Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Здравейте!

Лучия, как да не се води война за такава красота.

Иначе чакаме...
дотогава тук може да се прочете за Назан Кесал:
https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_105779


А аз ще се върна още веднъж към опита на Демир да продаде своя дял от съдружието.
След филма на Мюжгян съдружникът Йълмаз е отново враг за Демир. Не можеш да бъдеш съдружник с човек, който тайно се среща с жена ти, която иска да го предупреди за опасност за него след убийство, което той е извършил, докато този съдружник в същия момент иска да вкара Демир в затвора за убийството на Дженго, което Демир не е извършил – поредна история от поредицата, този път с Еюп. А в останалото време прави всичко, за да те унищожи. В продажбата на своя дял, според мен, Демир е видял възможност да свърже в едно своите основни врагове, които го задушават през целия втори сезон: Йълмаз и Фекели са основните; "чуждите" са врагове колкото на Чукурова, толкова и на Демир, разкриването им е полезно общо дело; но тук са и Хатип, и Шермин. Свързването на всички тях в едно, каквото би било съдружието Йълмаз – „чуждите“, би дало възможност за наблюдение, разкриване и вътрешни борби между тях. Демир отдавна знае, че между Йълмаз/Фекели и Хатип/Шермин има връзки, а Хатип се отличава със свое отношение към „чуждите“.

За хода на сделката: Демир преди много време е обявил своя дял за продажба. Това стана пред всички членове на Промишлената палата, вкл. и пред Хатип, което ще играе роля. Ние знаем, че Хатип веднага информира чуждите, а Демир може само да предполага. Разбираме, че продажбата се наблюдава и от двете страни, от двамата бивши съдружника. Явили са се няколко души кандидати, но те са се отказали; вероятно това са били познати лица от Чукурова. Фекели смята, че цената е била висока, може и така да е било за кандидатите до Ведат, „чуждите“ не биха се спрели пред висока цена и дори може заради тях да е била в началото висока. Но Ведат каза, че не е висока, а ние знаем, че тази цена определи самият той и Демир се съгласи и я определи като по-ниска от това, което очаква, но Демир иска продажбата да приключи. Според мен, Демир е изчаквал появата на „чуждите“, но те не са посмели да се явят директно, защото са смятали, че на тях Демир няма да продаде. Фекели беше скептичен, че сделката ще стане, когато Ведат се върна от разговора с Демир, защото Фекели също като Демир наблюдава и очаква какви действия ще предприемат сега „чуждите“. И Демир, и Фекели знаят, че този дял е сиренце в капана за „чуждите“, които искат да купуват в Чукурова и не биха пропуснали тази възможност. Ведат е убит и веднага се явява новият кандидат – само по себе си това вече издава тяхната поява: очаквани са, а почеркът е познат. Така и двете страни от бившето съдружие имат своите предположения кой стои зад новия кандидат. Фекели ще разбере със сигурност не само от това, защото като Демир и той наблюдава техните действия, но защото проследи адвоката. По-интересно е да видим как Демир сам стига до това кой стои зад адвоката, какво той е наблюдавал и знае до провалената сделка в клуба.

Демир следи Хатип по няколко теми: убийството на Дженго, връзки с „чуждите“ и неговите действия за намеса в семейните му отношения и унищожаване на икономическото състояние и репутацията му. Връзката Хатип – Шермин е без съмнение, Хатип има с нея любовни отношения, той я поддържа финансово и има достатъчно следи за техни общи действия против Демир, които преминават през целия втори сезон и се застъпват по теми. Демир знае, че каже ли се Хатип, разбирай и Шермин. И двамата са свързани с Йълмаз. Това Демир е проследил при провалянето на търга, когато Шермин открадна документите и крайният получател е Йълмаз, а празнуването на успеха Демир сам видя в палатата: посредникът е Хатип. Зад всяко нещо, което прави един от двамата, стои другият. Това Демир е разбрал още при връщането от Истанбул, когато Хатип му подсказа, че уж Дженго е предизвикал ревизията, последва скандала между Демир и Дженго – основен аргумент, че Демир впоследствие го е застрелял, а Шермин става „свидетел“ на извършеното от Демир убийство. И т.н. Шермин е опасна не само със своите конкретни действия срещу Демир и Яман – те са безброй: продажбата на конака, проявите на „гражданска съвест“ – все във вреда на Демир и в полза на врага,  вкл. и появите и на публични места и интервюто във вестника. В последно време тя е още по-опасна с издигането и като „сестра“ на Зюлейха и влиянието и върху нея, най-драстичното от които е съдействието за аборт на детето на Демир. Кой е убиецът на Дженго е въпрос, който интересува и Демир, и Йълмаз. По този въпрос Йълмаз е толкова замечтан в това да вкара Демир в затвора, че пропусна, че Еюп е човек на Хатип. Но на Демир казаното от прокурорката, когато им забрани да се намесват повече в разследването, според мен му отвори очите, защото тогава Демир разбра, че Рашид работи при Хатип, човек е на Хатип. Като е събрал две и две от началото на сезона, смятам, че след думите на Жюлиде Демир вече напълно подозира Хатип в убийството на Дженго.

Хатип беше единственият от присъстващите, който изрази мнение, че хората трябва сами да имат право да решават на кого да продават и на кого не. Това го издаде като човек с поглед, връзка, намерение към новите хора, появили се в Чукурова. Оттогава мина много време, Демир не знае какви са връзките между Хатип и „чуждите“, но продажбата на неговия дял при новите условия на възстановена вражда, му дават възможност и повод да започне да го следи. Затова смятам, че Демир е информиран и за присъствието му на улицата и това, че е чул разговора между Ведат и човека там, когато Ведат каза, че сделката ще стане, и от момчето, което виждаме в края на сцената на срещата между Ведат и „чуждите“ в гората. Няма как човек да знае за втората среща, ако не е проследил първата. Така предполагам Демир е стигнал до това кой стои зад адвоката по свой път. И за подписването той е бил с подозрения към Хатип по двете основни теми: убийството на Дженго и сътрудничество между Хатип и „чуждите“. Йълмаз говори големи думи, когато стане дума за търсене на убиеца на Дженго, но той рамо до рамо с този същия убиец носеше ковчега, а след това, наистина не го направи съдружник, но му плати процент за това, че измами Демир и му провали търга. Щом сами са се харесали за общо дело, защо сега да не бъдат в отново тайно, но наблюдавано от Демир съдружие. Личните мотиви като напр. лъжата за Зюлейха в затвора, причинената тогава емоционална болка, намесата в отношенията с Хюнкяр,  лъжите на всеоуслушание пред бръснарницата и пред членовете на палатата, че Демир е отровил жена си, за което му докладва счетоводителят, са само гарнитура към основното.

Такъв виждам да е бил кръгът от мисли, които са довели Демир до това да продаде своя дял на „чуждите“: всички врагове да бъдат събрани в едно, за да наблюдава поведението им. Чукурова не само няма да загуби от това, но от гледната точка на Демир, ще спечели. Защото те пречат на него самия, задушават местното. Зад Демир стоят основните производители, неговата социална база е много по-голяма от тази на Фекели и Йълмаз, което пролича при поръчаните и после отказани мотори за напояването. Ако Фекели имаше тази база, нямаше нужда от помощта на Хюнкяр, за да спре сделката. За да влезе в подем това местно трябва да се справи с враговете, а преди всичко да разбере кои са те и да ограничи тези, които спират този подем.
 
Новият сезон започва с все още съществуващо съдружие между Демир и Йълмаз. Ще видим кой ще е следващият кандидат да купи дела на Демир. Може да е Фикрет. Или може точно опит за такава продажба да стане ябълка на раздора. Ако Демир наистина е имал горните намерения с неосъществената продажба, той няма да се откаже да ги осъществи и със следващия кандидат. Още не знаем кой стои зад „чуждите“, оттук също ще има промяна в съотношенията: може наистина това да е личен враг на Фекели, както предположи кметът, може да е негов конкурент... Адвокатът може да се възползва от проявеното внимание на Демир към него, той е свидетел как Демир беше принуден да се откаже от сделката, и да последват някакви нови действия. Той може да остане с впечатление, че Демир иска да сътрудничи с тях и първо, да го спаси от заплахата за живота му, а нататък да иска по друг начин сътрудничество. Демир няма да се откаже да търси свой път за разкриването на тези хора. И да видим тогава кой ще излезе от тъмното.
Но дотогава ще има още много патила, защото Хатип вече е отворил пред „чуждите“ темата за любовта между Зюлейха и Йълмаз, а в списъка чакат също опитът за аборт, за който Хатип разбра от Наджие, както и веселите истории в лятната къща - все атакуващи семейството на Демир. Гафур сега е в нова фаза и ще трябва да помага на Демир, помощ ще дойде и от Наджие за разкриването на убийството на Дженго: тя чу какво Хатип каза на Рашид.

Здравейте
Много красива фотосесия на Хилял! Благодаря за всичко споделено!
Премълчаването на убийството на Ерджо беше в много по-голям интерес за Яман и за Гюлтен, отколкото за Йълмаз. И това е факт. Ако, Йълмаз беше избрал своята сигурност, то той би отишъл в болницата и оттам полицията би била наясно, че този човек е защитил живота си срещу друг човек с оръжие и вече нанесена огнестрелна рана. Ясно би било, че Йълмаз се е опитал и да спаси живота на обезчестената Гюлтен, защото Ерджо не е искал да оставя свидетели на деянието си. Йълмаз би бил оправдан или би лежал в затвора няколко месеца. Но, както Яман, така и Гюлтен биха претърпели огромни негативи. Видяхме, какви въпроси зададе Жулиде на Сание за това, знаели ли са, че Ерджо е насилник...и т.н. и отговорът на Сание: "Госпожа Хюнкяр не би отворила вратите на конака си за такъв човек." Да, но ги отвори. И беше невнимателна и не прецени правилно заплахата за младите жени, макар че имаше цялата й нужна информация. Дори си позволи грешката да изпрати Гюлтен извън конака в присъствието на Ерджо, при условие, че само предната вечер видя как той гледа Гюлтен и е наясно с предишните му действия на насилие над млади момичета от прислугата. Обществото в Аднана щеше да я сочи с пръст. Още повече, че и Шермин щеше със сигурност да се включи с мнението, което даде пред Бехидже: "Няма престъпление в Истанбул, в което Ерджо да не е набъркан." Оттам ще се види ясно, че Яман са отворили вратите на конака си за престъпник без да бъдат бдителни, а Демир дори го е въоръжил, без да помисли за последиците и на какъв човек дава оръжие - на насилник. Много хора биха се питали, дали този изстрел от Ерджо към врага на Демир не е бил е умишлен и в резултат на уговорка Ерджо да помогне на Демир да се отърве от врага си Йълмаз. За Гюлтен - ясно е, какво би значело всички да знаят, че е била изнасилена.

Та, всичко това го припомням, заради следното: двете семейства се споразумяха да мълчат и всяка промяна в това решение е трябвало да бъде, все пак, съгласувана с другата страна от морална гледна точка. Демир ясно каза, докато Зюлейха подлушваше разговора, че Жулиде го подозира и че е време да каже истината. Йълмаз не го интересува, да се оправял, а Гюлтен вече ще се омъжва за човек, който е наясно с трагедията й така честта й ще бъде "измита". Т.е. решавайки да иде и да предаде Йълмаз и Гюлтен, Демир все пак би трябвало да ги уведоми - защото мълчанието беше съгласувано с тях, такова трябваше и да е разкриването на истината.
Можеха да идат всички заедно при Жулиде, Демир трябваше да представи и пистолета, който Фекели беше достатъчно съвестен да им върне.
Зюлейха реално стори това, което самият Демир трябваше да стори - да каже в прав текст на Йълмаз, че ще издаде истината за убийството на Ерджо, защото е заплашен самият той. Защото, Йълмаз направи нещо заради Гюлтен от което се възползваха Яман заради името си и общественото мнение, но после без да кажат и дума дори на страната по споразумението: Фекели-Йълмаз, Демир щеше да иде и да свидетелства, без дори да е бил пряк очевидец. Ако беше казал в прав текст на Йълмаз, то Йълмаз можеше да иде и да се предаде и двамата с Гюлтен да разкажат историята. За Йълмаз, показанията на Демир можеха да са в ущърб, защото не се знае, как Демир би разказал историята.
Йълмаз може да се е видял тайно с жената на Демир, но това е така, защото Демир решпи самосиндикално да ходи да издава истината, а тази истина беше скрита от три страни и другите две страни би трябвало да бъдат информирани за това.
Отделно: не знам, как точно Йълмаз искаше да вкарва Демир в затвора за убийството на Дженго. Йълмаз може да е вярвал, че Демир е убиецът, защото имаше много факти, които водеха в тази посока. Самият Йълмаз беше многократно жертва на желание за убийство от страна на Демир; Йълмаз знае, че Демир е наел Хюсеин да стреля срещу Фекели - самият Дженго го каза в прав текст: че имал приятел от пазачите в затвора и че Хюсеин получава пари от Демир (според пазача), за "услугата". Така че, много е логичено Йълмаз да смята, че Демир използва същата тактика и с Еюп. Ние знаем, че не е така, но нека се поставим и на мястото на героя Йълмаз, който няма нашата информация, а очаква всичко от Яман, защото сам е изпитал някои неща на свой гръб...нека си припомним и плащането на Демир на човек да саботира спирачките на Йълмаз. Какво друго може да си мисли човек?! Виджа модел и мисли логично. Йълмаз говореше за това само с Фекели, каза го и лично на Демир и Хюнкяр. Не е ходил да разправя насам и натам, че Демир е убиец, не е плащал на хора да лъжесвидетелстват, не е плащал на хора да подхвърлят уж някакви улики, не е твърдял пред полиция или прокурор неверни неща. Йълмаз е имал свое мнение, защото е виждал този модел и преди, с него самия и с Фекели. Йълмаз не познава добре Шермин. Виждал е това-онова, чувал е, но няма как и да има идея, каква точно е тази жена. Логично е, човек да си мисли, че тя казва истината, защото е трудно да бъде прието, че една роднина, каквато и вражда да има, ще иска да вкара нарочно първият си братовчед  в затвора до живот. По-скоро, логично е да се вярва като цяло (от човек встрани, като Йълмаз), че Шермин е видяла всичко и че ще приеме пари, за да мълчи, а не че ще приеме пари, за да каже истината и да опровергае своя лъжа.
И още нещо: ако Йълмаз искаше да навреди толкова на Демир, той нямаше да спаси Шермин и тя можеше да умре в колата от раните си. Забавяне да я заведе в болницата, можеше да й коства живота и тогава показанията й, че е свидетелка на това, как Демир убива Дженго, нямаше как да бъдат опровергани и да се разбере, че тя лъже. Така че, замечтаването на Йълмаз реално няма последици за Демир и няма общо с "искане да го вкарва в затвора", защото иначе той щеше да приедприеме конкретни действия, дори и незаконни, за да остане Демир обвиняем.
Йълмаз не е измамил Демир за търга. Йълмаз се възползва от информация, дадена от Хатип, която информация за търга трябваше да е публично обявена от самото Министерство на образованието, защото това е държавна институция. Необявяването на информация за търг от държавна администрация и съобщаването й само на заинтересовано лице, с цел: "танто за тунто" е остаряла практикана, базирана на взаимни интереси на малка общност от хора, заемащи различни позиции, която практика е некоректна към другите "играчи" в икономическия сектор. Демир сам си беше виновен, че не проследи, какво е станало с писмото, което е трябвало да получи и ако не го е получил своевременно, да вдигне слушалката на телефона и да поиска съдействие и да изпрати нужната информация. Йълмаз спечели търга, не защото е Йълмаз, а защото Демир нямаше нужните документи и не проследи липсващото писмо с данни за това, какво трябва да даде допълнително като информация за търга. Така че, Йълмаз не е плащал на Хатип за това, че е измамил Демир, нито самият Йълмаз го е правил.
Не мисля, че може да се твърди, че Йълмаз и Хатип са се харесали. Филмов факт е, че Йълмаз не харесва Хатип, но беше длъжен да плати процент, защото Хатип се отказа от информацията, която е получил и от която можеше самият той да се възползва с други участници. Нито пък Йълмаз е имал идея за това, че Хатип е убиец, че да го виним, че носил заедно с него ковчега на Дженго.
Не мисля, че Фекели-Йълмаз може да влизат в графата "задушаващи местното", защото преди тях имаше монопол, който беше във вреда на местните хора и на конкуренцията; видяхме и отношението на Яман към работниците. Нима някой работник се превива на две и гледа опулено и страхливо, когато говори с Йълмаз или с Фекели? Не. А работниците на Демир в чифлика, както и във фирмата се страхуват от него. Счетоводителят му имам чувството, че ще се напикае от страх, когато влиза да му каже някоя лоша новина.
Хюнкяр отиде да каже на Шермин да предадяла на Саббахатин да ваксинирал хората, а Йълмаз отиде лично в болницата, за да уреди всичко и наблюдаваше прегледа на лекарите. Преди това купи нови машини, с които се улесни работата и това пряко рефлектира и върху служителите; раздаваха месо на работниците в градините и на полето, което до тогава не беше правено. Промишлена палата се създаде, а до тогава нямаше, а само Демир сновеше насам-натам до миснистри в Анкара.
Дори и действайки срещу Демир, Йълмаз не е действал в ущърб на хората или на работниците. Фабриката за месо и млечни продукти стана собственост на голяма немска фирма, която даже ще разшири производството и така ще има повече работа за местните.  Търгът го спечели и предложи на Демир да му изкупи стоката, а Демир се отказа от чувство за чест. Но Йълмаз му даде някаква възможност, все пак - както да си пласира стоката, така и да си възвърне инвестицията в пари. Йълмаз купи по законен начин и имотите му в Истанбул. Платил си е, не е лъгал, не е мамил, не е действал незаконно. Макар и като отмъщение срещу Демир, Йълмаз-Фекели действат по законен път и без да ощетяват местните хора или работници. Докато Демир заради личните си отношения и ревност, позволи някои негативи срещу местните. Първо, заради желанието си да до-убие Йълмаз, Демир запали колибите на хората и така застраши живота им; при саботирането на сделката с памука, Демир унищожи плодовете на земята на Чукурова, подигра се с труда на много хора, които нямат нищо общо с неговото отношение към Йълмаз и действията му към фабриката "Джихан памук" можеха да оставят много хора без работа и средства за живот; с провалянето на сделката с напоителните системи, Демир навреди освен на Йълмаз, но и на местните хора и производители, които с повече разходи ще поливат по-малко площ и така ще губят - и пари и количество земеделска продукция, която биха имали, ако бяха снабдени с модерна напоителна система. Така че, аз лично, изобщо не съм съгласна с това, че Фекели-Йълмаз могат да се слагат в една графа с "чуждите", които вредят на местното и го задушават.
И накрая: Не само Йълмаз иска смъртта на Демир. Демир също иска смъртта на Йълмаз и то много по-буквално, защото опитите му да убие Йълмаз са доста на брой. Това, че не е успял да стори това не е благодарение на негов отказ от замисленото, а случайност на съдбата в полза на Йълмаз. Това, че Фекели е простил на Демир за лъжесвидетелите, не значи, че трябва да му прощава всеки път и за другите неща, които Демир му стори. Все пак, Демир се опита да го убие и него, и то два пъти. Така че, колкото Демир има врагове, толкова и той самият е враг.

Интересно е това предположение за намеренията на Демир. С нетърпение чакам да видя, дали това е така наистина. Демир има доста информация като цяло и е логично да е стигнал до някои изводи.

Лека нощ!

Здравейте!

Дана, така, както ти представяш нещата, Йълмаз е някакъв ангел. Всичко при него е абсолютно чисто и има обяснение, което доизчиства, ако нещо е опръскано.
Какво от това, че Йълмаз дава месо на своите работници? Йълмаз идва от една свързана с машини среда в Истанбул и създава заедно с Фекели, същата такава класа в провинцията Чукурова. Такава тук не съществува. Йълмаз показва значението на тази класа, от която сам произхожда и се грижи за нея така, както подобава на тази култура, която той донася със себе си. Той създава всичко това на празно място – тук фабрична промишленост не е съществувала, няма конкуренция, около него е спокойно. Около него са приятели – но, понеже е на чуждо място, той не знае, че тези приятели мълчат за важни неща - това пък са негативите от непознатото. Дори приятелите на местните стават негови приятели. Действа закон, който работи в полза на Йълмаз: новото привлича. Привлича  местни хора; едни от тях ще последват и доразвият това, което е донесено отвън, но други местни - роднините като мързеливата Шермин, мижитурките като  Хатип  – все хора, които ще искат да вземат нещо или всичко от „Демир“ в размирното време и по всякакъв начин му вредят, за да го отслабят и превърнат в плячка, само ще се правят на приятели на Йълмаз. Те се въртят около него, но всъщност, без той да знае, му вредят. Защото Йълмаз е на място, което не познава, а Фекели е отсъствал много дълго: в това са скрити негативите за тяхната страна. Те не познават и врага си Демир.
Но не може да се каже, че Демир – той също като Йълмаз е обобощаващ образ на местния образован човек, който се готви сам за промяна, че местното – Яман, не се грижат за своите сезонни работници, да не говорим за тези в чифлика. Но те го правят по съответен за тяхната среда и време начин. Помня как и светнаха очите на Зюлейха, докато слушаше какво Хюнкяр нарежда на Гафур да раздаде на работниците, празниците, мед. грижи, за които не знам какво помага собственото присъствие. Ако нямаше разлика между това, което идва отвън с една нова икономическа сфера, и съществуващото в Чукурова, нямаше да има нужда от никаква промяна.
Срещата между тези две сили на промяната е критична само в началото. Това е нормалната начална съпротива на местното, тогава Демир беше готов да убие и сам да бъде убит. Но с времето „Демир“ се научи да живее с „Йълмаз“, а сега двамата са врата до врата. Има удари под пояса, но отношенията не са както в началото. Демир два сезона само оцелява, едва сега вече се усеща, че се е съвзел. Но той не живее в комфорта на Йълмаз. Йълмаз няма конкуренция в Чукурова и прави това, което се роди в главата му – Йълмаз може да реализира всяка своя стопанска мечта. Не мога да си спомня дали тук или в руския форум прочетох, че Йълмаз бил самосъздал се човек. От гледна точка на това какъв е Йълмаз в Чукурова, това не е вярно. Тук той донася своя умствен товар от Истанбул и го развива, но тръгва в Чукурова като богат наследник. Фекели купи за него фабрика, постави го на директорския стол и му осигурява бюджет. Като ага в Чукурова Йълмаз би бил самосъздал се, ако беше постигнал това само със свои възможности, напр. ако беше отворил един, а после още други автосервизи и така върви нагоре. Не казвам това, за да подценя Йълмаз. Казвам го, за да е ясно, че Йълмаз тръгва в Чукурова от същата позиция като Демир: и двамата притежават богато наследство. Но Демир е участвал в създаването на това богатство и сега получава както предимства от този свой опит, така и негативи, защото трябва да отговаря за предишното време. След идването на Фекели и Йълмаз Демир живее според това, което Фекели очерта в началото: ще се изпокарат, ще се разтурят семействата, а разтурят ли се веднъж, никога повече не се събират...и накрая Демир ще бъде доведен до бездействие. Дали историята ще завърши както я предвиди Фекели, това предстои да видим.
Разбирам, че според теб едва ли не Хюнкяр е изнасилила Гюлтен, Демир е дал оръжието на убийството в ръцете на братовчед си, както и също, че Демир е убил семейството на Фекели. Но аз съм много далече от такива разсъждения. За мен всеки носи отговорност за това, което сам е направил. Спомням си много добре разговора между Хюнкяр и Демир във фирмата, когато тя му разказваше какво се е случило. И въпреки, че много пъти чухме от Йълмаз как двамата Яман са защитавали семейната си чест в тази история, каквото е и твоето разсъждение, много добре си спомням, че Яман защитаваха Гюлтен. Точно така, както и когато беше историята със Сабахаттин. Поставянето на акценти върху различни страни от тази история при нейното тълкуване пролича и в тайния разговор между Зюлейха и Йълмаз, когато той изказа мнение, че Яман са пазели себе си. Но в състоялия се след това разговор в библиотеката, на който присъстваха Хюнкяр, Демир и Зюлейха, Зюлейха чу тяхната гледна точка: тя е с внимание към Гюлтен. Съпътстващите ползи не могат да изместят основното – Гюлтен, за което двете страни се споразумяха. Въпреки че в конака на Яман съществува изразена класова диференциация, работещите около тях са част от тяхното семейство, а Демир и в този случай, и в случая със  Сабахеттин мислеше себе си като отговорен за честта на Гюлтен. Самият Демир от най-високото място измина пътя до най-ниското – ожени се за прислужница. Това общество изминава своя път на промяна - намаляването на социалните разлики, нововъведенията и т.н. са част от тази промяна, и те не трябва да бъдат сравнявани само с идващото от града и то в определена ограничена сфера, а трябва да бъдат съответно оценявани в местния контекст. Отделна тема са жените в Яман.
И да се върна на месото в порциона на работниците. Когато това се приема за положително, заедно с още много други неща, разбира се, то не трябва да се мисли, че дава  основание на Йълмаз да унищожи и изгони от Чукурова Демир. Когато това намерение се повтаря толкова много пъти: срещите за примирие и много пъти пред вратата на собствения му конак, когато силите са изравнени – съдружието, и се знае от всички, че един от двамата накрая ще трябва да изчезне, а Демир отново е заплашен да влезе в затвора, където беше достатъчно време и тогава, и по друго време Йълмаз с думи, действия и каквото се сетиш иска да го вкара или задържи там до края на живота му, напълно разбирам защо Демир щеше да каже кой е убиецът. Как да не го направи и за какъв морал и съгласуваност може да става дума, когато дни преди това Йълмаз отново го е заплашил да го ликвидира? Нали точно в същия този момент, докато Демир е обвинен в убийството, извършено от Йълмаз, Йълмаз от другата страна му копае гроб с убийството на Дженго. Или да забравим какво му говореше в затвора, как преследваше Хюнкяр при бягството, как се възползва от престоя на Демир в затвора, за да прескача оградата на дома му и т.н. Да оправдаваме Йълмаз ли, че само си говорел, но нищо не бил направил открито по този въпрос? Демир беше в ареста по анонимен донос, с фалшиво свидетелско показание, главният прокурор започна разследване по сведение, чуто от улицата...Само заплахата, че може да влезе в затвора отново, е достатъчно, за да каже кой е убиецът. Не може от историята с Гюлтен Йълмаз да бъде герой, а Демир непрекъснато да плаща със затвор или заплаха от затвор за убийства, които не е извършил. И то заради човек, който иска да го унищожи. Ако Йълмаз беше истински човек на новото време, щеше още в Истанбул да се предаде на съда, същото се отнася и за този случай. Рано или късно, ако влезе отново в затвора, това убийство ще му бъде отежняващо присъдата – за убийство давност няма. Защото може да се погледне и така, че сега Йълмаз крие  зад Гюлтен убийство, извършено от него. И това е рецидив след бягството при убийството на лихваря.
В Чукурова отдавна няма монопол. Разликата между това, което донесоха Йълмаз и Фекели и местното, което стои зад Демир, е един глас. Ако го измерваме при гласуването на елита. Ако тази граница бъде премината и новото остане в ръцете само на един, то ще се превърне в разрушителна сила, а този един ще върви към монопол. Дотук местното е в застой, своите мечти за развитие Демир замрази, а нататък следва задушаване. Това е целта на Фекели и Йълмаз. А дали тя ще бъде постигната или ще има нови субекти и възраждане на местното, това ние не знаем. Можем само да наблюдаваме и осмисляме знаците, които ни дават създателите на сериала.

Привет
Ваня не знам, кой кого изкарва ангел, но със сигурност аз не изкарвам Йълмаз такъв. Много пъти съм го критикувала, много пъти съм писала, кои неща не одобрявам и много пъти съм писала за грешките му. Това може да се види в постовете ми. Не искам да влизам в спорове, но именно Демир е описван от теб като ангел и безгрешен човек, за когото винаги се намира оправдание - както за опитите му да убива, така и за побоя над Зюлейха и насилието над нея: бранел своето; не успявал да намери друго решение; бил първичен като земята и природата чукуровски и т.н. Не искам да влизам в спорове и да нагнетявам положението в темата точно преди старта на новия сезон. Уважавам мнението ти, аз имам свое и различно такова и го пиша. Казвам това с уважение и позитивизъм, с цел да избегнем ненужно емоционално напрежение. Чета постовете ти с интерес и с много неща съм напълно съгласна.
Така, сега ще напиша някои неща, защото виждам необходимост в това, по повод на дискутираното. Не мисля, че Йълмаз е нямал конкуренция и че спокойно си е развивал търговийката, фабрики имаше много в Чукурова. Фекели намери ниша и започнаха дейността си. Йълмаз идва на ново място, където не го познават, а Фекели го е нямало 20 години и е лежал в затвора за убийство. Демир е беят на Чукурова, той задава посоката, него слушат всички, допитват се до него, страх ги е от него, уважават го и т.н. Много по-трудно е на Фекели-Йълмаз, които са нови в Чукурова като цяло и имат негативно минало, отколкото на Демир Яман, който е утвърден още от поколения и е с примерен и пълноценен живот.
На Йълмаз никак не му беше лесно -  беше преследван от Демир, с цел убийство, а после беше тормозен и от Дженго, всяка негова крачка и идея беше "освирквана" и приписвана на Фекели, а Йълмаз беше обиждан, подценяван, унижаван вербално.
Колкото Йълмаз става богат наследник, толкова и Демир е такъв. Кой е управлявал, докато той е учил в чужбина - Хюнкяр. Как Демир е участвал в създаването на това богатство?! - Връща се от Германия и започва да ръководи фирмата с помощта на Хюнкяр и да продължава да създава богатство и да надгражда над това, постигнато от Аднан старши и Хюнкяр. Ами, да не би Йълмаз да не участва в печеленето на пари във фабриката или с новите си идеи, инициативи и ежедневна работа?! От казаното от теб, сякаш Йълмаз само стои на онзи стол, бърка си в ушите, а Фекели го финансира. Сядайки на онзи стол, даден му от Фекели, Йълмаз също подобно на Демир започва да създава богатство и да надгражда.
Съгласна съм, че Яман се грижат за своите работници и всъщност са доста ангажирани с тях, но с написаното от мен исках да илюстрирам, че Фекели-Йълмаз не могат да се слагат в една графа с "чуждите", които искат да задушат местното и да навредят. За това и направих сравненията в предишния си пост.
Не съм казала, че едва ли не Хюнкяр е изнасилила Гюлтен, нито споменатото за Демир-Ерджо или Демир-семейството на Фекели. Много ясно и подробно съм описала нещата и то не само сега, жалко ако само така можеш да обобщиш написаното от мен .
Хюнкяр има непряка вина за изнасилването на Гюлтен, защото подцени както миналото на Ерджо, така и някои ясни сигнали, които видя; Демир има непряка вина за изстрела отправен от Ерджо към Йълмаз, защото подари пистолет на човек, който може да го използва за нечисти цели, а Демир много добре знаеше миналото и характера на Ерджо; Демир има непряка вина за смъртта на семейството на Фекели, заради това, че е подкупил хора, които с лъжите си са довели до грешна и много дълга присъда на Фекели. Това са факти.
Твърдиш, че за теб всеки сам отговаря за това, което сам е направил, но много ясно помня как Йълмаз беше обвиняван директно за смъртта на Бехзат, сякаш той го е застрелял; беше обвиняван за опита за самоубийство на Мюжгян и евентуалната й смърт; беше посочен като виновен и за евентуалната смърт на детето му, ако беше станало така;  Фекели също биваше обвинен, че ще е виновен пряко за евентуалните опити за убийство на Демир и Хюнкяр от "чуждите", ако има такива.
Значи, Ерджо сам отговаря за това, което е направил, а Бехзат, Мюжгян и онези "чуждите"...за техните постъпки и реакции са виновни Йълмаз и Фекели. Тяхната отговорност за самите тях и действията им, къде остава?!
Фекели беше обвинен, че не бил се досетил за това-онова и вкарал Хюнкяр и Демир в опасна ситуация. Ами, Хюнкяр и Демир не можаха ли да се досетят за това-онова, при условие, че имат цялата необходима информация за миналото и престъпленията на Ерджо и да избегнат опасната ситуация, в която поставиха много хора?!
Нима наистина имаше такова искрено внимание към Гюлтен за изнасилването или вината беше основната движеща сила за някой?! Съгласна съм с написаното за Демир - той наистина беше много разстроен и чистосърдечно искаше да помогне на Гюлтен, но нека не забравяме, че Хюнкяр не се намеси в много сублимен момент от престъплението, а остана скрита в храстите, за да може Ерджо да убие Йълмаз, а Гюлтен щеше да бъде необходимата странична жертва. Хюнкяр обича Гюлтен, но най-много обича сина си Демир и би жертвала Гюлтен, ако можеше Демир да се избави както от врага си Йълмаз, така и от изнудването на Ерджо. Ако Ерджо беше убил Гюлтен и до-убил Йълмаз, то лично аз нямам съмнения, че убийството им щяха да го препишат на Йълмаз и следствие на боричкане с Гюлтен, като се вкара мотива за написаното уж писмо от нея до Бехзат, а Ерджо щеше да бъде контра-изнуден от Хюнкяр и щеше да си замине за Истанбул. Видяхме, как Хюнкяр вече обмислено вкара историята с писмото до Бехзат и гнева на Йълмаз (който бил поступал Гюлтен), като обяснение за размъкнатия и окаян вид на Гюлтен.
Така че, аз не се заблуждавам много за конкретни мотиви, нито мога да съм напълно съгласна в нечии безкористни реакции.
Интересно ми е, да споделиш как точно Йълмаз с конкретни действия копаеше гроб на Демир по повод на убийството на Дженго? Какво точно направи Йълмаз с действия, за да задържи Демир в затвора до живот? С какво точно навреди Йълмаз на Демир, за да остане Демир обвиняем по делото за Дженго?
Разбира се, че Демир е в пълното си право да каже кой точно е убиецът на Ерджо. Това винаги съм го казвала, може да се провери в историята на постовете ми. Демир имаше пълното основание да каже истината, но от морална гледна точка, лично за мен, Демир трябваше да я каже в присъствието и/или със знанието на Йълмаз и на Гюлтен; трябваше да има съгласуваност, така както се бяха споразумели преди за да мълчат. Демир трябваше да сподели това с другата страна: Йълмаз-Фекели, с която страна заедно се бяха съгласили да премълчат. Така Демир можеше да даде възможност на Йълмаз сам да се предаде. Нека си спомним и думите на Хюнкяр, когато разказваше историята на Демир в кабинета му. Тя каза: "Йълмаз се жертва заради нас." (това е много точно казано и кратко и ясно описва цялата ситуация, защото Йълмаз рискува живота си, за да спаси Гюлтен, а и остава "оголен" впоследствие, без да може да докаже невинността си от разстоянието на времето).
След като е така и тези думи бяха изказани от Хюнкяр, то лично за мен, Демир сам или чрез Хюнкяр беше добре да каже на Фекели-Йълмаз, какво се говори за него, за анонимния донос и че прокурорката ще го арестува и да ги уведоми, че ще разкаже истината. Това, че са във вражда не попречи за споразумението им за мълчание, нямаше да попречи и сега да се даде конкретната информация, въпреки враждата.
Ако говорим за истински човеци на новото време...защо тогава Демир не се предаде на съда за опитите за убийство и на Йълмаз и на Фекели - опити преднамерени, обмислени и изпълнение напълно съзнателно и целенасочено?! Защо не пое отговорност за взривената фабрика? Защо не призна, кой е дал пари на едни хора да лъжесвидетелстват?! Защо не застана пред обществото на Адана и не призна, кой унищожи тоновете памук?! Защо не каза за Хюсеин, а го остави да излежава присъда за нещо, за което той му е платил? Мюжгян така и не разбра, какво е станало, че да катастрофира и да се нарани тежко. За това също няма давност.
Йълмаз си излежа присъдата за убийството на лихваря и то по грешни обвинения, именно заради Яман и булката Зюлейха, която щеше да роди наследника Яманов. Йълмаз беше амнистиран и вече няма какво да плаща за този случай, той си плати предостатъчно за това, че спаси годеницата си.
По случая на Ерджо, няма как да се погледне на нещата така, сякаш Йълмаз се крие зад Гюлтен, защото логика няма. 1. Йълмаз не познаваше Ерджо добре, няма мотив да го убива просто така с неговото си оръжие и е ясно, че се е отзовал на викове на насилвана жена. 2. Йълмаз нямаше оръжие, а оръжие имаше именно Ерджо и дори стреля с него, ранявайки Йълмаз доста лошо. Йълмаз можеше да го докаже с медицинска експертиза и лично прокурора можеше да се увери в това. Йълмаз беше лекуван 2 седмици в апартамента на Саббахатин, така че раната явно не е била безобидна.
Аз също си мисля, че Йълмаз трябваше да действа егоистично и да се предаде веднага, защото всичко беше в негова полза - раните му, липсата на оръжие и миналото на Ерджо на насилник и престъпник, а Гюлтен щеше да се види принудена да разкаже истината за изнасилването и появата на Йълмаз, за да я спаси. Но, така Йълмаз щеше да навреди на Гюлтен. Да навреди още повече на една изнасилена и съсипана млада жена, спасявайки себе си и изкарвайки наяве една гавра....това ли е "човекът на новото време", питам се?! Ами, за мен е спорно, но това е личното ми отношение.
За полицията щеше да е пределно ясно, че именно запазването на мълчание, а не предаването в полицията (при условие, че за убийството знаят много хора - особено враговете на Йълмаз) е единствено във вреда на Йълмаз и в полза на изнасиленото момиче и името на семейството, където е работила, което щеше да е изолирано от хай-лайфа на Адана и сочено с пръст. Няма логика Йълмаз да се е криел зад Гюлтен, при условие, че щеше да бъде оправдан за неизменна самозащита, особено с адвокатите, които има и миналото на Ерджо. Дори и делото с лихваря да беше повдигнато като предишна проява, там сегашните адвокати на Йълмаз можеха да се задействат и да се изясни и онази история, като се докаже истината и това, че Йълмаз е бил съден по грешни обвинения. Зюлейха щеше да бъде задължена да свидетелства (много неща щяха да станат ясни, както и това, кой е позвънил на полицията тогава и т.н. и т.н.), както жената на майстора, така и енгето на Зюлейха, жената на Вели щяха да кажат, какво знаят. За Йълмаз всичко това щеше да бъде добре и той да приключи с тези истории.
В крайна сметка, Йълмаз не е искал тези убийства, нямал е намерение да убива, защити две жени и живота им, както и своя собствен, за разлика от преднамереното желание на Демир да убива двама човека. Това, че Демир не стана убиец не е негова заслуга. Демир искаше смърт, за разлика от Йълмаз спрямо лихваря и Ерджо.
Не знам, защо "истинският човек на новото време" се характеризира с това, дали се е предал или не в полицията, а не с намерението си и готовността си да помогне на човек в беда. Йълмаз можеше и да не става убиец, нали? Това щеше да е много по-лесно за него. Можеше да остави Зюлейха сама да се оправя, можеше да си продължи по пътя, оставайки глух за виковете на Гюлтен и нямаше да бъде убиец, а щеше може би да е "истински човек на новото време" - с чисто минало, ако това е по-важно от готвоността да се притече на помощ.
И нека си помислим, на какво би се надявала всяка една нападната жена, която търси подкрепа - на мъж, който ще подмине виковете й, като запази себе си или на човек, който ще се притече на помощ и ще рискува да стане убиец. За мен, именно Йълмаз е човекът на новото време, защото много мъже биха подминали викове за помощ, биха останали глухи и не биха си "цапали ръцете", не биха се забърквали в неприятности, заради друг човек. В днешно време съм виждала как мъже се обръщат на другата страна и подминават жени в нужда.
Непрестанните обвинения, че Йълмаз не се бил предал в Истанбул, лично за мен, са прекалени и преувеличени, защото ясно се видя, в какъв шок беше този млад човек и ясно беше показано, как той има желание да се предаде, но послуша своя ментор, който има житейски опит и му каза, че ще бъде убит в затвора. Никой не иска да умира и всеки млад човек е склонен да послуша свой по-възрастен близък в момент на шок и стрес. Ако Йълмаз се беше предал, имаше голяма вероятност той да бъде убит там, а после и Зюлейха да бъде нападната и т.н. Никой не знае, какво би станало и няма как да се оцени ситуацията, за да се раздават обвинения.
По случая с Ерджо също ясно дадоха, как Йълмаз каза, че Гюлтен ще бъде съсипана и обругана, ако бъде разбрано за това изнасилване. Всички бяха наясно, че ще стане така, поради традициите и отношението към жените. Йълмаз я свали вече веднъж от примката и беше наясно, че тя ще стори това отново.
Никой не пречеше на Яман, въпреки слуховете, пак да кажат истината за Йълмаз и Гюлтен. Можеха да рискуват и да говорят с Жулиде. И аз съм сигурна, че Йълмаз нямаше да се крие, той каза и на Зюлейха и на Фекели, че е готов да отговаря за това, което е сторил, но ще разкаже и за Яман, както си и беше. Йълмаз не е бягал от отговорност, това беше показано в продължение на сериите. Това пролича и при злополуката с момчето, което изскочи на пътя, това пролича и в ситуацията с Азизе. Ако беше такъв, какъвто се представя в някои коментари, че бяга от отговорност и се крие зад други, то Йълмаз щеше да избяга и тогава и никой нямаше да разбере за случилото се и при двете злополуки.
Жулиде също разбра, какво е станало и можеше да повдигне обвинения и да игнорира казаното от сестрата на Ерджо. Въпреки Гюлтен, Жулиде можеше да арестува някого по подозрения, а тогава Йълмаз щеше да се намеси. От даденото до сега в сериала, не мисля, че Йълмаз е човек, който ще остави друг да лежи в затвора или да отговаря пред правосъдието, заради неговите собствени действия.
Относно монопола - не ми се влиза в подробности, писах вече доста по въпроса, само ще кажа, че ясно се видя, как действа все още системата на търговете и само Демир беше уведомен за този търг на МО, чрез нарушаване на закона и в ущърб на други участници; разликата между Демир и другите собственици и бейове беше очевидна.

Пак казвам, лично за мен, грешки правят всички, както и всички ГГ имат своите преимущества, добри страни и дефицити. Трудно ми е, обаче, да приема, че само Фекели - Йълмаз са представени непрекъснато като злонамерени, злопаметни, нападащи, врагове, отмъстители, унищожители, а Демир - "бял и пушист"(както се изразяват рускините ) само се защитавал. Това не е така. Демир стори първите крачки към физическо и стопанско унищожение на Йълмаз и Фекели и продължава да напада и то много по-унищожително от самите Фекели-Йълмаз. Така че, няма как да бъде разгледан като невинен човек, когото двама главорези се опитват да унищожат. Това е друг филм, за мен .
Надявам се да няма лоши чувства и настроението в темата да остане положително. Чака ни нов сезон, нека се насладим на сериите и на коментарите в тази тема.
Хубав ден на всички!

На хубав ден започва новият сезон на „Имало едно време в Чукурова“!

А днес вече може да се гледа сезон 2 на „Атийе“.

Тим Сейфи:
"Сегодня день «Atiye / The Gift» 2-й сезон, новые 8 серий @netflix
Хорошо Вам провести время. Получайте удовольствие от просмотра. Нам было очень весело на съемочной площадке. Я Вас люблю!"


 
Дана, престани да свързваш моите постове с думи и настроения като „спор“, „кавга“, „нагнетяване на напрежение“  и подобни. Правиш го за пореден път. Моето мнение най-често е различно от твоето, но то си е мое мнение и не е спор с никого. Аз си избирам тема и пиша по нея. Ти си тази, която обикновено пишеш след мен. Темите съществуват, но ти взимаш темата, по която аз съм писала, за да изразиш различно мнение. Никога не съм определяла това като спор. Не разбирам какво искаш, да съм на твоето мнение ли? Много рядко, почти по изключение пиша по темата на предходен пост, както днес след твоя. Не квалифицирай мненията, това е обидно. Нашите мнения по условие са различни, защото ние сме различни хора.   

Ако има връзка между дългата присъда заради фалшивите свидетели на Демир и катастрофата, в която е загинало семейството на Фекели, трябва да има връзка и между тази дълга присъда и забогатяването на Фекели по време на престоя в затвора. Така излиза.

Ситуацията с продажбата: Демир отива като съгласен с тези хора, на „чуждите“ той ще  продава. Намесата на Фекели го превръща в техен враг – и него, и Хюнкяр. Миналия път, когато пак обсъждахме този въпрос припомних, че Фекели не разказа на Хюнкяр колко е опасна тази намеса. А какво да направи Демир в този последен момент, той не е очаквал присъствието на Фекели и сие.

Учудвам се, че в опита за самоубийство на Мюжгян не се вижда вината на Йълмаз. Йълмаз през цялото време си играе с живота на това момиче, започвайки с една лъжа, която не е спирал да повтаря, че Зюлейха била останала в миналото. А от другата страна с нея си играе Зюлейха. И от третата - Бехидже. И ще видим сега докъде е стигнала Мюжгян, това  доскоро разумно и добро същество.

За Хюнкяр в сцената след изнасилването съм напълно съгласна, писала съм това и преди. Хюнкяр изчакваше Ерджо да стреля в Йълмаз, искаше да използва ситуацията. Да, за Хюнкяр най-важното е синът и, той е нейното щастие, той винаги е на първо място, когато трябва да решава нещо. Фекели е причина Хюнкяр да не познае щастието като жена, за съжаление той повтори същата грешка и сега.

Не ми приписвай неща, които не съм казала. Не съм твърдяла, че Йълмаз е седял само на стола и т.н. Това казвам във връзка със старта, от който тръгва всеки от героите, това обсъждах. Ако ти това не си разбрала, не влизай в спор и някакви допълнения, които нямат отношение към това, което съм казала. Ето това съм написала аз: „...Тук той донася своя умствен товар от Истанбул и го развива...“И ето какво пишеш ти: „... От казаното от теб, сякаш Йълмаз само стои на онзи стол, бърка си в ушите, а Фекели го финансира.“

Йълмаз е около три години в Чукурова. Това е времето, в което той работи и създава блага и богатство. Демир се е върнал от Германия вероятно три-четири – максимум пет години след убийството, по време на което той вече е следвал. Значи той е работил близо 20 години. Естествено, че Демир е работил много по-дълго време в семейната фирма. Тези неща ще бъдат важни, когато се отвори дума за наследството на Фекели, защото там се очертава втори наследник.

И сега мисля така: Демир защитава своето, докато Йълмаз иска да завладее и чуждото. Това, че  изкупува по законен път, не променя желанието да завладее всичко негово и така да унищожи Демир. 

Йълмаз направи много усилия, но за негово съжаление, не успя нито да вкара, нито да задържи в затвора Демир по делото на Дженго.

Ако някой иска, може да вкара Демир в затвора за опитите му да убие Йълмаз, както и Йълмаз и Фекели. Бяха няколко, нека който е засегнат и иска, съобщи в полицията. Йълмаз ги изброява сред греховете на Демир и може да направи това дори и със задна дата. Ако знаеше Шермин, веднага ще изпълни гражданския си дълг. Но няма как да се очаква Демир да отиде и сам да се предаде.
В случаите на Йълмаз има убийства. Това е различно. Ако Демир беше убил, той щеше да е в затвора. Но да се сравнява кое е по-мъжко, модерно или някакво друго определение: да спасиш жена от изнасилване или да се предадеш в полицията след извършено при такъв случай убийство, е  некоректно. За основните герои в сериала мисля, че всеки от тях би се притекъл на помощ на жена в такава ситуация, поне Демир имаше възможност и каза това и на Зюлейха край водата, и по повод на Гюлтен – чрез оценката на действията на Йълмаз. Колко биха съобщили това в полицията, не мога да преценя. Според мен, всеки мъж трябва да прави и двете. Сега за Гюлтен историята се потули, но се съмнявам, че това ще остане докрая така, а това мисля и за убийството на Ерджо. Затова чистото решение е: помагаш и признаваш, ако има убийство. За жената не е добре, но няма тайна, която да остава такава завинаги. А последиците за този, който е помагал, с времето стават по-лоши. По-добре е обществото да научава за такива деяния и да проявява нетърпимост към тях, това е превенция да няма следващи, да намалява броя на изнасилванията, отколкото  да се търсят начини за прикриване. Днес полицията има свои начини за действие при такива случаи. Ще видим дали ще има продължение в нашия сериал и какво ще бъде то. За Турция, където изнасилванията са голям проблем, трябва да има и някаква поука.

Привеееет! 🤗

Само колко много сте изписали, момичета, благодаря! 🌺
Вече знаем и кога започваме, съвсем малко остана, а аз още не мога да се прехвърля в Чукурова. 🤔 Погълната съм от друг сериал и явно затова се получава така, но ще се настроя, защото май наистина ни очаква сезон като бомба.
Още с фрага ни подвеждат - Йълмаз се чуди как е обикнал такава жена като Зюлейха, защото е скрила истината от него, а виждаме и кадри на Зюлейна и Йълмаз, които споделят близост, хмммм. 🤔

Постерите много ми харесват. 😍






А Хилял е като истинска богиня.


“Атийе” ще чакам с бг.превод, че с руския не сме много на ти. 😂

Хубава вечер! 💕

Благодаря, Лу 😍🌺!

Ето го и вторият фрагман.

Привет
Благодаря за споделеното, новата информация и втория фрагман!
Ваня, съжалявам, че така приемаш нещата, нямам лоши намерения, нито съм мислела нещо негативно, пишейки коментарите си. Приемам твоите забележки и ще ги имам предвид занапред, какво и как пиша.

По другите въпроси, свързани със сериала и написаното от мен в предните постове - няма да коментирам повече, защото за мен е очевидно, че или не ме разбираш правилно или тенденциозно пишеш неща, които да ме квалифицират по обиден начин.
Само като пример ще дам обобщението ти на неща, които съм писала - "... Разбирам, че според теб едва ли не Хюнкяр е изнасилила Гюлтен, Демир е дал оръжието на убийството в ръцете на братовчед си, както и също, че Демир е убил семейството на Фекели. Но аз съм много далече от такива разсъждения".
Такива неща нито съм писала, нито съм твърдяла. Написаното от мен се изопачава по много обиден и неприятен начин за мен и начина по който мисля.

Ще споделя само следното:
 - Неправилно си разбрала към кой твой коментар съм отговорила с това, че Йълмаз не само стои на стол. Не е това, което си посочила, защото няма логика отговорът ми да е към това изречение.
 - Йълмаз има вина за отношението си към Мюжгян, но няма вина за нейното собствено решение да се самоубие. Решението за самоубийство на Мюжгян е плод на много фактори и действия на хора, както и следствие на разбиране на истината за Аднан, както и стресът при раждането и страхът за живота на детето. Пост-травматичният стрес трябва да се лекува.
Много жени са били в подобна ситуация с тази на Мюжгян и са били измамени в чувствата, но не са и помисляли да се самоубиват. Много хора са преживели какви ли не по-големи трагедии и ужасии от нея и вземат други решения. Интересно за мен е, че Йълмаз бива винен пряко за опита за самоубиство на Мюжгян, а Демир беше изкаран невинен и нямащ никаква роля в опита на самоубийство на Зюлейха, когато беше изнудвана и тормозена с отнемане на рожбата й. Аз също се чудех как така вината на Демир бива пренебрегната. Всеки с мнението си.
- За конкретните много усилия на Йълмаз да вкара и/или задържи Демир в затвора нищо не споменаваш. Кои са тези усилия, какво точно направи Йълмаз? Едно е да желаеш някой да е в затвора и/или да остане там, а друго е да действаш в това направление. Ето, например, Демир много активно действаше в направление Йълмаз да остане или мъртъв или жив в затвора: 1. прати наемен убиец; 2. когато опитът за убийство се провали, Демир започна да изнудва началникът на затвора да наруши законна амнистия и да остави Йълмаз в затвора, въпреки решението на властите. Йълмаз има много да учи от Демир как да унищожиш човек, за да не си върне отнетото.
- С това съм напълно съгласна:

Пожелавам лека и спокойна нощ на всички!
П.П. Благодаря за превода на фрагмана, Лучия

Здравейте!
Благодаря за фрагмана!
Основните теми в него: войната между Зюлейха и Мюжгян; Хюнкяр и Севда; Фекели и Йълмаз; Фикрет.
Войната между Зюлейха и Мюжгян е продължение на скритата първоначално война между тях, обявена открито от Мюжгян след „защитата на честта“ на Зюлейха; война, водена в контекста на отмъщението на Йълмаз, когато и двете жени се борят помежду си за място до  победителя. И двете виждат като такъв Йълмаз. Това е съдържанието на целия втори сезон, фрагманът показва една нова фаза: войната е на живот и смърт, трябва да остане само една от тях. Въпросът е защо Зюлейха е тръгнала на срещата с Йълмаз? Зюлейха върви по своя път на любовта, отвън се вижда борбата и за децата, но те и трябват не само като на майка, а за да отведе Аднан при Йълмаз, да му го „върне“. Това мина през различни етапи: води самото дете при него; след като Демир и взе децата, тя направи неуспешен опит физически да го унищожи и така да се отърве от Демир, за да каже на Йълмаз истината за Аднан; върнала се в конака, но децата не са тук и тогава Зюлейха се решава да отиде сама на срещата – тя няма вече какво да губи и как да си върне децата обратно, затова е решила да се срещне с Йълмаз и да му каже в очите, че Аднан е негов син. Репликите, които чуваме, вероятно тя изговаря там в гората, но сигурно никой няма да ги чуе или са нейни мисли на път за мястото на срещата. Тук има някои важни предходни моменти: в затвора Шермин каза на Зюлейха, че Мюжгян се е самоубила, за да задържи Йълмаз при себе си; след това я посети Мюжгян, която я предизвика с това, че Йълмаз не я обичал, а я съжалявал и това накара Зюлейха да избухне в защита на любовта си и да изкаже заплахи; междувременно Зюлейха разбра, че Демир е непреклонен: взе децата, които Хюнкяр беше довела в затвора, каза и по телефона, че тя няма повече право над тях и когато я върна в конака, децата тук ги нямаше. Зюлейха е използвала всички средства, сега е решила да се отзове на срещата и да му върне Аднан като поне разкрие истината с думи, защото детето не може да вземе със себе си. Така разбирам видяното от фрагмана: Зюлейха продължава по пътя на любовта с още един неуспешен и опасен опит.
На тази среща Мюжгян отива със същата подготовка: в писмото измислено от Бехидже – хитра жена, която до детайли точно е разбрала и отразила в това писмо намеренията и усилията на Зюлейха, които ние като зрители наблюдаваме,  също става дума, че Зюлейха разкрива истината за Аднан и иска Йълмаз да намери начин да бъдат всички заедно – вкл. Керем Али. Мюжгян също като Зюлейха е настроена радикално. Тя явно прилага в действие заплахите, изречени преди това от Зюлейха към нея. Дали наистина Зюлейха ще изрече на глас тези думи на „бойното поле“ и дали Мюжгян ще чуе това, ето това за мен е най-интересното. Какво ще прави Мюжгян нататък, ако Зюлейха потвърди написаното в изгореното вече писмо, но е останала жива. Съдържанието на сцената в гората от фрагмана изглежда ще остане скрито за останалите по същия начин, както и скритата и неразбираема за другите война между двете, водена в пространството на двата конака досега. Ще видим как ще обясняват това пред другите. Демир даде възможност на Зюлейха да си тръгне, ако иска, без децата, разбира се, но след такъв развой на събитията, Зюлейха едва ли ще иска да каже, че срещата е след повикване от Йълмаз. По-скоро и двете ще се опитат да замажат и войната да продължи по друг начин. Чуват се реплики на Зюлейха, с които тя заплашва Мюжгян. Демир отстранява Йълмаз от вратата на стаята, където лежи Зюлейха, но дали знае, че Зюлейха е отишла на среща, извикана от него или смята, че Йълмаз случайно е чул за раняването и е дошъл?

Хюнкяр – Севда: разбирам, че отношенията по времето на Аднан са имали и икономическа страна. Вероятно това е накарало Хюнкяр да смени името на фирмата. Тук имаме нужда от информация какво се е случило някога. Не само по този въпрос, в този кръг става много интересно, той засяга много участници.

Сега става още по-интересна фигурата на Фикрет.  Как точно ще бъде свързан с  основните герои. Но за него  също трябва информация.
 
Сцената Фекели – Йълмаз остава неразбираема само от фрагмана.

Дана, имам желание, но ми е много трудно да се разбирам с теб, защото ти имаш друг начин на мислене. Трябва ли Йълмаз да прави същите неща като Демир, за да разпознаем в усилията му желание да вкара и задържи в затвора Демир? Йълмаз още в случая със Саид показа, че това за него е мечта: да види Демир зад решетките. За Дженго той през цялото време говори за вина на Демир: пред Фекели и Мюжгян, пред Хюнкяр: „синът ти убиец!“ преследваше ги до границата, за да върне Демир в затвора, искаше да попречи на Шермин да даде нови показания, наблюдаваше Еюп в затвора...това е всичко възможно, което той може да направи, защото няма никакви доказателства. Затова казах, че ако беше по-внимателен и не толкова фиксиран върху Демир, Йълмаз щеше да види кой стои зад Еюп.
Общото между случая на Зюлейха и Мюжгян е само думата „опит за самоубийство“. Но причините и условията са съвсем различни.
За мен връзката е обратна: не Демир взима детето на Зюлейха, а Зюлейха взима детето на Демир и иска да го занесе при Йълмаз. Това е дете на Демир и той защитава своето дете, обича майката. Не мога да обвинявам Демир, той прави това, което е започнал със Зюлейха в началото, тя е тази, която си променя намеренията. Зюлейха разполага с живота си и може да прави с него, каквото иска. Така, както разполагаше и с детето в себе си, което тя по свои причини направи дете от единия баща на друг. Нейна е отговорността пред Йълмаз. В първата брачна нощ на това „прехвърляне“ тя беше загрижена Демир да не разбере, че не е девствена. Нито единият баща знае за бременността, нито другия. Става дума да знае от нея. Йълмаз няма понятие, Демир може да се досеща, но не Зюлейха му е казала. И на този етап Зюлейха вижда самоубийството и писмото след него като изход; по-нататък тя ще се опита да убие Демир, след това Мюжгян ще се опита да убие ния, нататък ще видим кой кого. Вижданията и средствата се променят според момента.
Опитът за самоубийство на Мюжгян е в по-сложна обстановка. Тя е влюбена, но Йълмаз я заблуждава в своите чувства и намерения: Зюлейха била в миналото, Мюжгян му е нужна за опора по време на отмъщението. В същото време Зюлейха след второто примирие води с Мюжгян скрита война като иска нея да отстрани, а да и  „вземе“ детето, а на финала на отмъщението Зюлейха да бъде с Йълмаз и трите деца. Тези скрити за другите усилия на Зюлейха Мюжгян много добре разбира, защото тя знае, че Аднан е син на Йълмаз. Заради това тайно знание, с което разполага и разбира случващото се, Мюжгян остава нерзбрана от останалите, вкл. от Йълмаз. И беше обявена за луда и в постродилна депресия, но за мен тези обвинения и обяснения имаха временен характер, по-нататък те не са верни и се използват от Йълмаз, на когото това му е и удобно, и от публиката, която не разбира и не вниква в цялата история. Мюжгян се оправи след раждането заедно със съвземането на детето. Ролята на Йълмаз в опита за самоубийство нараства след събитията, последвали филма, когато той открито демонстрира това, което иначе криеше и с което заблуждаваше Мюжгян. А именно, любовта си към Зюлейха. Присъствието на Йълмаз на първия ред в съдебната зала, наемането на адвокат, редовните посещения в затвора, а накрая и радостта от освобождаването – той вече спря да се крие. Точно тогава Мюжгян се опита да се самоубие. Така, според мен, вината на Йълмаз за опита за самоубийство е не само в неговото постоянно и конкретно около делото отношение със Зюлейха, за което заблуждава Мюжгян, но и без той да и е виновен, натискът от страна на Зюлейха, също е свързан с Йълмаз. Мюжгян обича, с нейната любов си играят и двамата Йълмаз и Зюлейха, а от трета страна я притиска Бехидже. В тази ситуация всеки кой както разбира, може да преценява ролята на Йълмаз. За мен той е основният виновник. Дори един такъв детайл: Мюжгян му даде възможност с въпроса дали е виждал шала и, той да и разкаже и обясни защо се е срещнал със Зюлейха, да я успокои, да превърне тайното в открито. Но Йълмаз не се възползва, защото той иска да запази тайната, докато и дойде времето, но и през ум не му минаваше възможността за филм. Ако беше откровен с Мюжгян, нямаше да се случи нищо от събитията, последвали филма.  И сега с ролята на майка, която Йълмаз определи за една влюбена жена, Йълмаз продължава натиска си върху Мюжгян. Веднъж Мюжгян каза нещо в смисъл, че когато потъпкат чувствата ти и пренебрегнат предаността ти, си готов на всичко. И точно това става.

Привет
Ваня, изобщо не мисля, че Йълмаз трябва да прави същите неща като Демир, за да видим желанието му за това, Демир да е в затвора. Сега ще се опитам да обясня моето виждане по въпроса: не мисля, че отмъщението на Йълмаз към Демир е на всяка цена, без оглед на някакъв минимален морал и истина. Лично за мен, Йълмаз наистина вярваше във вината на Демир както за убийството на Саид, така и за убийството на Дженго. Точно за това и настояваше, както и изказа мисълта си, че мечтата му е да види Демир зад решетките. Ако Йълмаз искаше да види Демир просто ей така зад решетките, без да има своето вътрешно убеждение за вината му, той би се възползвал от всеки един момент, за да натопи Демир. Нима, ако имаше наистина мечта да види Демир зад решетките, Йълмаз нямаше да обвини Демир за опита на убийство от страна на Гафур?! Имаше свидетел - един лекар, който можеше да бъде честен и обективен свидетел, че Гафур се опитваше да убие Йълмаз с възглавницата. С Гафур можеше да бъде говорено тайно и той да види възможност да се измъкне чрез лъжа, че е бил накаран да стори това от Демир. Имаше много информация за враждата между Йълмаз и Демир. Гафур можеше също и да разкаже за стрелбата по Йълмаз, за влаченето му по полето и за желанието на Демир да намери ранения и да го до-убие. Можеха да свидетелстват и другите наети мъже, които търсеха Йълмаз, както и работниците от лагера, който беше подпален. Демир щеше да влезе в затвора. Няма да споменавам и премълчаването на историята със спирачките, с наетия Хюсеин, както и със стрелбата в конака на Фекели. Йълмаз и Фекели премълчаха всички тези истории или заради Зюлейха или заради Хюнкяр, като всеки един негласно уважи решението на другия и не казаха нищо на полицията. Не мислиш ли, че ако едничката мечта на Йълмаз е да види Демир в затвора, то той би бил толкова глупав, да не кажа тъп, че да изпусне тези златни възможности?! Ясно се видя, че както и в случая със Саид, така и при Дженго, Йълмаз беше убеден за себе си във вината на Демир и това го ръководеше. И за двата случая имаше доста факти, които сочеха към Демир, и в двата случая самият Йълмаз видя модели, които познава чрез случилото се с него самия.
Да, в случая на Саид, когато разбра със сигурност, че Демир не е убиец, Йълмаз каза на Фекели да го остави в затвора, защото бил сторил престъпления (имаше предвид покушенията над себе си и над Фекели), но това беше изказано на база на голяма емоция и може би на моментно съжаление, че са премълчали някои неща, поради други причини. Емоцията беше временна и моментна; Йълмаз беше гневен, разярен и още трудно вярваше, че друг е виновен за убийството на Саид, но Фекели само с едно изречение накара Йълмаз да се осъзнае и да влезе в контрол на емоцията си. Всичко, което Йълмаз направи по случая с Дженго беше резултат на желанието на Йълмаз да достигне до истината, както и защото той вярваше, че именно Демир е убиецът. Пак, казвам, че именно до Демир водеха и много улики, както и преживяното от самия Йълмаз - според него, Демир спокойно е можел да наеме Еюп, защото го е правил и с Хюсеин и с онзи човек, който саботира спирачките; спокойно Демир е можел да иска "да затвори устата" на Шермин (приемайки хипотетично историята от другата гледна точка: ако Демир е бил виновен) или чрез пари или чрез сила (Йълмаз намери Шермин катастрофирала на един съвсем обикновен път, което буди съмнение) и това е в силите му, защото Йълмаз знае за техните отношения, както и за това, че Демир подпали конака на Шермин с нея вътре. Та, с една дума - лично за мен, Йълмаз вярваше, че Демир е виновен и в двата случая и за това го искаше в затвора, а не просто ей така да го вкара зад решетките, защото го мрази. За това свидетелстват и събитията по цялото развитие на сериала до момента.

За опитите за самоубийства: съгласна съм с някои моменти, които ти си описала и по двата случая - и на Зюлейха и на Мюжгян.
Ето и моето мнение като цяло:
Именно Демир беше причината Зюлейха да вземе детето и да го заведе при Йълмаз - защото Демир не спази обещанието си и се опита да убие Йълмаз, след като вече беше постигнал значителен успех със Зюлейха и тя се беше отвърнала от Йълмаз (разговорът с Демир за любовта, както и лъжата й пред Мюжгян, за да можел Йълмаз да има спокоен семеен живот и да бъдел щастлив). Демир осъществи наказателна акция срещу Зюлейха за нейна реакция на негова лична грешка. Наказателната акция беше толкова тежка за Зюлейха - да й отнеме рожбата завинаги и да даде детето за отглеждане на хора в чужбина (както й каза), че Зюлейха вече не виждаше смисъл да живее. Лично за мен, Демир има основна вина за опита за самоубиство на Зюлейха. Той много добре знаеше, защо Зюлейха тръгна към конака на Фекели-Йълмаз и вместо да си даде сметка за своята вина, той стовари цялата тежест на гнева си върху Зюлейха - стреля в Йълмаз, за да го убие, а после отне бебето от майка му със заплахата, че повече никога няма да го види. Не знам, но аз лично за себе си виждам основната роля за това в Демир.
При случая с Мюжгян има много обрати и доста дълъг период на развитие на ситуацията. На етапа на опита си за самоубийство, Мюжгян вече знаеше много добре за чувствата на Йълмаз към Зюлейха, защото бяха говорили вече по въпроса доста отдавна и се бяха разбрали, че ще бъдат заедно заради детето. След разговора последвал опита за аборт от страна на Мюжгян и оставането й в Турция, Мюжгян нямаше никакви съмнения за чувствата на Йълмаз към Зюлейха, нито Йълмаз я е заблуждавал, казвайки, че я обича. Че има нужда от нея - да, но за любов не е ставало дума. На въпроса, дали обича Зюлейха - той замълча и наведе глава. Това за всяка жена е повече от утвърдителен отговор и няма как да се твърди, че Мюжгян е била заблуждавана след това. Йълмаз казваше, че Зюлейха е в миналото, защото това донякъде е така. Чувствата му не променят факта, че Зюлейха е омъжена и има две деца от съпруга си, а Йълмаз иска да отгледа своето дете и да му бъде истински баща, а не такъв на хартия, който вижда сина си веднъж в годината. Мюжгян се съгласи да остане с Йълмаз, не защото вярваше, че той ще забрави Зюлейха, не защото вярваше, че той ще спре да обича Зюлейха, а защото вярваше, че с времето на бащинството и с брачния им живот, с това че тя е майка на единственото му дете, с общите спомени и с грижата за детето им, Йълмаз ще се научи да я обича и постепенно споменът за Зюлейха и силата на чувствата му ще намалеят и ще избледнеят. На това разчита и Демир по отношение на Зюлейха.
Мюжгян не знаеше че Зюлейха и Йълмаз са имали физическа връзка, научи това впоследствие, а физическата връзка с Йълмаз и вярвта в липса на таква при Йълмаз и Зюлейха е много важна предпоставка за едно избледняване на чувства, които не са достигнали до своята консумация, така да се каже. Мюжгян вярваше че е с две стъпки пред Зюлейха, които стъпки можеха да й дадат шанс: това, че Йълмаз не е бил интимен със Зюлейха и най-важното: че тя ще е единствената майка на детет от Йълмаз. Именно за това беше и типичният жест на Мюжгян с ръцете на корема и думите й - че мислите на мъжа са там, където е детето му. Мюжгян научи много неща, за които Йълмаз няма и представа - описала ги беше подробно, беше писала и за тях преди: за влиянието на Бехидже, за "езикът на Зюлейха", който с научаването на истината за Аднан и самата Мюжгян разгадава, без Йълмаз да има и идея за това.
И именно тези неща са допълнителните фактори, които доведоха до решението на Мюжгян за самоубиство. Мюжгян спря да има своите илюзии за Йълмаз още с научаването на истината за Аднан. Много, много преди опита за самоубийство. Още със заминаването си от Чукурова с детето и желанието да отгледа сина си в Америка, Мюжгян ясно показа, че нито се заблуждава, нито има вярва вече в някакво бъдеще на връзката й с Йълмаз. Няма как Йълмаз да е заблуждавал дотогава Мюжгян, при условие, че още след опита й за аборт станаха ясни чувствата му към Зюлейха. Но, чувствата са отделни от това, което той й обеща - да отгледат заедно сина им. Мюжгян прие това със своята надежда, имайки предвид, че тя ще е майка на детето му, че тя само е имала физическа връзка с Йълмаз. Именно тази надежда й беше отнета с истината за Аднан. Присъствието на Йълмаз на първия ред в съдебната зала, наемането на адвокат, редовните посещения в затвора, а накрая и радостта от освобождаването на Зюлейха бяха естествено продължение на всичко случило се след филма, видян от Демир и заминаването на Мюжгян, с което тя показа намерението си за край на брака им. Заминавайки, Мюжгян даде заявка - че не иска вече този брак, че не иска Йълмаз да бъде до нея, че не иска такъв баща за сина си. Защо се върна Мюжгян? Защото след телефонния разговор с Бехидже, Мюжгян осъзна, че Зюлейха може да се събере с Йълмаз. Не защото обича Йълмаз (тя вече си беше тръгнала), не защото иска да е с Йълмаз (как ще е с него, като искаше да живее в Щатите), а защото щеше да загуби битката със Зюлейха и вместо да "избоде очите им, щеше да изпише вежди" - именно това не понесе Мюжгян и за това се завърна. Йълмаз не е такъв глупак, той разбра, че Мюжгян се върна само, защото е разбрала за Зюлейха и иска мъст, не повярва и на думите й за лентата - че мислела, че Демир ще се разведе или че щял да замине със Зюлейха в друг град. Това са пълни глупости и Йълмаз го знае. Мюжгян много добре знаеше, че Демир няма да напусне дома си и земите си, които са на рода Яман от столетия; Мюжгян много добре знаеше, че Демир няма да се разведе, а и един евентуален развод и една "свободна" Зюлейха не са в полза за Мюжгян, защото тогава нищо няма да пречи на събирането на Йълмаз със Зюлейха. Мюжгян е очаквала да се лее кръв и това го осъзна и Йълмаз и се отврати от нея. Мюжгян много добре вече познаваше както традициите в Чукурова, така и нравът на Демир, любовта му към Зюлейха, враждата между Йълмаз и Демир, стрелбите, раните и т.н. и т.н. Не вярвам, че Мюжгян е изпратила лентата на Демир с онези невинни оправдания, които нямаха логика. Мюжгян искаше радикално решение и после осъзна, в какво се е забъркала. Отделно: не вярвам, че една умна и образована жена би имала илюзии и би могла и за секунда да бъде заблудена от когото и да било на онзи етап вече, след собственото й решение да си тръгне и след завръщането й, цел война срещу Зюлейха, а не с цел любовта й към Йълмаз.  Мюжгян посегна на живота си, за да накаже Йълмаз, а също така и от безсилието пред реалността, защото Йълмаз поиска развод.
Съгласна съм, че Йълмаз трябваше да говори за шала в снега пред дървената вила, но тогава трябваше да разкаже и за убийството на Ерджо и да натовари Мюжгян с тази истина. Но, ако Мюжгян искаше да запази семейството си и брака си, тя изначално трябваше да покаже тази лента не на Демир, а на Йълмаз и да поиска отговор от него, както и впоследствие да вземат заедно някакви решения или тя да си тръгне или да се разведат. Самата Мюжгян после съжали за действието си и го определи като грешка, защото видя, че като последица можеше да има два трупа. Действията й с лентата целяха мъст, а не разкриване на истината. Истината можеше да бъде разкрита по друг начин. Мисля си, че тя до някаква степен Мюжгян искаше именно кръв, за съжаление. Това някак си отблъсна Йълмаз от нея и тя много добре осъзнава това.
И, накрая: според мен - потъпкват чувствата ти, ако ти позволиш това да се случи. Всеки сам решава на какво е сподобен, ако пренебрегнат предаността му. Това е лично решение. Много хора си тръгват с вдигната глава и куп поуки, а не с "потоп" след тях, онова вече разкрива жестока същност. Не могат да се оправдават престъпления и изстъпления с потъпкани любовни чувства. Всеки сам решава, до къде може да стигне и до къде да "падне". За мен лично - Мюжгян имаше много възможности да вземе различни решения. Йълмаз има вина в нараняването на чувствата й, вярваше си, че ще я обикне, нарани я - истина е и спор няма; но, лично за мен, самата Мюжгян взе решение да сложи край на живота си, на база на много фактори, само един от които бяха чувствата на Йълмаз към Зюлейха, а за онези други фактори, Йълмаз дори си няма и на идея.
Ето и сега във фрагмана: действията на Мюжгян срещу Зюлейха са свързани с една заблуда, изфабрикувана от Бехидже. Зюлейха не е писала писмо на Йълмаз, нито той й е определял среща. Но, Мюжгян ще извърши престъпление. И тук Йълмаз няма вина. Тук виновна е както Бехидже, така и самата Мюжгян, която вече веднъж е приела за себе си, че единствения изход срещу Зюлейха е - да няма Зюлейха. Подобно на Демир по повод на Йълмаз. Именно тук е разковничето - до къде си човек е готов да стигне? И това зависи не от друг, а от самия човек, от неговата същност, сила, ценностна система и вътрешни демони или светлина.
Хубав ден на всички!!