Сериали и филми - sci-fi, fantasy, mystery, supernatural/тема XII

"Отвън това бе най-обикновена врата. Но когато я отвори и прекрачи прага, пред очите му се разкри невиждана гледка.

Преди всичко го заслепи светлината — блестяща, неправдоподобна, ослепителна светлина. Недоумяващ и уплашен, Бъркхарт примигна и отмести поглед.

Стоеше върху издатина от гладък полиран метал. На около десетина метра от него издатината рязко хлътваше надолу. Бъркхарт не се решаваше да се приближи до ръба, но дори от мястото си не виждаше дъното на зейналата пред него пропаст. От двете му страни, докъдето стигаше погледът, в ярката светлина се простираше бездната.

Нищо чудно че Дорчин му бе дал свободата така лесно! Извън завода нямаше накъде да върви! Но колко невероятна бе фантастичната бездна и колко немислими бяха тези стотици бели ослепителни слънца, грейнали над нея! Един глас се обади до него:

— Бъркхарт?

Ехото повтори името, заглъхвайки меко в бездната пред него. Бъркхарт облиза устни.

— Д-да? — изграчи той.

— Аз съм, Дорчин. Този път не робот, а Дорчин от плът и кръв и ви говоря чрез безкабелен микрофон. Е, видяхте ли сега, Бъркхарт? Ще бъдете ли благоразумен да оставите групите по поддържането да се заемат с работата си?

Бъркхарт стоеше като парализиран. Една от подвижните планини, потънала в ослепителната светлина, се приближаваше към него.

Тя се извисяваше на стотици стъпки над главата му. Той гледаше внимателно върха й и примигваше безпомощно от светлината.

Тя приличаше на…

Невъзможно!

Високоговорителят на вратата каза:

— Бъркхарт?

Той обаче нямаше сили да отговори. Чу се тежка въздишка.

— Виждам, най-после разбрахте — рече гласът. — Няма къде да отидете. Сега вече го знаете. Можех да ви го кажа и по-рано, но вероятно нямаше да ми повярвате, така че по-добре за вас бе сам да се убедите. В края на краищата, Бъркхарт, защо съм длъжен да възстановявам града точно такъв, какъвто е бил преди? Аз съм делови човек и правя сметка на разходите. Ако трябва да направя нещо в естествена големина, аз го правя. Но в дадения случай няма никаква нужда от това.

Бъркхарт безпомощно гледаше как от извисилата се планина към него внимателно се спусна малка скала. Тя бе дълга и тъмна, в края й нещо се белееше, белите петна на пръстите…

— Горкият мъничък Бъркхарт — монотонно пропя високоговорителят и ехото закънтя из огромната бездна, която бе само една работилница. — Какво ужасно сътресение е за вас да разберете, че живеете в град, построен върху маса."

Да, но мислите откъде идват. Ей на тоя въпрос не могат да отговорят. Защото, ако светът е напълно детерминистичен, тогава твоите и моите мисли са предизвикани от някакви обективни причини. Т.е. за всяка наша мисъл, си има причина в миналото.

А сънищата? За тях причината каква е?

Когато превеждах Беблейските лекции на Джордан Питърсън, той каза, че учените не знаят, откъде идват мислите, нито знаят, откъде идват сънищата.

Т.е. има някаква компонента във Вселената, която е необяснима по логиката на детерминизма.

Разбира се, има и вариант, мислите също да са определени от нещо, но още да не сме открили причината. Да, могат да кажат, че се определят от нивото на серотонина, например. Ама ако повишиш изкуствено нивото на серотонина (чрез добавки), това незадължително променя мислите. Резултатът е, че тялото ти по-неагресивно реагира на мислите ти (например, не получаваш толкова силно сърцебиене). Иначе, те мислите ти, са пак същите.

И все пак ми е трудно да приема, че нашият вътрешен свят, т.е. непрестанният вътрешен монолог, който водим със Себе си, е е напълно детерминистичен.