Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Първите месеци с осиновено дете над 2 годишна възраст

  • 1 727
  • 4
Здравейте,
от много време чета форума и най-накрая се реших да си създам акаунт. Създавам и тази тема, тъй като след месеци ровене из форума намерих много малко информация по тази тема. Информацията на която попаднах беше и от преди доста години, предимно между 2009г и 2014г. Надявам се, че тези от вас, които са имали щастието вече да изживеят няколко месеца с осиновените си деца да разкажат за изживяванията си. Как протичаха дните ви, какви проблеми имахте, какви притеснения се породиха у вас, какви бяха положителните изживявания, какво обичаха най-много децата ви в този период и от какво имаха най-много нужда(освен от безгранична любов и търпение). От това, което изчетох някой деца не желаят да бъдат докосвани и отнема време докато се отпуснат и позволят прегръдки, други не искат друго освен прегръдки. Надявам се, че темата ще породи интерес у вас и че ще се радвате да споделите вашите изживявания.
А сега ще ви разкажа и малко за себе си и защо това ме интересува. В момента живея в Германия с партньора си, но ни предстои завръщане в България в близките месеци. След като се установим плануваме започване на процеса за осиновяване. Обмисляме в документите да посочим, че бихме осиновили дете (деца) до 5 годишна възраст. Вече съм прочела няколко книги на английски и следя няколко различни блога на тема осиновяване. Но ми се иска да чуя и изживявания на сънародници, които са минали по този път.
Виж целия пост
# 1
Колкото и книги да прочетете, при всяко дете нещата се случват по различен начин.
Моето беше изплашено, но лека полека всичко с времето си дойде на мястото. Много полезни са курсовете. И много зависи къде и как е живяло детето преди да дойде при вас.
Виж целия пост
# 2
"След като се установим плануваме започване на процеса за осиновяване. Обмисляме в документите да посочим, че бихме осиновили дете (деца) до 5 годишна възраст. Вече съм прочела няколко книги на английски и следя няколко различни блога на тема осиновяване. Но ми се иска да чуя и изживявания на сънародници, които са минали по този път."...........Не искам да ви демотивирам, но ако знаете какви формалности са и какво чакане е с години, без да има никакво развитие и обаждания от социалните...толкова тромава система, докато стигнете до вземането на дете/деца, ще мине доста време, това обаче не трябва да ви отказва от благородната цел...
Виж целия пост
# 3
Това, всъщност, не е така. Формалностите представляват събиране на 10-ина документи от типа на свидетелство за съдимост, удостоверение, че не сте лишен от родителски права, медицинско и др. от този вид. Събират се за не повече от седмица и то ако го правите между другото. На мен лично в края на миналата година ми отне три дни. Следва подаването им. Проучване от страна на социалните работници, посещаване на курс за кандидат-осиновители и вписване в регистъра. Това се случва в рамките на три месеца от подаването на документите /такъв е срокът, определен от закона/.
Чакането идва то това, че почти всички чакащи кандидат-осиновители искат "бяло" бебе без заболявания и обременености от всякакъв вид. Естествено тези деца в системата са малко, защото кои хора в днешно време изоставят децата си?
Така че не системата е тромава, а по-скоро чакащите с нашите очаквания и "изисквания" към децата.
И последно - целта не е благородна. Осиновяването е просто един от начините човек да бъде родител. Колкото е благородно да се влюбите и да си родите дете, толкова благородно е и да го осиновите.
Виж целия пост
# 4
подкрепям Таня111 и допълвам - авторката пише, че се връщат от Германия... според мен точно те знаят какво е бюрокрация и чакане. Тук само си въобразяваме, че чакаме дълго и има бюрокрация. Личен опит от живот там и тук.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия