С какво ви дразнят свекървите? – 122

Масово са ни сбъркани понятия като самостоятелност и отговорност. Масово чувам от уж интелигентни и рационални хора "Като съм сам, за какво ми е да се изнасям." на например 38-40 годишна възраст. Или "Ами те като искат, нека ми дават, нали съм им дете." на около същата възраст.

Кралицата на мекиците се завърна. С пълна сила. Цъфна на вратата със сак с дрехи. Цяла седмица щяла да ни радва с присъствието си.
Ще се 

Ти кажи, че сте на диета 

Сега е моментът да я застреляш. Ще мине за съпътстващо заболяване на корона вируса.

Как така е цъфнала на вратата? Мъжът ти не е ли знаел, че тя ще идва?

Сега е момента много сериозно да настъпиш мъжа ти. Такива работи се обсъждат предварително и не може да натриса някого в дома ви за седмица без твое съгласие. Независимо дали е бил или не уведомен от майка си. Ако сега не предприеме нищо, никога няма да можеш.
Кажи й, че ще се обадиш в генщаба за неспазване на карантината

Еееее, айде Амандел, да ти е честито

И наща президентша питала мъжкия, става ли пижамката на детето.... Не знам дали наистина я е резнал, както казва... Но и да не е... Аз съм я изхвърлила... Извинете, ама и пижама втора употреба, нема нужда

Ама как някой ще ми църне на вратата за седмица без да съм го поканила? И то в пандемия?

Кая, ето тук трябваше да използваш силно коментирания нов бутон и да им пуснеш линк към всичките 122 теми 🤭🤭🤭

По-добре и него да застреля.

По-добре от него да започне.

Аз в ИП въобще нямаше да я пусна през вратата. Без да се занимавам да обяснявам.

Абсолютно прави сте и двете. Аз се чудя защо тя продължава да се оплаква от свекървата. Не, че тя е цвете, ама синковеца е в пъти повече за бой

Оплаква се от свекървата, защото темата е такава. Аз не мисля, че съвсем пада от Марс и не е наясно, че мъжа не създава нужните граници.

Здравейте мили дами
Нее очаквах, че бих писала в точно тази тема, но имам много сериозен проблем и не знам как да го реша. Надявам се да споделите опит да ме посъветвате как да си върна нормалния живот обратно.
На втори брак съм от 3 години, имам дете от предния, което тогава беше на 5, сега е на 8.
В момента съм бременна в началото на 5 месец след инвитро процедура, защото ММ има проблем със спермитата.

Като цяло ММ прие много добре детето ми, тя него също. Заживяхме в негово жилище и си живяхме в реда на нормалното. Свеки я виждах основно лятото на село за 5-8 уикенда. Много приятна, разбрана женичка, останала вдовица и си изгледала двете деца с много лишения. Пълна заблуда.
От както започнахме с инвитрото и всичко тя се промени и започна да се държи много зле с дъщеря ми, ММ също започна да я  критикува постоянно и да й прави забележки за най- малкото нещо. Не веднъж сме се карали, защото това отношение не ми харесва.
Започна карантината на 13 април и ММ предложи да отидем на село, там ще може хем да сме на чист въздух, хем да сме далеч от заразата. Реших, че е добра идея, но уви бях сгрешила с преценката си. След 5тия ден вече исках да се гръмна. В тази къща имаше стотици хиляди правила. На дивана има ест. покривало, което постоянно пада и постоянно се правят забележки и аз едва ли не, не трябва да мърдам. Чинии не се мият така, това не се прави еди как си. Всичко се бърше по стотици пъти в определен ред без логична причина за това. По цяла вечер не спи и ходи напред назад и яде каквото намери.
Отделно започнахме онлайн обучението, дъщеря ми е много чувствителна и  един ден рева и страда колко й е трудно и как не може да се справи. Свеки веднага скочи и взе една ножица заплашвайки, че ще й постриже косата ако не спре да реве. След това всеки ден обясняваше на ММ как това дете трябва да се вкара в ред и е ужасно невъзпитано и той миличкия как живее в подобен стрес.Сто пъти разказа за трудностите, които имахме когато заживяхме с него, защото дъщеря ми идваше всяка вечер , защото я беше страх да спи сама, но това не се е случвало от две години.
Реших, че таза жена има сериозни психични отклонения, защото започнах да гледам с други очи на нея и осъзнах, че в 5 месец не искам да си причинявам този стрес и му предложих да отида малко на гости на майка ми, бяхмена село  повече от 14 дни и бях спокойна, че няма да ги заразя. Това предложение обаче не се прие добре и се заформи един много ужасен скандал до 4 часа сутринта. Маминка обясняваше аз и моето дете колко сме ужасни, а ММ или се съгласяваше с нея или наливаше още масло в огъня.Накрая тя заключи как ние няма как да бъдем семейство и ако знаела аз колко лоша жена съм ( защото й казах какво мисля за нея) е  щяла да го разубеди да не правим инвитрото. Почувствах се меко казано размазана, след всичко през което минах, не смятах, че заслужавам подобно отношение, обиди и унижение. На другият ден си тръгнах и сега съм при майка ми, ММ ми се обажда да ме пита как съм, но аз не позволявам разговора да продължи повече от 5 мин. горчи ми от всичко което чух и още не ми е минало.
И сега се чудя как да се оправя с това чудо, той от майка си няма да се откаже, а аз не искам по никакъв повод да я виждам или чувам,объркана съм адски много и не знам нищо, това все едно беше друг човек , а не ММ.


Дайте съвет как да постъпя?