Здравейте, историята е дълга. Някои от вас имат представа за развитието й. Започнах да пиша тук откакто разбрах за връзка на съпруга ми с по- млада жена.В последните четири години съм публикувала две теми .Втората беше през януари тази год- " секс с проститутка или..." . Споменавам , за да не се налага отново да припомням поведението на мъжа ми. Сега вече има развитие относно ситуацията вкъщи. Истината е , че след като посещавах психолог в продължение на 5 месеца , реших окончателно, че трябва да се разведа. Психологът направи и две срещи с мъжа ми ( по негово желание - обясняваше й колко съм "калпава " , че и аз съм правила грешки , а той винаги ми бил прощавал и колко ме обича ) в едната от които бяхме двамата. Само ще вметна, че никога през годините не съм му изневерявала. Общо взето се опита да каже колко много ме е обичал, а не получавал отношение. Психоложката му обясни, че това че се държа хладно и недостъпно с него е нормална реакция след изпълнението му в бара с компаньонките и историята с бившата му любовница. И това също не е оправдание за агресивното му поведение. Имаше сълзи, имаше шамари, имаше крясъци и заплахи, имаше цветя, имаше всичко.
След това на персоналната ми среща психоложката каза, че той може да се промени единствено ако той осъзнае какво върши и ако дам реши, разбира се с помощ от професионалист. Но според нея у него няма такъв потенциал защото той не вижда нищо грешно в поведението си. Тоест силно са размити понятията му за добро и зло и не съзнава как злоупотребява с мен постоянно - с доверието ми, със заплатата ми, със здравето ми и т.н. Тоест обрекла съм живота си на една психопатична личност.
И така : не ме питайте какво ми струваше да го заведа при адвокатката и да го накарам да подпише споразумение за разв.по взаимно съгласие. Според споразумението аз трябва да напусна жилището . Така пожелах аз. То и без това е на майка му. НО точно преди да внесем споразумението в съда ? обявиха тази карантина и сега вече около 20 дни седим вкъщи тримата с детето. И първите дни той ужасно цинично и безскрупулно ми вика- хайде няма ли да си ходиш ? На другия ден почва да се държи добре и да ме нарича - котенце и незнам си какво още. Вика ми - аз няма да се моля за любов във собствената си къща. А аз не знам на кой свят съм наистина. Лека полека в последните дни уж постихна напрежението и караме някакси. Сега съдилищата не гледат подобни дела. И аз честно казано се притеснявам че ако сега си тръгна, както предния път след прибирането му от компаньонките, пак ще ме затрупа с една камара глупости- че съм напуснала сем.жилище, че съм изоставила детето(17г.) Изобщо отвратително.Всъщност истината е , че и аз се двоумя в момента. Дали пък той не е прав като казва, че ме е обичал цял живот. НО фактите крещят срещу мен - любовница, заеми на мой и него гръб, компаньонки, безразборно харчене на пари , слаб самоконтрол, склонност към търсените на емоции и адреналин, постоянно насаждане на вина у мен за неудачите му - финансови , искал любов , издига в култ майка си, тормози ме заради нея- не съм показвала достатъчно уважение. Иначе не мога да кажа че не се е грижил за семейството и децата, но винаги аз съм била филтъра.
Разберете - много ми е трудно и тежко.
Вие как виждате нещата отстрани. Трябва ми поглед отвън.
Виж целия пост
След това на персоналната ми среща психоложката каза, че той може да се промени единствено ако той осъзнае какво върши и ако дам реши, разбира се с помощ от професионалист. Но според нея у него няма такъв потенциал защото той не вижда нищо грешно в поведението си. Тоест силно са размити понятията му за добро и зло и не съзнава как злоупотребява с мен постоянно - с доверието ми, със заплатата ми, със здравето ми и т.н. Тоест обрекла съм живота си на една психопатична личност.
И така : не ме питайте какво ми струваше да го заведа при адвокатката и да го накарам да подпише споразумение за разв.по взаимно съгласие. Според споразумението аз трябва да напусна жилището . Така пожелах аз. То и без това е на майка му. НО точно преди да внесем споразумението в съда ? обявиха тази карантина и сега вече около 20 дни седим вкъщи тримата с детето. И първите дни той ужасно цинично и безскрупулно ми вика- хайде няма ли да си ходиш ? На другия ден почва да се държи добре и да ме нарича - котенце и незнам си какво още. Вика ми - аз няма да се моля за любов във собствената си къща. А аз не знам на кой свят съм наистина. Лека полека в последните дни уж постихна напрежението и караме някакси. Сега съдилищата не гледат подобни дела. И аз честно казано се притеснявам че ако сега си тръгна, както предния път след прибирането му от компаньонките, пак ще ме затрупа с една камара глупости- че съм напуснала сем.жилище, че съм изоставила детето(17г.) Изобщо отвратително.Всъщност истината е , че и аз се двоумя в момента. Дали пък той не е прав като казва, че ме е обичал цял живот. НО фактите крещят срещу мен - любовница, заеми на мой и него гръб, компаньонки, безразборно харчене на пари , слаб самоконтрол, склонност към търсените на емоции и адреналин, постоянно насаждане на вина у мен за неудачите му - финансови , искал любов , издига в култ майка си, тормози ме заради нея- не съм показвала достатъчно уважение. Иначе не мога да кажа че не се е грижил за семейството и децата, но винаги аз съм била филтъра.
Разберете - много ми е трудно и тежко.
Вие как виждате нещата отстрани. Трябва ми поглед отвън.
