Точно, издръжка се дължи. Правите опит със заплаха, че ще го дадете на частен съдебен изпълнител и че при тях таксите не са малки, които ще му бъдат принудително събрани, заедно с дължимата сума за издръжка. Ако не се стресне, си взимате решението за развод и отивате при ЧСИ. Издръжката се дължи, защото е родител, а не с оглед разходите на детето. Сигурно, през другото време издръжката, която дава, Ви е достатъчна да покриете всички разходи на детето. Да ходи на полето, като не работи обичайната си работа, за него си сигурно има, ама за детето си - нямал 😠
Виж целия пост
Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10
- Публикувана: 2 апр. 2020, 14:56 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2024, 13:51 ч.
# 31
11 апр. 2020, 18:28 ч.
Какво за вас е най-трудното нещо в отглеждането на деца от един родител?
Задавайки въпрос е редно първо аз да отговоря..... мен ме тормози най-много вземането на решения за тях и тяхното бъдеще без да има с кой да обсъдя, без да има още едно мнение, без да имам никакъв коректив на разсъжденията си..... все пак никой не е вездесъщ и понякога ми е адски напрегнато. Ставам колеблива и те го усещат. Някак е по-трудно да са ясни ролите на родител и дете в нашите семейства. Сякаш непрекъснато изпитвам чувство на вина, че живеят само с мен и се опитвам всячески да компенсирам..... тежи ми много това.
.
.
Чета ви понякога, но не съм писала .... сега някак ей така ми дойде, че искам да напиша... аз нямам приятелки точно в моето положение, а има неща които ако не са на гърба му, човек не ги разбира.
Малко за мен - на почти 38 съм, имам две момчета на 7 и 10. Този месец стават 5 години от както с баща им сме разделени. За това време минах през най-различни периоди - през еуфорията от изстраданата свобода, трудното ново начало, през моментите на самота..... разбирате, сигурна съм.
Споделеното тук ми е помагало и ако аз също мога да съм някому от помощ, ще се радвам!
Виж целия пост
Задавайки въпрос е редно първо аз да отговоря..... мен ме тормози най-много вземането на решения за тях и тяхното бъдеще без да има с кой да обсъдя, без да има още едно мнение, без да имам никакъв коректив на разсъжденията си..... все пак никой не е вездесъщ и понякога ми е адски напрегнато. Ставам колеблива и те го усещат. Някак е по-трудно да са ясни ролите на родител и дете в нашите семейства. Сякаш непрекъснато изпитвам чувство на вина, че живеят само с мен и се опитвам всячески да компенсирам..... тежи ми много това.
.
.
Чета ви понякога, но не съм писала .... сега някак ей така ми дойде, че искам да напиша... аз нямам приятелки точно в моето положение, а има неща които ако не са на гърба му, човек не ги разбира.
Малко за мен - на почти 38 съм, имам две момчета на 7 и 10. Този месец стават 5 години от както с баща им сме разделени. За това време минах през най-различни периоди - през еуфорията от изстраданата свобода, трудното ново начало, през моментите на самота..... разбирате, сигурна съм.
Споделеното тук ми е помагало и ако аз също мога да съм някому от помощ, ще се радвам!
# 32
11 апр. 2020, 19:45 ч.
Малинче, добре дошла.
На мен най-трудно ми е чисто физически и нагласяне на всички графици, че в 99%от времето съм сама. Майка минсе включва само при крайна, крайна необходимост. Сега ги гледа, когато съм на работа и все едно оставям 3 деца вкъщи...
По твоите терзания ще ти споделя моите мисли, защото и аз минах през тях. На кратко възприех мисълта "Каквото и да направя, все ще съм виновна". Затова правя това, което смятам за правилно В МОМЕНТА без излишни Ами ако?...
И съм си забранила всякакво натякване на вина сама на себе си.
Аз доста споделям с близки до мен хора, с богат житейски опит, които ми дават безценни съвети. Или поне си изливам душата в моменти на безсилие.
И другото, което постоянно си повтарям "И това ще мине".
Важното е да сме живи и здрави.
Виж целия пост
На мен най-трудно ми е чисто физически и нагласяне на всички графици, че в 99%от времето съм сама. Майка минсе включва само при крайна, крайна необходимост. Сега ги гледа, когато съм на работа и все едно оставям 3 деца вкъщи...
По твоите терзания ще ти споделя моите мисли, защото и аз минах през тях. На кратко възприех мисълта "Каквото и да направя, все ще съм виновна". Затова правя това, което смятам за правилно В МОМЕНТА без излишни Ами ако?...
И съм си забранила всякакво натякване на вина сама на себе си.
Аз доста споделям с близки до мен хора, с богат житейски опит, които ми дават безценни съвети. Или поне си изливам душата в моменти на безсилие.
И другото, което постоянно си повтарям "И това ще мине".
Важното е да сме живи и здрави.
# 33
12 апр. 2020, 17:02 ч.
На мен ми е най - трудно воденето на всички активности, на които искат да ходят. Не мога да си позволя да им откажа спорт в днешния заседнал начин на живот. Не съм шофьор, работя по график, който сама си организирам, но или трябва да работя много до късно, за да компенсирам, или да взема по - малко пари. Добре, че и майка ми се включва от време на време
Виж целия пост
# 34
13 апр. 2020, 12:54 ч.
При мен е по-лесно отколкото при останалите, защото с детето живеем при родителите ми. Благословена съм с това, че я гледат когато аз работя. Но напоследък срещам все по-голяма трудност в това, че възрастта си казва думата и както някой по-горе написа, сякаш оставям 3 деца вкъщи. За щастие щерката е вече на 6 г и от родителите ми се изисква само да й сложат да се нахрани, да я подсетят да мине през банята преди лягане и да я приберат от ДГ когато положението не е извънредно. (Това последното е огромна помощ).
Но въпреки всички трудности, да са ми живи и здрави родителите. Много съм благодарна и ценя високо помощта им. Надявам се някой ден да мога да им се отблагодаря подобаващо. Винаги съм си представяла, че на този етап от живота аз ще бъда тяхна опора и ще помагам, а сега се оказа, че те помагат на мен. Разбира се аз помагам с това, че поемам домакинската работа (не и готвенето обаче, защото майка ми не търпи друг да готви), също и финансово давам рамо и т.н., но не е това, което бих искала.
Виж целия пост
Но въпреки всички трудности, да са ми живи и здрави родителите. Много съм благодарна и ценя високо помощта им. Надявам се някой ден да мога да им се отблагодаря подобаващо. Винаги съм си представяла, че на този етап от живота аз ще бъда тяхна опора и ще помагам, а сега се оказа, че те помагат на мен. Разбира се аз помагам с това, че поемам домакинската работа (не и готвенето обаче, защото майка ми не търпи друг да готви), също и финансово давам рамо и т.н., но не е това, което бих искала.
# 35
14 апр. 2020, 17:59 ч.
Здравейте!Аз имам две породени деца,3 и 4 клас са.Не изпитвам затруднения да ги гледам,нито физически,нито финансово.Има кой да ми помага в екстремни ситуации,но засега се справям.Дразни ме обаче постоянното присъствие на баща им,с който от 7 месеца сме разведени.Това не му пречи да минава всеки ден покрай нас,с оправданието,че е минал да ги види.Диша ни във врата, иначе казано!Не прави нищо лошо,но се чувствам наблюдавана....не ми е приятно.!
Виж целия пост
# 36
14 апр. 2020, 18:06 ч.
За ИП не е ли чувал? Поне сега имаш причина.
Може да му е мъчно на човека, поговорете си.
Виж целия пост
Може да му е мъчно на човека, поговорете си.
# 37
14 апр. 2020, 18:15 ч.
Говорих.Не става.Преструва се на загрижен родител и само дебне да стъпя накриво.Гледам да не се заяждам.....
Виж целия пост
За ИП не е ли чувал? Поне сега имаш причина.
Може да му е мъчно на човека, поговорете си.
Може да му е мъчно на човека, поговорете си.
# 39
14 апр. 2020, 19:27 ч.
И други хора ме питат същото.Не го е казвал,но от моя страна няма как да стане.Не знам защо се унижава така,за мен мача е свирен,гледам напред и съм склонна друг човек да допусна в живота ни.Както казах,преструва се пред хората около нас,че се е променил.Но аз не вярвам в това.Иска ми се да избягам по-далеч,но за момента няма изход от ситуацията.
Виж целия пост
# 40
14 апр. 2020, 21:51 ч.
Този период и за мен беше отвратителен. Не е идвал у нас всеки ден, защото няма как - макари близо, не сме в един град. Обаче се обаждаше нон-стоп на децата и ги разпитваше къде сме, какво правим, аз какво правя ...… в колко се прибирам.... както казваш, дишаше ми във врата непрекъснато.....
Както коментирахме, нещата се променят когато си намерят някого.
Виж целия пост
Както коментирахме, нещата се променят когато си намерят някого.
# 41
14 апр. 2020, 22:03 ч.
Много искам да си намери някой,и преди не проявяваше особен интерес към живота ни,а ако си намери човек, съвсем ще се откаже, предполагам.Което ми е добре дошло,свикнала съм аз да се грижа и възпитавам,не ми тежи.Стига да си плаща издръжката 😉😉😉
Виж целия пост
Този период и за мен беше отвратителен. Не е идвал у нас всеки ден, защото няма как - макари близо, не сме в един град. Обаче се обаждаше нон-стоп на децата и ги разпитваше къде сме, какво правим, аз какво правя ...… в колко се прибирам.... както казваш, дишаше ми във врата непрекъснато.....
Както коментирахме, нещата се променят когато си намерят някого.
Както коментирахме, нещата се променят когато си намерят някого.
# 42
14 апр. 2020, 22:43 ч.
Мен ми тежи възпитанието .... големият ми син става на 11. Идват сложни времена. Трябва им и мъжки пример. Моят баща им обръща доста внимание, но не е същото. Следващите години, докато изтикаме пубертета, няма да е лесно.
Не съм се тръшнала, но определено съм напрегната.
Съчувствам на всички, които от скоро са в положение единствен родител. Началото е много трудно. Дори да си го искал (А аз го исках много), докато изградиш нова рутина за нещата и станеш пак "аз" вместо "ние" си е тегаво.... но минава време и всичко се подрежда🙂
Виж целия пост
Не съм се тръшнала, но определено съм напрегната.
Съчувствам на всички, които от скоро са в положение единствен родител. Началото е много трудно. Дори да си го искал (А аз го исках много), докато изградиш нова рутина за нещата и станеш пак "аз" вместо "ние" си е тегаво.... но минава време и всичко се подрежда🙂
# 43
14 апр. 2020, 22:46 ч.
И моят вече е в предпубертетно състояние. Доста своенравен и опак. Но той от баща си няма респект. Почти никакво внимание не му е обръщал преди, както и сега. Така, че по-добре да го няма.
Чудно ми е сама. Давам си сметка от ден на ден колко прекрасно е човек да е щастлив със себе си.
Виж целия пост
Чудно ми е сама. Давам си сметка от ден на ден колко прекрасно е човек да е щастлив със себе си.
# 44
15 апр. 2020, 09:32 ч.
И аз му се чудя на БНД защо се унижава още. Той в прав текст си ме моли да се върна при него. Когато за пореден път му припомня, че това няма да се случи и че вече сме обсъждали темата, винаги се вайка как съм му се подиграла. Само където нито думите ми са подигравателни, нито вътре в себе си му се подигравам. Затова предприех нова тактика. Просто подминавам любовните му обяснения. Сега пък мрънка, че съм била хладна. Той си е такъв. Вечната жертва. Кяквото и да предприема, няма да е доволен. Хубавото в нашия случай е, че той живе е в противоположния край на БГ и обикновено тези разговори се водят по вайбър. Поне не ми се изтърсва всекидневно у дома.
От пубертета и аз се притеснявам. Моето дете е момиче, но пак си мисля, че една мъжка ръка в онази възраст ще е от полза (тя и сега понякога има нужда от повече дисциплина, която аз не успявам да внеса колкото и да се опитвам). До тогава още вода ще изтече. Не знам какво ще ми предложи живота. Не съм се отказала от това да създам нова връзка, но и не се стремя към това.
Виж целия пост
От пубертета и аз се притеснявам. Моето дете е момиче, но пак си мисля, че една мъжка ръка в онази възраст ще е от полза (тя и сега понякога има нужда от повече дисциплина, която аз не успявам да внеса колкото и да се опитвам). До тогава още вода ще изтече. Не знам какво ще ми предложи живота. Не съм се отказала от това да създам нова връзка, но и не се стремя към това.
Препоръчани теми