Аз се замислих като си прочетох поста за Исландия, защото смъртността там е много ниска. Чека може да не вярва на изчисленията ми за смъртността в Исландия или да не е съгласна с коефициента за успеваемост на тестовете който използвам, но не може да отрече недвусмисленият факт че те имат много ниска смъртност и в официалната стат. 0,55%
Вече ти го казах, ще ти го кажа още веднъж. Може и да ме разбереш този път. Въпросът не е във “вярата”, а в адекватността на “изчисленията” ти. Ти лично смени “методиката” няколко пъти, получавайки съответно доста различни резултати. Достатъчно красноречиво е. Не е нужно да си съчиняваш коефициенти и методики.
, но все пак е хубаво отвреме навреме и някаква аргументация да има.Не чувам да казваш, Тесла, съотношението (айде нямам да използвам тази мръсна дума (вече имам такова чувство, че е мръсна
) коефициент за успеваемост на тестовете, защото тоя коефициент показващ разликата в успеваемостта на различните видове тестване явно представлява някакъв екзистенциален проблем за теб, не мога да разбера защо, защото ти не казваш. Примерно, Тесла, грешиш, разликата в успеваемостта на тестовете между тези на случаен принцип и таргетираното тестване не е 22,13 пъти по висока в полза на таргетираното тестване а е.....ти кажи колко е, и защо смяташ че е толкова.
Скрит текст:
Ще ти го обясня на възможно най прост език, защото ми се потвърждава подозрението че ти не ми вярваш защото явно не разбираш аргументацията ми, въпреки че това е парадокс как може да не си съгласна с нещо което не разбираш. Но очевидно е така за да има 0 аргументация във вече няколко поста. За това казах че ти просто не ми вярваш, защото не чувам аргументацията, а то вече е ясно и защо, заради миналата ми методика с която не си била съгласна и затова не си съгласна и с тази въпреки че не можеш да обясниш защо. Аз също не съм съгласен с миналата си методика, ама какво да правя, не се бях сетил по рано за този начин на изчисляване. както съм посочил в самият си пост.Математиката може да докаже каква е истинската смъртност. Днес съм заел това да докажа.
Сетих се да използвам друг подход с данните за Исландия защото те са толкова подробни че са всичко което ни е нужно за да видим каква е истинската смъртност. Даже се ядосвам че по рано не се сетих за този подход, защото той е много по точен от предишният ми подход по отношение на Исландия. Всички трябва специално да наблюдават Исландия защото това е държавата на 1-во място в света по тестване (изключвам държавата джудже Фарьорските о-ви) и те дават най пълната картина на вируса и каква е истинската му смъртност.
Каква е ситуацията в Исландия с вируса на 4 Април.
Изследвани са 22 279 човека от население 364 134 което прави 6,11% от населението. Към днешна дата 20 април като гледам стат. вече са изследвали около 10% от населението, но подробните данни са към 4 април затова се връщаме назад във времето и гледаме каква е най пълната епидемиологична картина в света на 4 Април.
Исландия има много оригинален и умен подход на тестване. Те имат различна стратегия от нашата и не тестват само таргетирано, а имат и огромно нетаргетирано тестване.
От тия 22 279 тествани човека към 4 април 9 199 са тествани таргетирано (контактни и връщащи се от рискови зони), 10 797 са тествани нетаргетирано по собствено желание и 2 283 са тествани на случаен принцип.
Резултатите са следните:
9 199 таргетирано тествани са дали 1 221 позитивни резултати, 13,3%
10 797 нетаргетирано тествани са дали 87 позитивни 0,8%
2 283 тествани на случаен принцип са дали 13 позитивни 0,6%
Защо има такива разлики от 13,3 до 0,8% и до 0,6%, защото таргетираните са контактни на болни от корона или връщащи се от рискови зони а нетаргетираните не.
Тука ще си позволя да си въведа един собствен термин който ще го кръстя коефициент на успеваемост на тестовете и ще го обозначавам с К. Този коефициент варира, като най ниската му възможна стойност е 1. Не е като R който може да бъде и под 1 Grinning Защо, ще обясня. Този коефициент на успеваемост на тестовете е висок когато с малко тестове хващащ много болни и е нисък, когато с много тестове хващаш малко болни. Защо най ниската стойност на К е 1. Защото толкова е К при тестването на случаен принцип. За да ме разберат какво говоря хората ще се опитам да го обясня простичко. Представете си следната ситуация:
Имаме 100 човека от които 50 са болни. Това прави заболеваемост от 50%. Ако ги тестваме на случаен принцип шанса да уцелим с тест болен е 50%. Случайният принцип на тестване при 50% болни дава 50% шанс за успех. (успехът в случая означава да намериш болният). Т.като 50 по 1 е 50 затова и К при тестване на случаен принцип е 1 и затова не може да бъде под 1. Защото няма как при тестване на случаен принцип при 50% болни шанса ти да уцелиш болен да е под 50%, и затова К не може да е под 1. Мисля че вече всички разбират за какво говоря.
И се връщаме сега към данните. Общо от 22 279 изследвани (6,11% от населението) към 4 април позитивни са 1 321 (0,36% от населението).
Трябва да разгледаме от населението на Исландия каква част как е изследвана.
С таргетирано тестване са изследвани 2,52% от населението, с нетаргетирано тестване са изследвани 2,96% от населението и на случаен принцип са изследвани 0,63%.
Ние знаем колко е К при тестване на случаен принцип 1. Следователно при изследване на 0,63% от населението на случаен принцип ще откриеш приблизително 0,63% от заразените. Казвам приблизително защото случайният принцип все пак си е случаен и има стат. грешка при 2 283, която при К=1 е от 2-те страни на 0,63%, т.е. може да откриеш 0,73% от болните ако имаш късмет или 0,53% ако нямаш, но при тестване с К=1 приемаме че ще откриеш 0,63% (тези разлики отгоре или отдолу които късметът ги определя при тестване на случаен принцип не са съществени за крайният резултат и няма да го повлиаят значително.)
Ние знаем колко е и К при нетаргетираното тестване 1,33. По висок е от тестване на случаен принцип защото в него влизат хора с леки симптоми и асимптомни пожелали да се тестват, и които не влизат в критериите за таргетирано тестване. Леките симптоми в повечето случаи се оказват хрема, грип, настинка и т.н. а не корона, и затова е малката разлика позитивни спрямо тестването на случаен принцип 0,6 към 0,8 (разликата я дава К) а много хора и асимптомни са пожелали да се тестват понеже знаят какъв огромен е делът на асимптомните при короната а дори и при симптомните инкубационният период е много дълъг, и вероятно примерно хора които съжителстват с възрастни искат да се тестват, за да знаят дали са болни и съответно дали има опасност да заразят възрастните си близки, поне така си мисля че това е основен мотив на асимптомни да поискат да се тестват.
2,96% от населението са тествани с нетаргетирани тестове с К=1,33 което значи че с нетаргетираното си тестване Исландия е открила 3,93% от болните си към 4 април.
И стигаме до таргетираното тестване което има огромен К=22,16. Там успеваемостта на тестовете е съвсем различна от тестването на случаен принцип и нетаргетираното тестване, цели 13,3% от тях са позитивни. Изключително висока успеваемост породена от огромният К.
2,52% от населението са тествани с таргетирано тестване с К=22,16 което значи че с таргетираното си тестване са открили забележете цели 55,84% от всички болни към 4 април. Това е така защото става дума за откриването и тестването на контактни на болни от Коронавирус, лекарски персонал, връщащи се от рискови зони, изобщо всякакви хора определени по техните критерии за рискови и съответно отговарящи на критериите за таргетирано тестване, аз не знам дали са им точно такива критериите за таргетирано тестване ама са на тоя принцип и затова дават такъв висок резултат.
Забележете колко е успешна стратегията на Исландия, към 4 април с тестване само на 6,11% от населението те са осветили цели 60,40% от цялото си епидемиологично дърво. На 4 април те са знаели кои са 60% от всички болни в страната, което е впечатляващо.
Сега отваряме официалната стат. да видим на 4 април колко болни има Исландия. 1 017. Следователно на 4 април всички болни в страната не само тези в официалната стат. са около 1631.
Ние обаче осветихме само болните, не сме осветили тези които на 4 април вече не са болни, изкарали са вируса, оздравяли са, не са умрели а искаме да знаеме истинската смъртност, затова трябва да знаеме колко са и те към 4 април. Как да разберем колко са те. Защото официално епидемията в Исландия започва още в края на Февруари, а неофицоално още по рано е посята, и такива хора на 4 април вече има, и те не са никак малко.
Всяка една епидемия си има своите непоклатими логически закони и те са че съотношението имунитет/активни инфекции в началото винаги е със смазващо предимство за активните защото епидемията е в начална фаза, имунитет няма, заразени са количество хора, но заради дългият период за оздравяване в началото имунитета изостава. Но после следвайки същите тия логически закони, имунитета започва да се гради, настига активните в един момент ги изпреварва и оттам нататък съотношението ще е все по голямо в негова полза до края на епидемията когато ще има само имунитет без активни инфекции.
Т.като Исландия е осветила по голямата си част от своето епидемиологично дърво, в него важат едни и същи закони и за осветената и за неосветената част. Отново отваряме стат, да видим какво е съотношението имунитет/активни инфекции на 4 април. Съотношението е 2,5/1 в полза на активните инфекции. Още едно доказателство за това за което говоря. Днес на 20 април това съотношение е 3/1 в полза на имунитета, но на 4 април е било 2,5/1 в полза на активните инфекции.
Връщаме се към цифрите, това значи че към 4 април болните и преболедувалите вируса в Исландия, абсолютно всички, не само тези в стат. са около 2 300. И сега стигаме до най важното, каква е истинската смъртност, не диапазон, трябва да отчетем 2-седмичният лаг и затова няма да видя колко са починалите на 4 април (те са 4) а тези 2 седмици по късно, на 18 април. Те са колкото и днес на 20 април, 9.
Истинската смъртност от Ковид в Исландия е 0,39%. Това е точната истинска смъртност в Исландия, тука не говорим за диапазони.
Мдаа, това мисля че ми е най добрият пост в темата. Направих си цяло изследване за истинската смъртност в една държава. Като почнах да го пиша поста не очаквах че ще получа този резултат. Очаквах да получа друг резултат, в диапазона 0,15-0,30%. Но с математиката не може да се спори. Забележете колко сходен резултат получавам с немските учени, които казват че истинската смъртност е 0,37%. Ами прави са. Там някъде е. Макар че си мисля че е по височка. Тя леко варира в различните държави спрямо разни фактори, защото тяхното изследване е за Германия а моето за Исландия. А за съжаление си мисля че Исландия показва долната граница на смъртността. Защото.
https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?tit … l_population).png
Вижте колко им е младо населението. И колко им е малък делът на хората в рисковата група, 65+ 14,1%. За сравнение вижте в Италия колко е, 22,6%. Това ме навява на мислъта че в Италия истинската смъртност от Ковид може дори да е над 0,50%, защото по демографски причини там, се заразяват много повече възрастни отколкото в Исландия. Тя няма как да е много по различна 1% не е, защото говорим за един и същи вирус, и след като в Исландия е 0,39% то реално можем да кажем че това е долната граница заради младата демография на Исландия а горната вероятно е някъде около 0,55% за държави със застаряваща демография като Италия да речем. Разбира се не само това е важно, в Италия например има вътрешно болнични инфекции, огнища в области и населени места с възрастно население, т.е. Италия не само че има застаряваща демография, но и успя предимно възрастните да изпозарази, за разлика от Германия където средната възраст на заразените е много по ниска, въпреки че имат близка до италианската демография, т.е. там изпозаразиха главно младите, а не възрастните като в Италия.
В заключение мога да кажа че официално се отказвам от диапазона 0,15-0,30% истинска смъртност който го поддържах. Тоя пост ми е най точният по отношение на истинската смъртност от Ковид и за съжаление говори за съвсем друг диапазон да кажем 0,37-0,55% (сложих 0,37% заради изследването на немските учени).
И още едно заключение, забележете колко е мощен лага на смъртността в Исландия. Без него смъртността в Исландия на 4 април е била 0,17%, тогава от тия около 2 300 души които са се срещнали с вируса до 4 април са починали само 4, но с 2-седмичният лаг от същите тия 2 300 души днес са починали 9, което прави истинска смъртност от 0,39% в Исландия.
Сетих се да използвам друг подход с данните за Исландия защото те са толкова подробни че са всичко което ни е нужно за да видим каква е истинската смъртност. Даже се ядосвам че по рано не се сетих за този подход, защото той е много по точен от предишният ми подход по отношение на Исландия. Всички трябва специално да наблюдават Исландия защото това е държавата на 1-во място в света по тестване (изключвам държавата джудже Фарьорските о-ви) и те дават най пълната картина на вируса и каква е истинската му смъртност.
Каква е ситуацията в Исландия с вируса на 4 Април.
Изследвани са 22 279 човека от население 364 134 което прави 6,11% от населението. Към днешна дата 20 април като гледам стат. вече са изследвали около 10% от населението, но подробните данни са към 4 април затова се връщаме назад във времето и гледаме каква е най пълната епидемиологична картина в света на 4 Април.
Исландия има много оригинален и умен подход на тестване. Те имат различна стратегия от нашата и не тестват само таргетирано, а имат и огромно нетаргетирано тестване.
От тия 22 279 тествани човека към 4 април 9 199 са тествани таргетирано (контактни и връщащи се от рискови зони), 10 797 са тествани нетаргетирано по собствено желание и 2 283 са тествани на случаен принцип.
Резултатите са следните:
9 199 таргетирано тествани са дали 1 221 позитивни резултати, 13,3%
10 797 нетаргетирано тествани са дали 87 позитивни 0,8%
2 283 тествани на случаен принцип са дали 13 позитивни 0,6%
Защо има такива разлики от 13,3 до 0,8% и до 0,6%, защото таргетираните са контактни на болни от корона или връщащи се от рискови зони а нетаргетираните не.
Тука ще си позволя да си въведа един собствен термин който ще го кръстя коефициент на успеваемост на тестовете и ще го обозначавам с К. Този коефициент варира, като най ниската му възможна стойност е 1. Не е като R който може да бъде и под 1 Grinning Защо, ще обясня. Този коефициент на успеваемост на тестовете е висок когато с малко тестове хващащ много болни и е нисък, когато с много тестове хващаш малко болни. Защо най ниската стойност на К е 1. Защото толкова е К при тестването на случаен принцип. За да ме разберат какво говоря хората ще се опитам да го обясня простичко. Представете си следната ситуация:
Имаме 100 човека от които 50 са болни. Това прави заболеваемост от 50%. Ако ги тестваме на случаен принцип шанса да уцелим с тест болен е 50%. Случайният принцип на тестване при 50% болни дава 50% шанс за успех. (успехът в случая означава да намериш болният). Т.като 50 по 1 е 50 затова и К при тестване на случаен принцип е 1 и затова не може да бъде под 1. Защото няма как при тестване на случаен принцип при 50% болни шанса ти да уцелиш болен да е под 50%, и затова К не може да е под 1. Мисля че вече всички разбират за какво говоря.
И се връщаме сега към данните. Общо от 22 279 изследвани (6,11% от населението) към 4 април позитивни са 1 321 (0,36% от населението).
Трябва да разгледаме от населението на Исландия каква част как е изследвана.
С таргетирано тестване са изследвани 2,52% от населението, с нетаргетирано тестване са изследвани 2,96% от населението и на случаен принцип са изследвани 0,63%.
Ние знаем колко е К при тестване на случаен принцип 1. Следователно при изследване на 0,63% от населението на случаен принцип ще откриеш приблизително 0,63% от заразените. Казвам приблизително защото случайният принцип все пак си е случаен и има стат. грешка при 2 283, която при К=1 е от 2-те страни на 0,63%, т.е. може да откриеш 0,73% от болните ако имаш късмет или 0,53% ако нямаш, но при тестване с К=1 приемаме че ще откриеш 0,63% (тези разлики отгоре или отдолу които късметът ги определя при тестване на случаен принцип не са съществени за крайният резултат и няма да го повлиаят значително.)
Ние знаем колко е и К при нетаргетираното тестване 1,33. По висок е от тестване на случаен принцип защото в него влизат хора с леки симптоми и асимптомни пожелали да се тестват, и които не влизат в критериите за таргетирано тестване. Леките симптоми в повечето случаи се оказват хрема, грип, настинка и т.н. а не корона, и затова е малката разлика позитивни спрямо тестването на случаен принцип 0,6 към 0,8 (разликата я дава К) а много хора и асимптомни са пожелали да се тестват понеже знаят какъв огромен е делът на асимптомните при короната а дори и при симптомните инкубационният период е много дълъг, и вероятно примерно хора които съжителстват с възрастни искат да се тестват, за да знаят дали са болни и съответно дали има опасност да заразят възрастните си близки, поне така си мисля че това е основен мотив на асимптомни да поискат да се тестват.
2,96% от населението са тествани с нетаргетирани тестове с К=1,33 което значи че с нетаргетираното си тестване Исландия е открила 3,93% от болните си към 4 април.
И стигаме до таргетираното тестване което има огромен К=22,16. Там успеваемостта на тестовете е съвсем различна от тестването на случаен принцип и нетаргетираното тестване, цели 13,3% от тях са позитивни. Изключително висока успеваемост породена от огромният К.
2,52% от населението са тествани с таргетирано тестване с К=22,16 което значи че с таргетираното си тестване са открили забележете цели 55,84% от всички болни към 4 април. Това е така защото става дума за откриването и тестването на контактни на болни от Коронавирус, лекарски персонал, връщащи се от рискови зони, изобщо всякакви хора определени по техните критерии за рискови и съответно отговарящи на критериите за таргетирано тестване, аз не знам дали са им точно такива критериите за таргетирано тестване ама са на тоя принцип и затова дават такъв висок резултат.
Забележете колко е успешна стратегията на Исландия, към 4 април с тестване само на 6,11% от населението те са осветили цели 60,40% от цялото си епидемиологично дърво. На 4 април те са знаели кои са 60% от всички болни в страната, което е впечатляващо.
Сега отваряме официалната стат. да видим на 4 април колко болни има Исландия. 1 017. Следователно на 4 април всички болни в страната не само тези в официалната стат. са около 1631.
Ние обаче осветихме само болните, не сме осветили тези които на 4 април вече не са болни, изкарали са вируса, оздравяли са, не са умрели а искаме да знаеме истинската смъртност, затова трябва да знаеме колко са и те към 4 април. Как да разберем колко са те. Защото официално епидемията в Исландия започва още в края на Февруари, а неофицоално още по рано е посята, и такива хора на 4 април вече има, и те не са никак малко.
Всяка една епидемия си има своите непоклатими логически закони и те са че съотношението имунитет/активни инфекции в началото винаги е със смазващо предимство за активните защото епидемията е в начална фаза, имунитет няма, заразени са количество хора, но заради дългият период за оздравяване в началото имунитета изостава. Но после следвайки същите тия логически закони, имунитета започва да се гради, настига активните в един момент ги изпреварва и оттам нататък съотношението ще е все по голямо в негова полза до края на епидемията когато ще има само имунитет без активни инфекции.
Т.като Исландия е осветила по голямата си част от своето епидемиологично дърво, в него важат едни и същи закони и за осветената и за неосветената част. Отново отваряме стат, да видим какво е съотношението имунитет/активни инфекции на 4 април. Съотношението е 2,5/1 в полза на активните инфекции. Още едно доказателство за това за което говоря. Днес на 20 април това съотношение е 3/1 в полза на имунитета, но на 4 април е било 2,5/1 в полза на активните инфекции.
Връщаме се към цифрите, това значи че към 4 април болните и преболедувалите вируса в Исландия, абсолютно всички, не само тези в стат. са около 2 300. И сега стигаме до най важното, каква е истинската смъртност, не диапазон, трябва да отчетем 2-седмичният лаг и затова няма да видя колко са починалите на 4 април (те са 4) а тези 2 седмици по късно, на 18 април. Те са колкото и днес на 20 април, 9.
Истинската смъртност от Ковид в Исландия е 0,39%. Това е точната истинска смъртност в Исландия, тука не говорим за диапазони.
Мдаа, това мисля че ми е най добрият пост в темата. Направих си цяло изследване за истинската смъртност в една държава. Като почнах да го пиша поста не очаквах че ще получа този резултат. Очаквах да получа друг резултат, в диапазона 0,15-0,30%. Но с математиката не може да се спори. Забележете колко сходен резултат получавам с немските учени, които казват че истинската смъртност е 0,37%. Ами прави са. Там някъде е. Макар че си мисля че е по височка. Тя леко варира в различните държави спрямо разни фактори, защото тяхното изследване е за Германия а моето за Исландия. А за съжаление си мисля че Исландия показва долната граница на смъртността. Защото.
https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?tit … l_population).png
Вижте колко им е младо населението. И колко им е малък делът на хората в рисковата група, 65+ 14,1%. За сравнение вижте в Италия колко е, 22,6%. Това ме навява на мислъта че в Италия истинската смъртност от Ковид може дори да е над 0,50%, защото по демографски причини там, се заразяват много повече възрастни отколкото в Исландия. Тя няма как да е много по различна 1% не е, защото говорим за един и същи вирус, и след като в Исландия е 0,39% то реално можем да кажем че това е долната граница заради младата демография на Исландия а горната вероятно е някъде около 0,55% за държави със застаряваща демография като Италия да речем. Разбира се не само това е важно, в Италия например има вътрешно болнични инфекции, огнища в области и населени места с възрастно население, т.е. Италия не само че има застаряваща демография, но и успя предимно възрастните да изпозарази, за разлика от Германия където средната възраст на заразените е много по ниска, въпреки че имат близка до италианската демография, т.е. там изпозаразиха главно младите, а не възрастните като в Италия.
В заключение мога да кажа че официално се отказвам от диапазона 0,15-0,30% истинска смъртност който го поддържах. Тоя пост ми е най точният по отношение на истинската смъртност от Ковид и за съжаление говори за съвсем друг диапазон да кажем 0,37-0,55% (сложих 0,37% заради изследването на немските учени).
И още едно заключение, забележете колко е мощен лага на смъртността в Исландия. Без него смъртността в Исландия на 4 април е била 0,17%, тогава от тия около 2 300 души които са се срещнали с вируса до 4 април са починали само 4, но с 2-седмичният лаг от същите тия 2 300 души днес са починали 9, което прави истинска смъртност от 0,39% в Исландия.
Ще се опитам максимално просто да ти го обясня, коефициента за успеваемост на тестовете, упс, извинявам се,
как се изчислява успеваемостта в различните видове тестване, за да се опиташ да ме разбереш. Когато тестваш на случаен принцип, шанса да ти уцелиш болен е точно толкова колкото е съотношението на болните към здравите. Ако те са 1% шанса ти да уцелиш болен е 1%, ако са 10% шанса ти да уцелиш болен е 10%.
Когато тестваш таргетирано и си открил 1 221 позитивни в 9 199 тествани и когато на случаен принцип си открил
13 позитивни от 2 283, то разликата в успеваемостта на тестването е 22,13 пъти в полза на таргетираното. (В едниният случай откриваш 1 болен от 166 тествани, (0,6%) в другият откриваш, 1 болен в 7,5 тествани (13,3%)
И сега пак прочети отново горният абзац, какъв ти е шанса да откриеш болен ако тестваш на случаен принцип, помисли внимателно, след това прочети долният абзац с конкретните данни и мисля че ще разбереш какво представлява коефициента за успеваемост на тестовете който толкова те смущава от вчера насам.
(Защо наистина не знам, не се аргументираш.) Показва разликата в успеваемостта, разликата между 1 от 166 и 1 от 7,5 , е 22,13 пъти. (Разделяш 166 на 7,5) и разбираш колко по успешно е таргетираното тестването от това на случаен принцип. Понеже не знам дали имаш забележки към изчисленията ми защото при теб аргументацията е 0, може пък да нямаш забележки към тях а към цялостният подход или логика които изполвам в изчисленията. Затова ще опитам максимално просто да обясня цялостният подход и логика които използвам.
След като ти с таргетирано тестване откриваш 22,13 пъти по успешно болните (1 от всеки 7,5 се оказва болен, спрямо на случаен принцип само 1 на всеки 166) е логично след като си изследвал с таргетирано тестване 2,52%
от населението, и знаеш разликата в съотношението на успеваемостта на таргетираното ти тестване спрямо това на случаен принцип да заключиш че ти с таргетираното си тестване си открил 55,84% от всички болни към датата на изследването. Защо, отново прочети подчертаният абзац. И се опитай да вникнеш в логиката. Осъзнавам че или ми липсва дар слово или просто логиката затова е логика защото ти или я разбираш или не. Просто е логично след като таргетираното им тестване е 22,13 пъти по успешно от това на случаен принцип с него те да открият 55,84% от болните си към конкретната дата, след като са изследвали с този метод 2,52% от цялото население. Абсолютно същият подход прилагам и за нетаргетираното тестване и оттам се получава крайният резултат че Исландия към конкретната дата е открила 60% от своите болни (наистина забележително постижение, което може да се измери само и единствено заради изключително оригиналният им и умен подход на тестване.)
Ако ние използвахме този подход който показва моментната снимка на активните инфекции в о-вото заедно с тестове за антитела за изследване на имунитета на населението (ние правим само второто.) щяхме да имаме абсолютно пълната картина на вируса в България, какъв е имунитета, какъв е делът на активните инфекции, каква е смъртността в България от вируса, ако направим втора моментна снимка за друг времеви период след първата щяхме да знаеме и какво е репродуктивното число на вируса, и съответно трябва ли да се затягат мерки, ако то е под 1, кога епидемията ще приключи, кога приблизително можем да очакваме първите дни с 0 случая и съответно кога е най добра да се отпуска положението без да има никакъв риск за о-веното здраве. Правителството вместо да се стиска, (по обективни причини както сам Бойко каза, пазя парите защото не знам докога ще продължи епидемията) можеше да изготви и по добри икономически стратегии за подпомагане на бизнеса, на о-вото, ако знае кога може да очакваме че ще овладеем епидемията и т.н., кога приблизително може да очакваме първият ден с 0 случая, с такива данни много хляб на математиците от Бан щяха да им дадат. И правителството можеше да вземе възможно най правилните решения не само в здравен аспект но и в икономически, но както и да е, обективните причини защо при нас не може да стане са ясни, малки възожности, експертиза, лаборатории, тестове, пари и т.н. Както и да е, така или иначе в здравен аспект и така се справяме отлично с овладяването на епидемията, ако погледнем починалите на глава от населението сме 5-ти в ЕС със най малко починали, но като икономически мерки определено можеше по добре да действа държавата, не случайно критиките са в тази посока а не по отношение на здравният аспект на кризата.
