропускаш...

По темата: Прочетох "Танци на снега" и "Инвалиди" (втората и третата книга от цикъла "Геном") на Лукяненко. Изключително добри! Продължавам с втората част на "Кваzи" - "Кайноzой". Поне до тук по нищо не отстъпва на първата. А тя е в челната 10-ка на личната ми класация.
Виж целия пост
# 162
„Сблъсък” и аз преди години 2-3 пъти я почвах и зарязвах. Но веднъж се заинатих и след като преодолях първите 100-2000 стр. стана много интересна и не можах да се отделя.
Виж целия пост
# 163
Аз на Кунц бих предложила някои от по-старите книги. "Шадоу стрийт 77" е от сравнително новите му, които са пълно разочарование за мен.
Пробвай със " Студен огън", "Мистър убийство", "Гръмотевичният дом", "Панаирът"- старички са, но определено си струват. Има ги в читанка.
Виж целия пост
# 164
И аз съм на "Сблъсък" от доста време. И съм на около 20%. Не подозирах,  че е толкова обемна, защото я дръпнах през телефона и пратих на Киндъла, та не виждам страниците. Интересна ми е, но нямам много време за четене и явно дълго време ще се чете.
А "Играта на Ендър" има ли я електронна? Май само разказа съм засичала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия