Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Здравейте!
Благодаря за интересните моменти в темата с четене на написаното и коментираното!
Много ми е мъчно за нашите актьори...в такава горещина как ли успяват дори да запомнят репликите. Май косата на Демир се е накъдрила от жегата и влагата.
По коментираното от Ваня - аз също мисля, че Гюлтен не е разказвала на Четин, че е била влюбена в Йълмаз, нито за писмата, нито за помощта в определени моменти. Мисля, че тя не смее да каже за всичко това на Четин, защото той може да реагира гневно и със съмнение за чувствата на Гюлтен към него сега. Може би Гюлтен се страхува, че ще развали отношенията между Четин и Йълмаз и най-вече, че ще даде повод на Четин да се съмнява в нея и все да "търси" подкрепа в това, дали тя има или няма още чувства към Йълмаз. Четин може несъзнателно да започне да ревнува от Йълмаз и да се стигне до пререкания и дори до по-сложни ситуации.
Относно несподелените чувства на Гюлтен към него, както и за изнасилването от Ерджо, Йълмаз правилно оставя това на самата Гюлтен - да каже или не на Четин и ако "да", то когато тя прецени за нужно. Той може само да потвърди и да разкаже от негова гледна точка емоциите си, само ако Четин повдигне въпроса и иска разговор, така както стана по въпроса за изнасилването. Защото тези две теми са много лични за Гюлтен и Йълмаз няма право да ги коментира и разправя без нейно позволение. Също така, Мюжгян знае за чувствата на Гюлтен, но и тя правилно не се намесва, нито пък говори по въпроса за онова писмо до баща й, уж писано от Гюлтен.
Аз също съм на мнение, че Гюлтен трябва да сподели с Четин, но си мисля, че тя просто не иска да отваря тази тема от страх, че няма да бъде разбрана и оправдана. А онова писмо, мисля, че го е забравила, не смятам, че нарочно го крие. Но, да видим. Зюлейха знае, че Гюлтен е чела всички нейни писма и наистина, ако беше писала за детето, то щеше да говори по-ясно с Гюлтен за това, чий син е Аднан. Но, не знам защо, до скоро си мислех, че Гюлтен знае за детето...и някак си със Зюлейха мълчаливо са наясно за всичко, но не обсъждат въпроса пряко, сякаш от страх, вследствие на всичко случило се, което е доста объркано. Сякаш няма смисъл да се обсъжда или изказва това гласно, защото няма вероятност Йълмаз да стане отново баща на детето. Някак си така усещах нещата, защото Гюлтен видимо изобщо не се замисли, че Аднан ще бъде отнет от Демир и не се замисли за господаря, а действаше в подкрепа на Зюлейха не само за любовта й с Йълмаз, но и за съединението на син с баща. Може би си представях, че ако Гюлтен вярваше, че Аднан е син на Демир, то поне би попитала Зюлейха или изкоментирала с нея, че все пак бягайки тя ще лиши Демир от сина му, ще отнеме внук от бабата и т.н. Докато, ако Гюлтен знае за Йълмаз, то някак си отношението й към това, че Аднан ще бъде отнет от Демир може да бъде друго - залагайки на кръвното, на чувствата на бащата Йълмаз, който не е знаел, че има син и т.н. и на това, че Зюлейха е била принудена да се омъжи за Демир именно заради неговото положение.
С една дума - логично е напълно, това че Зюлейха не е писала за Аднан в писмата и Гюлтен не знае истината пряко, но някак си цялото поведение на Гюлтен през цялото това време ме навежда и на идеята, че тя самата може да се досеща за това, че Аднан е син на Йълмаз и защо Зюлейха говори за насилствен брак, още повече знаейки за ситуацията с Демир и страховете на Хюнкяр от липсата на наследник.

Здравейте!

Дана, и аз смятам, че Гюлтен е забравила за писмото. 
И така  изглежда: Гюлтен само се досеща, че Аднан е дете на Йълмаз. Нейното досещане тръгва може би от това, че когато тя отвори първото писмо и по времето около брака и доста дълго след него, Гюлтен единствена, ако изключим Гафур, но той пази мълчание, разбра, че братът и сестрата, всъщност са в отношение мъж и жена. Запазването на това в тайна - тя беше публично разкрита едва, когато лелята разказа, както и другите  обстоятелства, които Гюлтен знаеше, между тях и историята за семейството Яман с голямото богатство, в която съществен момент е липсата на наследник, която история тя сама разказа на Зюлейха, са и очертали мисловния кръг, за да направи своето досещане. И тя, понеже е влюбена в Йълмаз, е била любопитна какво пише Зюлейха на Йълмаз, за да види вероятно и какви възможности има за себе си. По-рано мислех, че, ако Гюлтен е знаела за детето, нямаше да продължи да иска връзка с Йълмаз, но сега разбирам, че може да е точно обратно, че знаейки, че е станало веднъж дете на Демир, Демир няма да го пусне  обратно при Йълмаз и затова Гюлтен беше много смела в любовта си. Разбира се, докато самата Зюлейха не пожела да избягат, но това е по-късно и тогава Йълмаз вече беше изяснил отношенията си с Гюлтен. Гюлтен е проследила чувствата на Зюлейха в писмата като се е надявала, че в един момент Зюлейха ще забрави Йълмаз. И затова беше разочарована и каза на Сабахаттин, че и след затвора Йълмаз още не е забравил Зюлейха. Явно същото е чела и в нейните писма. Понеже самата Зюлейха не говори за това чие е детето, мълчи по този въпрос и Гюлтен, тя смята, че това е желание на самата Зюлейха.

Гледах още веднъж сцената, когато Гюлтен изважда писмото от своя чеиз.
6 еп. след 90.31 мин.
Погледнато от днешния ден, когато Гюлтен е открила своето щастие, е интересно, че веднага след като Гюлтен отвори и разгледа писмото, идва Зюлейха и двете говорят за това какво е щастие по принцип. Сякаш това писмо държи в себе си щастието на всяка от тях. Затова за мен присъствието на това писмо безмълвно и сякаш забравено там, когато страстите наоколо кипят, е някак тревожно. Годежът, който даде повод на Гюлтен тогава да отвори сандъка си, не донесе щастие за нея, но годежът с Четин, който беше отложен, но все пак предстои, дава също повод за отваряне на сандъка. Затова очакването ми отново е тревожно.
Гюлтен пази това писмо много грижливо - в  красива торбичка, в сандъка си - лично пространство за всяка жена, значи е важно за нея. Зюлейха носи от своите дрехи, за да ги подари на Гюлтен и и разказва за своя момент щастие: когато в киното Йълмаз и показа халките; това е моментът на щастие, който Зюлейха ще помни до последния си дъх. Зюлейха е тъжна, защото не може да забрави Йълмаз. Но интересно какво ли пише в писмото, защото докато Гюлтен го държеше в ръцете си и погледът и премина през писмото, тя също се натъжи. Вероятно заради нестихващите чувства на Зюлейха към Йълмаз, дори и станала жена на Демир, които Зюлейха ще потвърди и с разказа за киното.
Сега вече и Гюлтен е познала щастието. Нейното участие в разкъсването на връзката между Зюлейха и Йълмаз е под условие: Гюлтен няма пряка връзка със съгласието на Зюлейха за брака с Демир, писмата до затвора все едно щяха да бъдат спрени от Хюнкяр, а неказването на истината пред Йълмаз след връщането му от затвора наистина имат оправдание в това, че тя му пази живота. Но все пак Гюлтен не може да избяга от вината, която носи; имаше възможности да разкаже на Йълмаз това, което знае докрай. И сега нейното щастие не знам дали ще бъде възможно, след като тя е участвала в разрушаването на чуждото щастие. Ще видим, Гюлтен не е лош човек, напротив, грешките и са по пътя на любовта, която е дефицит по тези места и тя се учи. Трябва да и дадат още възможност да покаже себе си, може пък с това писмо да направи нещо, но лошото е, че тя е между Йълмаз и Демир, съответно семействата, каквото и да направи, към едната страна ще бъде добре, към другата – не. Дано Четин с любовта си и покаже някакво добро решение, но тя трябва да говори с него, а не да оставя случаят да ги изненада.

И нещо друго, което засега е 100% моя фантазия, но при високите температури...
Кой е Абди паша? Азизе непрекъснато го споменава. Той е бил човек, на когото тя е разчитала, и сега го вика винаги при нужда, имал е някаква роля. Във фазата на наши фантазии си мисля: семейството на Азизе са били богати, земята на Аднан е била в голямата си част вероятно и земя на тъста му и Аднан я е получил чрез брака с Хюнкяр. Затова вероятно той е трябвало да избира, ако е искал да се разведе и да живее със Севда, да избира между земята и любовта.  И затова не се е развел. В един промоклип за Демир Яман той казва, че любовта към земята носи от баща си, а сега е влюбен в жена и си задава въпроса дали ще го обикне, т.е. сега неговата задача е да опознае любовта към човешкото същество. Защото, вероятно като дете Демир е виждал в едната къща любовта към земята, а в другата – любовта към една жена, т.е. разделени. И сега ще следим да видим какъв ще бъде резултатът при него, дали ще може да ги обедини, да ги съвмести, да намери златната среда. Азизе, според мен, е възможно да е тази, която е организирала историята с това Фекели да остане задълго в затвора, зад гърба на Хюнкяр. Тя е най-заинтересована в момент, когато Демир отсъства, да изпрати Фекели далече и за дълго, защото е знаела за любовта между двамата и се е страхувала, че ако се съберат, Фекели ще присвои богатството на Аднан и ще и отмъщава за това, че не са му дали Хюнкяр за жена, а са предпочели Аднан. И тук съм харесала  да е помагал въпросният Абди паша. Азизе го вика винаги, когато има някакъв конфликт, опасност. Нещо такова ми се върти в главата. А Демир е бил дистанционно заблуден и направен лице на операцията.
В старата история неразкрит остава другият брат, бащата на Шермин. Миналото познаваме от две различаващи се версии: тази на Хюнкяр и Демир, и другата – на Шермин. Предполагам, че ще ни разкажат всичко това, защото то е важно за разбирането на сегашното.

Много хубаво е написан сценарият, с такова внимание към безброй детайли, но въпреки тях интригата остава скрита.

Здравейте
Споделям коментираното от Ваня . Зюлейха и Йълмаз знаят вече за историята с писмата и за това, че Гюлтен не ги е пращала, а Зюлейха знае и че тя ги е чела. И двамата й простиха и приеха обяснението, че тя е действала по този начин от страх за живота им, а и от страх за негативни последствия не само за самата нея, но и за Гафур и Сание. Какво пречи на Гюлтен да сподели тази част от историята с Четин, при условие, че вече са й простили и нещата са приети и изяснени...чудя се аз?! Мисля си, че Гюлтен се страхува да говори по този въпрос, защото във всеки един момент тази история може да бъде "изнесена" на нов ред, следствие на дадени събития и тя да бъде обвинена отново, но в светлината на друг нюанс от историята с писмата. Никой не знае, че Хюнкяр е дала заповеди за спиране на кореспонденцията от и за Йълмаз и може да се сметне, че именно Гюлтен е прекъснала не само връзката им, но и възможността от изясняване и получаване на информация. В един или друг момент, Гюлтен може да бъде обвинена, че е нямала право да решава вместо тях и да прекъсва един обмислен и поет риск от Зюлейха, да речем. Такъв момент може да е онова писмо. Именно за това се чудя, как така Гюлтен просто ще забрави за писмото, макар че това ми е най-логично като извод за наличието му в чеиза й все още?! Но, именно съществуването на това запазено писмо, което може да се появи изневиделица и без контрола на Гюлтен, съвсем ясно заплашва с "избухване" на голямо напрежение и проблеми не само със Зюлейха и Йълмаз, но и със самата Гюлтен. Това запазено писмо ще върне въпроса за нейните действия по онова време. Точно за това ми е странно, че тя би забравила съществуването на такова опасно писмо, още повече, че си спомням, че тя дори не се притесни или замисли, когато "крадец" беше тършувал и чеиза на Сание, а това трябваше да й даде повод за размисъл по този повод и възможността писмото да попадне в чужди ръце .
Като цяло - както споменах, мисля си, че Гюлтен избягва разговор с Четин, защото се страхува че такъв разговор може да "отключи" поставяне под съмнение и критика на действията й по онова време, както и желание от негова страна за подробности относно онзи период. А това значи и някакви въпроси за ситуацията около Йълмаз, на които тя може би не иска да отговаря от страх, че Четин ще реагира негативно и спрямо нея и спрямо Йълмаз. Забравянето на писмото в чеиза (ако е такава ситуацията) значи, че Гюлтен не се е връщала мислено към този период и не е анализирала детайлно заплахата от съществуването на това писмо.
Не мога да разбера, обаче, защо изобщо тя го запази. Може би е имала някакви намерения и планове, които впоследствие са се променили в резултат на развитието на различни събития. Също така -  реакциите й на ежедневните предизвикателства в чифлика и заетостта й като цяло, не й дават възможност да "върне лентата" и да помисли за онзи минал период, както и да вземе решение за онова писмо. Така си обяснявам за сега ситуацията.
Точно така е за Абди паша - влиятелна и силна личност от спомените на Азизе. Може би семеен приятел или роднина на семейството на Азизе. Като си помисля, че преди си мислех, че Абди паша е бащата на Хюнкяр... Аз също намирам за логично, Абди паша да има пръст в историята на Фекели, защото като се замисля - Севда е била и тя много млада...предполагам, че дори е по-млада от Хюнкяр и като певица тя не би имала нужната информация и житейски опит за този сложен план относно Фекели. Тя би наела някой да убие Фекели в затвора, да речем. Но, намиране, разговор и подкупване на свидетелите на... струва ми се по-сложно като замисъл и изпълнение, още повече, че на онова време...20 години преди събитията показани ни сега, показанията вероятно са давани също под клетва и не всеки би се съгласил да лъже над Корана, защото хората са били по-религиозни.
За мен няма съмнение, че Аднан не се е развеждал заради парите и земята, дадена като зестра от семейството на Хюнкяр. Още повече, че от разговори знаем, че бащата на Хюнкяр е бил много властен и строг, избухлив човек. Аднан може да се е страхувал и от саморазправа и от последици в обществен и стопански план. Какво е било мнението на Севда, нейните планове? Ще е интересно да разберем.
Но, лично за мен, това - Аднан да води детето си при любовницата си е меко казано неприемливо. Интересно ще ми е как се е случило това, как е решил той да постъпи така нетрадиционно за онова време и какво е било отношението на Демир тогава, как се е стигнало до тези топли отношения с тази жена Севда, които по принцип са рядкост като цяло, а още повече в онези години.

Честит празник, момичета!
Бъдете здрави, щастливи и добри!
На носещите името Мария – честит имен ден!

Гюлтен е огледален образ на Демир от другия пол, тя се влюби в „брата“ от двойката. Наистина, голяма е разликата между поведението и на влюбена в Йълмаз в сравнение с това, когато е с Четин. Влюбването и в Йълмаз е като влюбването на Демир в Зюлейха; и двете отвеждат към „Облак в небето“, в който сборник от разкази имало такава история, когато любовта те „хваща“ в един миг, а после може да чакаш 35 години за отговор. Гюлтен се влюби и обичаше Йълмаз по най-естествения начин; тя не се криеше, гледаше отнесено, не спазваше правила – любовта е нещо естествено ни казват по този начин, аз така го разбирам. Докато...получи всички отговори и се прибра „в черупката си“. Влюбването в Четин за мен е различно преживяване, тази любов е по-близо до благодарност, спасение, примирение, успокоение. След бурните страсти по Йълмаз и насилието Гюлтен търси спокойствие и такова и дава Четин. Неслучайно ни показаха готовността и да стане жена на онзи мъж с четири деца; нейната любов към Четин е лутане, прескачане, несигурност, тя търси нещо, в което да успокои душата си след много бурни преживявания за кратко време не само от изнасилването, но и от любовта, неполучила отговор. Казвала съм го и преди, и сега усещам така, че любовта на Гюлтен към Йълмаз не е умряла, тя е отложена вътре някъде в нея и при определени условия е възможно да се върне отново към живот. Тя сама каза, че ще обича Йълмаз до края на живота си. Прави впечатление еднаквата позиция към Йълмаз – на страдащия от Мюжгян, на която той все не може да угоди, която двете със Зюлейха заемат при конфликти в семейството на Йълмаз. Така беше и когато двете едновременно го ревнуваха при появата на Мюжгян. Има признаци, че и в двете любовта към Йълмаз е жива. Ролята на това селско момиче, според мен, засега е да даде време на Демир; ако Гюлтен беше казала истината на Йълмаз при връщането му от затвора, всичко щеше да свърши много бързо. Така Гюлтен продължава това, което Хюнкяр правеше с връзката между Зюлейха и Йълмаз в затвора. Гюлтен е прислужница и това е разлика от Демир, но в любовта тя също като него вървя пътя докрай, тя не можеше да направи нищо повече. Има още много интересни подробности, напр. това, че Гюлтен беше от същото социално ниво като Йълмаз, но тя не иска да израства нагоре - историите с дрехите, които и подарява Зюлейха; докато Зюлейха се е съгласила, казвам така, защото не знам какво точно Зюлейха е мислила при сключването на брака, да се изкачи на нивото на господарите. Между другото, героиня, която сама се движи в живота и не иска да използва възможностите на баща си, е Мюжгян. По това двете Гюлтен и Мюжгян стоят близо една до друга, докато Зюлейха използва за свои нужди възможностите, които и осигуряват други хора и това я различава от Гюлтен и Мюжгян. Не съм сигурна дали думата за писмото е точно забравено. По-скоро събитията я успокоиха и Гюлтен не мисли за него всеки ден. Важното е, че го пази грижливо, а не просто пъхнато в сандъка. Когато разберем съдържанието на това писмо, сигурно ще се върнем към сцената, когато тя го прочете и върна отново в сандъка. Тогава ще разберем какви са били нейните чувства, докато слуша какво и говори Зюлейха за щастието. И тогава ще знаем защо Гюлтен продължава да пази това писмо. Като автентично свидетелство за времето на началото това писмо може да обърне отношението към Зюлейха, което вече е на максимум: да бъде мислена от абсолютно всички като жертва, невинна, нещастна, пострадала. Каквато ние знаем, тя не е била, но това трябва да стигне до героите в историята. Това писмо може да разкаже притчата за „камъка на търпението“ по един друг начин, в който героите да си разменят местата.

Нещо, което ми е важно да кажа, но не за спор: виждам основна разлика между поведението на Йълмаз и на Демир в това, че първият се води от мисленето за честта, а вторият – от любовта. Случаят с проститутката ми е важен, за да следя тази разлика. В сериала се използва маниер, който е добре познат, поведението на героя да се изяснява чрез мислите му в момента на действието. Преди да влезе в стаята, Демир си спомня думите на Зюлейха, че е обикнала Йълмаз и това ще е за цял живот, че Демир не може да промени господаря на нейното сърце, както си спомня и своите, че той я е обикнал и това е за цял живот. Тук не може да става дума за чест, Демир вижда предела на своята любов, която не може да обърне Зюлейха към него, той е на граница да се откаже от тази любов, защото „чия любов е по-голяма“ в този момент изглежда в полза на Зюлейха, а за Демир любовта е станала път към дъното и затова иска да се откаже от нея. Той не само отиде при проститутка, но се самоубеждава с думи, че Зюлейха е умряла за него, че не струва нищо...сега той мисли само за децата; първо ни показаха погледа му върху снимката на децата в портфейли с момент върху халката, която по-късно изхвърли, а при връщането в конака - Демир е замислен пред снимка, на която е той с Аднан. Ако Демир може да се откаже от Аднан, ще може да се откаже и от Зюлейха. Но не може.  Демир иска да се отдалечи и да се раздели от нея, но любовта му пречи, той не може да забрави спомените от влюбването: двете сцени от влака и първата в чифлика отново са в съзнанието му в тези моменти на крайно отчаяние. Демир се интересува от въпросите на честта, само когато „петната“ излизат навън пред очите на хората, тогава гледа да ги замаже, иначе в отношението си към Зюлейха, той се води само от любовта си. Навън го интересува и честта, но вътре в отношението му със Зюлейха – само любовта. За Йълмаз ни показаха следното: докато траеше първата брачна нощ, той сънува, че е на бесилката. Дали такава ще бъде неговата реакция и когато разбере как всъщност Зюлейха е станала жена на Демир, а тук е и въпросът за детето, това не знаем. В неговата реакция ще бъде развръзката. Но съвпадането на брачното ложе с този сън едва ли е случайно. Йълмаз при всеки случай обвинява Демир, че е предател. Но точно в тази нощ Зюлейха каза: „Аз предадох Йълмаз“. Въпросът за честта е постоянен при Йълмаз, той присъства на всяка среща за примирие.
Същият маниер е използван малко по-късно, когато Зюлейха щеше да се запали, говори за децата си и човек ще помисли, че ще умре заради тях; но това, което ни показват да е в нейното съзнание в този момент, е любовта и с Йълмаз. Уж ще се самозапали, защото не и дават децата, но в мислите и е Йълмаз и Аднан в ръцете на Йълмаз. Тези моменти са важни, за да разбираме точно тези герои с техните конкретни постъпки, иначе оставаме само с обяснения по принцип от общите ни представи.

Сега е много подходящо Сание да забременее, иначе Демир няма да може да се измъкне от случая със Сехер. Сание получи много черни точки в началото, но вече заслужи да има дете, може би е дошло времето.

 „Напиши нещо, Зюлейха!“
И ние като Йълмаз се питаме:
какво е пишела Зюлейха в писмата до него, как е представяла това, което става в чифлика?
Чудя се също:
какво би направила Зюлейха, ако Йълмаз се беше върнал сам и беден.
Не е ли това най-възможната ситуация, за която тя се е подготвяла?
Фекели е случайност.
 

Здравейте😊
Голяма Богородица е! Нека Света Богородица закриля и пази вас и семействата ви! Здраве, радост, благоденствие и късмет в домовете! На именниците - весел празник и много усмивки!
Благодаря за споделеното и за новините за сериала! Ще чакаме с нетърпение фрагман.
Само да кажа няколко думи за честта - честта е съвкупност от много усещания, емоции, възприятия и традиционни схващания. Така че, това за мен е общо понятие. Някои хора смятат че честта им е опетнена за това, че не са срещнали пълно подчинение и не получават безусловно изпълнение на всяко желание и решение. Други свързват честта си с поведението на жените от семейството и това между краката им (с извинение), трети свързват честта с общественото одобрение, егото и това как изглеждат в очите на другите и т.н. Но, Йълмаз е насочен към честта в съвсем различен нейн образ а, именно - достойнството на човека, правото на избор, мнение, решение и действие, правото на уважение към личността от чисто човешка гледна точка. Това, което Йълмаз не може да "преглътне" е именно грубото вмешателство на хора, само защото са можели, искали и са имали средствата и желанието, без оглед на емоциите, чувствата и достойнството на другите. Именно за това и въпросът за честта, проявена в потъпкване на достойнството, дадената дума, и налагане на воля присъства на всяка среща за помирение. Несъобразяване с друго човешко същество и чувствата му, живота му, незачитането му като фактор, поради социални неравенства и др.и възползване от уязвимото му положение...това е въпросът за честта, от който се води Йълмаз. Защото всичко това именно е пряко свързано и с човешкото достойнство. "Зюлейха избра мен! Кой си ти - осъден затворник, а кой съм аз!" това беше казал Демир на Йълмаз.
В тази връзка, Зюлейха, независимо от благородната си цел също отне правото на Йълмаз да вземе решение за живота си и кое е по-важното и ценно, отне му и правото да знае, че е баща. Точно там очаквам да бъде проблемът между тях. Зюлейха е взела решение за живота му, без да го пита и еднолично е насочила събитията в определена насока. Именно това трудно се "преглъща". Сънят с бесилото паралелно на случващото се в първата брачна нощ, за мен, няма общо със Зюлейха като жена и това, че физически тя няма вече да принадлежи на Йълмаз, а има връзка с това, че: връзката им като годеници и мечтите им за бъдещ живот като съпрузи и семейство са вече прекършени.
Разбирам и приемам логиката на написаното за Демир. Лично аз, обаче, смятам, че посещението при проститутката е далече от дълбоките чувства, защото като цяло именно проститутката като сборен образ, както и професията й отразяват телесното, първичното, физическото...сексуалния акт. Много мъже искат просто да платят и да бъдат изслушани от непознатата жена, да поговорят с нея. Демир можеше да плати и да говори за любовта си, символично посещавайки тази жена . Тогава бих била на друго мнение...че това е символичен акт на желание за прекъсване, за самозаблуда, че любовта ще бъде мъртва, убита от него и т.н. Но, Демир постъпи по друг начин, като заложи на телесното, на физическата изневяра - защото той така само можеше да изневери на Зюлейха и най-вече: от своя страна да даде отговор "удряйки" по статута й на съпруга.  Разочарованието, болката, мъката са част от емоциите на Демир, свързани с неговата чест на съпруг в момента. Истината за любовта на Зюлейха той я знае много отдавна, това не е новост за него, Демир е чувал периодично реплики за любовта до гроб, до сетен дъх и т.н. Но само сега той видя с очите си и физическата близост, физическата проява на чувствата и някаква нежност между тях - погалване на буза, прегръдка. Демир поиска не само някаква "бариера" за себе си (това можеше да го постигне и без това посещение при онази жена), но той така единствено можеше да получи реванш спрямо Зюлейха в качеството й на съпруга - като фигура в брачната институция. Лично за мен, Демир се отклони от пътя на любовта с реакцията си на видяната лента. Той намеси всички наоколо "извеждайки" отношенията им извън конака, влачейки Зюлейха пред всички с пищов към главата й и отпращайки я пред всички. Така личните отношения, които можеха да бъдат изяснени или поне останали в личен кръг, вече преминаха под знака на всеобщото внимание и съответно и обществената оценка за Демир - там честта на съпруга е неразривно свързана. Гневът срещу съпругата му пред обществото трябваше да намери и своя символ в по-личен план - физически акт с друга жена, който акт отразява отношението му към постъпката на Зюлейха като омъжена жена и от гледна точка на брачната институция. Това са моите усещания. Но с интерес приемам и другото виждане по този въпрос!
Хубав ден, момичета!😊

Здравейте!
Лучия, моето лято не е в много ярки цветове и може би затова така ми харесаха и си запазих две снимки от него в оранжево:
едната тази на Берен, другата на Бергюзар, но към тях много върви и Нургюл.
Благодаря за филма, ще го гледам.

Струва ми се, че зад това, което гледахме като опит на Демир да си продаде дела от съдружието, остана скрит един друг, втори план.
Демир има достатъчно информация и най-вероятно вече подозира Хатип за убийството на Дженго; последното, което чу, беше това, че Рашид, когото издирват във връзка с убийството, работи при Хатип. Хатип е намесен в почти всичко, което засяга Демир като се започне от появата му пред фирмата, когато Демир се върна от Истанбул и започна историята с Дженго, последвана от арестуването на Демир; Хатип се занимава със семейството му; връзката с Шермин, която има отношение и към делото на Дженго – като свидетел за задържането на Демир и т.н. Последната среща на двамата беше пред бръснарницата, когато Демир наби Хатип заради слуховете, че е отровил Зюлейха. Хатип се изказа за правото на всеки да продава сам според желанието си още на първия разговор в промишлената палата, когато целокупната общност реши солидарно да се противопостави на чуждите от Анкара; единствен, който изрази друго мнение, беше Хатип. Напомням най-общо това, което вероятно вече е накарало Демир да има подозрения към Хатип по няколко теми и да го следи.
Фекели и Йълмаз изградиха своята картина за това кой стои зад убийството на първия кандидат Ведат, когото те одобриха като съдружник  на мястото на Демир, както и от проследяването на адвоката от Фекели и разговора на Фекели с Демир след срещата в ресторанта. Съответно Фекели говори с Хюнкяр и тя събра общественици, пред които Демир се отказа от продажбата.
Демир, според мен, събра информация по друг път. Той одобри Ведат, на този етап желанието му беше бързо да се отърве от съдружието с Йълмаз. Ако човек на Демир е следил Хатип, той го е видял още край мястото, където беше прегазен кандидата. След това ведната Хатип се срещна с двамата от Анкара и тази среща имаше таен свидетел, който вероятно е пратен от Демир. Дори ако информацията на Демир не е от човек, изпратен от него, Демир не е трудно да се досети сам, че първият кандидат е убит от чуждите, а вторият е техен човек. Но поради дългата история на присъствие на Хатип на сцената пред очите и в делата на Демир, смятам, че все пак той е следил Хатип. Това не е толкова важно в този момент. Демир е наясно и преди да му каже Фекели, че чуждите правят всичко възможно да купят неговия дял. И ето тук, на етапа на втория кандидат, смятам се е зародила идеята на Демир. Тя е следната: на първо място да се отърве от съдружието и да направи съдружници на Йълмаз тези нежелани хора. Но това не е същинската цел. Зад нея стои много добра възможност чуждите да бъдат идентифицирани. В този момент те знаят, пак от Хатип, че Йълмаз и Демир делят не само собственост, но и жена и така Демир е пред тях в една друга позиция, а именно на човек, който е враг с Йълмаз и така по-близо до тях самите и по-склонен да продава. Освен това, Демир бърза, точно така, както и те самите. Демир е в много благоприятна ситуация да се добере до това кой стои зад този адвокат, двамата от Анкара и цялата операция по изкупуването на Чукурова. Това може да стане по два начина: единият е чрез документите, които се подписват и там някъде трябва да стои името на собственика – самият адвокат не пожела да назове неговото име до деня на подписването, а по-дългият начин е, когато започне работата в съдружие. В деня на подписването Демир проведе разпит на адвоката за личността на неговия клиент, подробен:  име, в какво прави врожения, интереси, какво ли не го разпита по начин, който добре познаваме от оня разпит на Йълмаз в колата от втори епизод. Но не получи отговори, а провалянето на сделката не позволи това да стане и при окончателното и подписване. Ако това е искал да постигне Демир, то би било много по-добро решение от битките за всяка фабрика и всяко парче земя в Чукурова; това би извадило на светло хората, които стоят сега на тъмно. Усилията на чукуровци да спрат инвазията на външни нежелани хора биха се концентрирали върху този половин дял от фабрика.
Почти съм сигурна, че Демир е целял това. Начинът отговаря на неговия начин на мислене и действие, който сме виждали дотук: потаен, без гръмки думи и ярки пози, интелигентен и с точна цел. За съжаление сега Демир не само не успя да стигне до тази цел, но се превърна сам в мишена на чуждите.
Акцията беше съпроводена с голямо говорене на тема чукуровски патриотизъм. Първо, ясно е, че Демир се отказа от подписването заради хората от Чукурова, не заради Фекели и Йълмаз, дори не и заради Хюнкяр. Ще приведа тези крилати изговорени фрази, но няма как да покажа изражението на най-големия чукуровски патриот Йълмаз, докато тече разговора в конака на Фекели: Йълмаз: „Това е Демир, не му пука за родния град...Не мога да повярвам, човек няма ли граница на лошотията си. Не разбира ли, че излага родния си край на опасност.“ Фекели: „Все му е едно. Казах му да не продава, защото този адвокат е слуга на онези.“ Йълмаз: „Заради злобата си към нас вреди на родния си край.“ Фекели: „Сине, такъв е Демир Яман. Мислех си, че е човек, привързан към земляците си. А всъщност се оказа човек, готов да продаде родината си.“ Това е същото като много други определения на двамата за Демир, които са неверни и от тях губят на първо място самите те - винаги е добре да познаваш врага си. Спомням си много добре вечерта, когато гостуваха в Мюжгян, за да я искат от майка и. Големите думи за големи сърца, любов, която изпълва техните сърца...и накрая...нищо. Също си спомням говоренето за свои и чужди деца...Но тези неща, към които и горните фрази, ще оценяваме още и още и ще знаем как точно да ги разбираме след финала.
Много съжалявам, че провалиха сделката.

Здравейте
Благодаря за всичко споделено!
Много са красиви нашите султанки! Прекрасни снимки!
Замислих се и аз за коментираното от Ваня. Много е възможно всичко да е така, но лично аз за себе си имам друго усещане. Демир може би има едно наум, но не мисля, че с тази сделка той би извадил на светло хората от Анкара и съответно ключовата фигура зад тях. Защо мисля така?! Защото, Демир като опитен човек, образован и ръководител на фирма трябва да знае много добре, че: 1. Дори и да беше подписал договора, името на собственика най-вероятно щеше да е името на подставено лице, което е с "чисто досие", добра биография и впечатляващ бекграунд (както се казва ). Много би било глупаво, ако с онези големи цели, които си е поставил, онзи мъж сложи собственото си име под договора, рискувайки да бъде "открит" и идентифициран прекалено рано. Той много добре разбра, че Фекели е изиграл неговите хора, знае за разговорите по повод на техните действия в промишлената палата в Адана и споразумението на местните собственици и е близо до ума да се досети, че местните не стоят със скръстени ръце. Едно истинско име под договор само за сътрудничество в една фабрика, без да е постигнал и една малка част от по-крупните си цели, ще бъде огромна грешка и не мисля, че онзи е толкова повърхностен и глупав. Сигурно има куп подставени лица, които уж са собственици на едно или друго. Това е обичайна практика дори и днес на определени хора от сенчестия бизнес, както добре знаем.
2. Демир няма как да започне работа в съдружие с тях и го знае, при условие, че именно със сделката той прави съдружник с тях - Йълмаз, а самият той се оттегля. Т.е. той няма как да има достъп до информация от съдружието между чуждите и Йълмаз, след като не е част от това съдружие.
Лично за мен, Демир по-скоро искаше да се отърве от нежеланото сътрудничество с Йълмаз и да му "върне" за историята с немската фирма за завода. Точно както направи контраудар и с напоителните системи след онзи търг, спечелен от Йълмаз. Това е мое усещане. Та, с една дума...според мен, ако Демир искаше да осветли онези хора, той щеше да се старае именно той да стане съдружник с тях и да рискува, а не да прави съдружник Йълмаз, с който няма дори вече договорка за "обща отбрана".
И за мен, Фекели е доста наясно с това положение в бизнеса и за това не искаше това съдружие, което би донесло само беди, защото подставеното лице ще играе като "троянски кон" в полза на тази "сенчеста" личност, която има адвокати, фалшиви лица/пионки или сътрудници, които получават дял, всякакви представители, наема различни хора за информация, за сплашване, за убийства и т.н., а Фекели-Йълмаз ще са "оголени" и уязвими, защото стоят с истинските си имена. Онези личности не поставят имената си никъде по документи, не фигурират никъде пряко, много от подчинените им дори не знаят, кои точно са те и т.н. и това е част от играта им за обогатяване и съсипване на бизнеси чрез "вратички" в законите или чрез заобикаляне на регламенти и правила. Лично за мен, ако Демир имаше някакъв план по отношение на онези чужди хора и целеше идентифицирането им, познавайки Хюнкяр, то той би й казал, защо настоява да подпише договора, дори и тя да не е съгласна, защото познавайки дейната Хюнкяр и че няма да остави нещата така, той би очаквал тя да се намеси, ако я държи в невидение и така да съсипе плана му. Хюнкяр знае кога да мълчи пред Фекели и как да извърти нещата пред него...доказвала го е...и ако знаеше, че Демир има план в подкрепа на Чукурова, то тя нямаше да помогне на Фекели в този момент, а Демир щеше да има съюзник в нейно лице. Това са моите виждания, но може и да греша, разбира се.
Това, че Яман са мишена сега..., ами преди това мишена беше Фекели, стреляха по него, мишена може да е всеки. Ако искаш да си фактор, ръководител/патрон, да диктуваш и да си начело в обществен и стопански план, каквито се самоопределят Яман, то те трябва да са готови и да поемат риск, да платят определена цена. Така е навсякъде, така е било и ще бъде - хората начело са лесна мишена с решения и реакции.
Съгласна съм, че Йълмаз-Фекели не познават добре Демир, но това се отнася и за Демир по отношение на тях. Колкото те губят, като не го познават добре, толкова губи и той, защото определено има погрешни впечатления за тях двамата и това е филмов факт. Няма да изброявам подробно различни случаи, но на първо четене се сещам за нещо скорошно - това, че Демир и Хюнкяр заявиха, че Йълмаз се опитал да убие Хамине, като я прегазил с колата в тъмното нарочно. Инцидентът беше определен като опит за убийство от тях, с цел да ги съсипе. Те дори нямат никаква представа, какъв човек е Йълмаз, след като мислят, че той би убил една стара жена с деменция, за да им мъсти. Даже Демир го пита: "Кой е следващият?"
Много думи и твърдения на Демир за Йълмаз и Фекели са погрешни. И двата лагера (ако мога така да кажа) са обременени в мисленето за другата страна, осланяйки се на опита си и преживяното или на негативни чувства и ревност.
Демир бе хванат изненадан от поведение на Хюнкяр в някои отношения, тя също беше изненадана от негови решения. Дори майка и син имат своите непредвидими или скрити за другия страни, а какво остава за врагове. Опознаването на врага не е лесна работа, защото психологически човек има склонност да демонизира и сатанизира враговете си , обективността е трудно постижима в доста случаи. Ако човек се "прекърши" и погледне на врага си от страни, а не се вглежда в личните си емоции, то тогава ще открие други неща и тогава опознаването ще е възможно. Това не го виждам сега в нашите герои, освен на моменти в Хюнкяр.
И последно: всеки има една представа за бъдещето...желания, мечти, надежди, човек прави планове, но Бог/съдбата разполагат. Това не значи, че желанията са били фалшиви, а думите - празни и мислите злонамерени. Макар и със Зюлейха в сърцето, за мен няма съмнение, че Йълмаз искаше да направи Мюжгян щастлива и да има семейство с нея. Така както е сторил и Фекели. С Хюнкяр в сърцето, той е обичал и съпругата си, милеел е за децата си.
От другата страна също имаше имаше думи и за живот като приказка, живот като сън; обещания, че няма да се отнемат деца от майката и т.н... и нямам съмнения, че Демир беше искрен и желаеше всичко това. Но, какво стана, всички виждаме и за това няма вина само и единствено Зюлейха. За провал на една връзка или брак, често пъти трябват двама, а Демир знаеше в какво се набърква. Също така, Демир беше постигнал голям успех със Зюлейха след спасяването на Аднан и го виждаше, но провали този шанс, защото реши пак да убива Йълмаз. Ако беше останал концентриран в Зюлейха, нещата можеха да са различни.
Лично за мен, няма само грешни реакции в единия лагер, а тотална правота в другия. Няма и как да е така, поне за мен. И Фекели-Йълмаз, и Яман имат своите ценни качества, добри страни и своите грешки и дефицити...и съответно своите правилни и грешни ходове. Вече симпатиите на зрителите клонят към едни или други, според личните особености на всеки човек и това, какво вижда в героите .
Хубава седмица на всички!

Добро утро!

Дана, какво знаят в момента членовете на Промишлената палата за хората, които искат да заграбят Чукурова? Знаят: че единствен техният председател защитаваше правото на всеки да продава или не, докато колективното решение е да не продава никой; евентуално Демир знае, че Хатип има контакти с тези хора; че те купуват земя и всякаква собственост в определен район; използват всякакви средства, вкл. смърт и разполагат с много пари; това, че колата е с регистрация в Анкара, не прави сигурно, че заповедите идват оттам - Главният може да е във всеки друг град; доколкото си спомням, сделка досега няма, няма никакви документи. Затова, всъщност те нищо не знаят. А хората, които шетат из Чукурова, остават неуловими. Един документ, каквото и да пише в него, трябва да има някакви идентифициращи данни: име, адрес, телефон, фирма..., нещо, което да го прави документ. Дори подставено лице е много повече от отсъствието на каквото и да е лице. Подставеното лице е жив човек със семейство, работа, хора около него и това са нишки, по които може да се тръгне. Връзката с Главния може да е през девет морета в десето, но някъде съществува.  Хюнкяр изпрати своя човек в Истанбул с едно име. Който знае как да търси, той намира.
Защо трябва Демир да е съдружник? Тук е важна тази начална информация, която подава някаква нишка, за която да се хванат. И възможност за това дава ситуацията на вражда между бившите съдружници. Би било подозрително, ако в сегашния момент някой чукуровец се осмели да продава. Това не е нещо, което Демир прави за себе си. Тези хора не са враг на Демир, а на Чукурова. Той пръв като продавач ще получи този договор, но той ще стигне и до Йълмаз като съдружник, нали някой трябва да се представи, да влезе в собственост. Всеки нататък може да търси: кой е този човек от договора и накъде води. Предимство е и това да фиксираш тези хора на място, където можеш да ги наблюдаваш: какво правят, дали въобще нещо правят, дали ще произвеждат масло или им трябва терена и т.н. От всяко нещо може човек да си прави извод. Зависи как се погледне и как се използва, но съдружие с врага може да е не само във вреда на човека от Чукурова, но при политиката на Чукурова в момента - и във вреда на чуждия собственик, който вече е под наблюдение.
Как да говори Демир с Хюнкяр, която трябва да стане съучастник за натрапване на крайно нежелан съдружник на Йълмаз? Нито тя ще се съгласи, нито е изгодно така да се случат нещата, защото информацията до нея идва от Фекели. На Демир е нужна по-голяма тишина и бързина за сключването на такъв договор. Има елемент, че Демир пръв би имал тази информация и това му дава някакво предимство, но информацията няма да остане скрита от Йълмаз; за Йълмаз няма да е голямо удоволствие да е в съдружие с тези хора и ще има неприятности, но не беше удоволствие и за Демир да е в съдружие с него, докато той тайно се среща с жена му и в същото време само търси как да го вкара в затвора по делото на Дженго, за което Демир няма никаква вина, така че – справедливост има. Но над всичко е, че това би било полезно за Чукурова.
Едно е да поемеш висок пост и с него – висок риск. Друго е да отидеш да правиш нещо и твоите хора да променят плановете, а така да поставят живота ти в опасност. Ако се случи нещо на Демир, то няма да е от това, че е с високо положение, както беше при Фекели на пътя,  а от създадената ситуация от хората, които спрямо чуждите, са уж от твоята страна. Фекели не се ли сеща за това? Или за него е по-важно Йълмаз да не влезе в това съдружие в сравнение с живота на Хюнкяр и Демир?

Сетих се, че докато Демир го разпитваше, адвокатът каза за своя клиент между другото и това, че е от Истанбул и инвестира в различни отрасли, „дори и в строителство“. Понеже терените, които купува са в един район, изглежда има намерение нещо да строи.  А защо го пази в тайна, дали не е някой с идеята на Демир за комбината?

Не знам тази снимка откъде е. Но интересното в нея е, че Назан е с огърлица, каквато носи братовчедката на Демир, сестрата на Ерджо, при посещението на Демир и Йълмаз в дома и – но нейната е само един ред. Съвпадението сигурно е случайност. Но извън него се замислих дали има някаква връзка между Севда и тази братовчедка, която е живяла и в Чукурова и изглежда на годините на Демир.
Нямам кадър с братовчедката.
 

Здравейте 😊,
Благодаря за споделеното!🍀
Ваня, има логика в коментираното от теб, но лично аз не съм убедена. Прекалено сложен план, за който няма за момента филмови доказателства. Ако това беше план на Демир, той щеше да си гарантира ненамесата на Хюнкяр и Фекели чрез намек, реплика или заявка, която да им подскаже, че нещата са различни от това, което изглеждат. Демир трябва да знае, че понякога именно хората, които са на твоя страна могат да провалят план, ако нямат идея за истинската цел. Лично за мен, той би обезпечил тяхното мълчание чрез подходяща реакция или намек. Отделно, той можеше и да подпише договора. Щеше да е немил и недраг до един момент, когато чукуровци щяха да разберат евентуално ситуацията. Този план, без обезпечаване на гръб, на мен не ми изглежда логичен. Какво като Хюнкяр знае за това от Фекели?! Тя не е длъжна да му помага. Можеше да каже, че е направила всичко по силите си и да не се намесва събирайки хората и след това да помогне на Демир в проследяване на нишката, за която говориш. Самият Фекели можеше да събере хората подобно на Хюнкяр и да се намеси, но ако Демир му беше "хвърлил" реплика, че има нещо наум срещу чуждите и т.н. Фекели щеше да реагира иначе. Та, лично за мен, Демир можеше без да издава плана си, но с определено поведение да си гарантира ненамеса на местните в лицето на Хюнкяр и Фекели.
Мисля, че Фекели вече доста пъти е доказал, че мисли и за живота на Хюнкяр и за този на Демир като нейн син. Фекели не може да има общия поглед на нас като зрители, така че, той няма как да се досеща за всичко своевременно и категорично и да пази всички и всичко. Хюнкяр не се ли сеща? Можеше да не се меси. Демир не се ли сеща?! Можеше да подпише. Фекели не може да бъде държан отговорен за действията на престъпници, чиито начин на мислене е непознат и мишена, за които може да е всеки, дори и деца. И Демир и Хюнкяр са големи хора с богат житейски опит и те можеха да вземат различно решение на база на същата информация, която има Фекели. Фекели само информира и даде своето мнение и изказа своите опасения. Колкото Фекели е можел да се досети за опасността за Хюнкяр и Демир, толкова и те самите можеха да се досетят за това и да действат по друг начин в своя защита. Мисля, че Фекели е доказал добрите си намерения ...той можеше да не сподели с Хюнкяр и Демир за чуждите и да остави Демир да претърпи негативите и да разбере за новия съдружник, когато вече продажбата на дяла е подписана от стария собственик на фабриката. Но, Фекели реши да играе честно и да предпази Яман от неприятности. Макар справедливостта да диктуваше, че онзи, който му причини дългите години затвор чрез подкуп на лъжесвидетели, заслужава друго.
Пожелавам слънчев ден!😊

Дана, изхабихме много енергия за нещо, което си остава само предположение. Какви намеци да прави Демир, той въобще не предвижда там да бъдат Фекели и Хюнкяр с целия чукуровски народ. Той не търси ничия помощ, не ги иска край себе си. Няма намерение да оповестява това или някакви резултати на когото и да било. Той си действа сам.
Фекели няма нужда да съобщава кой е купувача, защото Демир знае и Фекели знае, че той знае. Независимо, че Демир не казва нищо. Елементарна логика: първият купувач е прегазен, Демир знае кой може да бъде убиецът, защото Демир следи събитията. Демир се направи, че уж не знае, както и Фекели, но и двамата знаят, че Фекели просто се опитва да му въздейства да не продава като му казва кой е купувача, нещо, което Демир знае. Фекели иска да спаси не Демир, а Йълмаз от  „чуждия“ като съдружник и да не се продава чукуровски имот на чужди хора.
Демир отива на срещата за сделката като „приятел“, на чуждите, той е единственият в Чукурова, който нещо им продава. Той няма нужда да се пази от каквото и да е. Не знам дали Демир знае за стрелбата по Фекели и Четин, но за убийството на Ведат знае и така му е ясно, че тези хора унищожават само такива, които пречат на намеренията им. Затова Демир няма от какво да се пази, той е в услуга на чуждите и нищо не го заплашва. Изненадата идва от страна на Фекели и Хюнкяр, които Демир не е предвиждал. Реакцията на Демир е такава, каквато поне аз очаквам; за него важните неща са хората в Чукурова и майка му. Как ще подпише пред очите на тези хора, те са неговата съвест. Ползите за Чукурова, които би могъл да извлече от тази операция, не могат да бъдат коментирани пред чукуровската публика. Демир не иска да споделя тези неща с Фекели, той не му е никакъв, а ако му е някакъв, в този момент той му е враг. Отношенията между тях се прекъснаха след филма на Мюжгян, Демир съобщи това на Фекели по телефона.
Не си спомням Хюнкяр да е разбирала за нападението върху Фекели и Четин. Когато я извика и уговори за съдействие за настоящата сделка, Фекели не и каза, че първият кандидат е мъртъв. Случайно или нарочно, не знам. Хюнкяр не знае, че тези хора, освен че изкупуват чукуровската земя, убиват чукуровски хора. Фекели я постави в такава ситуация, че тя беше неподготвена и така сама постави себе си и Демир в положението на такива за обстрел. С идването си тя започна да задава въпроси, които Демир се опита също да зададе в първия разговор и не получи отговор – тези въпроси не са за задаване на висок глас, но очаква отговор вероятно чрез подписването на продажбата. Докато Хюнкяр на висок глас питаше: „Кой ти е началникът, кои сте вие, какво искате...“ Хюнкяр няма никаква представа за ситуацията и за всичко това, което Фекели много добре знае. Така сред цялата тази група хора и всеобща радост Хюнкяр сама направи себе си и сина си мишени. Фекели е единственият в тази зала, който разбира това. Другият, който разбира ситуацията, е Демир, но той е поставен в тази ситуация от Фекели, който промени първоначалните намерения на Демир. Той няма никакво право на това, предупредил е кои са хората и толкова. Защо ангажира Хюнкяр, без да я подготви за това, в което я вкара? Отношенията им с Демир в този момент са изострени, Демир се ядосва на всяко споменаване на името на Фекели и майка и син не разговарят по много въпроси, вкл. и този, затова тя от Демир няма как да получи информация. А и не Демир  я е накарал да отиде в залата на подписването. Не е честно да поставяш един човек в положение да избира между хората, които са важни за него и собствения му живот; Демир е отишъл там за друго и роля на Фекели той не е предвиждал. Ако нещо се случи, отговорността е изцяло на Фекели. Фекели спасява Чукурова, но и сина си от нежелан съдружник, а цената може да платят други.

Все забравям да кажа за някои моменти от 63 еп., които могат да послужат като своеобразен измерител за изминатото сериално  и историческо време.
Една важна реплика на Хюнкяр при прокурора, когато освобождаваха Зюлейха: „Децата нямат ли право на щастие?“ Звучи актуално и за нашето време. Животът на Хюнкяр е започнал с максимата, че „Нашето щастие беше щастието на нашите родители.“ Хубаво е, че и двете реплики са на една и съща героиня, първата във времето, изказана по време на скюлчавено на брак, а втората с мисълта за нейните внуци. Промяната е голяма.
Освен това, Хюнкяр измерва времето и чрез мисленето си по стопанските въпроси. Тя започна историята със Зюлейха с мисълта за наследник на онова стопанство, наследено от Аднан, в което тя, докато е жива, нямаше да позволи никакви промени – нейни думи в началото. А днес е готова за индустриалните новости и живее в крак с времето.
Жените и новите им роли и възможности за тях – друга важна тема в развитие. В интрото за първи сезон присъства конникът Демир, а в този за втори – ездачка жена. Тя е обобщаващ образ за всички жени от нашия сериал, почти всички - прекрасни образи, които стоят здраво на краката си - самостоятелни, дейни и полагат усилия за образованието на следващото поколение - техните деца.
Жените от прислугата в началото ненавиждаха Зюлейха, гонеха я, надсмиваха се над нея. Сега и свалена от Демир в кухнята, с отнети знаци за стопанка на конака, същите тези жени не позволяват нейното връщане в началото; Зюлейха е заела мястото си на стопанка на дома в тяхното мислене за нея.

Ще отсъствам няколко дни, затова сега ви пожелавам  още хубави августовски дни! 

Привет
Ваня да, може би изхабихме, наистина . Но, ще си позволя някои доуточнения към моя предишен пост, следствие на твоите разсъждения.
Демир много добре знае, че Фекели няма да се задоволи само с предупреждение за това, чий човек е адвокатът и просто да остави нещата да се случават. В подкрепа на тази мисъл е и спорът между Хюнкяр и Демир след разговора между Фекели и Хюнкяр. Демир много добре разбра, че Фекели е поискал помощта на Хюнкяр и й е казал всичко. Близко е до ума е, че нито Фекели, нито Хюнкяр ще оставят нещата просто така и Демир би трябвало да предвиди техни действия и особено роля на Фекели, иначе лично за мен няма логика. Демир би трябвало да очаква техен отпор...или от страна на единия, или на другия или на двамата заедно. Оттам - ако Демир е имал таен план, то той би трябвало, предвиждайки намесата на Фекели и Хюнкяр, да направи така, че да им даде някакъв отговор, за да неутрализира нежеланата от него тяхна намеса. Под "някакъв отговор" нямам предвид обяснения от негова страна, помощ от Фекели, нежелано присъствие и т.н. а реплика/мнение/реакция, с които той би дал да се разбере, че владее ситуацията. И Фекели и Хюнкяр са достатъчно наблюдателни и биха усетили нюанса и най-вероятно биха се оттеглили. На Фекели - Йълмаз не им е важно много това съдружие с "чуждите". Те могат да продадат техния дял за жълти стотинки и да се отърват от съдружието, НО...чуждите вече ще имат присъствие в Чукурова, някой (Демир) ще им е продал нещо...въпреки споразумението на местните. Други местни ще последват Демир - по една или друга причина...на всеки му трябват пари, всеки има някакви проблеми, които могат да се решат с пари, а онези мъже плащат двойно и тройно. Именно за това мисли и Фекели, защото с Йълмаз ясно го обясняваха няколко пъти вече. Важно е, "чуждите" да не "влизат" със собственост в Чукурова и никой да не се изкушава да им продава. Ако има нужда, ще си помагат взаимно.
Но, връщам се на Демир: и на Фекели и на Хюнкяр той не спираше да повтаря, че няма данни и доказателства адвокатът да е човек на когото и да било. Пред Хюнкяр дори изказа мнение, че Фекели преувеличава и си измисля. Надали е играл театър и пред двамата...гледайки тези моменти не оставам с това впечатление за нещо наум, защото за мен, Демир не знае за Ведат, защото няма никаква информация за инцидента.
Лично за мен, той реално мисли това, което има каза. От това, което дадоха, лично аз не останах с впечатлението, че Демир знае със същото убеждение като Фекели, чий човек е онзи адвокат. Също така, (най-важно за мен, както и писах по-горе) -  не дадоха, Демир да се досеща за убийството на първия кандидат. Беше му съобщено, че човекът е претърпял злополука/катастрофа и до там. Йълмаз се досети, защото техният приятел, който дойде във фабриката даде някои допълнителни описания и информация за инцидента: както за колата, така и за шофьора, реакции, какво е търсел и т.н. каквато информация Демир не е получавал и няма как просто ей така да се досети, че това е инсценирано убийство. Никой, освен Йълмаз, Фекели и техният приятел не е говорил за друго, освен нещастен случай.
Цяла Чукурова знае за стрелбата срещу Фекели и Четин. Та, още същата вечер се бяха събрали всички членове на промишлената палата, а впоследствие адвоката/счетоводителят на Демир беше на срещата, когато Фекели-Йълмаз говориха за "чуждите" и плановете им в светлината на покушението над Фекели. Гюлтен работи при Хюнкяр, а Четин й е годеник. Няма как цяла Чукурова да знае, а Хюнкяр и Демир - не. За мен, няма съмнение, че и Хюнкяр и Демир знаят за ситуацията с Фекели и Четин. И двамата са добре наясно, че онези не само изкупуват земи, но и стрелят по хора.
Ако, Демир е имал план да идентифицира онзи човек подписвайки договора и тръгвайки след името на човека, посочен там, то със сигурност е наясно, че ще стане мишена, щеше да направи мишена и Йълмаз. Защото само те двамата биха имали договори с посочено име - единият за продажба на съдружие, другият за ново съдружие. Който от тях да търси информация по повод на собственика също ще остави следи - с въпроси, питане, подпитване, интерес и т.н. Онзи човек ще се усети, защото несъмнено е подготвен за такова развитие и дори и разпитващите и търсещите информация да са хора, наети от Демир, онзи човек няма да знае конкретно, но ще е наясно, че единствено Демир и Йълмаз биха имали някакво име в договорите, от което да тръгнат и да стигнат до него, евентуално. Така че, Демир може и да има план и да иска да действа сам, но евентуално ще постави и Йълмаз под опасност.
И накрая - дали Демир щеше да подпише пред цялото чукуровско общество или на другия ден цялото това чукуровско общество щеше да знае, че Демир е подписал с адвокат, който е човек на "чуждите" няма значение. Той пак щеше да живее пред майка си и обществото, които са съвестта му...разлика няма. Така че, лично аз не подценявам нито Демир, нито Хюнкяр, които много добре знаят, какво се случва и в какво се набъркват. Те не са вчерашни, нито наивни. Нито пък мога да обвинявам Фекели, че цели да застраши живота на жената, която обича и на сина й. Фекели можеше да съсипе живота и на Демир и този на Хюнкяр много пъти и то много отдавна и да е приключил с Яман. Но, не само, че не го стори, но и в трудни моменти беше в помощ. Това е моето усещане.
Лек път на Ваня и слънчево настроение!