ДайТЕ ми маЛКо наДЕжДА и вЯРа за жиВОТа вЪв БълГАРия

Да се живее в България въобще не е лошо но ако имаш повече парички. Ако сте се устроили добре там защо мислиш за връщане тук ? За да добиеш реална представа е най-добре да си дойдете за известно време и така ще решите и видите как се живее в България . 

Дидка 

Лесно никъде няма. Не се ли трудиш, не се ли бориш, трудно се оцелява. Само, че някак тук пО-лесно се дИша - сред свои, сред градски, в Родината ти.

Ти или по-скоро вие ще имате избор. Ела си, поживей тук, виж какво е да си родител на 2 деца и дали ще можете да се справяте и тогава решете. Но не позволявай форумът или който и да е друг да ти влияе на решението. То да си е само и единствено ваше.

Късмет и гуш. Трепка ти под лъжичката и си в очакване на Голямото Завръщане...

 Т-Ъ-Р-П-Е-Н-И-Е....!!!! 

Дидка, пускам ти дом. си тел. на ЛС - звънни ми да си поговорим или ако не можеш ми пусни твоя, ще ти звънна аз.

И аз бях изправена пред същата дилема преди време. Но с тази разлика , че аз в България си ходя често , през 3-4 месеца.И още не сме напълно решили дали да стоим тук или да търсим други дестинации една от които е Канада.Виждам че в България има напредък, но и виждам че има хора които едва свързват двата края. Средна класа почти липсва, тук някой сподели че в България се живее добре с  много пари...да така е, а още по добре се живее в Канада със толкова пари.
Децата са ти малки, помислете , идва време в което започват да ходят на училище, прецени къде за тях би било по -добре.Защо искате да се прибирате? Има някаква специална причина, носталгия, факта че родители , роднини, приятели са далече? Дано като си дойдете да не се разочаровате.Човек си идва с големи очаквания,ако те се потвърдят добре, но ако не..

Идете  си до България, вижте как е там, НО си оставете вратичката отворена към Канада.
С какви професии сте ,ако не е тайна ? Какво ще работите в България? Имай предвид , че съотношението заплати/цена на стоки е по различно от Канада.За да не сте лишени от нищо ви трябва доста солидна  четирицифрена сума за България. Пожелавам ти успех , каквото и решение да вземете.

Ако ме беше питала вчера, може би щях да те окуража. Живеем в малък град, но доходите ни са прилични и за София. И двамата работим по специалността си.
Но днес първо разбрах, че детето пак е със здравословен проблем и ще трябват доста средства за пергледи и лечение /и евентуално операция/. Второ-за пореден път ми извиха ръцете в работата и то става въпрос за държавно учреждение, не за частна фирма. Почувствах се унижена-не стига, че работя максимума за минимум пари, ами и ме правят на идиот.  И за пореден път се замислям за пътя навън.
Ако идеята е да ти се помогне, не може ли да си дойдете само ти  и децата и да видиш как ще потръгне. Най-вероятно за месец-два и ще се разочароваш. Или някоя от бабите да дойде за няколко месеца при вас, за да ти помага?
Каквото и да решите, желая ти кураж. И в двата случая ще ти трябва.

Да, много е важно какви професии имате и къде в България ще ги упражнявате. Начален капитал и идея за бизнес? Жилище? Наистина ви трябват солидни четирицифрени суми за спокоен живот с две деца.

и аз ти давам, аз пък съм от тези дето и с 400 лв успяват да се справят, адски трудно на този етап но не е невъзможно. аз съм и от тези, които не биха емигрирали - не е за мен тая работа. тук е всичко което обичам, ценя и имам, вярвам че не материалното ни прави щастливи, защото когато съм била материално много по добре от половин България, не бях щастлива - сега съм.
елате си...........щом сте се справили на 10 хиляди километра от България, значи и тук ще успеете

Дидка, няма да те съветвам, ще ти кажа само едно - никога няма да изпиташ онова познато, спокойно чувство, че си удома в чужбина. И какво ако там имате повече пари и възможности, като ще ти тежи, че не си вкъщи и мислите ти ще са все тук? Заслужава ли си? Заради децата.......... ами те ако решат сами да си дойдат тук някой ден....или да идат другаде.....децата имат свой път, родителите друг, не е добре да се смесват......човек не живее нито с децата, нито с родителите си - намира своята половинка и заедно вървят в една посока - ти имаш своята, поемете по вашата си....така, както го чувствате........

каквото е писано ще стане! Дали ще имаш добър живот в бг зависи само от теб и това как ще си го направиш. Но никога не съжалявай!
След 10 години може да ти писне и пак да заминете на някъде!

Успех! 

Аз също бих ти казала да си дойдете и да не взимате никакво предварително  решение....
Била съм навън, можех да остана. Когато се прибрах, се наслушах на " ти си луда! да идеш, да можеш да останеш и да си дойдеш!; "не си могла да се справиш, за това си дойде", по -добре беден там, отколкото богат тука"... и все в този ред. На всички казвах, че са напълно свободни да отидат, да поживеят и да си решат  живота... аз не исках да съм с неизяснен статут, да чакам 2 години, за да си взема детето и да похарча следващите 10 години( най-малко!) за да постигна  това, което вече си имах в БГ- професия, жилище, макар и ограничен, но все пак кръг от близки хора и някаква кариера( колкото и смешно да звучи за някой това).
А и най-мразех да си купувам по 5 домата, понеже са адски скъпи, тука изяждам толкова в една салата. Може да ми се смее някой, но ей това ме свършваше, както и самотата .
Не мога да съм сигурна дали ако можех да съм със семейството си пак щях така да се чувствам, но адски ми липсваше,че никой не ме помни в магазина, не мога да съм си забравила парите ( картата) и пак да си напазарувам , а утре да платя, да не говорим да звънна посред нощ на някой понеже не ми се спи.. .за безцелно пиене на кафе бях забравила, както и за протяжни съботи и недели. Е, сега си ги имам.... често водя този разговор с приятели, които са навън и са на същия кръстопът- аз виждам и хубавото тука, понеже нямам избор и тука си живея, те са забравили напълно, че и тука им е харесвало и са така надъхани колко ни е скапана държавата, че почти не можем да говорим по този въпрос.

Наистина даваш малко инфо за вас, а това  е важно, ако искаш адекватен съвет. Има професии, с които можете да живеете доволно добре,  зависи и къде смятате да се установите... Не бих седнала да меря минусите и плюсовете, защото навсякъде има и хубаво и лошо, единственото от значение е  И ДВАМАТА ДА ГО ИСКАТЕ и ДА СЕ чУВСТВАТЕ ДОБРЕ! В края на краищата никой не знае живота къде ще го отведе, може утре пак да реша да замина, но за сега тука ми е добре!

Аз мисля като Jaly1!
Сърцето ми е в Лондон, но душата ми и животът ми са тук!
Каквото и да правим и както и да го мислим, и говорим в България хората разполагат със свободно време и дано така да си остане! Пари се печелят навсякъде ако искаш и можеш !

Еййй, 100 пъти писах и трих.Знаеш какъв ми е отговора на въпроса ти, защото и преди съм ти го казвала. След като и двамата искате да се върнете - ЕЛАТЕ СИ!Съвет не мога да ти дам - това може само майка ти да направи.Ще чуеш много отговори ЗА и ПРОТИВ това, да живеете в БГ.Аз не бих напуснала страната, в която съм родена, в която са хората, които обичам.Не бих живяла на хиляди километри разстояние от майка ми.За мен тук е живота ми.
Работа винаги ще се намери, а и знаеш че на улицата няма да останете, гладни също.
Обичам ви и чакам с нетърпение 10.10, за да се видим и да ви прегърна.  

И аз те окуражавам,Дидка.
Мислим и говорим много по този въпрос с мъжа ми.
В България има напредък,забелязвам всеки път,когато се приберем.Нямаме познат или приятел,който да не е доволен от живота си.Вси4ки разбраха,4е с работа,търпение и преследване на целите се постига нормален живот.
При мен проблема тук е,4е не мога да се развивам професионално,тъй като няма кой да се грижи за детето ни.А това ми липсва много.Другото_за всеки здравословен проблем,който не търпи отлагане трябва да си ходя в България,заЩото смятам,известно ти е как стоят неЩата със здравната система в 4ужбина. После,за да у4и детето ми тук,озна4ава аз единствено да съм му шофьор,тъй като хубавите у4илиЩа са дале4.За да ходи на каквото и да е извън класно занимание,спорт и т.н.пак трябва да съм с нея.За да излезне да играе,пак,в никакъв слу4ай децата не ходят сами.Т.е.аз тук единствено мога да бъда майка и съпруга,което никак,ама никак не ме устройва.
Говорих наскоро с една приятелка испанка,а тя ми каза живота на жените тук запо4ва на 50 год. И как не,като до тази възраст си изцяло погълнат от децата и дом.задължения.Аз не искам оба4е моя живот да запо4ва на 50,искам да се наслаждавам на младостта ни.
Затова сме си уредили работите в България,имам предвид дом,имаме и двамата хубави специалности.
Тук имаме жилиЩе,което е добре,заЩото все пак е вложение и съЩо може да послужи.А имаме 4удесната възможност и да си оставим врати4ката отворена,което съЩо е прекрасно.
В края на краиЩата 4овек е важно да се 4увства пълноценен,Щастлив и да е в хармония със себе си.Така,4е Щом ти е мъ4ително,заЩо да не направите кра4ката към по_Щастлив живот?

Благодаря на всички за отговорите 

Може би първата причина, поради която искам да се върнем в Носталигия-ТА Тук погребах баба си и дядо си - добрите души, които са ме изгледали и които не можах да изпратя  Все още обаче не мога да осъзная, че ги няма....не ми се иска същото да стане и с родителите ми...
Повярвайте ми, тук живота е добър стига човек да си намери хубава работа, да се чувства добре и да знае, че децата му няма да гладуват Но при нас случая не е такъв - за съжаление 
Аз не знам езика добре, но ако се наложи да оставаме - ще го уча, няма как, но Миро просто не може да си намери свясна работа и само като пчеличка прехвърча от цвят на цвят - от една - на друга, на трета  Това много му тежи - не го показва, но аз го усещам....това е втората причина...
Третата, надявам се да не ми се смеете - че не знам от колко време - а, аз мога да ги преброя на пръстите на ръцете си ходенето ни НА КАФЕ.Тук такова понятие няма...Преди да се родят децата - сме ходили само двамата - никой не му се дават 2$ за кафе или хората нямат време....а като знам как си бяхме свикнали във Бг

В момента живеем в един омагьосан свят и дето казва един познат - "Най-добре се чувствам в самолета, над Океана"...

Иначе ако си отидем - има къде да живеем, МирО може да започне на старата си работа, аз също...

Ох, надявам се да не съм ви отегчила 
Исках да споделя - и го направих....с ВАС, вируалното ми семейство....Знам, че решението е наше, но вашите отговори ме карат да се чувствам по-добре

Благодаря 

Дидка, мила ОПИТАЙТЕ!!!
Винаги можете да се върнете в Канада, нали?! Ако не опитате винаги ще те гризе мисълта- "ако...- то..." Без да те разочаровам- ние се връщахме след 7 год на вън и аз не можах да се адаптирам и да си намеря място в родината  тъжно, но факт! Но в никакъв случай не съжалявам, че опитахме  . При нас не се получи, но може пък при вас да проработи!  Стискам ти палци и успех!