От много години се опитвам да угодя на всички, за да се докажа пред тях. Винаги си сменям мнението, на момента, дори несъзнателно, за да съвпадне с тяхното, чувствам се длъжна постоянно да казвам ДА на ВСИЧКО, в работа, вкъщи, с приятели. Ако кажа не, то после изпитвам вина, не мога да спя цяла вечер. Купувам скъпи подаръци, за да ме харесват и се разочаровам от всичко - ако не са достатъчно ентусиазирани. Постоянно си мисля, че ми говорят зад гърба и че не че харесват, а само се правят пред мен. Искам да се издигна в очите на близките си и отстъпвам за всичко. Скоро се появи и притеснение, че ми се подиграват. Като параноя е, когато съм навън, ако някой ср засмее, сз автоматично си мисля, че де смеят на мен. Настроението ми става лошо и ставам раздразнителна. Постоянно се тревожа за нещо, намирам си всякакви глупости да се тревожа, не мога да спя вечер от мисли. Ако имам спор с някого, то това ме гложди със седмици, не смея да ги погледна в очите и да отстоявам моето мнение, защото си мисля, че ще се скараме и ще загубим контакт. Виждам се като много слабохарактернани не знам как да си помогна. Опитвам се да отстоявам своята позиция мирно и спокойно, но вътре в мен е бурия от емоции, включващи и срам. Положението стана по зле, когато заживяхме с роднините на мъжа ми. Толкова искам да се харесам, че още преди да са свършили изречението си аз съм повторила няколко пъти ДА, без дори да знам за калво става въпрос, по вкога така се съгласявам с твърдения, които мисля, че не са верни и ме е страх да покажа, че е било грешка да кажа се съглася докато говорят. Нямам никакво самочувствие и винаги си мисля, че другите са прави, моето мнение и позиция да невалидни за мен. Моля ви, дайте ми съвет как да се справя със себе си, как да започна да общувам нормално, както преди съм правила. Благодаря!
Здравейте futuremami,
болестта да угаждаш на околните понякога е доста тежка за самочувствието на човек и човек може да се превърне в сянка на самия себе си. В същото време отстояването на собствено мнение понякога е занимание трудно и самотно.
Чудех се какъв пряк път има, този за който питате - вероятно през промяна на отношенията, особено с тези със свекърите ви, за да може отново да чуете собствения си глас и желания. За съжаление винаги е много по-лесно да се каже или напише, отколкото да се направи, заради което помощ на терапевт, може да е много полезно.