Да излеем чувствата от загубената бременност преди новата ❤️

  • 10 718
  • 8
Не знам дали въобще ще ви е полезна тази тема, дано не се налага и на много жени да пишат тук, но не намерих друга такава, в която просто да излеете чувствата си, не да говорим за аборта, как е минал, пием или не антибиотик, а просто за чувствата ни, това, което ни е вътре в нас. Ще започна аз, дано ви е полезно и на вас.


Февруари, разбрах, че съм бременна, бяхме на преглед, чухме пулс и всичко беше прекрасно до 26 този месец, в който чух най-лошото, а именно спряла сърдечна дейност, последва абразио и кратък престои в болницата до днес. Мислех, че като се прибера ще ми е по - леко, обаче имам такава буца в гърлото и така ме свива сърцето, че не бях права и реших да пиша, да напиша писмо до бебето, за да излея всичко. Извинявам се, че ще стане прекалено дълго. Успех на всички следващият път, дано сме до финал. ❤️

Писмото:

До моето неродено ангелче, мое мило Мъниче
Скъпо мое, надявам се си усещало колко много те Обичаме, надявам се си усетило всяко мое докосване, чувало си гласа ми и си се чувствало желано...макар и за кратко време.
Не ни беше писано мило мое, не МИ беше писано да те усетя как растеш в мен, не ми пише писано да те прегърна за първи път, не ми беше писано да усетя и да вдишам с цели гърди арома ти, не ми беше писано да те видя как растеш, не ми беше писано да те имам.
Знам само , че на теб ти е писано обаче да си Ангел , моят, нашият Ангел... Знам, че където и да си за теб там е по-доброто място, знам, че сега отгоре ще ни пазиш, знам, че ни накара да погледнем света по различен начин. Знам и още нещо, ти ще си винаги в сърцето ми, първият ми трепет, ще си в мислите ми, първа моя любов, първо мое щастие, дори и без да съм те видяла те Обичам силно, толкова силно, че любовта ми да те грее и горе на небето където си. До последният си дъх, до последният ми ден живот... ти ще си в мен. Обичам те, мое неосъществено щастие ❤️
Виж целия пост
# 1
Прекрасни думи! Не губи надежда!
Засега аз имам една бременност, която прерасна в загуба, но не считам себе си за човек, който няма деца. Всеки ден в изминалата една година мисля за детенцето си и към този момент мисля, че съм се примирала с факта, че нещата няма да се случат, както аз ги виждам. Всичко съм оставила в Божиите ръце, ако ми е писано - ще стане. А дотогава и след това, се радвам, че имам малко ангелче на небето, което ни закриля! Heart
Виж целия пост
# 2
Права си! Ние имаме деца, но не са при нас за момента, някой ден ще ги срещнем. Аз не съм се отчаяла, вярвам, че всяка една от нас ще има успешна бременност следващият път, просто исках да създам тема, в която без да се замислиш да излезеш и най-болното в теб, защото лично на мен снощи ми олекна. А и тук няма кой да ни "съди". Смисъл да ни казва както в при мен, млада си, е голяма работа ще имаш пак, не го мисли толкова и прочие. Пожелавам на всяка от нас до края на тази не толкова хубава година да е видяла двете чертички и всичко да е до финал. ❤️


Прекрасни думи! Не губи надежда!
Засега аз имам една бременност, която прерасна в загуба, но не считам себе си за човек, който няма деца. Всеки ден в изминалата една година мисля за детенцето си и към този момент мисля, че съм се примирала с факта, че нещата няма да се случат, както аз ги виждам. Всичко съм оставила в Божиите ръце, ако ми е писано - ще стане. А дотогава и след това, се радвам, че имам малко ангелче на небето, което ни закриля! Heart
Виж целия пост
# 3
Мен това много ме ядосва, какво значи, че сме млади... Че болката не е ужасяващо голяма ли? Това не служи за успокоение... Доста пъти съм го чувала, неприятно е.

И аз се надявам за скорошни хубави резултати! Heart
Виж целия пост
# 4
Голяма е разбира се, такава буца в гърлото имам.. Още ми е пред очите ръчичките, краченцата, главичката, всичко си имаше. Звукозаписа на сърчицето му, още е в телефона ми. Не мога да си представя, че е спряло..




Мен това много ме ядосва, какво значи, че сме млади... Че болката не е ужасяващо голяма ли? Това не служи за успокоение... Доста пъти съм го чувала, неприятно е.

И аз се надявам за скорошни хубави резултати! Heart
Виж целия пост
# 5
Всеки изживява по свой начин мъката от загубата на  бебе, но в случая на авторката става въпрос за загуба на ембрион във първи/ втори месец. Това е толкова различно от  загуба на бебе в осми , девети месец. Това е същинската  загуба, когато усетиш как влажното телце на бебето ти се плъзва и излиза от теб, но бездиханно, неплачещо и  немърдащо. Следва въпрос от медицинските лица дали искаш да видиш бебето си и твоето крайно решение.

По другия въпрос, че хората ви казват "Млади сте, ще имате друго"-  Да, може би е неуместно в момента, но е абсолютната истина, защото знаете ли колко много жени раждат мъртви бебета на голяма възраст и нямат този шанс за друго, поради възрастта си. Така че,  не се сърдете, бъдете мъдри, близките ви също изживяват загубата с вас, но ви окуражават също!
Бъдете силни, здрави и търпеливи! Бебетата ще се появят и при вас и ще изпитате истинската майчина любов! Пожелавам ви го от сърце!
Виж целия пост
# 6
Тук не става въпрос за такива изказвания от страна на близките, а на по-далечните от нас хора - познати, колеги и т.н.

Аз лично се научих да не омаловажавам болката на нито един човек, защото може и в началото да е било, но ако е чакано, много изстрадано и на всичко отгоре загубено, тя е много силна. Да, вероятно нямаше да ми е чак толкова тежко, ако бях загубила детенцето си, когато все още даже не ми личеше и бяхме минали прага на заветния трети месец, когато вече го смятат за човек, но за всички е много трудно. Особено за нас, които се борим с лекарства, процедури, които пътуваме хиляди километри, да не говорим, че средстава също са в хиляди...

Така че подкрепям авторката и не желая да посочвам себе си като по-изстрадала, защото загубата ми е доста по-късна от нейната. Преди няколко месеца може би щях да го направя, но човек постоянно учи...
Виж целия пост
# 7

Да, вероятно нямаше да ми е чак толкова тежко, ако бях загубила детенцето си, когато все още даже не ми личеше и бяхме минали прага на заветния трети месец, когато вече го смятат за човек, но за всички е много трудно.

Това исках да кажа, че има разлика в самия етап от бременността, но иначе в чувствата може би няма никаква, след като след толкова години изпитвам същите усещания, пишейки поста си.
Виж целия пост
# 8
Според мен няма значение в кой месец си загубила бебето, ако наистина е било чакано и желано, болката я има и е голяма, факт, че ако е в по-горен месец, да го видиш вече изцяло оформено, шока е по-голям. Моето бебе, въпреки, че не беше в големи размери си беше напълно оформено, имаше си всичко и всичко си личеше на ехографа, така че не смятам, че това, че не е било след 5м,омаловажава болката. Факт е и че жени на по-късна възраст може и да нямат друга възможност, но аз примерно същото имам съпътстващо заболяване въпреки възрастта си, което влияе и това, че съм млада не значи нищо. В този живот има момичета по на 20,които втори шанс нямат и жени на 40,които имат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия