Истанбул [тема 52]

Аз на празен транспорт в Истанбул не съм се возила. Обикновено се целим в началната спирка, за да можем да седнем. Ако не е такава, то е гарантирано стоене прави до слизането. И ако досега това беше просто едно неудобство, то с наличието на епидемия вече е необмислена постъпка (ако е с цел туризъм, а не свързано с неотложни ангажименти). Не знам как е при Шебек, защото само веднъж съм ползвала там транспорт и беше с рехава заетост, но определено в София няма толкова претъпкани автобуси и трамваи. И доста пъти не сме се качвали на първото превозно средство, защото е натъпкано, но и второто, и третото все са били такива. Може пък да сме улучвали все час пик, но при евентуално ходене едва ли часовете ще са по-различни.

Определено бих избягвала градски транспорт. И качването на любимите ми фериботи винаги е било с тълпа и хаотично бутане. А като се огранича в някакъв малък пешеходен периметър, като се лиша от улична храна, от пазари като Египетския, то какво остава? Няма да е Истанбул, на който бих се насладила. Иначе и аз се старая да живея нормално и без да се страхувам. Срещам се с хора, пазарувам, понякога се качвам на градски транспорт. На моменти дори забравям за проблема. Но не е същото. Определено предпочитам да си спестя Истанбул, отколкото да го видя в ограничение.

Таня67, абсолютно съм съгласна. И за мен очарованието на Истанбул е гъчканицата, врявата, миризмата на храна, пълните автобуси и фериботи, морето от хора по Истаклал.  Не желая да го виждам в друга светлина.. Много ми се ходи, но ще се въздържа тази година. Добре, че отидох февруари...

Ох, то и аз това си помислих за втора вълна през октомври. Ходила съм 2 пъти септември и все не мога да улуча правилните дрехи. Един път само дълги ръкави, беше супер топло. Миналата година ходих с летни, то пък беше гадно времето.

Мислех октомври с идея да си купя някакви зимни неща, но ще видим как ще вървят нещата. Ако не един Одрин и това е за тази година.

Точно това предупреждават , че точно това не предпазва носещите ги , а само околните от тях , и създават изманбо чувство за сигурност. Единствено сигурното е дистанция и хигиена и това много се усложнява в Истанбул. И аз имам едни ваучери отложени от април и се чудя дали да е за есента или по добре догодина.

Шебечко, и ние не живеем в страх. Спазваме си някакви мерки, спиртосваме се редовно и се надяваме на добър късмет. Въпросът е, че в Истанбул отивам, за да не се спирам, за да дишам с пълни гърди и да се наслаждавам на града с отворени сетива, да се бутам в навалицата и да не се ограничавам.
Това не е у дома, където мога да променя графика на пазаруване и излизане спрямо ситуацията. Не е половин милионен град, за какъвто се спряга Варна в най-натоварените моменти. Там не е желателно да се използва колата по ред причини, а транспорта, както е казала и Таня, твърде рядко съм го виждала с малка натовареност. Наистина да се ограничиш основно в пешеходния периметър, да избягваш натоварените места и основните сборни точки в града, да не ядеш каквото искаш и да се замисляш какво пипаш и до кого се доближаваш... не, не е моят Истанбул. Аз обичам този град именно заради свободата да си в рамките на ограничено време на безброй места, сред хиляди хора, аромати и цветове, да си под земята, над нея и по вода, да се потопиш в тълпите и да влезеш навсякъде, където ти се прииска.
Да, живеем различно в момента, дори и страхът да е нулев. Нямаме особен избор. Но пътуванията са въпрос на избор и ако няма да мога да има се насладя поне на 80-90% (което е възможно за нашия тип почивка в Гърция, примерно, но не и за нашия Истанбул), може би е по-добре да се лишим от тях.
Разбира се, всичко е въпрос на лично виждане и избор. Затова и тази дискусия е интересна, а и полезна, защото може да даде идеи как да се случи Истанбул въпреки всичко или да затвърди виждането ни, че е по-добре да почакаме.

Веднага щом отварят границата аз трябва да пътувам по медицински и други причини, та ще разкажа от първа ръка. Като ходим, което си беше често обожавам пешеходните преходи. Отсядаме в района на Лалели, а клиниката където ходехме беше във района на Фулия. И винаги на връщане пеша, през Османбей, парка Мачка, Таксим, Галата и после нагоре, пътьом хапване, сладкиши.. И когато не ходя до клиниката а имам други задачи обожавам точно тези разходки, винаги пеша до Сиркеджи и обратно също. На мен някакси много ми въздейства и в исторически план, имам усещането че се връщам векове назад, има такава енергия! Разбираш защо тогава са си мислели, че това място е центъра на света 😀.

Fanny.s, и ние така открихме Истанбул...поради медицински причини . Мъжът ми не искаше и да чуе за почивка там, а камо ли да шофира. Ела го виж сега в месеца по три пъти пътувахме с кола и много често за ден ( отиваме и се връщахме).
 Влюбихме се в града от пръв поглед и въпреки огромният трафик си ние уютно  ( и може да ви е смешно това което ще кажа, но ме е страх когато се возя в БГ, а в Турция ми е по-спокойно). Някой май тук беше писал "Или се влюбваш в Истанбул или го намразваш, средно положение няма"   А аз се чувствам така сякаш съм живяла там...сигурно в друг живот . Не говоря езика, сякаш разбирам по интонация и жестове какво ми казват.
 Ние отсядаме МИМ хотел ( до Бахчеджи)  и се разхождаме до Еминьоню  като вас през Таксим и надолу пеша през Галата и хващаме после на обратно ферибота за Бешикташ и през кафененцата ( задължително правим пауза
 чайче )нагоре през Мигрос  до хотела.
Дано скоро можем да пътуваме... и стискам ви палци!

Аз иначе от почти 20 години пътувам, и когато ми се наложи логично се насочих натам и за доктор. Преди 20 години ми се струва че имаше много повече хора по улиците от сега. Сега си давам сметка, че тогава имаше много повече западни туристи, сега като че ли азиатци и араби има повече, но като цяло са си по-малко от преди туристите, обяснимо. Изживях истински шок тогава от тази навалица, малко време ми трябваше да се освестя. Знам за много хора, които имат много предразсъдъци, исторически и политически към Турция, но на място разбират че важни са обикновените хора и общуването между тях, атмосферата, реалния живот. Но едни мои приятели ходиха зимата, отседнали в Хилтън, пътували само с таксита, и преход из Босфора в лошо време. Не са очаровани... Аз лично този начин на посещение на Истанбул..., ами много ясно че няма да са очаровани. Сторило им се цигания...Определено не са усетили онази атмосфера за която говорим.

Аз понякога благодарение на форума откривам нови маршрути, друг път си се мотаме по отъпкани пътеки, но винаги съм доволна и заредена. Но все пак ние не бързаме, нямаме ограничения във времето и може би това спокойствие помага да не се напрягаме при изготвянето на маршрутите, определено лежерното обикаляне си е екстра.

Танче, вече не съм там, в столицата съм и просто няма база за сравнение между двете. Макар че, и "горе" автобусите си бяха пълни, особено по-дългите маршрути - към летището и ИКЕА, например.


Мисълта ми е, че как ще функционира транспорта и туристическите места е работа на местната управа. Те ще определят колко човека да има в Египетския пазар, и в автобуса, как да функционират пристанищата и да се затоварват фериботите...новото нормално няма да е съвсем като предишното, но може и за добро да е. Явно само на мен не ми е романтика пълен рейс миришещ на пот или тълпа нахални пингвини на Кюлот сокака. Но то и туристи няма да има толкова, дано и местните не се юрнат както преди.

Петерки, за съжаление не съм ескимос, иначе да се дистанцирам хептен. Живота ми е такъв, че няма как да не излизам и да не ползвам транспорт, а живея в голям град, както казах над 4 млн са и тук. Слагам маската, дезинфекцирам се и не се лепя за останалите хора. Това мога да направя и тук, това мога да направя и там. То ако ми е писано да се удавя, няма да се обеся.

Беличке, нали за това сме тук, всеки да си изкаже мнението и да си прецени сам за себе си. Нали това ни е и идеята от самостоятелното пътуване - всеки са си оползотвори свободата максимално. Та, изхождайки от това, за мен свободата е вътрешно усещане. Не ми е проблем да нося маска когато се налага, не е проблем да се дезинфекцирам или да не седна в първото заведение, а в третото. Лично аз не се чувствам ограничена от това, и за мен едно пътуване в подобна ситуация не е проблем. Забелязвам, че ни беше трудно да влезем в режим изолация, сега пък проблем е връщането в предишния режим. Но живота върви, 3 месеца лято са много време да се успокоят нещата, хората също да се успокоим и да виждаме нещата по друг начин.
Да, вероятно бих ходила повече пеша, но то в Истанбул и без това се ходи доволно пеша. Само пешеходно не виждам смисъл, макар че в  историческите европейски части има достатъчно места, които да се обиколят пеша, бавно и спокойно и човек пак да получи удоволствие. Но да пропусна Фенер или Кадъкьой заради едното возене на ферибот няма как да се случи, риска е по-малък от сутрешното ми пътуване тук.

Но всеки си гледа от неговата камбанария, предполагам есента в Истанбул ще е много спокойно и лежерно, а ако и времето е хубаво...

Тъй, де, Шебечко. Нали затова поставих и въпроса. На мен много малко ми трябва, та продължавайте в същия дух.
Става ми едно спокойно и се обнадеждавам все повече.
Отишла си още по-далеч... Някой ден искам и таз' столица да видя... Ама с тия темпове тоз' живот няма да ми стигне 'ич.

Да ти кажа ли аз как се успокоих, като имах един тревожен период - мислех ли си, че ще ни стигне този вирус? Не. Но ни стигна. Мисля ли си сега, че всичко ще се оправи бързо? Не. Но ще се оправи. Оммм

Децата са си довод, спор няма. Но ако ходите, наистина ще е по-добре без тях, че те си искат да си пипат, да си се завират тук-там.

Аз си мисля, че бързо се забравя лошото и до септември, ако няма рецидив, ще надживеем тези страхове.
Съдя по себе си, в рискова група съм и не си показах носа два месеца навън (работата ми го позволява) , сега лека полека забравям страховете (прекалените) и живея почти нормално.
Така че има време и пак ще коментираме, може би вече маршрути. 😀

Рисуваме тук апокалиптични картини, но ето една разходка из Истанбул от 6 май - ами, не изглежда особено различно от преди
Животът си тече, пък който има ядове да тегли си ги тегли...

Ех, ето това искам отдавна да го снимам!

Шебечко, не съм чела баш апокалиптични картини в тази тема, за радост. Има къде-къде по-големи майстори в това...
А клипът дали наистина е от тази дата? Сниман тогава? Прегледах поне 3-4 минути от различни части и не видях нито един човек с маска, което някак не кореспондира с това, което виждам редовно на камерите, а и което четем като изисквания за носене на маски там. Дори дюнерджиите и служителите в заведенията нямат маски...

 Elger, преди време се бяхме възхищавали и на дневни снимки от това място. Тогава дори го бях фиксирала във вю-то и май разглеждахме транспортни варианти. Далечко е, но изглежда привлекателно за разходка при повече време в Истанбул. Преди години бяхме изкарали един чуден ден с дългия тур по Босфора и съответния престой при Anadolu Kavağı... качване на крепостта и почивка с гледката към моста от страната на протока... После вкусна храна в крайбрежно ресторантче и... за малко да изпуснем ферито за връщане. Хубаво е да се правят и такива "бягства" от любимата лудница на града. Някой ден може да стигнем и до точката на снимките.