Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 65 286
  • 763
# 360
Вярвам, че има и свестни мъже. За съжаление достъпът ми до тях е труден. Аз общувам предимно с колеги, родители на деца, които са приятели на детето и роднини. Свободното време покрай детето и работата е мираж. А една нова половинка ще иска внимание, лично време само за двамата, без деца...Аз започвам да се примирявам с мисълта, че преди детето да навърши 12г., т.е да стане по-самостоятелно, едва ли ще имам време за срещи и дори и да срещна някого, няма да мога да му обърна подходящото внимание, което би заслужавал. Много ми се иска, например, да посетя някой семинар за личностно развитие или готварски или езиков курс, а също и йога, но засега това ми е абсолютно невъзможно. Интересно, били ли сте на среща с детето си, в случай, че и другият дойде с неговото дете?
Виж целия пост
# 361
На първа среща не съм ходила.
Но се е случвало да се запозная с някого покрай децата.
Виж целия пост
# 362
И аз покрай детето се запознах с татко на приятелче (разведени родители). След като няколко пъти изведохме децата заедно той ми сподели, че му харесвам и ме попита бих ли желала да започнем да де срещаме и без децата. Аз обаче отклоних предложението по ред причини. Все още извеждаме децата , с него сме в нормални взаимоотношения и повече не сме повдигали темата.
Виж целия пост
# 363
Здравейте, записвам се и аз в темата като самотен родител, имам дете на 14 години. Преди седем месеца най- после събрах сили и изхвърлих мъжа си от вкъщи, тъй като алкохолизмът му навлезе във фаза, в която вече имах чувството, че живея с побъркан непознат. Още ми е много трудно,  но полека лека започваме да се съвземаме с детето. Гледам, че обсъждате евентуални нови връзки. За мен това е абсолютно немислимо, защото дори не мога да погледна мъж на улицата без да се разтреперя. За общуване и разговор пък и дума не можа да става - имам чувството, че всички мъже пият и миришат на алкохол.
Виж целия пост
# 364
Миси, изобщо не мисли за нови връзки.
Аз съм разделена с БНД от 6+ години, връзка съм от няма 3 години.
Излизала съм с други мъже, но понеже бях минала през " май сама си ми е най-добре", не исках да правя компромиси и да слагам себе си някъде в списъка.
Основно близките ме "тормозеха", че то не било добре човек да е сам. Добре е, даже много!
Сега компромиси правя единствено с това дали да направя прасковен или меден кекс. Но такива хора не се срещат навсякъде, и въпреки всичко минахме през трудности.
Виж целия пост
# 365
Миси, сега ти е нужно време да се възстановиш от тези взаимоотношения. След време, ако почувстваш нужда от връзка, ОК. Но не е задължително.
На мен също ми е по-добре без връзка. Ако се появи човек, с когото нещата се случат някак естествено, може би няма да се дърпам, но аз самата да започна да търся мъж целенасочено ... едва ли. Но на първо място ми е детето и дори да бъда с някой мъж, това ще е първото, което ще му кажа.
Виж целия пост
# 366
Не мислете за връзка сега. Възможно е дълго да останете сама и да ви харесва. Възможно е и много бързо да се хвърлите в нови емоции, които след целия ужас да ви сторят вълшебство, но накрая ако не са успешни ще преживеете разводът втори път все едно.
Колкото и тривиално да звучи, аз мразих да ми го казват, Дайте си време. Да свикнете, проумеете, да се радвате на себе си и свободата. На спокойна глава човек оценя живота.
Виж целия пост
# 367
Привет на всички. Чета, че повечето говорите за някаква “свобода” и че едва ли не да си женен (омъжен) или да имаш връзка е някакво заточение в Сибир?!  Сега ми хрумва едно нещо което отдавна ми се върти в главата… Там където се опитам да намеря “Човек” и разбиране, намирам емоционална разруха и едни изгнили “основи”. Няма нищо лошо в това човек да е сам и да осъзнае това, но по-лошо е кога слагаме хората под един и същи знаменател. Според мен не се делим на мъже и жени, а преди всичко на хора… Това, че някой е “пустиняк” не значи, че всички са такива. Не искам това да изглежда като някаква защита към мъжете… може би искам просто да ви кажа, че няма нищо страшно в това човек да се пусне по “течението” и да “опита” пак. В крайна сметка сме живи само тогава, когато обичаме.
Виж целия пост
# 368
Чета, че повечето говорите за някаква “свобода” и че едва ли не да си женен (омъжен) или да имаш връзка е някакво заточение в Сибир?! 
Веднага ти го обяснявам. Когато живееш с някой правиш компромиси с най-различни неща. И когато се разделите, точно тогава можеш да правиш това, което искаш, по начина по който искаш.
Виж целия пост
# 369
Привет на всички. Чета, че повечето говорите за някаква “свобода” и че едва ли не да си женен (омъжен) или да имаш връзка е някакво заточение в Сибир?!  Сега ми хрумва едно нещо което отдавна ми се върти в главата… Там където се опитам да намеря “Човек” и разбиране, намирам емоционална разруха и едни изгнили “основи”. Няма нищо лошо в това човек да е сам и да осъзнае това, но по-лошо е кога слагаме хората под един и същи знаменател. Според мен не се делим на мъже и жени, а преди всичко на хора… Това, че някой е “пустиняк” не значи, че всички са такива. Не искам това да изглежда като някаква защита към мъжете… може би искам просто да ви кажа, че няма нищо страшно в това човек да се пусне по “течението” и да “опита” пак. В крайна сметка сме живи само тогава, когато обичаме.

Ти колко време след развода/ раздялата започна нова връзка? Колко са големи децата ти? Каква беше причината за раздялата ви?
Виж целия пост
# 370
Не ме разбирате правилно. Под свобода имам предвид да се оцени отърсването от проблемите, нали заради тях сме се развели,да се върнем към себе си, да се погрижим за себе си и да сме си център на вселената. Защото иначе няма как да се обичаме с друг, разбирате ли?
Виж целия пост
# 371
Опротивяха ми мъжете, най -добре сама.От свободата и спокойствието по-ценно няма.За какво ми е мъж,да слугувам само.Може би като поживях малко сама с детето и оцених плюсовете.Бащата като идваше не можех да смогна,то не бе манджи,то не бе метене по 5 пъти,дори не съм имала време да изведа детето.После се разделихме ,че ме крадеше подлъгах се по един,най-голямата грешка,да не изпадам в подробности.Почна се ровене в телефона,натискане за дете (все едно съм крава някаква),майка му да търпя,вечното съобразяване ,вечно недоволен.Отделно се забих на село ,дето уж имало работа,аз можеше в моя град месеци да работя.И пак недоволен ,аз съм била смотана да не мога работя да намеря- има 5 работни места в най-близкия град.Това ще ги преживея,ама вечното киснене на главата ми,вечните претенции какво да правя на телефона и подобни,за храни малко в повече ми дойдоха.Накрая той от 5 месеца 1 работен има,щял да работи на село(ама напролет).Аз седя тъпачката там и си храча спестените пари ,вместо да дойда и да си живея на центъра а града и работа има сега навсякъде(вече отделно дали е ок,колко е платена,но там и толкова няма).До тука с мъжете , не искам да се тровя вече.И като си се представям с 1 дете сама работеща ще ми е 100 пъти по-добре,отколкото с 2 ,безработна и забита някъде да слугувам на мъж и да не мога за 5 мин.да седна.Такъв тормоз няма,вечно къде съм била влизала,не съм му наготвила Я най-добре с детето,имам си апартамент на центъра на града,да не давам отчет на никой.
Виж целия пост
# 372
Здравейте. Записвам се при вас. Още нямам фактически развод, но отглеждам децата си сама вече около половин година. След 15 години връзка и брак, бащата на децата ми реши, че ще забие нож в гърба ми и ще заживее с любовница. Повече няма да пиша подробности, че не знам кой чете тук. Общо взето с децата трябва да продължим сами.
Виж целия пост
# 373
Съжалявам!!
Ще продължите, разбира се!
Както е решил да заживее с нея, така може и друго да решат.
"Нашата се изнесе" след 2.5 години, не, че ми пука, но не пропускам да злорадствам.
Виж целия пост
# 374
Само напред, с вдигната глава ! Ще се справите и с децата, и с ежедневните битовизми, които досега сте свикнали да изикват мъжка намеса. Надявам се, че има кой да Ви подкрепя в този момент Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия