С какво ви дразнят свекървите? – 122

След като се оплакваш от нея, защо си причиняваш общия двор с нея, а не се изнесеш?

Редовно се благодаря аз, че сме се събрали нищо нямащи и с нагласата, че с мама се живее до време. Много е важна тази нагласа.

Ма, вярно защо приемаш, че го прави за да те дразни? Може там да е слънчево или проветриво ... Много неща може да са, които нямат нищо общо с теб. Но дори и да си права, ако на теб не ти прави впечатление, нейните усилия стават напразни.
  Опитай се да пораснеш и да не забелязваш подобни неща. Трупат се на твоите нерви. Без да се усещаш, подсъзнателно товариш психиката си, от там и детето го отнася.

  Някой ден като се ядосаш яко на свека, и това ще избие и ще се обясняваш с ТМ, как майка му простира на твоите простори, освен всичко друго. И тогава ТМ ще е в правото си да ти каже, че правиш от мухата слон.

Това с простирането си е простотия,но няма смисъл от дразнене-ако имаш пране в съшия момент го простираш на свободните простири независимо къде са.На мен ми стана странно,как и майката е "вещица" и свекървата.

Стига де, представяш ли си животът ти да премине в такива забавления? А ти гарантирам, че се годините минават без да ги усетиш. Ей, аз не разбрах кога станах на 24 ?!

Проблемът с простирането се решава,като си купиш една сушилня.

След като живеят в две отделни къщи ,а само двора е общ,защо да се изнася?И да се премести,това няма да реши проблема.
Може просто да разделят двора.Или пък да не го ползва.


Нахалната свекърва ще досажда,ако ще и в друг град да отидат.

Нахалството се парира по-лесно, когато има растояние.

Виж сега, сама си си виновна, че постовете ти се приемат малко несериозно. Да имаше противоречие в тях и вместо да се оправдаваш, просто го признай. Първия ти въпрос беше "Има ли нещо нередно да не искаш да даваш детето на свекървата". После сама писа, че тя изобщо не се интересува от него и грам не ти го иска. Това са точно противоположни твърдения. Дори обясненията ти, че мъжа ти искал да делегира детето на майка си, вместо той да се занимава с него, не оправдава първия пост, защото свекървата няма нищо общо с въпроса, а мъжа ти, а ти от нея се оплакваш. Няма как по-ясно да ти го напиша.
Аз лично от страни виждам нещата така. Не ти, а мъжа ти има проблем с майка си. Не се оправдават очакванията му, представял си е, че като ви завре там с детето няма да има ангажименти, освен да ходи на работа. И с къщата и с детето има кой да се занимава и той живот ще си живее, още повече, че майка му гледа другите внуци. А ти просто си приела неговите очаквания и като не се оправдават си мислиш, че са и твои. Хващаш се за дребни неща, само за да си намериш причина да я критикуваш. Заслужава сериозна критика само за това, че е казала да намалиш контактите с майка ти, за нищо друго. Всъщност става това което искаш, не ви се меси за детето и къщата1 така че реално няма от какво да се оплакваш. И между вас не виждам как се меси, до сега не си дала един пример в това отношение.
И да си говорила с мъжа ти, според мен той още иска да прехвърли неговата отговорност за детето на майка си, а на нея не ѝ се занимава. Искам да подчертая, че има пълното право на това, който си има деца да си ги гледа. Сигурна съм, че и да предложиш да се изнесете, когато имате възможност той ще се съпротивлява до последно и изобщо няма да приветства идеята.
Работи в тази посока. Като се изнесете ще приеме, че майка му няма да помага, ще не ще. Или ще си поеме отговорностите и ли ще се убедиш, че никога няма да го направи. Няма да се дразниш от дреболии като кой къде прострял дрехите и как свекървата гледа децата на зълвата. С две думи, забрави свекървата и говори още с мъжа ти

Будала. Вместо да си направиш твоя кеф да се изнесеш и сама да си господарка на дома си...Имаш ли идея какъв кеф е?

Будала. Вместо да си направиш твоя кеф да се изнесеш и сама да си господарка на дома си...Имаш ли идея какъв кеф е?
[/quote]


Няма. И няма и да има. Защото Мунчо няма да се навие, а тя няма и да предложи. Още повече пък, ако апартаментът реално не е свободен, на квартира Някой представя ли си тя да му каже "Мило, хайде да се изнесем на квартира да живеем самостоятелно", а той да отвърне "Да, права си, ние сме едно семейство".
Готова съм да се обзаложа, че такъв разговор, ако ще и трета световна война да настъпи няма да се случи.
Някои хора просто си живеят 2 века назад.

За под наем, точно сега ситуацията е доста тегава. Но аз помня, че тя беше споменала, че апартаментът е на нейно име. Значи, проблемът с наема не стои.

Не говоря на мига. Говоря по принцип. Защото тя написа, че апартаментът не е  свободен. Ама какво ли говоря за ситуация, при която тя има апартамент и се навира в къщата на Мунчо при майка му. И забележете, смята, че няма да ѝ направи кефа като се изнесе.
Е...
Ъ-ъ-ъ...
Мхм...

Да и за това съм писала в предната тема... Предлагала съм да се махнем в моята къща... Но не... Той си го има като наследство... За него, ако излезе от бащината къща, просто я губи... Нищо няма да му оставят... Тва си е негова теория... Така, че... Говорено е и това...
МА ко, аз не споря, че е мунчо мамин... Но искам да се разбираме някак... За него е под достойнството, аз да имам той не...
Уйш, не е апартамент, къща е...

Писала съм и че когато се наврях, въпросната госпожа, не беше такава..
Сега малко, чели недочели си пишат и си коментират... Нямам нищо против
Но, специално с простора, исках да ви развеселя Абстрахирам се от останалото... И сушилня имам, но като минах до прозореца и я видях
Благодаря за съветите Настоятелни сте, ок... Просто споделям...

Относно двора, няма как да го разделим, освен мислена граница да си изчертая Не го ползвам, сега с това ИП просто ми се налага...

Исках да ти кажа, че ти автоматично приемаш позицията на мъжа ти. И с въпроса за къщата и изнасянето го потвърждаваш, до сега спореше против изнасянето и даваше аргументи от свое име. Нищо няма да загуби, ако се изнесе. Те къщите не се местят, документите са важни и това, че не живее в един двор с майка му, не значи, че няма наследство. Ако не е негово документално, а той просто така го е приел и да живее там пак може да не стане негова. Не знам дали ги осъзнаваш тези неща.
Сега те исках да ти натяквам, че е муньо, а че и ти и той не разсъждавате рационално и логично.
За това, че е под неговото достойнство да имаш, те е наврял при майка си, а ти пък си съгласна. Ето това е картинката, която сама нарисува и сега се чудиш защо никой не те разбира. Грешни са ви представите и на двамата. И да се изнесете и да останете той пак толкова ще има. Не може това да е водещото в едно семейство (нищо, че нямате брак, имате дете). Колкото и да говориш с такъв човек, нищо няма да постигнеш. Най-вече защото самата ти само и само мир да е, заемаш неговата позиция, вместо да я опровергаваш.

С чакане някой да умре, че да наследиш спокойствие, спокойствие не се намира. Само вечно очакване за такова. А времето наистина лети безумно бързо.