
В последните епизоди наблюдаваме разпада на плана Хюнкяр: Зюлейха продължава по своя път „в преследване на любовта“, а на Хюнкяр младото поколение отвори очите, за да погледне с болка към собствения си живот. За Зюлейха още влизането в този план е в името на любовта и тя във всеки момент търси връщане към Йълмаз.
Интересно беше решен този момент от режисьора с избора на местата за снимане. За Зюлейха завършва един период, това ни беше показано чрез пълно усвояване от нея на пространството на чифлика; сега нейният път е само навън: тя иска с Йълмаз, но да я поведе по своя път навън я чака и Демир.
Три са местата, които и десега са свързани със Зюлейха: зелените площи, конакът на Яман и малкият конак.
Завръщането в „тяхното“ място – храстите наоколо, е пълно. Зюлейха и Йълмаз преживяват сегашните събития като тръгване оттам, където влизането на Йълмаз в затвора ги е накарало да спрат за малко.
Демир доведе Зюлейха в големия конак, след като Хюнкяр умишлено я беше върнала в селището на работниците, за да бъде Демир причината за нейното появяване, но вече с идеята на Хюнкяр, която знае за бременността. В края на замисленото от Хюнкяр Зюлейха тръшна вратата под носа на Демир, постави граница между себе си с децата и Демир. Същото направи и Хюнкяр, но в по-големия мащаб на чифлика, когато затвори външната врата и постави охрана, за да пази чифлика от Демир! Зюлейха се отделя, за да продължи с Йълмаз, а Хюнкяр - заради разкриването от Демир на мизерния и живот, изживяла го с мисълта за победител, който се оказа победен.
Най-интересно е в малкия конак. Това място Демир в началото отбраняваше с оръжие и рани вместо Йълмаз Гюлтен. Когато Мюжгян и Йълмаз дойдоха да живеят тук, Хюнкяр изнесе заплашителна реч пред Йълмаз, както и той пред нея. Изобщо мястото беше отбранявано от Яман като част от тяхната територия, но го изгубиха и то стана дом на врага.
За Зюлейха обаче през целия втори сезон то е място за атака: целенасочени хитри маневри и действия за унищожаване на стопанката Мюжгян, вътре и в пространството пред конака. И ето на днешния етап виждаме победата на Зюлейха. Малкият конак е мястото за любовни срещи, тук е и детето Аднан. Покритите с бели покривки мебели сякаш казват веднъж „край“ на нещо било, но също и следващо „начало“. И точно такива са случките, които ни показват вътре в конака. Много хубаво решение: Йълмаз води два разговора на едно и също място: покрития с бяло диван. Първо със Зюлейха, говорят за мечтите, които са имали и за планираното общо бъдеще, тук е детето. След това с Мюжгян: сега обаче Йълмаз седи на дивана, а тя – на съседния. Разстоянието между тях е подчертано от това, че Мюжгян говори за техните несбъднати мечти, свързани с този дом. Докато двамата говорят, победителката в двубоя Зюлейха и детето се крият. Зюлейха е победила, но не съвсем. Мюжгян и общото дете с нея остават проблем за Йълмаз. Зюлейха е едновременно в ролята на победител, но и скрита, дори на финала – заключена, от погледа на другите. За да продължи с Йълмаз тя трябва да бъде единствената, която седи на този диван и всичко останало да стане видимо. Решения: или бягство? или официални действия, или отново с Демир и тогава любовта с Йълмаз ще е пак в нелегалност. Йълмаз много пъти каза, че ще се разведе с Мюжгян, последно – когато Зюлейха оздравее, но все още не е направил това. Зюлейха си е тръгвала много пъти, казвала е на Демир, че не иска да бъде с него, но никога не сме я чули да говори за развод. Не знам как си представя отделянето от него, а с него са и децата. Дотук Зюлейха се справи с всички точки от плана на Хюнкяр, който може и да е план на самата Зюлейха, но това е друг въпрос: разкрита е истината за детето и вината е изцяло върху Хюнкяр, но в мисленето на Зюлейха Демир не беше предвиден такъв, какъвто се оказа. Йълмаз не се ожени за Мюжгян с идеята някога да се разведе с нея, но разкриването на истините и пламналата отново любов със Зюлейха го водят отвреме навреме до идеята за развод. Мисленето за жената майка обаче го възпират.
Пространството в чифлика на Яман е изчерпано като възможности за продължение по пътя на любовта както за Йълмаз, така и за Демир. Етапът „Хюнкяр“ е победа за Зюлейха. Но нататък за нея ще е много трудно. Тя каза на Йълмаз, че една грешка и може да се изгубят завинаги. От фрагмана може да се мисли, че грешката определят като доверяването на Хюнкяр. Възможно е грешката да е свободното говорене пред Фикрет. Може „грешката“ да е съвсем друга и ще е интересно да видим каква е тя.

















Изоставам с гледането на многото ми сериали, а и нашия не мога да гледам онлайн, а чак след руския превод. Не знам какво да коментирам по напред след последните събития в сериала. Започвам с новите образи. Фикрет, племенника появил се неочаквано след толкова години. Дали е искрен , истински ли е, какви са намеренията му? За сега можем само да гадаем, но определено зад замисленото му изражение на моменти има нещо, което не знаем. За наследство ли е дошъл, за отмъщение ли, каква е връзката с Демир или Аднан? Ще разберем по нататък. Севда, вмъкването и в сериала не ме изненада толкова, колкото отношението на Демир към нея. Ок, познавал я е, баща му му я завещал, издържал я е финансово . Какво наложи след 20 и кусур години да я извади наяве и да я обяви публично за втора майка, потъпквайки честта на родната си майка те това не разбрах. Това си е за нуждите на сценаристите, да ядосат до такава степен Хюнкяр, че да отнеме всичко което може от сина си, не само материалното, а и жената и децата му. Направо фантастика и то за какво? За поредното неуспешно бягство. Аз също съм против бягството, не и с 3те деца. Не защитавам никого, нито Хюнкяр, нито Демир, нито Мюжгян. Но нещата толкова се объркаха с децата, че не може да се решат с едно бягство, та дори и с опит за такова. Като толкова се обичат Зюлейха и Йълмаз да си бягат само с общото дете. Другите не са само техни и си е чисто отвличане, независимо от това кой какво заслужава. Ролята на Севда никак не ми харесва, а и Назан Кесал не я играе с желание май. Винаги съм я харесвала, но в тази роля не мога да я позная. За сега толкова от мен. Хубав ден! 


