Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Здравейте!
Интересно какво ще бъде развитието на сцената пред портата на имението, скоро ще разберем.
Сега ми е интересно още малко да я разгледам.
„Како Зюлейха! Како Зюлейха!
Батко Йълмаз те чака при дърветата. Много спешно било./
Йълмаз ли?“
Зюлейха би ли отишла на такава среща? Виждаме, че се замисли, нещо като размисъл, нещо като колебание. Според мен, няма никакво съмнение, че тя иска да се види с Йълмаз. Но те имаха достатъчно време да говорят в затвора, там тя му каза най-важното: ако децата не са с нея, тя би се отказала и от Йълмаз, и от любовта си. Не се е отказала от нищо, това пролича при срещата с Мюжгян, когато Мюжгян се опита да и каже, че Йълмаз изпитва към нея не любов, а съжаление. От което Зюлейха „превъртя“, както казваме. Зюлейха смятам не би направила нито една грешна стъпка, защото нейната най-важна задача сега е Демир да и върне децата. Тя знае, че Йълмаз знае това. В обвинението на Демир към нея имаше два момента: изневяра и опита за убийство. Сега Зюлейха много би се пазила от това да даде ново основание на Демир да я държи далече от децата. Връзката между нея и Йълмаз винаги досега е била Гюлтен. Непознатото момче е другото, което би и се видяло подозрително. Затова аз смятам, че тя ще се върне в конака.  Възможно е да зададе някакъв въпрос. Последните кадри са преживявания насън или размисли, но те ми изглеждат такива на двама души. Едната част са може би мисли на Зюлейха: кой е изпратил момчето и какво би се случило, ако тя беше отишла на срещата, които са инспирирани от разговора с Мюжгян в затвора и изпълнени в духа на срещата на Зюлейха и Йълмаз при крепостта. А другата част са преживявания на Мюжгян, която си припомня какво Йълмаз и обеща, какво се получи накрая и заплахите на Зюлейха.
По тези две причини смятам, че и Йълмаз не е този, който е изпратил момчето. Очаквам, че Йълмаз ще започне да работи по въпроса за това дали Демир е достоен да бъде баща. Така, както Демир представи, че Зюлейха е недостойна като майка заради нейната изневяра, така Йълмаз може да се опита да направи същото за Демир. Засега около Демир е  „чисто“, но вече има няколко очертаващи се, свързани с него истории. Едната е за Сехер; другата би била, ако жената, при която са децата, е бивша любовница на баща му, а оттук до мисленето „крушата не пада по-далече от дървото“ е много близо; третата е една жена, която два пъти ни показаха, че проявява интерес към Демир, последно наскоро на вечерята с приятели.  Достатъчно ще е да се отвори една от тези истории – двете са в развитие, за да започнат заинтересованите да търсят и други след нея. Очаквам, че Йълмаз ще тръгне по тази линия. И затова смятам, че той не би организирал една безсмислена в момента среща, на която няма какво повече да си кажат, а след нея децата могат да се окажат  още по-далече от Зюлейха.
Не мисля също, че зад момчето стоят Мюжгян и Бехидже, много кратко е времето след освобождаването на Зюлейха. Този, който е изпратил момчето или наблюдава денонощно конака отвън – напр. хората от Анкара, или е вътрешен човек, който знае, че Зюлейха има работа на това място. Иначе, това момче би трябвало да отиде на входната врата и да я извика пред всички. Бехидже разкри толкова важна информация пред една абсолютно непозната жена, на която диктуваше писмото. Тази жена обаче е местна и ние не знаем тя с кого би могла да сподели тази информация и по какъв начин да я използва. Дори си мисля дали Бехидже не пусна по този начин информацията в пространството нарочно. Бехидже е явно голяма интригантка и тя много добре е схванала ситуацията. Писмото, което съчини, отразява това, което Зюлейха беше написала в няколкото писма до Йълмаз плюс това, което отговаря на действията и през втори сезон: усилията на Зюлейха накрая да събере трите деца под крилото на тях двамата с Йълмаз. Мюжгян и Демир са излишни. Мюжгян правилно забеляза, че ако Зюлейха е искала, досега е щяла да каже истината за Аднан. Но едно е да каже Зюлейха, друго е да започне изнудване, бавно и от странични хора разкриване на истината. Бехидже има интерес от конфликти между Йълмаз и Демир. Бехидже унищожи писмото, но хвърли информацията от него пред тази непозната жена. Затова тази жена също не може да бъде изключена, тя, ако въобще има някакви намерения, нямаше време за проучване и едва ли би действала по начина с момчето.
Хората от Анкара са също под подозрение, те наблюдават конака. Последната им задача е да ликвидират Демир и Хюнкяр, затова може да са организирали отвличане на Зюлейха. Това, за което се говореше, когато изчезнаха децата: искане на откуп, отстъпки и друго в такава посока, могат да го искат и сега, освен това чрез едно отвличане, могат да работят върху конфликта Демир – Йълмаз. Най-малкото, което могат да поискат, е да им продаде Демир половината от фабриката, а Йълмаз да се съгласи. Би могло да се създаде ситуация, в която да посегнат на живота на Демир.
В последно време Хатип е напълно „узрял“ да пусне в пространството това, което чу от Гафур: че в лятната къща Демир организира сбирки с жени. Хатип докладва на двамата от Анкара за войната между Йълмаз и Демир във връзка със Зюлейха и как тя след толкова време и две деца продължава да се среща с Йълмаз. Моментът е идеален за Хатип да продължи да действа по този въпрос, защото Зюлейха е в затвора, а Демир в устата на всички в Чукурова. Хатип не успя да получи свежа информация от Гафур, защото Гафур е в нова фаза след като стана баща и особено след намесата на Наджие, която ликвидира дълга му. Чуждите не искат повече да плащат на Хатип и дори го заплашиха да разкажат на всички, че работи за тях. Хатип не го уважават и своите, не търсят мнението му, не може вече да изкарва пари и от чуждите, Шермин е много несигурен свидетел на убийството на Дженго, но той не се отказва и търси нови конфликти. Разказа на хората пред бръснарницата и чак до тези на събранието в промишлената палата, че Демир е отровил Зюлейха, като не пропусна да добави, че след като чу, Йълмаз е изтичал така, сякаш става дума за неговата жена. Пред бръснарницата след боя, който очевидно му беше малко, Хатип каза на Демир: „Това няма да остане така, Демир Яман!“ Демир много трудно ще се отърве от историята със Сехер, която сигурно най-напред ще започне по-общо като интерес на Демир към забавления с жени и после ще премине в история със Сехер.
Хатип чака удобния момент, когато ще изплюе камъчето за сбирките в лятната къща. Предполагам, че ще подхвърли това на Йълмаз. Йълмаз първо ще пита Гюлтен, тя знае ли нещо за изневери на Демир и за такива сбирки. Тя би му разказала чутото от Ерджо: как Сехер не се е съпротивлявала и е лежала кротко до Демир. Чуе ли това, нищо вече няма да може да спре Йълмаз. Това е страшен коз против Демир и в защита на Зюлейха за правата върху децата. От първия момент, когато Демир я остави от външната страна на портата, той и повтаря, че тя вече няма никакви права. Сехер би бил удар върху него. По този случай хората от прислугата, всеки от които знае отделни моменти от историята, ще говорят; едни ще бъдат на страната на Зюлейха – напр. Гюлтен, но други ще бъдат на страната на Демир. Самата Зюлейха знае много около момента, което двамата с Демир обсъждаха след връщането от психиатричната клиника, а после Зюлейха присъства и на скандала пред къщата на Гафур и Сание, когато Сание поиска развод. Гафур ще трябва да разкаже всичко, вкл. играта на господари в спалнята им. Ако се стигне до разкриване на изнасилването, Гафур смятам, че ще каже, че Йълмаз е убил Ерджумент. В тази история Демир е зависим от всеки един от прислугата - без изключение, да си спомни и да разкаже каквото знае. Възстановката на случилото се зависи от разказа на всеки. Историята дава възможност да се видят един друг и да се почувстват като общност прислугата и стопанинът на чифлика. Както и да е и с каквито и последици да е, тази история ще се разнищи. След което ще започне разнищването на историята на Зюлейха, аналогиите са прекалено много. Разкриването на историята на Сехер в началото ще работи против Демир и в полза на Зюлейха и Йълмаз, но във втората фаза ще се обърне и ще бъде против Зюлейха. Така виждам нататък логиката на това, което е показано дотук.
На това място си спомням, че в Истанбул и преди да започне работа като шивачка, Зюлейха е работила като прислужница в конак. Ерджумент каза, че Сехер не е изключение, винаги има такива момичета, които се опитват чрез връзка със собственика да получат нещо. И Вели говори за това. Дали Зюлейха не е чувала или да е била свидетел на някаква такава история, докато е работила в този конак и под натиска на тревогата за Йълмаз и случайностите от подходящи обстоятелства в конака на Яман да е решила да пробва, без да предполага къде наистина е попаднала.

Няколко пъти Азизе е казвала, че при играта на криеница могат да се скрият в сандъците. Сега не сме видели децата да играят така, но може по нейното време там да са се криели. Напомни това и наскоро пред Узюм, която живее в дома на Сание и Гюлтен. В последно време си мисля, че неслучайно ни насочват вниманието към такива детайли и че може тъкмо Узюм да открие в сандъка запазеното писмо. Дотогава Зюлейха ще продължи да живее с мисълта, че няма запазено нито едно нейно писмо и съответно на това да гради сегашното си поведение.

Момчето, което извика Зюлейха за среща с Йълмаз, ми се видя познато; то ме накара да погледна още веднъж сцената на двамата от Анкара с Хатип. Там също присъства едно момче, което ги наблюдава, скрито зад храстите. И в двата случая  момчетата са с подобен каскет, затова ми се струва, че става дума за едно и също момче. Ако е така, човекът, който го е изпратил в двата случая трябва да е един и същи: това изключва двамата от Анкара и Хатип, не е изключено, но по-малко вероятно е да е Йълмаз и най-вероятно, според мен, е Демир. Демир има сериозни основания да подозира Хатип, който непрекъснато се занимава с него и семейството му, а в последно време Демир изказа мисълта, че Хатип поддържа Шермин. Затова Демир има причина да го следи, а така следи и мъжете от Анкара. Напълно възможно е Демир да е изпратил същото момче и пред портата на конака, за да провери Зюлейха. Но не само, за да я провери. Демир е на прага да иска развод. Той разбира, че тази любов го води към дъното, сега той трябва само да мисли как ще оцелее. Според мен, той продължава да страда за Зюлейха, но вече се е взел в ръце, разумът му е надделял над чувствата. Зюлейха излезе на свобода, но една грешна стъпка би я върнала отново в затвора – Демир още не е подписал документа, а опитът за убийство си остава престъпление.  Но ако тя отиде на среща с Йълмаз, Демир едва ли ще я върне в затвора. Според мен, тогава той ще иска развод и ще продължат с война за децата. Но мисля, че Зюлейха няма да тръгне никъде, тя е напълно наясно, че децата са най-важното за нея. След това, върнат ли се при нея, тя отново ще поеме към Йълмаз, но това е след това. Беше показателна реакцията и при посещението на Мюжгян в затвора, когато направи много бързо преход от мисълта за децата към Йълмаз. На Мюжгян Зюлейха каза, че за опита за убийство са отговорни както Бехидже, така и Мюжгян. Не каза нищо на Йълмаз, за да не го намесва в тази история, защото има един по-подходящ по-заинтересован човек от Бехидже, а именно Хюнкяр. На нея каза обаче само за Бехидже. Много е умна и много е хитра Зюлейха. По този начин тя кара Хюнкяр да удари Бехидже, но това е удар и срещу Мюжгян, която е накарана междуверемнно да страда, защото Зюлейха отлично видя изненадата на Мюжгян от разказаното за действията на леля и, и е съвсем ясно, че самата Мюжгян нищо не знае за това. От смущението на Мюжгян, Зюлейха видя веднага слабото място. И така направи Хюнкяр свой съюзник...срещу Мюжгян.  Зюлейха може да си говори, може да си плаче за децата и  наистина страда за тях. Но борбата за Йълмаз и против Мюжгян продължава.

https://vk.com/video-171698810_456239630
https://twitter.com/i/status/1230570435747729408

Добро утро и хубав ден!
Не разбрах 64 еп. към кой сезон се отнася?
Лучия, благодаря за интервютата.
Съгласна съм с първата част от отговора на Мурат за „музиката в живота“: не трябва при всеки повод актьорът да „изсипва“ всичките си таланти.
Съгласна съм и с това, че и при мен най-напред изплува отговор в смисъла на казаното от Мурат във втората част. Но след като размислих, сега ми се струва недобре обмислен отговор. Мурат не си е дал сметка, че в музиката има творци и изпълнители, но повечето хора са слушатели. По различен начин, но музиката въздейства на емоциите и пречиства душите не само на едните, но и на другите. Неговият герой не свири на никакъв инструмент, нито пее, обаче Демир има отношение към музиката като на нормален човек, който обича да слуша в ресторанта, с приятеля си, с жена си – дори и купи грамофон и и подготви вечер за двама, танцува с нея и иска да я заведе в Истанбул да танцуват цяла нощ...ето такива неща, каквито правят „нормалните“ хора. Ако Севда е певицата, в която е бил влюбен баща му, може да ни разкрият още нещо от тази страна на героя. Това, което Мурат казва, би било вярно, ако Демир нарочно избягваше да слуша музика и ако беше безчувствен към това, че Зюлейха не отговаря на чувствата му. Но той не е нито едното, нито другото. Неговото обяснение е във връзка с това как Мурат мисли за любовта на героя си, но тук се разминаваме с него, затова не мога да приема отговора му за музиката и Демир. За мен Демир е човек с дълбока душевност, но незапълнена, той има голям недостиг, който интуитивно иска да запълни с любовта си. Неговата любов е чиста, това, че не е споделена и съжителства с други недобри страни от характера му, са съвсем други неща. Какво трябва да пречисти музиката в него и защо да се откаже от любовта си, докато е готов да плаща цената и на несподелена; нали той очаква някога да бъде споделена? На мен не ми е трудно да си представя, че ако бяха сложили една цигулка в ръцете на Демир от ранно детство и за нуждите на сценария ни бяха убедили, че това е възможно за Чукурова през 70-те, Демир и като цигулар не би се отказал от любовта си към Зюлейха. Но това са моите разбирания.

Здравейте!
Лучия, заради вируса 63 еп. стана финал наистина, но смислово сезонът ми остана незавършен. Като видях 65 еп. в ръцете на Хилял, си помислих, че с 64 еп. ще довършат втори сезон.

Малко за името Лейля, има някои интересни подробности.
Демир избра името на Аднан преди раждането и на шега тогава Хюнкяр попита: „А ако е момиче?“ Остана недоизказано, но насочва към това, ако следващо дете е момиче, да носи нейното име. По-късно Азизе говореше за Хасане, сестрата на Хюнкяр.
Първо, направи впечатление, че, когато Демир попита „Как ще наречем красивата ми дъщеря?“ и този въпрос беше  насочен към Хюнкяр и Зюлейха, първо започна Хюнкяр: „Аз си помислих...“ Зюлейха обаче я прекъсна с готов отговор: „Дъщеря ми ще се казва Лейля.“  Името Лейля очевидно беше вече обмислено.
Зюлейха не допусна грешката от първото раждане името да избират Яман;  с това Зюлейха направи първото отдалечаване на детето от техния род.
Въпросът за името беше повдигнат след като Зюлейха извика Демир и пред двамата Яман разказа защо се е срещнала с Йълмаз и се е наложило той да я доведе в болницата. Подчерта, че тя го е извикала, за да се оплаче от Мюжгян, но излъга в основното, че е поискала от Йълмаз да се преместят да живеят на друго място. Всъщност е точно обратното, Зюлейха беше изгонена от Мюжгян и така и беше затворен пътя към техния дом и пространство пред дома, където Зюлейха общува с Йълмаз, дава му възможност той да общува с Аднан и се намесва в семейството им с Мюжгян. Срещата трябваше да накара Йълмаз да свали забраната. Това е времето, когато Зюлейха последователно действаше за приобщаване на децата към себе си като майка и затова името на дъщеря и е в същия контекст: далече от Яман, по-близо – доколкото е възможно, до „мое дете“. В този момент – поне чрез името.
Името Лейля е непознато за Яман и Хюнкяр попита защо това име? Името е измислено; от разговор между Зюлейха и Йълмаз разбираме, че тя е искала да кръсти дъщеря им, ако биха имали такава, Аслъ, т.е. не е свързано с Йълмаз. Името обаче отдалечава пространствено детето, защото е свързано с Истанбул, там, където е истинската история, тази на сърцето и свързаната с Йълмаз, която не е под властта на Демир и Хюнкяр и това е поредното отдалечаване. И накрая, в името е вложена и специалната история, съчинена от Зюлейха за учителката, заела мястото на починалата майка на Зюлейха. Тази измислена история и измислена жена са насочени директно към Хюнкяр; те трябва да я засрамят, да я накарат да изпита разкаяние и съжаление, защото самата Хюнкяр, която трябва да е майка за Зюлейха, е била всъщност лоша майка, мащеха. „Когато човек остане сам, в безизходица, никога не забравя протегнатата му ръка. Учителката Лейля много добре ме възпита...“ Ясно е какво чрез тази история и прикачването и към името на дъщерята на Демир Зюлейха казва непряко и на Хюнкяр, и на Демир.
Зюлейха им казва, че е искала да се отнесат към нея като към това момиченце на 8-9 години, на което чуждата жена е сплитала косата и връзвала бели панделки; много чисто и невинно, точно така, както за нея мислеше и Демир в началото. Но Зюлейха е забравила, че тя е в друга възраст, гледат я с други очи, а тя самата вече не ходи на училище, а на тайни срещи с мъж и може да защити себе си. Промяната от плитките за училище до сплитането на невеста на сватбата е равно на промяната за жената от това да бъде майка до превръщането и в свекърва. А свекървата...
Зюлейха не е първата жена, доведена като снаха от Истанбул. Бабата на Демир е също от Истанбул, била е „грабната“ от дядо му и доведена в Чукурова, така Хюнкяр е наполовина от Истанбул, Зюлейха е от Истанбул, както с „истанбулска кръв“ изцяло е и Аднан. Колкото и да се опитва Зюлейха, вкл. чрез името, да придава истанбулски характер на дъщерята на Демир и така да я отдалечава от него, детето е смес, в която – за разлика от Аднан, след майката от Истанбул всичко останало свързва Лейля с Яман и Чукурова. В сравнение с Аднан, свързан по закон и чрез чувствата с рода Яман, Лейля е Яман по всички възможни линии: кръв на бащата, закона, мястото на зачеване и раждане, чувствата..., на които свързаната с нейното име история от Истанбул, не може да противодейства. Тази история е само заглъхващ вик в душата на Зюлейха и опит да привлече и задържи детето в двойката им с Йълмаз, за чието събиране към момента на раждането на Лейля Зюлейха усилено работи.

Здравейте
Много благодаря за споделеното!
Аз също споделям написаното от Ваня по отношение на финалната сцена от 2 сезон и като цяло впечатленията по определени моменти. Не бях обърнала внимание на момчето с каскета, който следеше Хатип ага и напълно възможно е той да е човек на Демир и сега да поставя капан на Зюлейха по заповед на Демир. Когато го видяхме в сцената с Хатип, как следи от храстите, тогава си помислих, че е човек на Фекели. За това, въпреки, че и на мен ми е много нелогично, не изключвам и възможността Йълмаз да е повикал Зюлейха в следствие на някакво развитие на ситуацията или нещо случило се. Мисля си и а, че това ще са размисли, сънища или някакви кошмари на двете жени - Мюжгян и Зюлейха. Този, който е изпратил момчето е поел опит "на сляпо" или е имал вътрешна информация, защото дори и да се следи чифлика отблизо, то няма как да се знае случващото се зад стените в такива подробности: както беше коментирано, момчето с каскета е трябвало да знае, къде да търси Зюлейха и дори тогава - въпрос на стечение на обстоятелствата е, че точно тя излезе да хвърли боклука, можеше и да не е тя и да се съгласи Гафур да го направи. Т.е. изпратилият това момче знае много и е имал намерение да се "пробва" евентуално до накакъв резултат.
По някои от коментираните въпроси: мисля си, че и посещението на Демир при проститутката ще има своето отражение. Може би самата жена ще каже, че е била с Демир в един или друг момент; и именно това посещение, лично на мен, обаче, ми говори не само за поставяне на преграда пред чувствата, но и за типичното мъжко поведение при накърнена чест и съответния отговор на това от страна на Демир. Защото, той можеше да се напие и вкъщи и да излее душата си пред Хюнкяр, но той съвсем целенасочено се отправи да пие и да се напие в определено заведение. Мъжете подсъзнателно търсят внимание, когато са наранени и отхвърлени. Това е характерно и за много жени. Човек е устроен така.
Много ми беше интересно интервюто на Мурад Ю. за любовта на Демир към Зюлейха. Усещам от думите му, че той го смята за егоистично настроен в любовта, дори спомена и по-силни думи. Това е неговото отношение като човек и същност, като разбира се, ясно е, че зрителите имат също своето лично отношение към въпроса. Много земен човек ми се струва Мурат, топъл и усмихнат. Изобщо, актьорите ни са прекрасни! И на въпроса за музиката: мисля, че той имаше предвид това, че ако Демир имаше музикална дарба, то той би бил много по-чувствителна душа и не би се държал по начина, по който сега се държи. Това не отнема възможността героят да се наслаждава на музиката като повечето хора, разбира се. Но, лично за мен, Мурат тук визираше душевността на твореца, на музиканта. Човек с точно такъв тип душевност, може би, щеше да отсъди за себе си страдание още в началото по недостижимата любов, за сметка на щастието на другия, независимо от болката или несправедливостта. Поне аз така го разбирам. Защото едно е да можеш да свириш или да пееш, чисто като техника, а съвсем друго е и в душата да я има мелодията. По този повод и за Севда. Ако тя е била в основата на съсипването на Фекели, независимо от любовта й към Аднан, лично аз не бих й била фен, ако мога така да кажа. Ако развия момента: тя е познавала Аднан, знаела е нрава му, начина му на действие в бизнеса и това, че действа агресивно и жестоко. Фактът, че въпреки знанието, че Аднан е стрелял пръв - с цел убийство на човек, който се е защитил и не е искал да се изселва и да му бъдат заграбени земите - тя би се решила на пълно унищожение на този човек, а не на приемане и оставяне на случая на справедлив процес, на мен ми говори за човек с определени дефицити в ценностната система. Любовта не е оправдание за незаконни и неморални прояви, а ако тя е в основата, то нейното поведение ще е вендета и то неоснователна, защото Аднан е провокирал случилото му се. Аднан сам е решил за себе си да рискува - да заплашва, да вади пищов и да стреля. Той е поел и последиците. Мисля си, че Севда ще бъде не по-малко опасна от Бехидже, ако има нещо общо с грешната присъда на Фекели и ако се е намесила грубо в съдбата му с цел мъст, то и тя ще плати определената цена.

Здравейте!
Благодаря за споделеното!

Първично очарование има в изпълнението на песента за момичетата от Адана!
Същото като гледката на тези щъркели, търсещи храна след пожара край Харманли.


 
Чудех се защо на баджовете трябва да има данни за кръвта. Но сега прочетох, че имало връзка между характеристиките на кръвта и чувствителността към коронавируса, съответно към тежестта на заболяването. Нулевата група била в най-благоприятна ситуация, резус факторът нямал голямо значение.
Въпреки че съм от най-облагодетелстваните, аз се зарадвах повече на това, че с режисьора съм от една кръвна група.


 

Привет на всички в темата и много благодаря за постнатите интервюта на основните актьори в сериала, както и за мненията по тях.
Какво ми направи впечатление на мен в тези интервюта?
1. Актьорите могат да имат повече или по-малко общо с героите, които играят, но персонажите са си преди всичко идеи на сценаристите. Тук интересното е, че Мурат изглежда съвсем различен от персонажа си, докато Керем е най-близо по философия и характер с Фекели. И браво на Мурат в такъв случай, неговата работа наистина е сложна.
2. Всички интервюирани имат общо разбиране за задачата на сценария, а тя (както всички изтъкват) е сравнението между 70-те години на миналия век и днешното време. Значи не от миналото към 70-те, а от 20-те на 21 век към миналите 70 години (това именно е деконструиращият метод). Разликата е в дълбочината на чувствата през онези години и механизирането им днес (Керем и Уур директно формулират идеята на сценария - човек да се вгледа в едно минало през настоящата си ценностна система). Изглежда най-видимо това става чрез любовта - център на историята. Интересен е разказът на Мурат, че всички те са очаквали разделянето на публиката на две групи и противопоставянето им.  В контекста на опозицията: 70-те години на мин. век и настоящето, това разделяне става ясно. А и Мурат точно го е изразил чрез размишленията си за своя герой - една безответна, обсебваща любов прави човек неудоволетворен в живота и се превръща в любов - болест, любов - мания. Явно в онези времена, за които разказват, се зараждат зрънца, като: интересът (по Уур), егоизмът (по Мурат), светът на човека се смалява до масата и семейството около нея днес (по Керем).
3. И последно - за музиката на твореца Мурат. Аз не съм запозната с това, каква музика той твори, и мога да съдя само по  изказването: " Ако Демир се интересуваше от музика, той би пуснал Зюлейха при Йълмаз. Защото хората, които са се посветили на музиката, очистват душата си. Не мисля, че ще видим това в Демир с такъв характер, т.е. ако хората видеха Демир откъм музикалната му страна, те ще загубят интереса си към тази история". И е прав. За разлика от всички други видове изкуство, които са свързани в някаква степен с външния свят и имат нужда от сетивата ни като опосредстваща връзка между душата на човека и природа/общество, музиката е най-отдалечена от външния свят като сетивен свят на човека с многообразието си от усещания, възприятия и представи. Музиката има за своя "родина" духовния му свят. Тук човек не може да отразява и подражава, тук той трябва да извлече мотиви за своето творчество от душата си, като "чиста" душа по Мурат (подобно на душата след стъпките на медитация). Прилепил ухото си до сърцето на природата, долавя ритъма й и я възпроизвежда като космос в поредица от тонове. Ако Демир засвири, например, той ще заприлича на сляпо роден, преминал през операция и разпознал по-висш свят от предметно-нагледния. Но това би бил съвсем различен Демир...

Привет! 🦋

Благодаря ви, момичета, за всичко споделено! 🌺
Следя темата и с интерес чета постовете Ви, но още не съм във фаза писане.

Нова снимка от Мурат.

Сякаш е в болнична стая... Ох, бе много интересно почна да ми става дали последната сцена се случва наистина. 🤔🤔🤔

Привет
Благодаря за всичко споделено, с интерес изчетох коментарите ви!
Ирина и ние се чудим, маем и гадаем за онази последна сцена. И на мен фонът зад Демир ми прилича на болница. Оффф, да не би пък да е истина онази сцена или нарочно ни "водят" натам, пък после да се окаже друго.

Сигурно сте го чели и гледали интервюто, но да сложа информацията за всеки случай:

"Все мы ждем начало 3-го сезона. И не только зрители, а и сами актеры.
Известный актер Фуркан Палалы в восторге от участия в новом для него проекте в его новом сезоне.
Актер внесет важный вклад в сюжет сериала, снятого в Адане. Фуркан Палалы обновил свой имидж для своей новой роли. Он объяснил, что причиной этого был его новый сериал.
Фуркан Палалы рассказал о своем новом имидже: «Есть новый проект, который я начну в сентябре. Я изменил свой имидж для этого, я могу только сказать это. Это не окончательная версия, может быть, борода станет немного больше. Но к коротким волосам, по крайней мере, я успею привыкнуть. Когда будет вторая репетиция все станет яснее. То есть образ будет меняться по ходу сериала. Фуркан Палалы сказал, что ему понравился образ его нового персонажа.
Проводя время дома в период карантина, у актера нашлось время разбить свой сад,и сделал свой дом более пригодным для жизни. Теперь его ждет напряженный период, имиджевая работа, репетиции в образе и съемки промоматериалов перед съемкой Чукурова. Фуркан сказал: «Требуется некоторое время, чтобы раскрыть этот персонаж. Я уже хожу в спортзал и живу как в лагере ".

https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_102645

Пак се замислих за новия герой, образът на Фуркан. Казва, че ще тренира за новата роля, а виждаме, че е доста висок и така или иначе едър и мускулест (видях, че и Мурат и Фуркан са високи 1.90 см, Уур - 1.82 см)...та тези допълнителни тренировки явно са необходими за образа, както и по-дълга брада. Това ме навежда още повече на мисълта, че той ще е мъжът в основата на действията на мъжете от Анкара. Той ще иска това, което се опитва да прави и Хатип, но онзи ще е много по-различна "класа" (ако мога така да кажа) от селския интригант Хатип, въпреки поразиите, които успя да стори. Онзи ще има необходимост от война между Демир и Йълмаз, за да стане като приказката: "двама се карат, третия печели" и той да придобие всичко, и на двамата. Ако новият герой е син на Севда и Аднан, то Демир най-вероятно ще знае за него и те вероятно ще имат някакви отношения, дори и по-далечни или бегли. Ако са в добри отношения, мисля си, че най-вероятно от страна на онзи мъж ще има голяма доза лицемерие, защото несъмнено ще завижда на Демир.  Дали няма оттам да се насочи и към Зюлейха с неморални намерения прикрити зад лъжлива добронамереност. Мисля си, че който и да е, може да се появи като уж добър човек или близък, познат на някого от Чукурова или на самия Демир (ако е син на Севда), а същевременно да играе и тъмна, двойна игра. Може и друго - появата в Чукурова да е наглед случайна и той да се прояви и заяви като опозиция на Демир още в началото и да се старае да покаже симпатии и подкрепа към Зюлейха в сложната ситуация между двамата, да се върти около Йълмаз да речем...но в това време да използва именно тази ситуация, за да подклажда войната между тях и да създава напрежение. Дали Шермин и Бехидже ще се "свържат" със Севда или само едната от тях и какви ли ще са последиците?! Ще погадаем още малко .

Здравейте!
Нова фризура ли са му направили на Демир  (снимката в болницата) или косата му се е накъдрила като е прочел сценария?
Ира, ти не си още във фаза за писане, други не излизаме от нея.
Благодаря за всичко споделено, момичета!

Тази снимка на Севда от къде ли е?   
„На фото ....Почему-то говорит , что в один момент увидела свое страдающее ( несчастное ) сердце...“
Галина Тильман


 
Един въпрос, който не си спомням да сме обсъждали досега, а и като факти ми се губи; този въпрос е част от отношението Гюлтен – Четин.
Гюлтен често говори пред Четин: за голямата любов между Зюлейха и Йълмаз, изказвала е конкретно пожелание за тях двамата, както и по принцип желание всички влюбени да се съберат; за това, че Демир обича Зюлейха, но Зюлейха не му отговаря с взаимност; как Зюлейха скучае в конака и се чувства самотна; спомням си, че му разказва какво е работила Зюлейха преди да дойдат в Чукурова; много загрижено говори за Зюлейха като за своя приятелка и дори Четин се възхити от това колко много Гюлтен обича Зюлейха; Гюлтен непрекъснато изказва съжаление за съдбата на Зюлейха. И ето какво ми липсва:  не си спомням Гюлтен да е разказвала на Четин за това, че е била влюбена в Йълмаз, също не си спомням и Йълмаз да му е казвал това; Гюлтен помогна два пъти на Зюлейха и Йълмаз: веднъж за срещата при крепостта, втори път за бягството, но и тогава не си спомням да е споделила това с Четин, нито пък да го е направила по-късно, когато техните отношения напреднаха. Гюлтен им помагаше, предполагам,  заради гузната си съвест от неизпратените писма и поведението си след връщането на Йълмаз от затвора; търсеше някаква компенсация. Но имаше възможност, когато Йълмаз върна по Четин колието на Аднан след несъстоялото се бягство и Четин попита какво е това, а Гюлтен му отговори, че „се опитват да загасят пожар с кофа вода“, да излезе от ограничената рамка на разказа до този момент, но Гюлтен отново не разказа нищо на Четин. Гюлтен спира до момента, когато трябва да разказва за своята роля в историята на Зюлейха и Йълмаз.
Защо Гюлтен не разказва тези неща? Една фраза помня, но не знам от кой момент: „Каква е моята вина, освен да обичам Йълмаз до края на живота си.“ Не знам дали има нещо вярно в тази фраза. По-скоро смятам, че Гюлтен не говори за тези моменти, защото те отвеждат към неизпратените писма и тайните на Зюлейха, които Гюлтен пази в паметта си. Четин е приятел на Йълмаз, той му е като брат. Това, което Гюлтен знае, вероятно е много важно за Йълмаз. Ако писмото в сандъка на Гюлтен излезе на бял свят, което и да е то, каквото и да съдържа, това ще е поне една от „тайните на Зюлейха“, а отзвукът от него ще стигне не само до главните герои, но и до Четин и неговите отношения с Гюлтен, Йълмаз и Фекели. Въпреки че изрично я пита каква е съдбата на неизпратените писма, Гюлтен каза на Зюлейха, че са унищожени. Не намери за подходящо да даде това писмо на Зюлейха или на Йълмаз, когато говори с него за писмата, вкл. и за онова при опита за самоубийство, но ми се струва, че би трябвало да намери начин и да говори с Четин за цялостната ситуация и за писмото, което съхранява. Защото това, което Гюлтен знае и пази, засяга не само нейната приятелка, но и приятелят на бъдещия и съпруг, а Йълмаз е и брат на Гюлтен. Ако не пазеше това писмо, щях да си кажа: добре, Гюлтен ще отнесе това, което знае, със себе си в гроба, а Зюлейха, ако иска, може сама да говори с Йълмаз. Но това писмо прави ситуацията много различна. Защото то е извън контрола на Гюлтен.
Първото писмо Гюлтен отвори, когато вече знаеше, че двамата са влюбени, а не брат и сестра, а самата Гюлтен беше все още много влюбена. Любопитството и надделя, не знаем какво от това писмо я шокира, но въпросът ми сега е: защо това първо писмо я е накарало да чете и спира всички следващи. Първото писмо Зюлейха написа, когато Демир се върна от затвора и тя разбра, че все още са брат и сестра от казаното от Демир „батко ти“, на което Зюлейха не реагира; самата Зюлейха вече имаше предложение от Демир: „Искам да останеш тук с мен!“; от трета страна, имаше  описанието на възможностите за финансови, властови и възможности от широки връзки, споделени от Гюлтен и много нужни в момента за спасяването на Йълмаз. Нещо, производно от този кръг обстоятелства, известни и за момента, е написала Зюлейха в това първо писмо, изложила е някакви намерения, вероятно следващото е това, което стигна до Йълмаз: „Днес всичко свърши. Г-жа Хюнкяр каза...“ и нататък вероятно Гюлтен е следила развитието на мисленето и чувствата на Зюлейха към Йълмаз, реакциите и, когато той не отговаря. Чакала е да види дали тези чувства няма да заглъхнат. Не мога да отхвърля възможността, че не е писала за детето, но ако Зюлейха беше писала на Йълмаз за него, и двете щяха да знаят, че Гюлтен знае чие дете е Аднан и нямаше Зюлейха насън да си задава въпроси, а щеше да говори с Гюлтен за Аднан като дете на Йълмаз. С две думи: допускам, че в първото писмо, освен да е изложила някакви свои намерения към Демир или да е изразила готовност да приеме негово предложение, ако такова има, за да спаси Йълмаз, много е възможно да е споменала и това, че Гюлтен и е дала информация. Когато Хюнкяр и Зюлейха излизаха от конака, а момичетата бяха в езерото и ги видяха, Гюлтен беше учудена от казаното от Фадик, че „Г-н Демир гори за Зюлейха.“ Това ме кара да мисля, че Зюлейха е споделила в писмото само свои намерения. Когато се върнаха от медения месец Зюлейха очакваше да е пристигнало писмо от Йълмаз, Гюлтен и каза, че може би Йълмаз е разбрал, че тя се е омъжила за Демир и затова не пише, на което Зюлейха каза: „Откъде може да е разбрал?“ В този случай и двете се заблуждават взаимно, защото Гюлтен е чела писмото, стигнало до Йълмаз след много време, но се прави, че не знае и не казва, че не е изпратено, а Зюлейха – че не е писала за брака с Демир. Както и да е, между това, което знаем и досещанията, никога не можем да стигнем до истината. Но въпреки това си мисля, че Гюлтен прави грешка, че не споделя с Четин. Сега той е много влюбен, би могъл да я разбере и двамата да намерят някакъв начин да кажат каквото Гюлтен знае и още не е казала на Йълмаз. А също и на Зюлейха. Иначе това писмо ще изненада и самата Гюлтен. Когато Гюлтен го извади от сандъка и го видяхме ние, Зюлейха беше почти в края на бременността и тогава Гюлтен все още беше много влюбена в Йълмаз и хранеше надежда за него. Не знам в сегашния момент дали Гюлтен пази това писмо с някаква цел или просто го е забравила там.
Сега Зюлейха в поведението си се придържа към това, което казва фрагментът от писмото, стигнало до Йълмаз. И без уговорка, тя сега следва и тайно подкрепя Йълмаз. Но една друга идея за началото би обърнала всичко с краката нагоре. На първо място това писмо ще изненада самата Зюлейха.