Помощ! Не мога да преодолея смъртта на домашен любимец.

  • 1 620
  • 10
Привет на всички! Пиша със зов за помощ.
Котката ми, Беба, изчезна преди повече от седмица. Търсих я навсякъде, питах кого ли не, но от нея няма и следа. Вътрешно, обаче, знам че тя вече не е сред живите. Сънувах я, просто имам усещането. Но не мога да се примиря с това. Тя беше неотлъчно с мен 2 години. Освен това беше болна от церебрална парализа и аз просто бях приела че трябва да се грижа за нея на всяка цена. Тя излизаше за по малко и една нощ просто се изпари. Не я е бутнала кола, но може да са й се случили много неща, за които не искам да мисля.
Чувствам се сякаш съм изгубила дете. Разкъсвам се вътрешно, плача постоянно, обвинявам се. Тя наистина беше част от мен и сега там зее огромна празнина. Не знам какво да правя, не знам как да помогна на себе си да мина през това. Cry
Виж целия пост
# 1
Поплачи си, не ограничавай емоциите си. Загубата си е загуба, домашният любимец наистина става като твой близък човек, като твое дете. Дай си правото да скърбиш толкова дълго, колкото имаш нужда. А за вина - нямаш. Може пък някой да е прибрал котката и да се грижи добре за нея. А ако е станало най-лошото, значи са й свършили дните. За съжаление всеки, който е жив, натам се е запътил в крайна сметка.
Виж целия пост
# 2
Разбирам те напълно! На 06.02 тази година почина моята котка... Беше само на 4 години. Бях я намерила на улицата в окаяно състояние. Трябваше да избера дали да я евтаназират или да й отрежат задното пострадало краче. Избрах да я оперират и цели 3 години се грижех за нея до 06.02. И аз като теб просто усещах, че трябва да се грижа за нея! Но тя си замина... Плаках с дни и сега докато пиша плача... Не е лесно и за жалост не всеки може да ни разбере. Все още ми е мъчно... Търся я у дома, всяко кътче ми напомня за нея. Искам си я отново - имам чувството, че няма да мога да сложа друга котка на нейното място. Ще я помня винаги! Тя беше моето най-голямо добро! Ще ти кажа какво ми беше казала баба ми: "Тази котка ще те посрещне в Рая!".
Болката минава с времето. Трудното е да свикнеш с липсата на това същество. Но ще свикнеш, трябва ти време! Плачи! Не дръж болката в себе си, но и не се обвинявай - толкова му  е било писано на животинчето... Изживяло е много хубави дни с теб! Дано Беба те посрещне в Рая, миличка!
Виж целия пост
# 3
Обиколи и пак я потърси, веротно се е скрила някъде наблизо и се страхува да излезе. Есента и аз така бях отписала едното ни коте - скочило през прозореца. Цяла седмица викахме, обикаляхме, търсихме. Накрая се показа само, било е под носа ни, скрито в една кухина на градинката под блока. Ако писнката не ходи далеч, няма какво да ѝ се е случило. Може и съсед да я е прибрал. Така едни съседи бяха затворили наш котарак, който скитосваше, в мазата си. Близо месец го нямаше. Накрая го видяхме на прозореца, а онези твърдяха, че бил техния. А, ако не е кастрирана, сега е период на разгонване. Може да се върне бременна.
Виж целия пост
# 4
Въпросът е, че не говорим за нормално коте, а за болно. Обиколила съм, питала съм и съм предупредила всички съседи да се оглеждат за нея. Тя вече беше бременна, така че не е по любов. И мен ме е страх, че някой може да я е затворил някъде и да не може да излезе, но трябваше до сега да се върне.. Страх ме е, да не я е подгонило някое животно, белка или нещо такова.. Тя не можеше да бяга, не можеше да се защити..
Виж целия пост
# 5
Въпросът е, че не говорим за нормално коте, а за болно. Обиколила съм, питала съм и съм предупредила всички съседи да се оглеждат за нея. Тя вече беше бременна, така че не е по любов. И мен ме е страх, че някой може да я е затворил някъде и да не може да излезе, но трябваше до сега да се върне.. Страх ме е, да не я е подгонило някое животно, белка или нещо такова.. Тя не можеше да бяга, не можеше да се защити..

Ако ѝ е наближило раждането, може да се е скрила някъде да роди. Котките са майстори на скриването.
Виж целия пост
# 6
Наистина, щом е бременна, може да се е свряла някъде. Едва ли белка ще я нападне, но няма да може да си защити котенцата...

На нас един котарак беше скочил от петия етаж, от мерак да хване един гълъб. И се върна след известно време, мръсен и накуцващ, и мяу-мяу пред вратата. Котарак да си намери дома! Бих очаквала куче да го направи.
Виж целия пост
# 7
Минаха почти 2 седмици, тя не беше още готова за раждане. Не може да се грижи за себе си, не може да си намери храна, а сега в карантината е още по-лошо. Навън е студено, от нея няма и следа...а аз имам чувството, че ще се разболея от мъка. Постоянно мисля за нея, сънувам я, сякаш съм загубила дете. Сама не мога да опиша колко много я обичам и как бих дала всичко, за да се върне.
Виж целия пост
# 8
Ужасно много съжалявам за загубата ти. И аз имах котка беше женска Казваше се Ники беше кастрирана но почина от старост още не мога да преживея загубата ѝ. Имах и безпородно куче казва се ше Джини но един изрод я уби.
Виж целия пост
# 9
Напълно те разбирам, защото и моята котка беше изчезнала. На твое място бих се свързала веднага с animal communicator. Когато Сива беше изчезнала не знаех, че има хора, които общуват с животните. Научих го по-късно, когато вече се беше върнала, явно е била затворена в някое мазе или склад, защото като се върна, освен че беше обезводнен скелет, беше останала без глас. Както и да е, по-късно по друг проблем се свързах по скайп с Марта Уилиямс, изчетох всичките й книги и ходих на семинари при преподаватели в Европа. Както и да е, препоръчвам Marta Williams, защото съм я ползвала. Със сигурност има и други, но не всички се заемат с търсене на изчезнали животни. Сега погледнах в сайта й, за търсене на животни взима 125 долара. Ако имате възможност, можете да опитате. Само изпишете името й Marta, ако я търсите. Възможно е някой да я е прибрал. Поне ще знаеш какво се е случило.
Виж целия пост
# 10
Имате ли новини за котенцето?
Разпитайте ветеринарите наоколо, ако някой я е намерил, може да я е завел на лекар.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия