От 6 месеца страдам от безсъние. След операцията ми се отключи. Доста голямо мъчение тъй като вечер имам натрапчива мисъл, че не мога да заспя. Лекарствата не помагат особено. Намирам се в омагьосан кръг.
Психологически консултации с Детелина Стаменова
- Публикувана: 27 март 2020, 17:03 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2024, 11:16 ч.
# 465
26 окт. 2023, 18:06 ч.
Виж целия пост
Каква операция
# 466
27 окт. 2023, 08:43 ч.
Здравейте, моят въпрос също е свързан с безсъние. До скоро, работих изцяло дистанционно в продължение на 3 г. Ставах и лягах, според моментното си състояние, и спях като бебе. Вече 3-ти месец съм на нова работа, която е с хибриден модел, освен това посещавам и един курс през почивните дни, който изисква ранно ставане. Говорим за 5:30/ 6ч. Е, знаейки, че трябва да се става и няма да мога да карам лежерно - напротив, изискванията към мен рязко се повишиха, се будя още в 4. Понякога и по-рано - 3. След това няма заспиване. Пробвах да вземам Мелатонин, но не ми помага особено. Видимо нямам нито депресия, нито тревожност - напротив, много съм мобилизирана. Може би дори прекалено. Харесвам това, което правя, но бих искала да спя повече. Мога ли да приложа някаква поведенческа техника, в случай, че такава съществува? Лягам си в 10 и моментално заспивам. Но в 4 започвам да броя звездите...
Виж целия пост
# 467
27 окт. 2023, 09:08 ч.
Каква операция
На колянна става. На 17 съм и вече нямам болежки след операцията но безсънието ме мъчи доста. Обърнах се към вас защото видях че сте помогнала на доста хора. В началото на Юни ми се отключи тази мисъл като вече ми беше ми минало коляното.
Виж целия пост
От 6 месеца страдам от безсъние. След операцията ми се отключи. Доста голямо мъчение тъй като вечер имам натрапчива мисъл, че не мога да заспя. Лекарствата не помагат особено. Намирам се в омагьосан кръг.
# 468
31 окт. 2023, 22:56 ч.
Здравейте!
Не знам доколко е възможно да се даде съвет в моята ситуация.
По време на следването имах проблеми с храненето, имала съм периоди на ограничения и преди това. Точно в края на следването получих колапс... След месец нормалния цвят на лицето ми се възвърна. Колапса беше преди почти 5 месеца.
От тогава толкова се уплаших за здравето си, което съм рушила толкова дълго, че започнах да се чувствам сякаш всичко е нереално, понякога чувствам напрежение в главата. От скоро притрепервам при притеснение.
Страх ме е, че ако нещо се случи няма кой да ми помогне.
Живея в постоянен ужас, а така ми се иска да мога да се наслаждавам на живота, да съм щастлива и да се чувствам свободна от постоянни негативни мисли.
Виж целия пост
Не знам доколко е възможно да се даде съвет в моята ситуация.
По време на следването имах проблеми с храненето, имала съм периоди на ограничения и преди това. Точно в края на следването получих колапс... След месец нормалния цвят на лицето ми се възвърна. Колапса беше преди почти 5 месеца.
От тогава толкова се уплаших за здравето си, което съм рушила толкова дълго, че започнах да се чувствам сякаш всичко е нереално, понякога чувствам напрежение в главата. От скоро притрепервам при притеснение.
Страх ме е, че ако нещо се случи няма кой да ми помогне.
Живея в постоянен ужас, а така ми се иска да мога да се наслаждавам на живота, да съм щастлива и да се чувствам свободна от постоянни негативни мисли.
# 469
2 ноем. 2023, 16:27 ч.
Здравейте! Бях жертва на домашно насилие, причинено от бившият ми мъж. От тогава (вече пет години) имам паник атаки. Имам детенце с аутизъм, намерих прекрасен мъж, който приема и мен и детето ми. Преди месец разбрах, че съм бременна. Какво ще ме посъветвате за тази тревожност , която чувствам, много учестен пулс, световъртеж. Пълни изследвания са ми перфектни, всичко в норма, нямам алергии към нищо. За паник атаките пиех половинка ксанакс, но го приемах например веднъж на две седмици, когато е много силна атака. Сега нищо не пия, само валидол под езика, но ми се ще да приемам нещо на билкова основа след тежък ден. Възможно ли е? Много други проблеми имам със семейството, дядо ми почина преди 30 дни и все такива стресови неща. Много ще се радвам да ми отговорите, благодаря предварително ❤
Виж целия пост
# 470
8 ноем. 2023, 08:32 ч.
Zazu, това е толкова тежко. С хората, които обичаме, сякаш умира и част от нас.
Казват – лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката – като жилите –
със възрастта се подува.
Времето е проверката
за болестта голяма.
То лекува само там,
където болка няма.
е написала Емили Дикинсън преди около два века.
Но свикваме да живеем с болката, тя става част от живота ни. Понякога това ни променя - ставаме по-кисели, сприхави и лоши. Завиждаме на другите и мразим живота си. Понякога хората обаче избират да живеят и за двамата, да не се отделят от живота, а да му се посветят. С болка, която другите често не виждат, тези хора отварят очите си за онова, което е останало и не предават себе си и обичта си към другия, като се посветят на това, което им е останало - да живеят и за двамата.
Виж целия пост
Здравейте. Съпругът ми почина внезапно на 39 години. Много ми е тежко, особено сутрините, когато се събудя и трябва да го осъзная отново. Нямам сили и желание да стана и да правя каквото и да е. Обичахме се много. Не знам как да се изправя, защото все едно някой е откъснал половината ми живот.
Zazu, това е толкова тежко. С хората, които обичаме, сякаш умира и част от нас.
Казват – лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката – като жилите –
със възрастта се подува.
Времето е проверката
за болестта голяма.
То лекува само там,
където болка няма.
е написала Емили Дикинсън преди около два века.
Но свикваме да живеем с болката, тя става част от живота ни. Понякога това ни променя - ставаме по-кисели, сприхави и лоши. Завиждаме на другите и мразим живота си. Понякога хората обаче избират да живеят и за двамата, да не се отделят от живота, а да му се посветят. С болка, която другите често не виждат, тези хора отварят очите си за онова, което е останало и не предават себе си и обичта си към другия, като се посветят на това, което им е останало - да живеят и за двамата.
# 471
8 ноем. 2023, 08:36 ч.
Здравейте, Неизвестен,
състоянието Ви звучи комплексно и се чудя колапсът от нехранене ли е бил, или нещо друго?
Като цяло описвате този чуплив момент, когато човек е разкъсван между хранителното си разстройство и решението да оздравее и води друг живот. Това обаче не става с мислене, а само инсайти (прозрения за това, което ни е довело до този момент)... и действия.
Срещи с психотерапевт, психиатър и нутриционист са едно добро начало на поне година, посветена на това да стигнете момента, в който ще може да се наслаждавате на живота, да сте щастлива и да се чувствате свободна от негативните мисли.
Виж целия пост
Здравейте!
Не знам доколко е възможно да се даде съвет в моята ситуация.
По време на следването имах проблеми с храненето, имала съм периоди на ограничения и преди това. Точно в края на следването получих колапс... След месец нормалния цвят на лицето ми се възвърна. Колапса беше преди почти 5 месеца.
От тогава толкова се уплаших за здравето си, което съм рушила толкова дълго, че започнах да се чувствам сякаш всичко е нереално, понякога чувствам напрежение в главата. От скоро притрепервам при притеснение.
Страх ме е, че ако нещо се случи няма кой да ми помогне.
Живея в постоянен ужас, а така ми се иска да мога да се наслаждавам на живота, да съм щастлива и да се чувствам свободна от постоянни негативни мисли.
Не знам доколко е възможно да се даде съвет в моята ситуация.
По време на следването имах проблеми с храненето, имала съм периоди на ограничения и преди това. Точно в края на следването получих колапс... След месец нормалния цвят на лицето ми се възвърна. Колапса беше преди почти 5 месеца.
От тогава толкова се уплаших за здравето си, което съм рушила толкова дълго, че започнах да се чувствам сякаш всичко е нереално, понякога чувствам напрежение в главата. От скоро притрепервам при притеснение.
Страх ме е, че ако нещо се случи няма кой да ми помогне.
Живея в постоянен ужас, а така ми се иска да мога да се наслаждавам на живота, да съм щастлива и да се чувствам свободна от постоянни негативни мисли.
Здравейте, Неизвестен,
състоянието Ви звучи комплексно и се чудя колапсът от нехранене ли е бил, или нещо друго?
Като цяло описвате този чуплив момент, когато човек е разкъсван между хранителното си разстройство и решението да оздравее и води друг живот. Това обаче не става с мислене, а само инсайти (прозрения за това, което ни е довело до този момент)... и действия.
Срещи с психотерапевт, психиатър и нутриционист са едно добро начало на поне година, посветена на това да стигнете момента, в който ще може да се наслаждавате на живота, да сте щастлива и да се чувствате свободна от негативните мисли.
# 472
8 ноем. 2023, 08:41 ч.
Здравейте, Zolzulyn,
В красивото положение, в което сте, на чакаща бебе, за съжаление и психотерапевт трябва да е много внимателен в работата си с Вас. Бих Ви препоръчала да се срещнете с някой терапевт, който има опит и с психоанализа на бебета, за да работите по въпроса за страховете (мога да дам насока на лично съобщение).
И ако можете, не отлагайте, в момента цъфтят злите цветове на домашното насилие.
Успешна бременност!
Виж целия пост
Здравейте! Бях жертва на домашно насилие, причинено от бившият ми мъж. От тогава (вече пет години) имам паник атаки. Имам детенце с аутизъм, намерих прекрасен мъж, който приема и мен и детето ми. Преди месец разбрах, че съм бременна. Какво ще ме посъветвате за тази тревожност , която чувствам, много учестен пулс, световъртеж. Пълни изследвания са ми перфектни, всичко в норма, нямам алергии към нищо. За паник атаките пиех половинка ксанакс, но го приемах например веднъж на две седмици, когато е много силна атака. Сега нищо не пия, само валидол под езика, но ми се ще да приемам нещо на билкова основа след тежък ден. Възможно ли е? Много други проблеми имам със семейството, дядо ми почина преди 30 дни и все такива стресови неща. Много ще се радвам да ми отговорите, благодаря предварително ❤
Здравейте, Zolzulyn,
В красивото положение, в което сте, на чакаща бебе, за съжаление и психотерапевт трябва да е много внимателен в работата си с Вас. Бих Ви препоръчала да се срещнете с някой терапевт, който има опит и с психоанализа на бебета, за да работите по въпроса за страховете (мога да дам насока на лично съобщение).
И ако можете, не отлагайте, в момента цъфтят злите цветове на домашното насилие.
Успешна бременност!
# 473
9 ноем. 2023, 20:56 ч.
Здравейте, Zolzulyn,
В красивото положение, в което сте, на чакаща бебе, за съжаление и психотерапевт трябва да е много внимателен в работата си с Вас. Бих Ви препоръчала да се срещнете с някой терапевт, който има опит и с психоанализа на бебета, за да работите по въпроса за страховете (мога да дам насока на лично съобщение).
И ако можете, не отлагайте, в момента цъфтят злите цветове на домашното насилие.
Успешна бременност!
Да, препоръчайте ми. Но нека работи онлайн, от град Монтана съм и тук няма добри специалисти( поне не знам) Благодаря Ви!
Виж целия пост
Здравейте! Бях жертва на домашно насилие, причинено от бившият ми мъж. От тогава (вече пет години) имам паник атаки. Имам детенце с аутизъм, намерих прекрасен мъж, който приема и мен и детето ми. Преди месец разбрах, че съм бременна. Какво ще ме посъветвате за тази тревожност , която чувствам, много учестен пулс, световъртеж. Пълни изследвания са ми перфектни, всичко в норма, нямам алергии към нищо. За паник атаките пиех половинка ксанакс, но го приемах например веднъж на две седмици, когато е много силна атака. Сега нищо не пия, само валидол под езика, но ми се ще да приемам нещо на билкова основа след тежък ден. Възможно ли е? Много други проблеми имам със семейството, дядо ми почина преди 30 дни и все такива стресови неща. Много ще се радвам да ми отговорите, благодаря предварително ❤
Здравейте, Zolzulyn,
В красивото положение, в което сте, на чакаща бебе, за съжаление и психотерапевт трябва да е много внимателен в работата си с Вас. Бих Ви препоръчала да се срещнете с някой терапевт, който има опит и с психоанализа на бебета, за да работите по въпроса за страховете (мога да дам насока на лично съобщение).
И ако можете, не отлагайте, в момента цъфтят злите цветове на домашното насилие.
Успешна бременност!
# 474
20 ноем. 2023, 23:37 ч.
здравейте. Преди около месец баба ми получи микроинсулт, и от тогава ме обзе тревожност. За радост тя е добре в момента, но аз постоянно мисля, ами сега ако нещо се случи и мен ме няма там, е с дядо ми няма да могат да окажат първа помощ, и може да си отиде. Страх ме е от смъртта на близките ми. Вечер трудно заспивам, и ако се усетя посред нощ започват едни тревожни мисли, дали всички са живи, дали нещп се случва, да не би някой от тях да страда за нещо в момента и аз да не мога да му помогна. Плаче ми се. Отделно си имаме проблеми - репродуктивнис коя партньор и това допълнително ми скапва психиката. Аз по натура съм притеснителен и тревожен човек, но в последно време състоянието ми не се търпи. От почти дете съм тревожна, има ли шанс състоянието ми да се оправи, и да съм като мъжът ми, да нямам постоянна тревожност?
Виж целия пост
# 475
7 дек. 2023, 15:20 ч.
Здравейте,
Бихте ли коментирали кой би бил възможно най-добрият вариант при "въвеждането" на нов мъж (партньор на майката) пред детето? Разделени родители от 2 години, детето (момче) е на 4.5г., добри/нормални взаимоотношение между родителите, детето прекарва време редовно с всеки родител.
Как влияе появата на нов мъж?
Има ли правилен момент за запознанството между мъжа и детето?
Как се представя мъжът?
Благодаря!
Виж целия пост
Бихте ли коментирали кой би бил възможно най-добрият вариант при "въвеждането" на нов мъж (партньор на майката) пред детето? Разделени родители от 2 години, детето (момче) е на 4.5г., добри/нормални взаимоотношение между родителите, детето прекарва време редовно с всеки родител.
Как влияе появата на нов мъж?
Има ли правилен момент за запознанството между мъжа и детето?
Как се представя мъжът?
Благодаря!
# 476
10 ян. 2024, 17:58 ч.
Здравейте, д-р Стаменова!
Съпруга ми е доста слаб - 65 кг за 1,89см
Храни се обилно, но много внимава, защото винаги му е тежко. Особено при храненето с хляб и зърнени. Докторът му му каза, че има СРЧ - синдром на раздразнените черва. Но мен ме притесняват килограмите му, и това, че макар и да се храни обилно, не качва. Отделно е това, че много внимава и какво точно хапва. Никога не е бил дебел. Но все пак едни 5-10-15 кг отгоре му липсват. На 37 г, тренира умерено, 1-2 пъти в седмицата леки тренировки и йога.
Виж целия пост
Съпруга ми е доста слаб - 65 кг за 1,89см
Храни се обилно, но много внимава, защото винаги му е тежко. Особено при храненето с хляб и зърнени. Докторът му му каза, че има СРЧ - синдром на раздразнените черва. Но мен ме притесняват килограмите му, и това, че макар и да се храни обилно, не качва. Отделно е това, че много внимава и какво точно хапва. Никога не е бил дебел. Но все пак едни 5-10-15 кг отгоре му липсват. На 37 г, тренира умерено, 1-2 пъти в седмицата леки тренировки и йога.
# 477
11 ян. 2024, 15:20 ч.
Здравейте,
Звучи като доста слаб, но от друга страна, ако в семейството има други толкова фини хора, може да е генетично обусловено. Минавал ли е на режим, свързан с натрупване на маса под контрол на лекар? Има ли специфични заболявания, които са свързани с по-ниско тегло, освен СРЧ?
Поздрави.
Виж целия пост
Здравейте, д-р Стаменова!
Съпруга ми е доста слаб - 65 кг за 1,89см
Храни се обилно, но много внимава, защото винаги му е тежко. Особено при храненето с хляб и зърнени. Докторът му му каза, че има СРЧ - синдром на раздразнените черва. Но мен ме притесняват килограмите му, и това, че макар и да се храни обилно, не качва. Отделно е това, че много внимава и какво точно хапва. Никога не е бил дебел. Но все пак едни 5-10-15 кг отгоре му липсват. На 37 г, тренира умерено, 1-2 пъти в седмицата леки тренировки и йога.
Съпруга ми е доста слаб - 65 кг за 1,89см
Храни се обилно, но много внимава, защото винаги му е тежко. Особено при храненето с хляб и зърнени. Докторът му му каза, че има СРЧ - синдром на раздразнените черва. Но мен ме притесняват килограмите му, и това, че макар и да се храни обилно, не качва. Отделно е това, че много внимава и какво точно хапва. Никога не е бил дебел. Но все пак едни 5-10-15 кг отгоре му липсват. На 37 г, тренира умерено, 1-2 пъти в седмицата леки тренировки и йога.
Звучи като доста слаб, но от друга страна, ако в семейството има други толкова фини хора, може да е генетично обусловено. Минавал ли е на режим, свързан с натрупване на маса под контрол на лекар? Има ли специфични заболявания, които са свързани с по-ниско тегло, освен СРЧ?
Поздрави.
# 478
6 фев. 2024, 12:52 ч.
Здравейте д-р Стаменова! Пише ви една притеснена майка от Варна! Преди година ни се роди детенце и вместо да изпитваме най-хубавите чувства и да сме щастливи с това детенце, целият ни свят се преобърна! Аз вдигнах кръвно в осмия месец и бебето в началото на деветия го извадиха спешно секцио. Оказа се че е със завързана пъпна връв на възел и посинен. По късно му откриха кисти в мозъка и така почнаха ходенето по кабинети и специалисти! Но аз вместо да съм весела, радостна и щастлива, аз се превърнах в умислена, угрижена, все стресирана и почнах да изпадам като паник атаки. Почнахме да се караме и в,къщи. Имаме и други две по-големи деца, които всичко разбират. Имам чувството, че всичко ми се срива целия живот. Ще ви бъда благодарна да ми дадете някакъв съвет. Ходим с малкото на рехабилитации, заради тези кисти и в момента още не е проходил.
Виж целия пост
# 479
23 фев. 2024, 21:58 ч.
Не издържам вече.Чувствам се в безсилно състояние.От паник атаки,моето премина в нещо като депресия ли и аз нз как да го обясня.Имам тревожни мисли,нямам желание за нищо,стяга ме ченето,нямам апетит,нямам желание за любов с мъжа ми,нямам желание да излизам с приятелки (а преди бях първа) чувствам се като в дереализация,погледа му се замъглява.Най лошото което ми тежи е ,че постоянно имам мисли и чувства,че не си обичам детето.Това ме мъчи много.И че съм лош родител,обвинявам се заради тия мисли и чувства.Започнах от 5 дни да пия пак парикс и флуанксол по схема.Бях ги започнала преди 3 години,но от няколко месеца ги бях спряла.Но засега не виждам ефект.Много ми е тежко.Все си мисля ,че нещо ще ми се случи,задушавам се,не мога да се концентрирам на работа.Нз към кого да се обърна.Ходя и на психолог.Докато съм там се чувствам добре,но прибера ли се и пак всичко е същото.В нашия град няма добри психиатри.Търся правилните лекарства,защото преди ми изписаха едни ,които пих 3 дена и бях с повръщане и се чувствах дрогирана.А тези засега нз доколко ми помагат.
Извинявам се за дългия и объркан пост.Просто пиша това което мисля на момента.Надявам се да помогнете.Благодаря
Виж целия пост
Извинявам се за дългия и объркан пост.Просто пиша това което мисля на момента.Надявам се да помогнете.Благодаря
Препоръчани теми