С какво ви дразнят свекървите? – 122

Ако нарочно избираш да е трудно присъствието е лошо.Ако се съобразяваш и с други хора и се налага-три дни стигат за сватба, два път и деня Х.Пък гости може да си правиш винаги, тогава са само  тези с поканата за гости ,не сто човека.
Но това не е причина да се намила защо на тази дата и че двама затруднени има.
Това зависи от отношенията, както и  да поканиш и те да си платят разходите-редно е такава покана да осигури нещо-ако не път ,то хотел или друго.Гост на свои разноски  е турист.
И ако се кефиш как им е зле на гостите ти, не говори добре за теб.Пък като е толкова трудно , ритуал и празник за едните  в едната държава и после за другите в другата, без реален подпис, някъде може да се имитира подписване  и само ритуала да стане.
 Винаги има начин при разбирателство
Като го няма- умния си трае  и подминава.
Аз разбрах, че живеят там и идват тук за сватбата, това предполага кратък отпуск и малък интервал за избор на дата.Ако съм в грешка се извинявам.

Нашата сватба я планувахме година напред. Съобразявах да не е лятото, защото първото русенско лято ми беше доста горещо и исках да си спестя този дискомфорт. Също гледах да няма някой рожден ден или друг празник и да е в почивен ден. Чак след сватбата разбрах, че първата братовчедка на ММ имала точно същия ден рожден ден, ама и той заплес, защо да ми каже. Ама си изкарахме добре де. Момичето не беше сърдито, че сме й откраднали деня.

Иначе ние вече почти месец сме под карантина със свеки. Ами справяме се със взаимни компромиси. Оценявам, че е тук. Вчера й направих малък подарък. Знам, че не се чувства ок, защото все пак не си е в къщата, но важното е, че приема ситуацията.

Леле,аз чета тука за някаква сватба викам сигурно и друг се жени, а вие за мен сте говорили

Да кажа на мацката, която си мисли, че свекървите си били купили билетите сами - не. Ние не оставяме почти нищо родителите ни да плащат.

А за датата да уточня - естествено, че е важно за мен и за него цялото семейство да присъства. Все пак искам да е щастлив. Ако исках просто сватба щях да настоявам да я направим тази година. Аз казах, че не искам да е сега, защото кумата - която е и жена на брат му е бременна и не искам да ги притесняваме. Затова по-добре догодина сватба, сега само подпис. Аз се занимавам с цялата организация на сватбата и я организирам почти изцяло според тях - какво ядат, как се забавляват, каква музика слушат, КОГА могат да присъстват, какво им харесва да правят и още доста други неща.
Въпреки това смятам, че ако например нещо не ти е на сърце, никога няма да ти бъде даже и след 100 години. Датите и за подписа, и за сватбата бяха избрани според семейството на мъжО. Вие като сте се омъжвали може и да не ви е вълнувало толкова като изживяване, но в крайна сметка ние си поемаме сватбата и искаме този ден да бъде изживяване и за нас. Затова накрая взехме решение като се наложи да я преместим, което е все едно трети опит за сватба, поне да изберем дата, която на нас да ни харесва. И избрахме съботен ден - ден, в който всеки, имаш желание да дойде, ще намери начин. Така, че нейното изказване беше абсолютно ненужно и то без да се замисля, че и ние си имаме все пак някакви планове. От които най-големия е поне като я преместим да се опитаме да си имаме бебе. 

Абе, добрата новина е че вече ми мина. Или поне до другия път като пак се изкаже така.   Аз си мрънкам чат пат. Ама и от вас съм чела бая мрънкащи има. Но пък да си излееш мислите тук не е лошо, понякога има и мили коментари

Нашата карантина заедно със свекървата приключва утре. ММ й каза, че ако реши може да си ходи, за да си види двора и къщата, че нали сега е сезона и трябва да прецени ще сее ли нещо, няма ли и т.н. Каза й го, защото тя всеки ден за това говори и се ядосва, а не че сме решили да я гоним. Все си мислех, че при тази ситуация ще реши да остане и да гледа внучката, за да ни е в помощ, но съм се заблуждавала много. ММ смяташе, че дори и да реши да си тръгне, ще е след рождения ден на детето, който е в неделя, но бабата каза утре.

Ужас 🤦♂.

Сигурно й тежи в чуждата къща. Пък и някои за дворчето и градинката душата си дават, особено ако там живее и си е свикнала с простора и спокойствието
Не й се сърди. И за вас ще е по-лесно. Направили сте жеста, оттам насетне тя си решава!

Не се сърдя, ама не я разбирам. Предното лято рева, че вече не й се живее сама, че я е страх и ала бала.... Наистина имах нужда да остане у нас до края на положението, но явно ще трябва да се справяме по друг начин. Е, дадох шанс, не  един път. Аз и преди си знаех, че не мога да разчитам на нея. Жива и здрава да е, нейна воля, на сила не мога да я държа.

Деска, а ако поиска пак да дойде след седмица, например ще я приемете ли предвид факта, че като си отиде не се знае дали ще спазва правилата за безопасност - да не приема и да не ходи на гости, да ползва маски когато пазарува.

На мястото на Деската, категорично не бих я приела. Но тя е доста по-търпелива и толерантна от мен.

И аз като Уиш.

Градинката можеше да оцелее до неделя без сеене, детето щеше да е щастливо в такова положение баба му да е там за рд, но това е мое мнение. Деси, ти си познаваш свекървата най- добре и май все успява някак да те разочарова.

Не бих я приела. Дори повече не бих й се обадила за такава помощ. Хубавото е на детето, че расте. А пък в тази ситуация осъзна, че може да се справя сама, защото макар и с баба си, тя все едно беше сама.

А каза ли ѝ го, или очакваше тя сама да се сети? Извинявай, но при така поднесената подкана от страна на мъжа ти, какво друго да си помисли жената, освен че е излишна и я гоните?
„Можеш вече да си ходиш" аз лично точно така бих го приела – като намек, че е време да си ходя. Поканихте ли я изрично да остане за РД на детето?
Мъжа ти смятал, ти си очаквала... Ама говорете си в прав текст, бе хора.

Как си го представяте това - вие да кажете "можеш да си ходиш", а тя "не, ще стоя"... И накрая тя крива, че се съгласила с вас.
Има нещо сбъркано в тези ваши отношения, което ще ви носи проблеми и занапред, ако не се замислите и не промените нещо у себе си.

Тя като мрънка да си ходи, вие какво очаквате да й кажат? Да я задължат да стои ли?

А синът като ѝ е казал, че вече може да си ходи, тя какво да отговори, „не, тук ще си стоя“ ли?
Не ми се мисли каква щеше да е реакцията на снахата тогава...