Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Здравейте в последния ден на август!
Още не знаем кой е героят на Фуркан и какво иска. Засега е само мое предположение, че той може да е извънбрачен син на Аднан. Защо ми харесва толкова много тази идея?
Защото такава идея ще постави героите в много интересни ситуации на избор.
Йълмаз има син от Мюжгян, „дете от твоята жена и твоята плът“, както се изрази Зюлейха, след като Йълмаз избра своето кръвно дете пред любовта към Зюлейха и нейните деца, деца и на Демир. В един момент Йълмаз ще бъде поставен пред ситуацията да взима отношение към Зюлейха, която той обича, но тя е взимала решения за спасяването на живота му, погазвайки неговата мъжка чест. Няма друг начин, освен да изчакаме решенията на Йълмаз по важните въпроси на честта. Възможно е Йълмаз да се окаже с двама биологични сина, които да продължат неговата и тази на Фекели родова линия. Но присъствието на Мюжгян говори за това, че той продължава да стои на позицията за чиста своя кръвна линия - знаем, Зюлейха искаше да игнорира Мюжгян, и това поставя въпроса за реда, по който Йълмаз би подредил своите биологични синове. Самата идея за "подреждане", особено с предимство за детето от Мюжгян, се съмнявам, че би се харесала на Зюлейха.

Демир е в много различна ситуация. Той е баща по закон и по сърце на дете, чийто биологичен баща не е самият той; нещо повече, биологичен баща на детето е мъжът от другата страна на Зюлейха, негов враг; баща е и на свое биологично дете, но - дъщеря. Когато прекъсна всички връзки със Зюлейха, освен тази на своите чувства, поглеждайки снимката на Аднан, Демир можеше да вземе друго решение: да се откаже от него. Така той би останал с дъщеря си, а Зюлейха, ако може да се откаже от Лейля, би отишла при Йълмаз с неговия син. Тогава не би се отворил път към Севда. Не е много ясно дали такъв път на отказ от детето на Йълмаз завършва със сигурен изход за Демир, но така или иначе, Демир е тръгнал вече по друг път. Той отведе своите деца при Севда. Като игнорира Хюнкяр, която междувременно е завършила своя път в историята: направила е от Зюлейха майка, символът на което е сватбената рокля, една и съща за двете жени, омъжени за Яман. Хюнкяр иска да я задържи в това изживяло времето си състояние в брак: на жена, изпълняваща само ролята на майка. Демир оставя за Зюлейха отворен един единствен път към децата, а именно такъв, минаващ през любовта към него самия. Както вече казах, това схващам като намерение на Демир да свърже двете пространства, двете жени, двете части на живота на баща му в едно. Това, което не е направил Аднан, иска да направи Демир: да постигне щастие и просперитет само с една жена. Това е път, по който Демир е вече сам. Вероятно мисли, че Хюнкяр няма да посмее да го последва, но аз се съмнявам в това. Сега сме в етапа на Демир от брака със Зюлейха, надграждащ този на Хюнкяр. Тук засега имаме много неизвестни: коя в действителност е Севда; новият герой има ли връзка с нея, ако е нейн син - кой е бащата? Ако е син на Аднан, знаел ли е Демир за него, а Хюнкяр, другите? Не сме чували досега – близо три години, не знаем нищо нито за Севда, нито за този млад мъж.
И ето тук започва най-интересното: с това, ако той е извънбрачен син.
Значи, ако Аднан е имал извънбрачен син от жената, която е обичал, но е оставил цялото си наследство на сина си от Хюнкяр в комплект с  мечтата „да стане единствен собственик на Чукурова“, това означава, че Аднан е избрал един от двамата си синове, оставайки извънбрачния без своето внимание, любов и наследство. Или не му е стигнало времето, защото някой се е намесил. Така Демир ще се окаже в още по-сложна обстановка със син, на когото той не е биологичен баща и с извънбрачния син на баща си. Сега за Демир въпросът за наследството, т.е. за земята, няма да е вече само въпрос между неговите деца, а и въпрос за този нов претендент за наследството на Яман. Моето виждане е, че Демир е изправен пред въпрос, който може да го лиши от голяма част от богатството му, но може да му донесе и голяма подкрепа. Зависи от това какъв човек е този брат, както и от решението на Демир. Но за да бъде на висота, Демир не само трябва да измине обратния път на баща си и да съедини двата негови свята, но и да реши със задна дата и заради баща си въпроса с този син: Демир трябва да го приеме като равностоен и равноправен, нещо, което баща му не е направил. И без това в момента наследството е наклонено към Лейля, ако Демир не реши равноправно отношенията между всички наследници, той може само да изгуби от това. Пред Зюлейха Демир отново трябва да доказва отношението си към Аднан чрез отношението си към героя на Фуркан: единият приет от Демир, но извънбрачен за него син на Зюлейха, а другият - извънбрачен син на баща му. Във втория постер прорастването, „раззеленяването“, продължението на двата рода е показано не чрез централните три фигури, а чрез тези отстрани: Мюжгян за Йълмаз и новият герой с подобния на Демир жест. Това също ме води към финал, когато тримата герои ще слязат по някакъв начин от сцената, но те ще бъдат продължени от двамата отстрани. Героят на Фуркан, разбира се, може да върви и по друг път, а не директно чрез Демир и с неговото съгласие, но пак да стигне до същото – нов претендент за наследник на Яман.
По пътя на любовта, който отведе до дома на Севда, на Демир предстоят много разкрития, узнаване на тайни, истини и разочарования, вкл. и около смъртта. Демир е виждал рядко баща си, каза Хюнкяр. Той е толкова привързан към него вероятно не заради неговото присъствие, а заради отсъствието му; Демир, не по-малко от Хюнкяр, е страдал от отсъствието на баща си. Като момче и понеже баща му е възложил на него една грандиозна цел, Демир е живеел по-скоро с една голяма илюзия за баща си, а тя е била в духа на патриархалното мислене. Сега бащата ще бъде видян в много детайли и нова светлина от един зрял мъж, който надявам се, ще може да направи правилна деконструкция на „паметника“ Аднан Яман и да го сглоби отново, за да влезе с него в бъдещето. Дългата патриархална линия на Демир е неговата сила, но и слабост, ако не е в синхрон с новото време и неговите собствени разбирания. В тези процедури Демир може да се изгуби, но може да стане и по-силен. През това време Зюлейха също живее с много илюзии, но тя наблюдава и вляво, и вдясно от себе си: какво правят, как мислят нейните двама мъже: за нея, за децата. И тя също ще взима решения.
Наличието на извънбрачен син на Аднан и брат на Демир би усложнило още повече отношенията. До времето на днк тестовете за бащинство този герой няма друг шанс да предяви права, освен чрез Демир - с добро или с лошо. А след въвеждането на такава експертиза и при някакви обстоятелства за Демир, той може да се окаже единственият наследник от мъжки пол на Яман, единственият продължител на рода по мъжка линия. Така този пренебрегнат някога от бащата син може днес да се окаже спасител на рода Яман. Хюнкяр пожела детето на Зюлейха и Йълмаз за наследник на Яман, но тя имаше предвид старото време, старата икономика в присъствието на само познатите стари лица и при пълно запазване на тайната. Решенията на Демир може да се окаже, че са били важни не само за икономическите промени в Чукурова, случили се след решението му за брак със Зюлейха, но днес - и за спасяването на името Яман. Защото тайната за Аднан в един момент ще излезе на бял свят: много хора знаят за нея и сред тях - много заинтересовани. Задават се и днк тестовете. Щафетата на Яман може да се предаде на кръвен наследник, а следващото поколение може да се състезава за „най-добър Яман“ по свои критерии, такива на тяхното време. И тогава да дойде времето на Лейля „с черти на Зюлейха и характер на баща си“.
Е, това, разбира се,  е мой сценарий. Остава малко време, докато разберем какво са намислили тези, които създават филма на екрана и за съжаление...не четат темата ни.
   

Привет
Много интересен въпрос за дискусия по повод на ролята и същността на новия герой - този на Фуркан. Ние ще си пишем и дискутираме, а ще видим, какво ще излезе .
Аз също съм на мнение, че Йълмаз и Демир са в много различни положения, както по отношение на Аднан младши, така и по отношение на кръвните си деца. Мисля, че и Зюлейха осъзнава съществената разлика в ситуациите между Йълмаз и Демир и е наясно с рисковете, възможностите и последствията и в двата случая.
Йълмаз избра своето кръвно дете пред любовта си към Зюлейха и пред децата на Демир, но и Зюлейха направи същия избор в затвора. Тя избра своите две кръвни деца пред възможността да излезе след 10 години и да бъде с Йълмаз, казвайки му за Аднан и борейки се заедно с него за общия им син, оставяйки Лейля на добрите грижи на Демир и със съзнание, че Мюжгян ще си вземе Керем Али при един развод. Така че, Зюлейха е напълно наясно и разбира избора на Йълмаз, защото тя направи същия впоследствие.
Демир избра да бъде баща на Аднан с пълното съзнание и информация по въпроса. Той е негов законен баща и Аднан е представен като наследника на Яман. Не мисля, че Демир би имал изход чрез отказване от Аднан, той и не търси такъв, дори напротив. Аднан му е важен и за задържането на Зюлейха. Той не само, че обича детето, не само, че чрез него влияе на Зюлейха, но и отказът от него би поставил под съмнение мотивите на много негови решения преди това. Не мисля, че Демир би направил това и заради отзвукът в обществото, който отзвук би бил подобен на взрив и разрушителен за Яман. Всички са се съмнявали в способността на Демир да има деца, от слугите и служителите до хората от хай-лайфа на Адана, имайки предвид предишния му брак и бременността на Филиз, която от скоро се омъжила за друг. Отказът от Аднан трябва да бъде свързан с дадено обяснение, което би било истината - че Аднан не е негов биологичен син. И тук ще се постави въпросът: че евентуалният отказ от сина е точно, когато Демир Яман е създал вече свое дете, успокоен от съществуването на подставен наследник на рода, който му е гарантирал спокойствие в обществените отношения и мъжкото достойнство на плодовит господар, който може да даде наследник. Освен далече от неговите емоции, такъв отказ от Аднан би бил и пагубен и за самия Демир във всяко отношение. Демир е приел това дете за свое преди раждането му, имайки цялата нужна информация и настройка на емоциите.
Йълмаз е в коренно различно състояние по отношение на биологичния си син Аднан. Той не знае за него, това дете е представено от всички като син на Демир Яман; всички около Йълмаз го лъжат, мълчат и крият тайната. Зюлейха имаше много възможности да му каже за детето, но не го стори. Йълмаз разбра, че Зюлейха, Саббахатин и Гюлтен са го лъгали за брака на Зюлейха с Демир и за чувствата на Зюлейха към него самия и за естеството на връзката й с Демир. Йълмаз прости на всички прекалено лесно, бързо и без обвинения, а напротив - с голяма доза разбиране и съгласие. Истината за Аднан и това, че тази истина е била съзнателно прикривана именно от тези, които вече се веднъж са го лъгали и са искали извинение, ще постави Йълмаз в логичен шок и объркване - кое е истина, кое не и кога са го лъгали, кога са казвали истината. Едно съмнение по повод на истината за Аднан, както и гневна реакция са напълно логични и очаквани. Зюлейха много добре знае, че такъв сценарий е много възможен. "Всички знаят за Аднан, само Йълмаз още нищо не знае, няма си и представа " беше казала Мюжгян на Бехидже. Когато осъзнае, че и Бехидже и Мюжгян и Фекели са знаели за Аднан, но и те са мълчали, Зюлейха напълно ясно ще осъзнае какво бреме от емоции ще бъде това за Йълмаз. Така че, лично за мен, Зюлейха ще бъде и подготвена да приеме всяка подобна реакция. Това, че Йълмаз би "подредил" биологичните си деца с приоритет за сина на Мюжгян, който едва не умря и едва оцеля, борейки се със смъртта със седмици, може да не се харесва на Зюлейха, но мисля, че тя напълно разбира и това, бидейки самата тя родител. Всеки един човек напълно осъзнава и може да си представи и разбере, какво значи за един родител, който е бил свидетел час по час, ден след ден на това, новороденото му детенце да се бори със смъртта и накрая да оцелее...каква емоционална връзка е това, каква отдаденост след сбъдване на молитвите. Йълмаз беше до Керем Али всеки ден...с ръка допряна до стъклото на детското отделение той се молеше синът му да оцелее, да има дни на този свят. Йълмаз не знае за Аднан, той не се е грижел за него, не е бил до него, не го познава, няма я емоционалната връзка, въпреки "привличането" му към това дете и радостта му от всяка тяхна среща. Аз не очаквам изведнъж Йълмаз да "изостави" Керем Али на втори план, само защото Аднан е негов син от обичаната Зюлейха. Мисля и че Зюлейха осъзнава това. Бъдещата бурна реакция на Йълмаз по повод на истината и решението на Зюлейха няма да бъде свързана с честта му, а с достойнството му на човек и баща и правото му да вземе решение, правото му на избор и това - мнението му да бъде поне взето предвид. Зюлейха искаше Йълмаз да живее в затвора, но дали на Йълмаз му се живееше, ако е знаел, че всичко свидно ще му бъде отнето в замяна на един пуст живот?! Дали щеше да иска да гние дълги години и просто да живурка в затвора, докато Зюлейха е омъжена за друг, а синът му носи чуждо име и казва "татко" на друг мъж?! Така че, за мен лично, отношението на Демир към Аднан като цяло и реакцията на Йълмаз след като разбере истината няма как да бъдат сравнявани, защото двамата мъже са поставени в коренно различни положения, които нямат допирни точки. Зюлейха много добре осъзнава и това, според мен, а ако не - ще е жалко за нея.
Демир оставя път на Зюлейха към децата, който път минава през любовта към самия него, но Демир трябва и ясно да усеща, че няма как човек да налага чувства на сърцето си; няма как със заповед, насила или чрез внушение Зюлейха да си наложи да го заобича. Демир знаеше, че тя обича друг, Зюлейха го е казвала многократно, не го е лъгала и сега не знам, как Демир си представя, че нещата ще се променят изведнъж. Любовта не може да "идва" насила, не трябва да е част от даден избор, а искрена емоция и чувства. За мен, Демир трябва да даде пространство на Зюлейха и така се надявам да стане. Неслучайно, тя за кратко е била слугиня и видяхме снимки от новите епизоди, в които Зюлейха отново е с децата си. Мисля, че Демир е променил решението си и нагласата си и ще последва и промяна от негова страна в по-голям мащаб...може би под влияние на съветите на Севда. Отделно от това и ще видим може би и друга Мюжгян. Дали всичко това ще бъде ново изпитание за силата на любовта между Йълмаз и Зюлейха и как ще се развият нещата там...ще бъде интересно.
Аднан Яман старши няма как да остави законово наследство на извънбрачния син, който не е признат от него и не носи фамилията му, независимо от причината. Аднан старши може да му остави пари, рента, къща, но не и земи и имущество, които се водят на рода Яман; придобити са при брака или сред брака. Нека не забравяме, че именно зестрата на Хюнкяр като земи и пари е помогнала на Аднан да разшири своята стопанска дейност и оттам - богатство. Знаем, че Аднан старши е купил къща на Севда, може и други неща да е купил - земи, имоти на нейно име, а не част от наследството на Яман; може и да е упълномощил Демир да се грижи за Севда или да има някакви акции, които да й носят добър доход. При всички положения, на онова време, няма как фамилни земи и пари да бъдат оставени на извънбрачно дете, което не признато от бащата. Детето може да има тези претенции, ако бъде признато и му бъде дадено име, дори и без брак с майката, иначе, дори и биологично, вероятността за получаване на родово наследство е спорна и зависи от желанието и волята на законните наследници. В това отношение, ще ми бъде интересно, дали ще настъпи промяна при завещанието на Демир по повод на Аднан след някакви събития, но си мисля, че това тайно завещание ще стане известно на Зюлейха и тя ще си направи грешните изводи.
И накрая, мисля си, че освен рода Яман, трябва да се обърне внимание и на рода Фекели-Аккая като част от Чукурова. Фекели е загубил наследниците си по непряка вина на Яман (ако свидетелите бяха казали истината и той беше съден за неизменна самоотбрана, Фекели щеше да бъде освободен съвсем скоро от затвора и семейството му щеше да има друга съдба) и пак чрез Яман съдбата го събра с Йълмаз, когто той осинови и законово и емоционално. Именно за това, аз виждам Аккая като продължение на рода Фекели (стар род в Чукурова, по-стар и от Яман в тези земи), който е бил прекършен преждевременно и сега съдбата дава втори шанс. Там също би могло да има двама биологични братя, които да имат своите претенции над земите на Акакя-Фекели и стопанската дейност. И също така, да дойде и времето на едно момче, заченато с любов в колибите на тези земи, даже буквално на земята на Чукурова, което да носи чертите на баща си и характера на майка си .
За мен, финалът трябва да е свързан и с двата рода; всеки един от главните образи трябва да е запазил своето развитие, своите емоционални постижения, а не едини образи да бъдат запазени, а друг да бъде сринат и "ограбен", сведен до нищожност. За мен, намеренията за смърт в началото (и от двете страни) не трябва да се осъществят на финала, защото така ще се получи една регресия в цялостната картина, в която случилите се неща няма да имат смисъл или ще го загубят и събитията през тези три сезона като развитие напред ще бъдат обезличени и дефакто излишни, поне за мен; според мен, старата история с убийства не трябва да има своя нов прочит, иначе не би имало смисъл от нищо случило се до този момент. Но, това е само моето усещане.

Добро утро!
Съзнавам, че размишленията върху постера за трети сезон на Чукурова, без тийзъра, са малко труднички.  Ви- дяхме, как сценаристите обмислено работят с образи, цветове и фигури. И как идеята за един подреден свят се преобръща с главата надолу (в образа на влака и разпадналия се букет цветя).  Все пак да опитам.
Първото, което ми прави впечатление в новия постер, е фонът - той е в нюансите на тъмно сивото, множество памукови пъпки в различно положение и етап на развитие, някои от които са се превърнали в бели облачета, танцуващи около главните герои. Сивото изначално е вторичен, смесен цвят от черно и бяло. Свързва се с индустриалната революция, а от началото на 20-ти век масово навлиза в деловия живот. С нея между другото се свързва и памукът (началото на текстилната промишленост в Англия), макар че е стара култура, наричана "бялото злато" или "кралят - памук". (Интересното е, че Турция е известна с най-доброкачествения си памук в света.) Така че контекстът е индустриализацията на Чукурова - нещо, което си знаем и от предходните сезони.  В този постер обаче, за разлика от предходния, фонът не е статичен, той е представен в движение, динамичен, което идва от памуковите пъпки - сякаш завихрени от някакъв вятър. Сивото в тъмните си нюанси се свързва с потискане на емоциите, контрол над нещата (но в сянка), сериозност, но и студенина, с мръсотията в големите градове... Така че, аз очаквам най-общо една борба, подчинена повече на рационалното, интереса, материалното, надмощието и победата. От цветова гледна точка интересното е, че доминиращото тъмно сиво е повлияло и върху цвета на дрехите на героите - от бялата риза на Фекели, през тъмно (маслено) зеленото на новите герои до черното на роклята на Зюлейха, костюмите на Хюнкяр и Фекели. И ако бялото осветява (винаги готово да обновява всички цветове), то черното скрива в себе си това, което носи, но съдържа и надежда при условие, че е известно - черният цвят няма да ви пусне такива, каквито сте били по-рано. Зеленото на дрехите на новите персонажи и Мюжгян (от втория постер) не е оптимистичното, природното, вдъхновяващото и успокояващо зелено. То се асоциира с тайнственото, с алчността, егоизма, амбициите за повече богатство. Това зелено на мен ми напомня тъмно зелените кипариси на Ван Гог, който признава, че чрез зеленото (и червеното) иска да изрази жестоките човешки страсти.
Второ, подредбата на основните герои. В центъра на паното (своеобразен център на борбата) остава Зюлейха. Но ако сравним изражението на лицето и позата й от постера на предходния и предстоящия сезон, ще видим, че има разлика. Преди тя изглежда като жена, за която се борят, но самата тя има невинно изражение. В сегашния постер изглежда като господарка на положението, а и в погледа й има някаква осъзната власт (стига Хилял точно да е изразила сценарния замисъл, защото аз имам определени резерви към играта й от втори сезон, особено от срещата й с Мюжгян в затвора.). Подобно на царицата (дамата) в шахмата - първоначално най-слабата фигура, която можела да си движи само с едно квадратче по диагонала, но ... с течение на времето ролята й се увеличавала съществено. Другите герои са някак смалени по отношение на Зюлейха и са подредени от лявата и дясната й страна по диагонал. Като изключим далекоизточните народи, във всички други култури дясното се свързва с  бъдещето, лявото - с  миналото. Интересно е и промяната на местоположението на героя на Феркан Палалъ - в големия постер стои от страната на Йълмаз и Фекели, в малкия - от страната на Демир. Което създава алюзия за двойна игра.
Та ... в заключение аз очаквам общо взето динамичен сезон, в който борбата няма да се води по правила, мръсничка ще си е. И любовта (споделена или не) някак ще бъде затъмнена от пресметливост и стремеж към надмощие, а героите - стоят някак самотни и неудоволетворени от живота. Което още веднъж насочва към това, че индустриализацията все още не означава модерностм в човешките отношения, която се свързва основно с хуманизма.

Здравейте!
Видях този клип и си спомних, че същия модел рокля в бяло носеше Мюжгян, когато двамата с Йълмаз вечеряха в един ресторант, а той през цялото време мислеше за Зюлейха и подготвяното бягство, само че тази на Мюжгян,  доколкото си спомням, беше без ръкави. Севда и Мюжгян не присъстват едновременно в афиш за новия сезон, но там, където ги има, са в един и същи цвят – зелено, а и двете ни показаха най-напред чрез краката. Дали не искат да ни подскажат, че между двете жени има нещо общо: двете стоят здраво на краката си, стъпили са на земята, тяхната любов е съчетана с разум, могат да превключват според ситуацията от „червено“ в „зелено“, което не може да се каже за Зюлейха, която от самото начало е екстремна?

https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_178744

Дана, исках да продължа с разсъжденията около опита на Демир да продаде дела си от общата фабрика на чуждите, но все не остава възможност, защото „нашият“ сценарий ражда нови и нови теми и дано скоро започне оригиналният. Ще се върна друг път на този въпрос.

Мъжете имат право да признават извънбрачните си деца много отдавна, у нас, напр. това е възможно още в края на 19 и началото на 20 в.; наследството е следващ въпрос. Той се решава според волята на този, който към момента на изразяване на такава воля е носител на това наследство. Видяхме как беше направено завещанието на Яман. Аднан не е признал извънбрачния си син, а затова не е било необходимо да му му дава наследство. (Това е разсъждение изцяло в условността на това какъв е новият герой.)

„Кръвно“ има смисъл и се отчита за мъжа, „чистотата“ на мъжката кръв поддържа рода. Изборът на Йълмаз и Зюлейха не е един и същи. Той избра своето дете пред любовта към Зюлейха и децата на другия баща – в момента той ги знае като такива; докато Зюлейха остава при децата, които са от двама бащи, но едното от тях е на Йълмаз. Какъв е смисълът да отиде при Йълмаз без Аднан? Това само би подчертало нейната роля при сключването на брака, а тя и без това се страхува да признае тази роля.

Зюлейха каза, че ако след прострелването Демир бил умрял, тя щяла да каже на Йълмаз, че Аднан е негов син. Повече от месец Демир беше в безпомощно състояние, а Зюлейха и Йълмаз имаха възможност и разговаряха много пъти през решетката. Тя имаше идеална възможност да му каже истината за техния син. Тук няма оправдание, че Демир може да му направи нещо, нито, че самият Йълмаз би отишъл да убива полужив човек. Каква е причината да не му каже тази истина? Според мен, постоянната – страхът на Зюлейха от реакцията на самия Йълмаз за погазената чест. Зюлейха не може да избяга от това, защото по отношение на начина, по който се случиха нещата, Зюлейха по време е преди Хюнкяр. Преди Хюнкяр да се обади в жандармерията, преди да каже онова на моста, Зюлейха е бременна, а по това време Йълмаз е още на свобода и тази бременност дава повода Хюнкяр да се обади по телефона. Не само Зюлейха, а и това дете са честта на Йълмаз. Зюлейха много добре знае как Йълмаз може да реагира, не само към Демир, а към нея, затова мълчи. И друга актуална причина – отмъщението не е приключило, Йълмаз не е победил Демир, а и не е ясно кой ще бъде победител. И аз съм на мнение, че проблемното раждане и близостта при отглеждането на Керем Али привързват Йълмаз много силно към това дете, това е естествено. Но той сам си избра да съществува това дете, без причина се ожени за друга жена, да има дете е очаквано след брака и т.н. Ако той е герой на любовта и за него любовта към Зюлейха е най-важното, не смятам, че трябваше въобще да се жени. Фекели не е добър пример за това какво човек прави за любовта си, а и той се е оженил години след историята с Хюнкяр. 

Ако Йълмаз беше избрал любовта и да бъде баща без значение на децата, но с любимата жена, сега щеше да знае цялата истина и да бъде със сина си и Зюлейха.
Не ме трогват опитите за извинения на Йълмаз. Той или е герой, в когото живее голяма любов и към тази взаимна любов той има при всякакви обстоятелства разбиране и чувства отговорност, или е „обикновен“  човек, когото съжаляваме. Със същите критерии гледам и на Зюлейха и Демир. Не изглежда ли Зюлейха налудничава, гледана с очите на „обикновения“ човек; но тя е героиня, която се бори в друга категория. Йълмаз тръгна в бягство и остави Зюлейха сама в ръцете на тези, които биха отмъстили за убития първо на нея; вече в чифлика не помисли нито за миг какво ще стане с нея, ако него го арестуват – а това можеше да стане във всеки момент, а после обвинява, че синът на Хюнкяр бил харесал Зюлейха още с пристигането им...; повярва, че Зюлейха се е продала за богатство, ожени се набързо и без причина – той обича една, жени се за друга; остави Зюлейха на пътя и се отказа от бягство, което беше голяма пропусната възможност за двамата да са заедно с тяхното дете и да се борят заедно, защото Демир нямаше да ги остави, но имаха възможност...Зюлейха „уби“ Демир – не може по-ясно да се покаже, че Зюлейха иска да бъде с Йълмаз, не с Демир, че Демир не е пречка само за децата, а и за това да бъдат Зюлейха и Йълмаз заедно. Какво направи Йълмаз? Реши да се развежда, после се отказа, Мюжгян стана майка на детето му – но е до него...той непрекъснато затруднява събирането им отново. И работата с отстраняването на Мюжгян остана пак на Зюлейха и тя взе мерки – умно, хитро и с много настървение още на срещата с Мюжгян в затвора. Всеки път ли да извиняваме Йълмаз? Какво е направил той за любовта им, за да има право да обвинява Зюлейха? Освен, че в началото уби насилника. На Демир му казват и сутрин и вечер, че не го обичат, но той следва любовта, която чувства в себе си и не се отказва, а за Йълмаз винаги има причини и оправдания. Той е много чувствителна душа, но продължава да унищожава...

Любовните двойки, оставили следи във фолклора и съзнанието на хората, не се утвърждават от техните професионални дела, а от смъртта им заедно. Трябва да почакаме, за да разберем първо: ще има ли двойка от  такова измерение и коя ще бъде тя, а след това да видим и как ще бъде увековечена. Йълмаз каза, че накрая има смърт; двамата със Зюлейха си споделят, че всеки е готов да умре с другия; Зюлейха каза, че Чукурова ще е нейният гроб, а Йълмаз предрече гроб за един от двамата мъже; Демир очерта мрачната картина на едно цяло гробище. Изобщо, гробната символика и език са нещо обикновено за нашите герои, но какво ще стане накрая – ще разберем тогава. Много е възможно, както това е правено в други сериали,  развръзката да ни пакажат на етапи, а крайната да бъде в последните минути. Това е останало в моето съзнание от видяното дотук и то поражда това мое мислене; ако създателите на сериала направят един напълно ежедневен финал, този финал ще обсъждаме. 

Смисълът не е в това всеки от двата рода да остане сам и силен, а бидейки такива, да се съберат, да направят обща смес, такава, която ще бъде трайна и върху нея ще пребъде постигнатото в Чукурова. Тези два рода не са просто родове, те са два клона на процеса, който ни показват и те са неговите лица. В конака на Яман – цел на унищожението, но и цел на завладяването, вече тече кръвта и на двамата мъже от поколението, което създава, и двамата имат своя шанс: Йълмаз спаси най-старата част на корена – Азизе, вля от своята кръв в този корен, тук е неговият кръвен син, спасявал е живота и на двете деца на Яман, а Демир е кръвно продължение на предходниците си, той е пряка издънка на основния корен и когато Зюлейха го простреля, този корен беше в критично състояние, защото в този момент нямаше кръвно продължение. Смъртта на Демир е заплаха за прекъсването на рода, Аднан е син по закон, но не в системата на кръвното родство. Аз по този начин разбирам стремежа на Йълмаз към цитаделата на Яман, не само защото тук е „откраднатата“ жена, но и защото в момента Яман са представителният род за земята на Чукурова, тук присъстват двете жени „Чукурова“, еквивалент на земята. Сега и Яман, и Фекели имат равни възможности да оглавят „сместта“ от двете крила на промяната, и двата рода имат своя кръв на това символно място. Действия и решения от последния момент ще решат кой от двамата ще застане начело на това, което е създадено от двете крила. В обикновения живот те ще продължат да си живеят като два рода, може да имат два или повече конаци. Но в символния план е важно с кого ще остане Зюлейха в конака на Яман, това може да бъде само един от двамата, докато „отдолу“, в земята на Чукурова, а буквално – под полата на Зюлейха от афиша, ще бъдат и Йълмаз, и Демир с техните постижения, които ще продължат да живеят чрез техните деца. Зюлейха е тази, която се държи от самото начало за най-старата част на корена - Азизе, тя е продължител на женската раждащата верига на тази земя, преди нея е Хюнкяр, а след Зюлейха идва дъщерята Лейля. Женската линия вече е създадена. Важни са не родовете, а сместта, получена от тяхното взаимодействие, нея ще видим кой от мъжете ще оглави. Такова е моето разбиране.

Не е вярно, че Демир винаги е знаел, че Зюлейха не го обича. Той знаеше, че тя е била жена на Йълмаз. Но нейното поведение, когато Демир и каза, че ще се оженят, по време на сватбата, а и след това по никакъв начин не издаваха нейните чувства. Устата и мълчеше, а това създава в Демир очаквания за това, че няма нищо напротив и в един момент той очаква и тя да се влюби в него. Колко пъти той сподели това с нея, започвайки от деня на сватбата, а тя винаги мълчи. Зюлейха каза какъв и е Йълмаз и какво чувства към него, едва когато видя Йълмаз жив, Аднан беше на около два месеца. Това не е ли доста дълго време, за да кажеш на един мъж какво чувстваш към него....Това говори за преднамереност, особено в съчетание с мълчанието на двамата какви са помежду си по времето, когато живееха заедно в конака и Демир пред очите на Йълмаз я ухажваше, а тя без да каже нищо, приемаше вниманието му.

Привет и от мен
Катя, благодаря за споделеното!
Ваня, благодаря за коментираното!
Лично за мен, изборът на Зюлейха и Йълмаз е един и същи, независимо от кръвни или некръвни деца, защото изборът се свежда до: любовта или родителството на своите деца, живота с тях и отглеждането им. Защо Зюлейха да ходи при Йълмаз без Аднан? Тя можеше да се откаже от Лейля, да остане в затвора и да поддържа любовта си с Йълмаз, а за Аднан да каже веднага на Йълмаз, докато Демир беше около месец в болницата в безпомощно положение. Можеха да се задействат някакви консултации с адвокати и т.н. Но, Зюлейха се отказа от любовта си към Йълмаз, заради децата си.
Без да искам да влизам в спорове и конфликти , бих желала да кажа, че не се опитвам да извиня Йълмаз, нито да трогвам някого, просто така усещам нещата. За мен цялостната ситуация е много по-различна от твоето отношение към всичко случило се. Просто имаме различна гледна точка върху основни моменти и реакции на героите. Много различен начин на мислене по базови ситуации.
Аз не деля героите на такива с голяма любов, такива с по-малка или такива, които трябва да съжаляваме. За мен, героят е голяма съвкупност от най-различни емоции, чувства, ценности и идеали... като любовта не е единственият ми критерий за оценка и възприемане. В тази връзка, аз не мисля за Йълмаз като герой, свързан само с любовта, нито пък аз самата вярвам в сляпата любов или безусловната такава, освен ако тя не е към рожба.
Не мисля, че Йълмаз е тръгнал в бягство оставяйки Зюлейха сама и то в ръцете на отмъстителите. Филмов факт е, че Йълмаз тръгна да бяга, оставяйки Зюлейха в дома на майстора и съпругата му, вярвайки и бивайки убеден и уверен от възрастната двойка, че тя е в безопасност там и ще бъде на сигурно място. Майсторът беше пребит впоследствие, автосервизът - разрушен, но жена му - енгето не беше докосната с пръст, въпреки че и тя знаеше, къде отиват бегълците. Никой не би могъл да предположи какво би се случило и дали би се случило със Зюлейха.
Как Йълмаз да не е мислел в чифлика за Зюлейха и какво ще се случи с нея?! Не знам, откъде се правят тези заключения. Йълмаз събираше пари за фалшиви паспорти, за бягство и за живот със Зюлейха след като съберат достатъчно пари, за да могат да преживяват, какво повече можеше да направи Йълмаз?! Зюлейха беше настанена при Азизе и получаваше заплата като прислужница. Нищо друго не можеше да стори в онзи момент Йълмаз. Той също работеше. Въпросът е, какво направи Зюлейха, като видя снимката на Йълмаз във вестника? Нищо. Късно или не, като любяща жена, тя трябваше да му каже, за да могат най-малко да се разберат, какво ще правят и как. Йълмаз можеше да й остави при нея парите, които по-късно зарови, защото беше изненадан с ареста...нямаше представа, че е издирван чрез снимка, а Зюлейха знаеше, но мълчеше.
И защо Йълмаз да не обвинява сина на Хюнкяр, че харесал Зюлейха...така си беше, хареса я. Зюлейха изрече лъжата за брата и сестрата, а Йълмаз нямаше вече възможност да каже истината, защото щяха да привлекат още повече внимание върху себе си и беше рисковано да се набиват в очи с признания за лъжа. Зюлейха убеди Йълмаз, че няма никакво ухажване от страна на Демир. Няколко пъти го лъга, заблуждава и мълча. Защо?! Това ли е любовта й? Ако се е притеснявала за реакцията на Йълмаз, защо тя сама не сложи край на това ухажване, всяка жена знае точно как да постъпи в такъв момент. И какво направи Зюлейха по повод на това ухажване? Нищо, прие го.
След затвора Зюлейха сама изрече пред Йълмаз сумати лъжи за брака й с Демир, за любовта им и т.н., независимо от причината, но тези лъжи продължиха дълго, а той до последно вярваше, че бракът й е насилствен и искаше да говори с нея, питаше я...искаше да знае как тази любов към него е приключила, кога. Напълно логично за мен е той да повярва на всички лъжи и на това, което той сам виждаше и чуваше. Неслучайно отиде една вечер в конака, за да види сам, какво се случва в Яман. Видя едно щастливо семейство - смях и усмивки на масата с детето и бабите, а после Демир и Зюлейха прегърнати пред прозореца, наслаждавайки се на луната над портокаловите гори - романтика. В какво да вярва Йълмаз...че Зюлейха още го обича, но се прегръща със съпруга си и се радват заедно на детето си и на взаимността си; че Зюлейха го обича, но му казва, че любовта им е в миналото и го посъветва да се примири вече; че Зюлейха го обича, но му казва, че е щастлива майка и жена и че обича съпруга си. Не мисля, че има мъж, който би вярвал сляпо на любовта в една такава ситуация. Според Йълмаз любовта му вече беше несподелена, невъзможна. Зюлейха му даде да разбере, че няма вече надежда за тях, че тя е омъжена, че обича съпруга си, че е щастлива майка. Да, грешка беше сватбата му с Мюжгян, но за мен това беше логична реакция след всичко случило се и душевната му рана...неправилна реакция, но логична.
Как какво е направил за любовта Йълмаз? Ами, самонарани се в затвора, за да избяга и да види Зюлейха, да я търси, да я спаси; беше готов да умре там на полето, където го влачеше Демир, но не се отказа от Зюлейха, а можеше да взема парите и да си тръгне; колко пъти се опита после да говори със Зюлейха, да разбере, какво, как и защо е станало; говори със Саббахатин, с Гюлтен, пита ги, разпитва ги, но беше излъган от хора, на които вярваше; промъква се нощем през охраната в конака, за да види с очите си семейния живот на Зюлейха, да се увери, къде е истината, тя насила ли е там. Лично за мен, повече от това Йълмаз нямаше какво да направи. Той положи нужните усилия. Зюлейха беше напълно наясно, че той я обича, че е наранен, смазан и опустошен, но продължи да го лъже, а имаше много възможности не само да му каже истината, но дори и част от истината или да му даде някаква надежда. Лъжата целеше да пази живота му, но животът на Йълмаз беше в опасност многократно и от това лъгане и преструване нямаше никаква полза. Жалко, че Зюлейха не се усети навреме.
И тук аз пък питам, какво направи Зюлейха за любовта им, още в началото, когато всичко беше доста по-възможно да бъде проиграно правилно в по-малко сложна ситуация? Съгласи се на бягство с Йълмаз впоследствие, но вече беше много късно и ситуацията беше много по-усложнена от времето и събитията. Ако Гюлтен беше унищожила писмата, Йълмаз нямаше и да разбере нищо, защото Зюлейха не прояви никаква активност в правилната посока. Пожела му хубав живот и му каза, че било прекрасно да имаш дете и семейство. Стисна му ръката и до там. Това ли е борбата й за любовта? Даде карт бланш на Мюжган и й каза, че искала Йълмаз да има спокоен семеен живот.
Какво направи самата тя (без наивното разчитане на Хюнкар в началото), за да помогне на Йълмаз в затвора и да бъде съден справедливо; толкова време, какво чака, че не успя да намери възможност и начин да се свърже по читав начин с Йълмаз след затвора, да говори с него и двамата да измислят общ план и общи действия за бъдещето си заедно; защо изгори писмото до Йълмаз, което щеше да стигне до него чрез сигурния "канал" - Саббахатин и беше възможно да използват ситуацията, когато Демир беше в болницата и нямаше възможност да се противопостави или да попречи на някакви техни срещи, планове или решения; защо излъга Мюжгян, че с Йълмаз ги свързва детска любов, когато можеше да й каже истината още тогава; защо каза на Йълмаз, че е щастлива, когато той я спря с колата, а тя знаеше, че той проявява интерес към Мюжгян, защото е измъчен и с разбито сърце...и още и още, но съм коментирала ситуациите преди и то в подробности. Това, че в един момент Зюлейха се "усети" и започна да бъде активна "след дъжд качулка" не оправдава пълното й бездействие и грешни решения дълго време и на един по-ранен етап, когато нито тя беше бременна с детето на Демир, нито Йълмаз беше женен за Мюжгян...Мюжгян дори я нямаше.
Йълмаз има пълното право да обвинява Зюлейха, защото тя още в началото се подведе по Хюнкяр и реши съдбата на общото им дете, което нямаше моралното право да стори. Ако искаше да спаси Йълмаз, да беше отишла да свидетелства и да говори с полицията. Как така може да се довери на Хюнкяр и адвоката им, които имат сметка Йълмаз не само да лежи в затвора до живот, но и да е мъртъв, за да се запази наследника. Зюлейха наивно и без да знае не само, че не спаси живота на Йълмаз, но и го застраши допълнително. Подвеждаше се по заплахи и изнудване, а не събра смелост и ум да сложи край на всичко това с конкретен план, използвайки Саббахатин или Фекели като помощ. Довери се на Гюлтен, за която знаеше, че не само е влюбена в Йълмаз, но и наивна, плаха, а и внимателно следена от брат си и дясната ръка на Хюнкяр - Сание.
Демир следва любовта си, защото е в много по-различно положение от Йълмаз. Демир има големия шанс на брачния живот, на брачния закон, на общите спомени, на ежедневието, на времето.
Любовта понякога не е достатъчна, за съжаление. Раздялата е бич за любовта, като неслучайно е казано, че "очи, които не се виждат се забравят", миналото се размива от новите събитя и новите изживявания, спомените избледняват, чувствата изстиват, силата на емоциите отслабва. Липасата на надежда за общо бъдеще убива порива, говори се за примирение, съдба и т.н.
Това, че Демир следва любовта си, мен не ме трогва, нито предизвиква възхищение, защото Демир следва тази любов със средства, които не само, че не одобрявам, но и на моменти ме отвращават.  
Не мисля, че Йълмаз продължава да унищожава, не мисля, че той има тази сила, нито този тип характер и зла преднамереност. Не Йълмаз е виновен за всичко и всички, всеки един герой носи глава на раменете си и е възрастен човек, за да взема своите решения, да анализира и да направи избор. Един човек не може да е отговорен за всичко, което се случва и да има контрол над всяка ситуация, не може винаги да предвижда и да действа правилно. Ако Йълмаз не е виновен за нещо, то Фекели е виновен за това и обратното. Аз не виждам нещата в тази светлина. Да, Йълмаз допусна грешки, но такива допуска всеки един герой в пътя си и в реакциите си в един или друг момент.
Йълмаз е героят, който от началото на сериала до сега винаги е имал най-малко информация за основните събития, които мотивират и моделират съответните бъдещи действия и решения. А от другата страна е Демир - той е героят, който винаги е имал основна и най-пълна информация за цялата ситуация, върху която той взе своите решения, анализирайки рисковете. Да, амнистията изнанада Демир, но Демир е на своя територия, сред своите хора, в своя конак и своята фирма и видяхме, че преимуществото му е голямо. Йълмаз се върна в Чукурова като в "небрано лозе"...не знаеше как, кога, защо са се случили много неща, нямаше представа от нищо и всеки го заблуждаваше и лъжеше, всеки имаше своите тайни...дори и Фекели. Единствено Йълмаз нямаше тайна, изказа всичко на всички, беше открит и всеки знаеше, какво може да очаква от него и какво - не.
Не оправдавам и не нападам никого от героите, но лично за мен, всякакво сравняване на напълно различни ситуации и реакции на герои (в случая на Демир и Йълмаз), които са тръгнали от различно ниво като цяло и преживели съвсем различни неща, няма смисъл и не е продуктивно. Героите са различни и реагират по различен начин в една или друга ситуация, което лично за мен, не ги прави по-лоши или по-добри. Аз не преценявам така нещата. Никой не знае, какво би сторил Демир, ако беше на мястото на Йълмаз и какво би сторил Йълмаз, ако беше на мястото на Демир.
Демир много ясно осъзнаваше, че Зюлейха не го обича и мислеше, че се е омъжила за него, защото е била отчаяна. Може да е имал надежди за бъдещето, но той не е имал и илюзиите за споделена любов във всеки конкретен момент. Именно и за това излъга за смъртта на Йълмаз, за това и се опитваше и да го убие в затвора и веднага след това - защото знаеше, че Зюлейха обича Йълмаз, а не него. След появата на Йълмаз нещата вече придобиха реално измерение, но Демир много добре знаеше истината още преди това.

Искрено, не искам да влизам в спорове за неща, за които знаем, че сме на различно мнение.
Хубава вечер на всички!

Въведение.
Тази вечер в централната емисия новини ще публикуват тийзър за новия сезон!

https://twitter.com/i/status/1300813269465210881

Привет , момичета! Много отдавна (принудително) свърши предишния сезон. Та доста ми залипсва. То лятото за мен беше доста трудно и никак не ми беше до сериали, но вече ги чакам с нетърпение.Не знам как ще вляза в ритъм и как ще успявам да ги гледам, като пак ги докарах до 12. Но "Чукурова" си ми е с приоритет, а и от промото личи, че ни очакват доста изненади. Мислех, че ще има скок във времето и ще гледаме бъдещето, а те ще разкриват миналото. Дали този сезон ще е последен? Започват много нови сериали, някои от които ме изкушават. Но ми е абсолютно невъзможно, аз и така едва успявам, не знам как някои успяват да следят всички. То и сега някои ги гледам с мишката, но са малко. А ако увелича бройката ще е за сметка на някои на които държа да гледам от А до Я.

Привет
Пипилота, радвам се да те "видя". Аз гледам само Чукурова и "Дъщерята на посланика", повече не мога да понеса
Благодря много за трейлъра и за превода. Нещо пак ни будалкат СЦ, както вече се е случвало. Да видим. Значи, героят на Фуркан ще търси Фекели. Дали причината е бизнес или лична такава?! Мислех си отдавна, дали новият герой може да е Джихан, синът на Фекели...друг родов пръстен от стара чукуровска фамилия, носен на друг пръст, на друга ръка. Но, все пак, нали пренесаха тленните останки на семейството му ...та продължавам да гадая и си мисля, дали не е роднина/племенник на Фекели, който ще е уж на страната на Йълмаз-Фекели, но ще помага и на Демир, за да се облагодетелства от войната между тях и да спечели пари, земя и т.н. "Двама се карат, третия печели", както се казва.
Може би сцената в гората е истинска, видя ми се, че Зюлейха е ранена. Може би и това ще е причината тя да се завърне като снаха в конака. За другото...думите и признанието за Аднан, мисля, че са пак бошлаф разбота .

Добро утро!
По въпроса за похвата един персонаж да бъде представен в началото чрез краката си, кракът е символ на социалната връзка. Той улеснява приближаването, премахва разстояния, улеснява контактите. Подобно на езика прави и разтуря общности и общества.
Благодаря за тийзъра и превода.  
Ако постерът за трети сезон дава идейната рамка, тийзърът насочва към духа на съдържанието, което предстои да гледаме. В него впечатлява първата картина и ... поне за мен, изречението на Севда - "Това е моята съдба, Демир, да нарушавам покоя на твоето семейство."(Това изречение направо втрещява - човешкият избор и действия в съзнанието на Севда произтичат от съдбата... Дяволска работа...). Що се отнася до отключващата картина с огнената завеса и тъмния кон, нищо чудно да са инспирирани от пожара край Адана, за който стана вече дума. Ама те образите - символи така се и появяват, спонтанно, като игра на въображението, когато мисленето не може да даде адекватен отговор на човешките въпроси. После вече следва осъзнаването им като културни символи. Най-общо огнената завеса символизира прехода от старото към новото състояние, от стария към новия човек - подобно на метала, който първо трябва да бъде разтопен, за да премине след това през водата и и придобие конкретна форма. А за коня има едно поверие, което е вкоренено в паметта на всички народи и свързва появата на коня с мрака на хтоничния свят, от където той изниква. Син е на нощта и неизвестността и е носител едновременно на живот и смърт. Така се свързва с разрушителния и всепобеждаващ огън. Затова психоаналитиците го разглеждат като символ на безсъзнателната, нечовешката психика, с пламенното желание. Черен или тъмен е предвестник и на смъртта...
В заключение, според мен, ще гледаме мръсна борба (началата на която са зададени в миналото) и ... екстремни страсти. Бях се притеснила, че сценаристите ще направят завой към една чисто интригантска атмосфера , макар че турската душевност е далече от английската, например.  Драмата ще е на мах.
ПП Да, Дана, срещата между Мюжгян и Зюлейха си е истинска, не е сън или някаква представа. Въпреки че цялата обстановка беше някак нереална. Ще я видим.

Здравейте!
При 45 градуса може и аз да извадя пистолета си...
Тийзърът, теми:
Хронология на събитията по сезони:
При отварянето на металната врата в началото на тийзъра за втори сезон се чу ураганният вятър, в трети - вече е пожар. Гори Чукурова, гори конакът на Яман, „конят“ все още се изправя на задните си крака, жив е. Този пожар е запален от Демир, без пожар не може да има промяна.

1 – 3 сезон: от зелените терени около чифлика – към пожара.


Следва го картина на изгорялата земя и все още прехвърчащи искри; преминава синя светлина – успокояваща идея за вода, а на нейния фон – появата на новия герой в синя риза. Тази последователност навежда на мисълта за новия свят, който ще се възроди от пепелищата – идея на сценаристката, за която преди време бях чела и писах тук и това е съдържанието на предстоящия сезон.
Развиват се донякъде и още някои теми, но остават само загатнати: конкретната история в гората; влизаме в дома на другата нова героиня – Севда, и разбираме, че Хюнкяр (двете в контраст: червено и синьо) е изненадана да види тъкмо нея там - очевидно Хюнкяр не е знаела, това, което Демир знае за Севда; темата за Аднан.
Най-пълно е описан героят на Фуркан и с много знаци, какъвто е стилът на целия тийзър, дава една насочваща характеристика. Възможно е да има втори тийзър с подробно описание на Севда.
Новият герой влиза в историята като "човек на път", както беше и с основните герои - движението е знак за промяната. Първо го виждаме зад волана, пръстена на ръката, управляващ движението и това напомня кадъра от интрото, когато Демир по същия начин управлява своя автомобил. Въведен е вече преносния смисъл, който виждаме и на втория постер: този герой ще се намеси в „управлението“ на процесите.
Постепенно се натрупват още елементи: скъпа кола, скъп часовник, гривна, скъпи обувки, скъпи и модерни очила, елегантно модерно облекло, едро златно колие. Външният вид е съчетан със спокойствие, увереност, високо самочувствие и маниери, които личат още в начина на шофиране и особено, когато е вече на улицата. Този човек е не просто богат, а много богат  и има съзнание и съответно поведение на това. Описан по този начин, той едва ли идва в Чукурова, за да забогатява тук. Той идва вече богат и демонстрира богатството си, друга е неговата цел. Пита за Фекели и на първия постер стои от неговата страна; присъствието му там е изразено чрез някаква промяна в предишните отношения.
След това обаче, на втория постер, този герой е от страната на Демир. Тук сега са двама с пръстени. Да носят мъжете пръстен е много древна традиция, която в зависимост от мястото и времето, мени своето символично значение. В нашето време този атрибут е знак за богатство, принадлежност, семейно положение. Принадлежността е в широки граници:  пръстенът може да демонстрира принадлежност към род – както е при Яман, към някаква обществена група, към идея, към някаква институция – напр. училище, университет, спортен клуб и т.н. Няма правила за това на коя ръка и на кой пръст се носи пръстенът. От това, което си спомням в сериала, постоянно място – на малкия пръст на дясната ръка носи своя пръстен Фекели, но за Демир и новия герой пръстенът сменя мястото си от лявата на дясната ръка и това, според мен, се прави по естетически и причини за по-добра видимост на пръстена в кадъра. Напр. при Демир, когато поставя колието на Зюлейха по време на сватбата, пръстенът му е на лявата ръка, в останалото време – на дясната, което може да се обясни с това, че той носи и халка, а освен това, е левак. Същото виждаме и при героя на Фуркан: по време на шофирането пръстенът е на дясната ръка, но на постера – е на лявата. Не се вижда съвсем ясно, но цветът на камъка на новия герой е изглежда подобен на този на пръстените на Яман. Различна е изработката на златното гнездо. Какъв е символът на този пръстен и каква принадлежност изразява, ще разберем нататък. Но се виждат две неща: този пръстен е толкова важна самоидентификация за героя, каквата и за Демир, както и това, че от страната на Яман има двама мъже с изразена принадлежност. Дали тя ги свързва и по каква тема и начин или ще ги разделя и ще съперничат, това сега не знаем.  
В интрото за втори сезон преобръщането на света в Чукурова – „пожарът“ е друг образ за драматичните процеси, е показано като случващо се след потропване с ръката с пръстена на Демир; той управлява „движението“ – показано пак по същия начин; участието си в първата среща за примирие Демир започна също с потропване по масата. Ще бъде интересно да видим как това ще се случи нататък в присъствието на двама мъже, за които пръстенът е толкова важен знак за идентичност. И именно, каква е идентичността на новия герой?
 
С героя на Фуркан се свързва успокоение в синьо след пожара:

https://twitter.com/i/status/1300820313928761344


Слизането от колата, жестове, маниери:

https://twitter.com/i/status/1300892546500042754

Дотук новият герой е показан в синьо и синьо-зелено. С преместването му на страната на Демир тук в този цвят – на водата, тревата - на живото или различното от огъня, героите стават двама: новият герой – в нюанс, и Севда. Докато в другата страна с цвят от тази палитра е Мюжгян.


Пп: Сега прочетох, че новият герой е племенник на Фекели, но информацията не е от продукцията.

И на мен ми е много интересно какво е накарало Фикрет тъкмо сега да се поинтересува за чичо си след толкова много време?

Фуркан официално е представил своя герой в ИГ така:

„Большое спасибо за терпение ... Я очень взволнован.  Прошу любить и жаловать Фикрета Фекели.“


 
След като Фикрет е племенник и търси чичо си, значи е син на брат на Фекели. И сега се получава много интересно, защото неговото присъствие в Чукурова създава голяма диспропорция между двете страни.
Едната страна е обезпечена с наследници: Фекели има двама преки наследници, Йълмаз, когото е припознал за свой син, и един биологичен – Фикрет. В следващото поколение има двама наследници от мъжки пол, кръвни синове на Йълмаз, за единия от които Йълмаз не знае, но Фекели знае.
Страната на Яман обаче е в ситуация, която е на ръба. Демир е пряк наследник, но като се има предвид войната с Йълмаз и тайната, която може да се отвори всеки момент, неговият живот е под условие. А след него е Аднан, който обаче не е кръвен наследник, а точно това е и основание в един следващ момент той да премине в рода на Фекели – Йълмаз. Юридически наследството ще поеме Лейля, но линията на кръвното родство ще се прекъсне.

Сега е много интересно как Йълмаз ще погледне на новия член на семейството. Ако няма някакви предишни лоши отношения, за Фекели това е вълнуващ момент, защото ще има до себе си някой близък човек. Но като си спомня как реагира на брака с Хюнкяр, може би и сега Йълмаз ще бъде с резерви. Не само защото наследството трябва да се дели, а защото друг човек ще се меси – ако този племенник се включи в бизнеса, и няма да е всеки път съгласен с ходовете, мислени и от гледна точка на отмъщението, може да имат различия в управлението, но най-вече заради мислене върху въпроса кръвно – некръвно. Ще видим как ще реагира Йълмаз в присъствието на кръвен наследник. Тази история дава възможност да разберем неговото мислене по въпроса за кръвното, „чистата кръв“ и този комплекс от въпроси, защото това касае не само него, но и неговия син Керем Али, а ние знаем – и Аднан.
От другата страна сега вече е ясно, че двамата с пръстените са представители наследници на два рода. Ще видим какво означава присъствието на Фикрет тук, но сега мисля, че това е един голям риск. Но много ми харесва, Демир прави всичко, поемайки рискове. Ако отношенията са само стопански – добре, но ако имат и други измерения, рискът е доста голям. Но ми харесва това решение, да видим какво ще направят двете страни: едната с толкова много наследници, а другата разполагаща сигурно и то за момента - само с Демир и Лейля.
Да видим защо въобще Фикрет е от страната на Демир. Какво се е случило от другата страна, за да го приеме Демир на своята? След като разбрахме кой е Фекрит, наклонената глава на Демир от постерите сега схващам не само като приближение към Зюлейха, а повече като пазене на дистанция – в няккаво отношение, от този нов човек, който е допуснат толкова близо в лагера на Яман.

И пореден афиш, който вероятно показва как е станало "прехвърлянето" на Фикрет от страната на Йълмаз - Фекели към страната на Демир: чрез намесата на Севда. Може да се предполага, че тя е познавала бащата на Фикрет - брат на Фекели, от времето с Аднан. Може и Фикрет да се е виждал с нея и да я е познавал отпреди, така, както и Демир. Още не знаем дали Фикрет и Демир са се познавали. Фекели е много недоволен от това, което се случва, то го е отдалечило много от Йълмаз. Но  действителните причини още не знаем. На този постер Фикрет също изпълнява жеста с пръстена, което ме кара да мисля, че все пак става дума за неговата кръвна принадлежност към рода Фекели, която е в основата на конфликта. Специалното в този момент е, че  с този жест той предявава претенция за принадлежността си към рода в присъствието на Йълмаз и Фекели. Но, разбира се,  не изключвам и друга причина, както и възможността пръстенът да изразява друга принадлежност, а не родова.