Представи си, че много, ама много обичаш Ферари. И гледаш реклама по интернет, телевизия, абонирал си се за сайта на Ферари - 200 хиляди евро. Правят отстъпка от 10 процента. Обаче ти нямаш дори половината пари. Какво те греят тези 10 процента отстъпка като ти по дефиниция нямаш 150 хиляди евро и никога не си ги имал? И 30 процента да ти направят отстъпка, пак ги нямаш парите. Затова колкото и да обичаш Ферари и да го сънуваш, ако нямаш пари и знаеш, че няма как да ги имаш, в един момент се отказваш, защото здравият разум ти казва, че няма как да си позволиш Ферари със заплата от 2000 лева на месец.
На глупавата история с джипа няма как да очакваш да се вържа, защо изобщо се опитваш да я пробуташ?
Ежко, образованието е стока/услуга, а като такава винаги е за продан. Всичко е за продан, това е проста икономика. Дори в църквата не можеш да си кръстиш детето, ако не платиш таксата. Айде, тук сме възрастни хора, да не се правим са ощипани булки! каквото и да си говорим, винаги накрая става въпрос за пари.